№ 41
гр. Трън, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. П.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело №
20231740100001 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, във връзка с чл. 87 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Д. А. В., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес:гр.София, **************, със съдебен адрес: гр.София, ************, с която
предявява исковата си претенция към И. Й. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.************ твърдейки, че между двамата бил сключен устен договор за
извършване на строително – монтажни работи (закупуване на строителни материали и
изграждане на гаражна площадка и навес в дворно място, находящо се в
с.************), като в изпълнение на задължението си да осигури финансиране на
19.05.2021г. с платежно нареждане по банковата сметка на ответника са били
преведени 5000 лева. Тази сума е била уговорена като аванс за закупуване на
строителни материали и заплащане на бетонов разтвор за изграждане на навес и
площадка за автомобили в горепосоченото дворно място. Било уговорено между
страните ответникът заедно с негов колега – строител (Р. С. Т.) да извършат
необходимата подготвителна и строителна дейност за изграждане на горепосочените
площадка и навес. Страните не сключили договора за изработка в писмена форма, тъй
като между тях съществувало изградено доверие, вследствие извършване предходни
строителни дейности. Повече от една година след авансовото плащане не са закупени
материали, нито изпълнени съответните обеми строителни дейности, поради
нежелание от страна на ответника. По този повод ищецът изпратил уведомление на
ответника за разваляне на договора и покана за доброволно изпълнение, включваща
връщането на дадената сума от 5000 лева в срок от 14 дни след получаването му.
Същото било получено надлежно на 29.08.2022г. Въпреки уведомлението за разваляне
на неформалния договор ответникът не е върнал дадената му сума, нито е направил
необходимото за сключване на споразумение за доброволно уреждане на финансовите
отношения, което принудило ищеца да инициира заповедно производство, чиито
резултат е образуване и водене на ч.гр.д.179/2022г. по описа на ТРС, както и е
издадена Заповед за изпълнение № 89/14.10.2022г. Предвид гореизложеното ищецът
счита, че е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 от
1
ЗЗД.
Искането към съда е след като се запознае с доказателствата по делото да
постанови решение, с което на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД или в условията на евентуалност на основание чл. 59 ЗЗД и на основание чл.
86 ЗЗД, да приеме за установено, че ответникът И. Й. Д. с ЕГН ********** дължи на Д.
А. В., ЕГН ********** следните суми: 1. Сумата от 5000 лева - главница, дължима за
връщане на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 (отпаднало основание) авансово платена сума по
развален договор за изработка с писмена покана от 29.08.2022 г.; 2.Обезщетение за
забавено плащане в размер на 43,06 лева върху посочената по-горе главница, дължимо
за периода от 14.09.2022 г. (датата на която изтича срокът за доброволно изпълнение,
съгласно връчено уведомление за разваляне на договор и доброволно изпълнение) до
13.10.2022 г. (деня предхождащ деня на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр .д. № 179/2022г., по описа на Районен съд - гр. Трън, II-
ри състав; 3. Законната лихва върху главницата - 5000 лв., считано от 14.10.2022 г.
(датата на депозирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр
.д. № 179/2022г., по описа на Районен съд - гр. Трън, II-ри гр. състав) до окончателното
и изплащане. Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски по
заповедното производство в общ размер на 680,90 лева, от които 100,90 лева държавна
такса и 580 лева адвокатско възнаграждение, както и присъждането на направените
съдебни и деловодни разноски по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковата молба. Твърди, че с ищеца Д. В. не е имал никакви уговорки за
извършване на определена строителна работа, както и че не е уговарял с него каквито и
да било условия по договор за изработка, а уговорки е имало между ищеца и Р. С.,
който е приел извършването на определени дейности. Ответникът е участвал само като
изпълнител по сключения между посочените по-горе страни договор, а тъй като Р. С.
нямал банкова сметка то ищецът превел сумата от 5000 лева по сметката на ответника,
който пък веднага я предоставил на Р. С., за което ищецът по делото знаел. Твърди, че
на процесния обект двамата с Р. С. извършили определен обем строителни дейности:
направили няколко бетонови площадки, беседка и други дейности.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- адв.Р. П.
поддържат исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен. Заявява претенция
за присъждане на направените по делото разноски. Моли съда да се произнесе с
неприсъствено решение.
В съдебно заседание се явява ответникът, който оспорва исковата молба по
основание и размер.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена информация за сметка за период 19.05.2021г.-
19.05.2021г., от която е видно, че на въпросната дата е преведена сумата от 5000 лева
от името на ищеца Д. А. В. по сметка на ответникът И. Й. Д., с основание за превода
„авансово плащане на строителни услуги“. С покана за доброволно изпълнение
изпратена от Д. А. В. и получена от ответника на 30.08.2022г. ищецът уведомява, че на
основание чл.262 ал.2 от ЗЗД разваля сключения между тях устен договор за изработка,
2
поради неизпълнение на задълженията от страна на И. Д.. Самото неизпълнение касае
описаното авансово плащане на горепосочената сума за изграждане на основание
чл.258 от ЗЗД за изграждане на гаражна площадка и навес в имот с адрес:
***************. Ответникът поел задължение заедно с Р. С. Т. в срок от 40 дни след
получаване на авансовото плащане да изградят гаражна площадка и навес. Тъй като
това не се случило определения срок ищцецът уведомил ответника за развалянето на
договора, както и за задължението му да върне сумата от 5000 лева като получена на
отпаднало основание.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно
изготвено, се установява, че към момента на огледа – м.06-07.2023 г. в дворното място
с адрес: *************** се намират изградени освен основна постройка
представляваща къща, двор заграден с масивна ограда и: 1. Дървена беседка с
керемиди до къщата върху бетонна основа с размери 5м/3м, на нея поставени 6 бр.
дървени колони, върху които е изграден дървен двускатен покрив с дъсчена обшивка с
керемиди „Брамак“. Стойността на изграждане е 3860 лева, от които материали
2180лева и труд 1680 лева. В стойността са включени изкоп, доставка и полагане на
бетон и армировка, кофраж за бетона, доставка и изграждане на дървена конструкция,
обшивка с дъски, челни дъски и поставяне на керемиди и капаци; 2. Гаражна площадка
с навес с битумни керемиди, като под навеса е изградена бетонна площадка с размер 44
кв.м. Състои се от дървени колони, дървен двускатен покрив с ОСБ плоскости и
покритие от битумни керемиди и снегозадържащи елементи. Стойността на гаражната
площадка и навеса към нея е 15 640 лева, от които материали 10 160 лева и труд 5 480
лева. В стойността са включени направата на изкоп, доставка и полагане на бетон,
армировка, кофраж за бетона, доставка и изграждане на дървена конструкция, обшивка
с ОСБ, челни дъски, улуци, казанчета и водосточни тръби и поставяне на изолационна
мембрана и битумни керемиди. В бетона има монтиран отводнител. От разпита на
вещото лице в о.с.з. е видно, че описаните стойности биха се различавали към
предходен момент от 1-2 години със 100-200 лева по-ниска стойност. От разговора на
мястото на огледа възприел, че гаражната площадка е изградена през 2022г., а
дървената беседка преди това.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.
Я. Ч. допуснат по искане на ищеца, и св.Р. С. Т., допуснат по искане на ответника.
В своите показания св. Ч. обяснява, че се занимава със строителство, по-точно с
гипсокартони и вътрешни ремонти. По този повод познава и ищеца Д. В., при когото
работел на процесния обект в гр.Б., Софийско, в къщата, вътрешно. Знае, че къщата е
на ищеца. Той го наел да извърша тези работи. За последно май – юни месец 2021
година довършвал обекта. Работил и предишната година там. Ответникът и още едно
3
момче (св.Р. Т.) работели по оградата. Оградата е каменна със зелена желязна ограда,
която е на рамки. Оградата се състои от бетонови блокчета, които са на различни нива,
някои са на 150 см. и след това почва неплътната метална ограда, която представлява
платна, като мрежа. Свидетелят Ч. посещавал обекта понякога през ден, понякога
всеки ден. В имота, в двора, имало изградена бетонна площадка зад къщата и момчета,
които работели. Имало и беседка, изграждали се декоративни тухли. През периода,
през който той е ходил там друга площадка с навес като за гаражна площадка не е
видял. Две години преди това е ходил в този обект. Знаел, че тези момчета (ответникът
и св.С.) са направили покрива, оградите, всичко отвън в самия двор. Ищецът Д. му е
казал, че те ще го правят до завършване. Споменал му, че ще прави навес, дървен навес
за коли. Докато свидетелят работел на обекта нямало лица, които да работят по нещо,
различно от беседката, не е видял да се изгражда площадка. Отв.И. Д. и св.Р. Т. карали
материали, но свидетелят не може да каже за какво са били предназначени. Виждал е
блокчета, пясък, кофражи.
Св.Р. С. Т. обяснява, че познава страните. С ответника И. Д. работят заедно в
строителството. С ищеца Д. В. го запознал негов колега и приятел. Трябвало да му се
прави ремонт на покрив на къща в гр.Б.. Мисли, че било 2019г. или 2020г. Те
направили покрива. След това имало още много работа по къщата. Ищецът купил
мястото и си правел ремонти. Те са били 5-6 човека бригада. Започнали да правят
вътре ремонти, отвън стени, гараж направили, ограда. Св.Т. с ищеца се виждал малко
пъти. Един два пъти в месеца го виждал, за да му дава пари. Уговорката им била
следната: той му задавал задачи какво иска да извършат, но пари не му е давал напред,
св.Т. работел с негови пари и след това му се обаждал. До къщата се стига по черен
път. Не може да се стигне до къщата с коли и понякога работниците носели на ръце на
около 200 метра строителни материали. Ищецът Д. В. се договарял със св.Т. за
всичко. Плащането ставало в брой. В гр.София се срещали тука там и му давал парите
на ръка. За последните пари един месец го чакал да му ги даде, става въпрос за 4800
лева. Те били за изграждането на една бетонна площадка, върху която вдигнали
постройка с керемиди, като къщичка - 4 метра широко и 7 метра дълго с двускатен
покрив. Не знае какво й е било предназначението. Тези 4800 лева му ги платили за
това. След като направили тази площадка, той им дал задача да строят ограда и те
започнали оградата с пари на свидетеля. Парите за беседката ищецът му ги превел след
един месец – 5000 лева, но тогава той вече му дължал още пари за друга работа. Не му
ги дал тези пари, защото се скарали със сестра му. Не се знаело там кой командва.
Ищецът му дължи някакви 600-700 лева още, които св.Т. не си ги иска. Оградата е
направена. Сестрата на ищеца заплашвала свидетеля Т., че ще го съди, че майка й била
съдия, а баща й прокурор. Св.Т. няма банкова сметка, няма карта и затова въпросните
пари ищецът превел по банкова сметка на отв.И. Д., който дал на свидетеля всички
пари. Това било някъде през пролетта на 2021г., април-май месец. На този обект много
време работил, две-три години. Есента на 2021г., септември месец приключил
взаимоотношенията си с него. Тези пари, които ги превел били за навеса, каквото му е
казал, това е направил. Извършвал и други дейности, когато бил на обекта. Ползвал ги
за най-различни дейности, мебели като му докарвали, врати, му се обаждал да ги
внесат. Някакъв боклук, който е останал от друга строителна дейност, свидетелят го
изкарвал с бригадата. Ищецът идвал на обекта 5-6 пъти за тези години. Не знае лично
ответникът да е договарял нещо с ищеца. Имал бележки за купуваните материали, цяла
папка била в неговото камионче, но сега вече всичко изхвърлил. По уговорка с ищеца
свидетелят карал всичко, врати, от бетоновия възел в гр.Б. бетон е изкарвал. Беседката
е построена на 29.04.2021г., тогава я снимал готова и я показал на ищеца. После чакал
4
20 дни ищецът да му даде парите, въпросните 5000 лева. Винаги го е чакал за
плащания. Първия път като правили покрива свидетелят казал на ищеца, че не го
познава и е редно да направят договор за изработка. Направил покрива и ищецът дал
парите, след като го завършили. Тогава със сестра му правили договор. После
свидетелят решил, че ищецът е сериозен и не са правили писмен договор, а имали
устни договорки за извършване на дадена работа. След края на април 2021г. като
довършили беседката, заградили цялата къща. Спомня си, че чакал на Горнобански път
цял ден, за да се свърже ищеца с него, защото бил поръчал оградни пана в някаква
фирма, но свидетеля не знаел къде се намира тази фирма. На следващия ден закарали
паната и направили оградата. Това му струвало 600-700 лева, които още не му ги е дал.
Твърди, че ищецът имал да му дава 600-700 лева за други извършени дейности:
изкопали едни сливи, джанки, било обраснало в тръни мястото, доста голям е двора.
Стената я правили на два етапа, тя е 100 метра дълга на 2 метра висока. Подпорни
стени правили и вътре и отвън на имота, защото мястото е под наклон. Това се случило
през есента на 2020г. Цялата зима работели вътре в къщата, а пролетта започнали
беседката/навеса и после оградата. Първо правили беседката/навеса и после оградата.
След като превел въпросните 5000 лева, заградили двора. Поставили ограда, която е
дълга 100-150 метра. Бетонните стени ги направили преди това, а после навсякъде
заградили. Свидетелят отишъл, взел оградата и коловете, и всичко правили те. За тези
материали ищецът му дал парите и това е последната работа, която извършил в обекта.
Не му е платил пари за труда. Д. има проблеми и не може хубаво да говори, само по
телефон с писане контактували, той ***** много. Св.С. с ищеца не е имал проблеми,
последния му пращал списъци на съобщения, след което С. му снимал извършеното, че
е направено, а ищецът му давал парите някъде където се уговаряли да се видят. После
той му давал друга задача. Свидетелят твърди, че имал проблем със сестрата на ищеца.
Тя започнала да го заплашва по телефона, че ще го съди за тези 5000 лева. Казвала му,
че има документ за тези пари, че ги е превела. Той и отговорил, че тези пари си ги е
изработил, а тя му казала: „Е как ще го докажеш?“. След завеждане на делото св.Т.
говорил с Д. и той му казал, че сега иска 3000 лева, за да ги съди. Пет дни преди
заседанието по делото му звъняла адвокатката на ищеца, която му казала: „Дайте ми
3000 лева, да не се съдим“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения главен иск ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключен между страните договор за изработка,
по силата на който ответникът се е задължил да изработи гаражна площадка и навес в
процесното място с адрес: ***************, на определена за това цена, след
получаване на авансова сума от 5000 лева, за закупуване на необходимите материали,
че е изправна страна по договора, т. е че е платил цената, а ответникът не е изработил
уговореното, в резултат на което ищецът е развалил договора.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както писмени,
така и гласни не може да се обоснове извод, че ищецът и ответникът са били обвързани
от договор за изработка с предмет изграждане на гаражна площадка и навес в
процесното място в гр.Б.. Договорът за изработка е неформален договор, поради което
за доказването му в процеса са допустими всички доказателствени средства,
5
включително свидетелски показания. В случая по делото са представени покана за
доброволно изпълнение с данни да е получена лично от ответника И. Д. на
30.08.2022г., с която същият е уведомен от ищеца, че устния договор за изработка е
прекратен от последния, а сумата от 5000 лева, дадена като авансово плащане за
закупуване на материали следва да се върне. Представена е информация за банкова
сметка, от която е видно, че е осъществен превод на парични средства в размер на 5000
лева на 19.05.2021г. по сметка собственост на ответника. От приетите писмени
доказателства не могат да се изведат основаните елементи на договора за изработка, в
това число предметът на изработване, цената и срока. С отговора на исковата молба
ответникът не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства, но
основните елементи на договора не се установяват и от събраните в хода на делото
гласни доказателства, посредством разпита на свидетели. Така, от показанията на св. Р.
С. Т., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви,
се установи, че не ответникът, а той е страна по неформален договор за извършване на
редица СМР в процесния имот на ищеца, а въпросната сума от 5000 лева, преведена за
закупуване на материали е била по сметката на ответника, защото свидетеля не е имал
открита такава, и веднага след това отв.Д. е предал цялата сума на св.Т.. Пак от
показанията на този свидетел се установява, че договорените цени за извършваните
строителни работи са заплащани от ищеца на него, а всички задачи за извършване на
строителни дейности по обектите, находящи се в имота на ищеца са уговаряни между
В. и Т., а отв.Д. е бил част от бригада работници под управлението на св.Т..
Показанията на този свидетел кореспондират и със заключението на приетата по
делото СТЕ - вещото лице е категоричен, че в процесния обект има изградени и
беседка с площадка и гаражна площадка с навес, на стойност много по-висока от
претендираната в исковата молба. Констатацията за съществуващ изграден обект, за
който се твърди, че не е бил изграден по договор между страните, при липса на каквито
и да било доказателства за изграждането на гаражната площадка от друг съконтрахент
прави претенцията по исковата молба неоснователна и недоказана. Твърдението за
основателност на разваляне на неформалния договор за изработка на гаражна
площадка и навес поради неизпълнение от страна на ответника И. Д. не се подкрепя и
от показанията на разпитания по искане на ищцовата страна свидетел. Същият е
пребивавал в обекта и наблюдавал работата на ответника и свидетеля до май 2021г. Но
това не е крайния срок на задължението за извършване на съответните СМР, а за по-
късен такъв свидетеля не съобщава. Нещо повече – твърди, че през май-юни 2021г. в
двора имало изградена бетонна площадка и „момчетата били там“. Ето защо извод за
съществувал договор за изработка може да се изведе от показанията на разпитаните по
делото свидетели, но със страни по договора ищецът и свидетеля Р. С. Т., а не
ответника И. Д.. Макар да е налице превод на средства по банкова сметка на ответника
и негово участие в извършваните близо три години СМР в обекта собственост на
6
ищеца да не се отрича, ищеца при задължение за пълно главно доказване не можа да
докаже наличие на облигационна връзка по неформален договор за изработка на
гаражна площадка и навес между него и ответника.
В случая видно от поканата за доброволно изпълнение ищецът се позовава на
възможността описана в чл.262 ал.2 от ЗЗД да „стане явно, че изпълнителят няма да
може да изпълни в срок работата или, че няма да изпълни в уговорения или надлежен
начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение.“
За пълнота при съпоставка на изявлението за разваляне на договора, съдът
следва да анализира дали, съобразно установените по делото факти и събраните
доказателства, са налице такива недостатъци на изработеното, че то е негодно за
договорното или обикновено предназначение. Извод за степента на недостатъците и
дали изработеното е годно за ползване, съдът черпи от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е заключило, че за дървената беседка с керемиди до къщата
върху бетонова основа и гаражна площадка с навес с битумни керемиди са изградени
напълно без забележки относно тяхната годност за експлоатация. Ето защо доколкото е
безспорна датата на получаване на поканата от страна на отв.Д. (29.08.2022г.) и видно
от заключението, че през 2022г. въпросната гаражна площадка и навес към нея са били
съществуващи, това прави искът по чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД неснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Съдът намира обаче, че по делото не беше доказано при условията на пълно и
главно доказване плащането на уговорената цена от страна на ищеца. От показанията
на св.Т. действително се установи, че същият на няколко пъти е получавал пари от
ищеца за извършена от него и бригадата му СМР, но не беше установено, нито
стойността, нито конкретните СМР-та, за които е плащано. Същевременно от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни,
се установи, че страните са сключили договори за изработка не само за процесната
гаражна площадка и навес, но и за други довършителни работи по къщата,
включително, покрив, ограда, беседка и др. Следователно не е налице неоснователно
разместване на имуществени блага във връзка с разваления договор за изработка,
поради което предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Такава
се явява и претенцията за връщане на даденото по договора на отпаднало основание.
Предвид отхвърлянето на предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД е
настъпило вътрешнопроцесуалното условие на предявения в евентуалност иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за връщане на процесната сума, с която се твърди ответникът да
се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца. Със задължителното за съдилищата
тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд №
1/28.05.1979 г., е изяснено, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен - той е на
разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може и не
7
е могъл да се защити с друг иск /чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Вземането от неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува договорна обвързаност. Впрочем характера на настоящото
производство- исковото след заповедно такова, предполага пълен идентитет между
описаната претенция в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и исковата претенция, описана в последвалото исково производство.
В случая видно от приложеното по делото ч.гр.д. 179/2022г. като основание за
уважаване на установителния иск е описано това по чл.55 ал.1 предл.3- то ЗЗД, а не
както е формулирано в диспозитива на ИМ, в условията на евентуалност вече и по
чл.59 ЗЗД, поради което в тази си част искът се явява недопустим и производството по
него следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът. Същият е
направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът дължи произнасяне
като възложи сторените по делото разноски от страна на И. Д. по водене на делото и
осъди ищеца да му заплати сумата от 1340 лева (адвокатски хонорар от 800 лева и
платен хонорар на в.л. по СТЕ в размер на 540 лева).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София,
**************, с който на основание установителен иск с правно чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, се иска признаване за установено по отношение
на И. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.**********, че дължи на Д. А. В., ЕГН
********** следните суми: 1. Сумата от 5000 лева - главница, дължима за връщане на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 (отпаднало основание) авансово платена сума по развален
договор за изработка с писмена покана от 29.08.2022 г.; 2.Обезщетение за забавено
плащане в размер на 43,06 лева върху посочената по-горе главница, дължимо за
периода от 14.09.2022 г. до 13.10.2022 г. (деня предхождащ деня на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр .д. № 179/2022г., по описа на
Районен съд - гр. Трън, II-ри състав); 3. Законната лихва върху главницата - 5000 лв.,
считано от 14.10.2022 г. (датата на депозирането на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр .д. № 179/2022г., по описа на Районен съд - гр. Трън, 2-ри гр.
състав) до окончателното и изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. А. В., ЕГН **********
срещу И. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.**********, в евентуалност иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД и на основание чл. 86 ЗЗД, с който се твърди ответникът
да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА Д. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, **************ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.**********, сумата 1340 лева
(хиляда триста и четиридесет лева), представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ТРС в размер на 800 лева и
сумата 540,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия Окръжен
8
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
9