РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300503323 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262386/20.10.2021г. по гр.д.№14896/2020г. по описа на РС-
Пловдив,Х гр.с-в,с което е уважена искова претенция с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот,находящ се в
гр.*****,представляващ едноетажна с призем,еднофамилна жилищна сграда построена
върху 67кв.м. по нотариален акт,а по скица двуетажна жилищна сграда,построена върху 71
кв.м. въз основа на отстъпено право на строеж върху общински имот,като жалбоподателя е
осъден да заплати на въззиваемите сумата от 993лв. за периода на ползване от 10.11.2017г.-
10.11.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 09.11.2020г. до пълното
изплащане на задължението. Недоволен от така постановеното решение е останал ответника
в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго такова,с което исковата претенция
да се отхвърли.Навеждат доводи,че първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства,поради което е постановил неправилно решение.
Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв.М. считат решението за
правилно и законосъобразно и като такова молят същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Ищците и ответникът са съсобственици на процесния недвижим имот,като в
делбено производство с влязло в сила решение са им определени квоти,както следва:за
1
жалбоподателя С.Б. ¼ ид.част,за въззиваемия П.Б. ¼ ид.част и общо за въззиваемите П.Б. и
Р.Б. общо 2/4 ид.част при режим на СИО.
Не е спорно,а и съдът е приел за безспорен факта,че вторият жилищен етаж се
ползва изцяло от ответника С.Б..На 08.11.2017г. двамата ищци са отправили спрямо
ответника нотариална покана,с която са поискали същия да им заплаща месечно
обезщетение за лишаването им от ползването на втория етаж в размер на 100лв.Поканата е
била връчена лично на ответника на 10.11.2017г.
В първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от чието заключение
става ясно,че средният пазарен наем за претендирания период е в размер на 230лв. месечно
или 2760лв. годишно.При отчитане на площите на отделните етажи на жилищната
сграда,които са по делбеното решение,в.л. сочи,че средно пазарната цена за първи етаж е в
размер на 185лв. и 172лв. за втори етаж месечно.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция
намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС,когато общата вещ се използва само
от някой от съсобствениците,той дължи обезщетение за времето,през което е ползвал вещта
на другите съсобственици.На първо място видно от представените доказателства става
ясно,че страните по делото са съсобственици,тъй като има влязло в сила решение за делба на
имота и на същите са определени съответните квоти.До делба е допуснат точно този
имот.Следователно страните имат качеството на съсобственици по отношение на вещта.На
второ място необходимо е да има покана за заплащане на обезщетение за ползването на
имота,като такава е представена по делото.
След като страните са съсобственици и на ползващия съсобственик е връчена
покана за заплащане на обезщетение за самостоятелното ползване на имота,то съгласно
разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС и съгласно ТР №7/2012г. на ОСГТК лично ползване се
явява всяко ползване на имота от един или няколко съсобственика,които възпрепятсва/т/ или
ограничава/т/ останалите съсобственици да ползват вещта и по този начин ги лишава от
добиви и граждански плодове.Следователно налице са предпоставките за уважаване на
исковата претенция,тъй като се установи,че страните по делото са съсобственици и вещта се
ползва само от единия от съсобствениците,като останалите са лишени от ползването на
вещта,поради което същите следва да бъдат обезщетени със сумата от 993лв.,която е
претендирана от въззиваемите,независимо,че същата е в по-голям размер,но съдът може да
се произнася единствено до претендирания размер,като в противен случай би се получило
произнасяне свръхпетитум.
Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемите
и такива са направени в размер на по 300лв.,поради което следва да им се присъдят.
2
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262386/20.10.2021г. по гр.д.№14896/2020г. по
описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в.
ОСЪЖДА С. В. Б. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на П. В. Б. с ЕГН-
********** и Р. С. Б. с ЕГН-********** и двамата от гр.***** направените от тях разноски
по делото в размер по на 300лв./триста лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3