Решение по КНАХД №1603/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Г. от [населено място] срещу решение № 659 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 6444 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХХІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-000553 от 28.02.2023 г. на началник група в ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Н. Д. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.7, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, защото не е знаел и не е могъл да знае, че чуждото превозно средство е с прекратена регистрация, т.е., нарушението не е извършено умишлено. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя, както и категорично и безспорно е доказано управление от страна на жалбоподателя на датата и мястото, указани в наказателното постановление, на товарен автомобил, собственост на бащата на жалбоподателя, който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, настъпила автоматично с изтичането на двумесечния срок от придобиване на собствеността върху МПС без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика. Според районния съд жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и го е осъществил виновно, защото след прекратяване на регистрацията на МПС всяко управление от собственика или несобственик ще доведе до реализиране на състава на чл.175, ал.3 ЗДвП. Ако нарушението е извършено поради незнание, според съда е налице непредпазливо деяние, което също представлява административно нарушение съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, като в случая чл.175, ал.3 ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. Според съд незнанието на собственика или на водача никога не е извинително обстоятелство, а отделно от това, задължение на всеки водач е преди привеждане в движение на МПС да се убеди, че не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, а предвид близките родствени отношения между жалбоподателя и собственика на процесния автомобил съдът е приел за житейски нелогично жалбоподателят да не е бил запознат с обстоятелствата по придобиването и пререгистрирането на процесното МПС. Затова съдът е приел за основателно ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото нарушение, като наказващият орган е спазил изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание. Наложените наказания са в минимален размер, не подлежат на редуциране и не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид и се касае за типична обществена опасност на нарушението. Според районния съд в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователно и недоказано е възражението на касатора за нарушение на материалния закон. Съответен на нормата на чл.7 ЗАНН (съгласно който деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи) е изводът на районния съд, че административно нарушение представлява както това, което е извършено при умисъл, така и това, което е извършено при непредпазливост. Следователно нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП е съставомерно и при двете форми на вина, защото чл.175, ал.3 ЗДвП не изключва наказуемостта на непредпазливите нарушения.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 6444 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХХІІ н.с.

Решението е окончателно.