Определение по адм. дело №543/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Д. В. Д. от [населено място], ул.А. С., действащ чрез упълномощен процесуален представител адв. Л. В. Д. от САК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1804552 по чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП, издадена на 18.11.2025г. от мл.инспектор в РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на Д. В. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без сключена застраховка гражданска отговорност, до предоставяне на сключена валидна застраховка, като са отнети документи - СУМПС [номер].

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона.

От фактическа страна сочи, че на 18.11.2025г. в 10:20часа в [населено място], по ул.Владайско въстание в посока ул.Г.Р. управлявал товарен автомобил [Марка], модел „Дукато“ с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството „Владивосток“ ЕООД с [ЕИК]. Водачът е спрян за проверка от органите на МВР, при което е констатирано, че не е регистриран договор за застраховка към датата и часа на проверката. Въз основа на тези констатации е иззето СУМПС на водача.

Според жалбоподателя в съставения при проверката АУАН не е посочена правна норма, която очертава състав на извършеното административно нарушение, като е цитирана само цифра. В издадената ЗППАМ е посочена несъществуваща правна разпоредба – чл.638, ал.3 от ЗДвП. Предвид констатираните пропуски и несъответствия, оспорващият сочи, че е налице нарушение на изискванията за форма на акта, което обуславя неговата незаконосъобразност.

Релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като твърди, че в производството по издаване на заповедта не са установени всички факти и обстоятелства. В тази насока сочи, че е разполагал със сключен на 23.02.2025г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за чието твърдяно предсрочно прекратяване от страна на застрахователя същият не е надлежно уведомен, като в случая не е отчетено обстоятелството, че е единствено ползвател, а не собственик на въпросния автомобил и като такъв разполага с ограничени възможности да разбере за предсрочното прекратяване.

Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност е наведен предвид предприетите действия по сключването на нов договор за застраховка непосредствено след проверката. Счита, че е отпаднало основанието за налагане на ПАМ, като въпреки изпълнението на предвиденото в чл.171, ал.1, б. „е“ от ЗДвП условие, СУМПС не е върнато.

Жалбоподателят излага подробни аргументи за несъответствие на заповедта с целта на закона.

По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-3223/05.12.2025г. ответната страна представя административната преписка. Изразява становище за неоснователност на оспорването.

При проверка допустимостта на оспорването съдът е констатирал нередовности, поради което с определение № 1746/08.12.2025г. жалбата е оставена без движение, като на оспорващия е предоставена възможност за отстраняване на същите.

В унисон с дадените указания, с молба рег. № ДА-01-3285/10.12.2025г. жалбоподателят представя документ за внесена държавна такса, с което нередовностите са отстранени.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Д. В. Д. от [населено място], ул.А. С. и ответник – мл.инспектор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.

С придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, административният орган е направил искане за допускане на гласни доказателства – разпит на М. С. Х. – мл. автоконтрольор при РУ В. П. и В. К. Т. – служител в ЗЖУ Варна, очевидец при установяване на нарушението. Съдът намира искането за допускане на гласни доказателства чрез разпита на В. К. Т. – служител в ЗЖУ Варна, очевидец при установяване на нарушението, за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде уважено. Недопустимо е искането за разпит като свидетел на издателя на акта М. С. Х. – мл. автоконтрольор при РУ Велики Преслав, поради което в тази му част искането следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

- оспорващ - Д. В. Д. от [населено място], ул.А. С., със съдебен адрес адв.Л. В. Д., САК, [населено място], [улица], ет.1, ап.1;

- ответник - мл.инспектор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен.

НАСРОЧВА АД № 543/2025г. по описа на ШАдмС за 21.01.2026г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалваната Заповед.

УКАЗВА на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурните правила, както и че са налице материално – правните предпоставки, визирани в чл.171, т.1, б. „е“ от ЗДвП.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ за следващо съдебно заседание В. К. Т. – служител в ЗЖУ Варна, при режим на довеждане от ответната страна.

ОТХВЪРЛЯ искането за разпит в качеството на свидетел на М. С. Х. – мл. автоконтрольор при РУ Велики Преслав, издател на обжалваната заповед.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание за представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.