№ 54
гр. С., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100100895 по описа за 2024 година
Ищeцът Б. Д. Д. излага в исковата молба, че на 15.10.2023г. в гр. С., е
претърпял инцидент на необезопасен участък от тротоара на ул. „инж.
*******“ /уточнена в о.с.з. като ул. „*******“/ пред ******* На мястото
тротоарът бил неравен, покрит с разбити, неукрепени и липсващи плочки, в
резултат на което ищецът загубил равновесие и претърпял падане, довело до
навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. При извършения му
преглед било взето решение за консервативно лечение с поставяне на гипсова
шина. По време на контролен преглед на 27.10.23г. му била извършена
рентгенография, при която се установило счупване на външния малеолус. На
пострадалия бил поставен гипсов ботуш. Във връзка с лечението на
претърпяната травма ищецът се наложило да ползва отпуск по болест за общо
84 дни.
В резултат на инцидента ищецът твърди да е понесъл болки, страдания и
неудобства. Счита, че полагането на грижа за състоянието на тротоара във
вид, съответен на предназначението му, както и неговото обезопасяване, е
задължение на С.О.. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника да
му заплати сумата от 40 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
1
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Поддържа, че С.О. не е отговорна за вредите на
ищеца и няма пряка вина за инцидента, защото не са ангажирани
доказателства тротоарната настилка в посоченият участък да е била
компрометирана. Поддържа, че механизмът на падането на ищеца е неизяснен
и причина за загубата на равновесие биха могли да бъдат други фактори.
Обръща внимание, че фрактурата на ищеца е установена в период след
твърдяното падане, а не в деня на първоначалния преглед, като не е ясно дали
в този период ищецът не е претърпял друг инцидент. Оспорва иска и като
прекомерен по размер. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец, който не е положил дължимата грижа да
прояви внимание при движението си, което да гарантира личната му
безопасност.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетелката Д.С.К.. При разпита същата заявява, че на
процесната дата била заедно с ищеца, с когото заедно извеждали децата си да
играят. По време на инцидента били трима възрастни – ищецът, свидетелката
и съпругът й, както и децата им, като тя се движела зад останалите, по
тротоара на ул. „*******“, покарай *******. Времето било топло и приятно,
ищецът бил обут със спортни обувки. В края на тротоара, последните 3-4
плочки били разбити, неукрепени добре и подвижни при стъпване. Някои
били счупени, с липсващи участъци от плочката. Внезапно ищецът стъпил
накриво и свидетелката видяла как крака му се огънал и той паднал на земята.
Съпругът й отишъл да вземе автомобила си и го откарали в „Пирогов“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, която е очевидец
на описаните събития и не е заинтересована от изхода на спора. Показанията
са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че процесният тротоар попада в имот с идентификатор 68134.305.50 по
одобрената съе Заповед №РД -18-32/ 01.04.2016г.на ИД на АГКК кадастрална
карта с предназначение - урбанизирана територия, НТП за комплексно
2
застрояване. Съгласно действащ регулационен план в УПИ 1-ОЖС, АПТЕКА,
УСЛУГИ в кв.24. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, а не се и спори
между страните, че имот с посочения идентификатор фигурира в актуалния
регистър на общинската собственост на СО.
Вещото лице е извършило оглед на мястото на инцидента, при който е
установило, че тротоарната настилка е от квадратни бетонови плочи 35/ 35
см., които са разместени, на места липсват, липсва и страничния бетонов
елемент, който отделя уличното платно от тротоара. По тротоара не е
възможно нормално и безпрепятствено придвижване.
СТЕ е изготвена компетентно и в пълнота отговаря на поставените
задачи, като не е оспорена и от страните, поради което съдът я кредитира
изцяло.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцецът е получил следните
травматични увреждания :
- Счупване на външния глезен на левия крак- патоморфологично се установява
неразместено счупване на дисталната част на външния глезен. От медико -
биологична гледка точка се касае за трайно нарушена функция на левия долен
крайник за период, по- голям от 30 дни;
- Навяхване и разтягане на външните ставни връзки на лявата глезенна става -
патоанатомично са налице разтягане, частично разкъсване и посттравматичен
оток на стабилизиращите връзки от външната страна на лявата глезенна става.
Медико - биологичната характеристика е временно нарушена функция на
лявата глезенна става, довела до болки и страдания.
Първоначално е поставена гипсова шина, като на контролния преглед
след 12 дни е диагностицирано счупването на външният глезен и гипсовата
шина е заменена с гипсов ботуш. В хода на лечебния процес е прогресирал
оток в областта на лявата глезенна става и на лявата подбедрица, като е
установена тромбоза на подбедрени вени. В тази връзка е назначена
противооточна терапия.
Анализирайки механизма на травмата, получените увреждания и
тяхната патоморфология, проведеното лечение и възникналите усложнения,
3
експертизата приема, че претьрпените телесни увреждания са в причинна
връзка с процесното събитие, като при изслушването в о.с.з. вещото лице
пояснява, че не е изключение линията на фрактурата да не бъде видима при
първоначалното рентгеново изследване, поради изразения оток. По тази
причина има правило при изразен оток рентгеновите изследвания да се
повтарят след период от около 5-8 дни, какъвто е и процесният случай, като на
рентгеновите снимки, направени 12 дни по-късно, фрактурната линия е ясно
видима, което е довело и до промяна на диагнозата.
По време на острия период болките на ищеца са били силни, но след
имобилизацията те постепенно са намалявали, като след поставянето на
гипсовия ботуш му е било разрешено да натоварва частично крайника. В
последващите етапи на възстановяването (рехабилитация и функционално
възстановяване на активните движения), е възникнало усложнение, свързано с
оток на крайника и възпаление на част от венозните съдове. През този период
болките са имали разпъващ характер, свързан с персистиращия оток, особено
засилващ се при изправено положение на крайника. Това усложнение е
възпрепятствало ползването на физио - процедури за възстановяване на
активните движения.
Описаните травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване
с приложените методи на лечение. Настъпилото усложнение е удължило
лечебновъзстановителния период, но засягането на венозните съдове е само в
областта на вътрешната глава на м.гастрокнемиус вляво и не засяга
централния венозен поток на крайника. Трайно е била нарушена функцията на
левия долен крайник, удостоверена с документите за използване на временна
нетрудоспособност общо за 84 дни. Вещото лице е посочило, че няма
увреждания, които да са трайни и доживотни.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СТЕ, СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 15.10.2023г. ищецът се е движел по
тротоара на ул. „*******“ в гр. С., покрай *******, като в края на тротоара е
стъпил върху компрометирана плочка от настилката на тротоара, при което е
загубил равновесие и е паднал, като е получил описаното подробно в
4
заключението на СМЕ счупване на външния глезен на левия крак и навяхване
и разтягане на външните ставни връзки на лявата глезенна става.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото е проведен разпит на свидетеля И.Е.О.. При разпита в съдебно
заседание същият заявява, че на процесната дата е бил на разходка в квартала
със съпругата си, ищеца и децата им, които играели заедно. Както си ходели,
Б. стъпил на една плочка и директно се свлякъл на земята. Свидетелят се
върнал до вкъщи, взел автомобила си и откарал ищеца в болница „Пирогов“.
Минали всички кабинети, сложили му шина и започнали мъките му. Боляло го
страшно много, а живеел сам и нямало кой да му помага, затова свидетелят
след работа ходел да му пазарува, да му помогне да се изкъпе, водел го на
прегледи. Това продължило близо три месеца, като два месеца ищецът ползвал
патерици и изпитвал силна болка след изправяне. Към настоящия момент,
продължава да изпитва болка при лошо време и при натоварване на крака.
Случилото се не му се отразило добре емоционално, защото останал без
работа, бил нетрудоспособен и станал по-изнервен.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
5
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно
ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара на ул. „*******“ в състояние, годно за
безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните,
съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на
ищеца. Наведеното от страна на ответника възражение за неполагане от
страна на ищеца на дължимата грижа при движение, което да гарантира
личната му безопасност, съдът намира за напълно неоснователно. При
нарушена цялост на елементите, от които е изградена тротоарната настилка,
респ. при компрометиране на закрепването им към основата по стабилен
начин, създаващи опасност за пешеходците, и липса на твърдения, съответно и
доказателства, тази опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара
- с цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до
отстраняването на повредените елементи - очакването, че последните по
презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението си, е
необосновано. Няма данни ищецът да се е придвижвал по необичаен за
ежедневието начин и няма причина и да се очаква повишено внимание от
негова страна при липса на обозначения за опасности на тротоара. Не
съществува нормативно установено задължение за пешеходците при
движението си по тротоара да не отклоняват поглед от неговата настилка и да
следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки и други повреди на
настилката му, нито пък според съда такова поведение се включва в понятието
6
дължима грижа.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищеца. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
уврежданията, установени по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията –интензивни,
непосредствено след инцидента; продължителността на лечебния и
възстановителен период от три месеца; неудобството от придвижването с
помощни средства за период от два месеца, през който ищецът е имал нужда
от чужда помощ в ежедневието си; благоприятната прогноза на вещото лице
по СМЕ за пълно възстановяване, както и обстоятелството, че лечението на
ищеца е било консервативно, а не оперативно, и като съобрази социално-
икономическите условия към момента на инцидента и към настоящия момент,
възлиза на 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за
неимуществени вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да
компенсира причинените от увреждането болки и страдания. До тази сума
предявеният иск е основателен, а за горницата следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, което съдът определя, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, обема на предоставената защита и
уважената част от иска, в размер на 1 925 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
СГС и сумата от 1 200 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул. „*******,
7
представлявана от кмета В.Т., да заплати на Б. Д. Д., ЕГН **********от гр. С.,
ж.к. „******* сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 15.10.2023г. в гр. С., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул. „*******,
представлявана от кмета В.Т., да заплати на адв. А. С. В. от САК с ЕГН
********** сумата от 1 925 лв. – адв. възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ по делото.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********от гр. С., ж.к. „******* да
заплати на С.О., БУЛСТАТ ******* сумата от 150 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул. „*******,
представлявана от кмета В.Т., да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1 200 лв. - разноски по делото на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8