Решение по адм. дело №237/2025 на Административен съд - Кюстендил

Делото е образувано след като с Решение № 5548/28.05.2025 г. по адм. дело № 2599/2025 г. е отменено Решение № 2231/30.12.2024 г. по адм. дело № 345/2024 г. на АС – Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е по жалба на Г. И. В. от с. Лозно, община Кюстендил, чрез адв. Д. Д., срещу Заповед № 3282з-2378/29.05.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на младши инспектор Г. И. В. – старши полицай на ГКПП – Гюешево от ГПУ – Гюешево при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Кюстендил, на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 203 ал. 1 т. 13, във връзка с чл. 204 т. 3 и чл. 226 ал. 1 т . 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед по изложени доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 210 от ЗМВР, което е довело до ограничаване правото на защита в производството. Твърди се, че не са събрани доказателства, които по несъмнен начин да доказват извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина, за да се приеме, че оспорващият с поведението си е извършил нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Моли се за отмяна на заповедта и по съображения изложени в писмени бележки. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Представена е писмена защита.

Ответната страна - Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.

Административен съд – Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от кадрова справка рег. № 4077р-3425/23.09.2024 г. към датата на издаване на оспорената заповед, Г. И. В. е заемал длъжността старши полицай на ГКПП – Гюешево от ГПУ – Гюешево при РДГП – Кюстендил.

Със Заповед № 3282з-1291/25.03.2024 г. на Директора на ГДГП е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, във връзка с постъпили предварителни данни с предложение рег. № 4077р-3228/25.03.2024 г. по описа на РДГП – Кюстендил, за извършено от него тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР и е открито дисциплинарно производство. За дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство, е определена комисия от служители на РДГП - Кюстендил. Служителят е запознат със заповедта на 26.03.2024 г.

С покана рег. № 4077р-3248/26.03.2024 г., връчена на същата дата, Г. В. е поканен да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и за възможността да даде писмени обяснения. Видно от протокол от 27.03.2024 г., съставен от дисциплинарната комисия, е извършено посещение на домашния адрес на В., който е бил към посочената дата с наложена мярка „домашен арест“. Комисията е удостоверила депозирано от служителя писмено обяснение, заведено в деловодството на РДГП Кюстендил под № 4077р-3303/27.03.2024 г. (лист 92 от адм. дело № 345/2024 г. по описа на АС Кюстендил). В същото е посочено, че отказва на този етап от производството да дава сведения.

От дисциплинарната комисия е изготвена обобщена справка рег. № 4077р-4973/15.05.2024 г. Комисията е установила, че на 23.03.2024 г., около 23.00 ч., при проведена съвместна полицейска операция от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и РДГП – Кюстендил по линия на противодействие на корупцията, е установено, че на ГКПП – Гюешево в посока „Изход“ двама служители на ГДГП са получили неследваща им се облага, за да не извършат действия по служба. Прието е, че младши инспектор Г. В., поради предварителна уговорка с младши инспектор И. С., не извършва проверка в АИС – ГК за пътуващите в лек автомобил „Ауди“ албански граждани за срока им на престой в страната и не е извършил лично и физическа проверка, както на лекия автомобил „Ауди“, така и на лек автомобил „Мерцедес“.

Въз основа на преглед на записите от панорамно видеонаблюдение и от оперативния дневник на ГКПП - Гюешево комисията е установила следното: мл. инспектор В. е бил на смяна от 20.00 ч. на 23.03.2024 г. до 08.00 ч. на 24.03.2024 г., като след стартиране на модул „Ротация“ с времетраене до 22.30 ч. е разпределен на АРМ-9 – леки автомобили - вход, а при следващата ротация до 01.30 ч. е разпределен на АРМ-4 – изход, автобуси и леки автомобили. В 22.51 ч. в кабината на АРМ-4 и АРМ-6, където се е намирал В., влязъл друг служител на „Гранична полиция“ и му е подал лист, който той разгледал и оставил на монитора пред себе си. В 22.53 ч. отвън пред гишето на АРМ-6 се появил мл. инспектор И. С., който бил пред кабината за гранични проверки и разговарял с В., когато на мястото спрял тъмен лек автомобил. Документите на шофьора на автомобила са взети от С. и същият ги е подал през гишето на мл. инспектор В.. Той извършил проверка като седнал на АРМ-4 и въвел данните им, като междувременно разговарял със С.. След приключване на проверката, В. подпечатил документите с граничен печат, в 22.56 ги е взел и ги е върнал пред прозореца на АРМ-6 на водача, който потеглил с автомобила.

В 23.02 ч. пред АРМ-6 спрял лек автомобил [Марка], като от дясната врата слязло лице, което е подало документите за проверка на В. през гишето на кабината. Същият отворил вратата на кабината и изчакал С., като двамата разговаряли пред вратата. Към автомобила се е насочил служителят мл. експерт Б. И., който след разговор със С. се е отдръпнал встрани.

В 23.03 ч. вратата на кабината се затворила и пред гишето на АРМ-6 С. разговарял с лицето, подало документите, след което извършил проверка на багажника на автомобила, като междувременно В. извършвал документна проверка в кабината за граничен контрол. По същото време зад автомобила спрял лек автомобил [Марка], с табела „такси“. Водачът отворил багажника и предал документите на С.. В 23.03 ч. предал документите на В., който извършвал гранична проверка в АРМ-4, като С. тръгнал да излиза, спрял да разговарят, след което затворил вратата на кабината. Пред АРМ-6 С. отново водил разговор с лицето, слязло от лекия автомобил „Ауди“, след което разговарял с В., който подпечатвал документите с граничен печат и ги предал на С., а той от своя страни ги върнал на лицето на лекия автомобил „Ауди“. Мл. инспектор В. излязъл от кабината и подал документите на водача на таксиметровия автомобил, след което застанал пред АРМ-6. В. С. отишъл при колегата си В., който пропуснал лекия автомобил „Ауди“, вдигайки бариерата, като след това я спуснал частично. Автомобилът потеглил в посока РС Македония, а С. проследявал движението му като бръкнал в десния си преден джоб на панталона. В 23.06 ч. пред кабината за гранични проверки АРМ-6 спряло таксито, а след напълно вдигане на бариерата то потеглило в посока РС Македония. От видеозапис от камера, разположена в кабината на АРМ-4 и АРМ-6 е възприето, че влязъл С., обърнал се с лице към В., който стоял с гръб към камерата. С., който бил с лице към камерата, извадил дясната си ръка от джоба на панталона, в която държал нещо, след което го подпъхнал във вътрешната страна на левия ръкав на служебната си дреха. Излязъл от кабината в 23.07 ч., видял, че лекият автомобил „Ауди“ е спрян и едно цивилно лице тичало в посока кабината за гранични проверки, завило в ляво покрай гишето на АРМ-4 и отишло в посока помощното помещение. В това време В. се насочил към АРМ-6, затворил прозореца на гишето и тръгнал да осъществи контакт с тичащото лице, което не спирало. Същото продължило в посока помещението, към което се е насочил С., като В. застанал пред кабината, за да наблюдава действията им. Посочено е, че от записите на видеокамерите се установява, че в 23.07 ч. зад кабината на АРМ-4 и АРМ-6 се вдига капака на коша за боклук, след което се затваря. В същото време С. се е намирал близо до коша и с лявата си ръка повдигнал капака му, като с дясната направил движение в посока към коша. След това двамата служители са задържани от полицейски служители и е започнало извършването на процесуално-следствени действия. При огледа, в коша за боклук са открити сгънати 3 бр. банкноти от по 50 евро, общо 150 евро.

Установено в хода на производството е, че в лекия автомобил [Марка] са пътували албанските граждани С. Л. и С. А., както и българските граждани А. Д. Г. и И. Е. З.. Установено е още, че при извършената допълнителна проверка, че албанския гражданин С. Л. е превишил разрешения престой за пребиваване в страната и е следвало да му бъде наложена санкция по реда на чл. 34 от Закона за чужденците в Република България. От представено писмо рег. № 5290р-6642/05.04.2024 г. на директора на Дирекция „КИС“ – МВР е установено, че документите на посочените граждани са проверени от мл. инспектор В..

Служителят е запознат с обобщената справка на 15.05.2024 г., срещу която е подал писмено възражение рег. № 4077р-4994/16.05.2024 г.

С Постановление от 24.03.2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 1 б. “б“ вр. с чл. 301 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 23.03.2024 г. около 23.07 ч. на ГКПП Гюешево, в съучастие като съизвършител с И. Г. С. - служител на ГКПП Гюешево при РДГП, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, приел дар – пари в размер на 150 евро, които не му се следват, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си – по чл. 282 ал. 2 пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като наруши служебните задължения във връзка с осъществяване на гранични проверки на ГКПП, като допусне излизане от Република България за Република Македония на С. Л., род. на 06.05.1984 г. в Р. Албания, без да бъде санкциониран за превишен престой в Република България.

Издадена е оспорената Заповед № 3282з-2378/29.05.2024 г. от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Административният орган е приел, че на 23.03.2024 г. около 23.00 ч. по време на работа на ГКПП – Гюешево в посока „Изход“ мл. инспектор Г. В. е получил неследваща му се облага, за да не извърши действия по служба. Посочено е в заповедта, че като граничен полицай на първа линия той е оправомощен да състави АУАН при установен превишен престой на пристигнал за излизане от страна чужд гражданин, но същият не извършва проверка в АИС – ГК за срока на пребиваване в страната на пътуващите в лекия автомобил „Ауди“ албански граждани, както и не извършва лично и физическа проверка на автомобилите – както на лекия автомобил „Ауди“, така и на лекия автомобил „Мерцедес“ (такси), с което нарушава чл. 32 ал. 1 т. 1 и т. 4 от Инструкция № 8121з-1492/04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП, както и на чл. 37 от посочената Инструкция. Прието е също, че с деянието са нарушени и разпоредбите на т. 15 т. 19, т. 20 и т. 42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Деянието е квалифицирано като несъвместимо с Етичните правила за поведение на служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203 от ЗМВР. На основание чл. 194 ал. 2 т. 4 и чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР за установеното нарушение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства съдебния състав по адм. дело № 345/2024 г. е събрал гласни доказателства. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото са разпитани свидетелите Г. П. и И. С.. От разпита на св. Г. П. се установяват обстоятелства във връзка с възприети от същия събития по време на дежурството му на процесната дата. Същият сочи, че когато има струпване на пътникопоток на съответното АРМ и се установи преминаване на лице с превишен престой, актът може да се състави и от служителят, който го е установил, а може да бъде изпратен и за задълбочена проверка на втора линия, където да бъде съставен в зависимост от натоварването, по преценка на ръководещия смяната. Според свидетеля системата не извежда автоматично съобщение за превишен престой, а при проверката на входящи и изходящи печати е необходимо да се извършват допълнителни изчисления, за да се установи престоя. От разпита на свидетеля И. С., който на процесната дата е бил на смяна на работа на ГКПП Гюешево на съседното АРМ-2 – трасе „изход“, посока Република Северна Македония, като е отишъл да помага на В. на АРМ-4 се установява, че продължителността на престоя не се установява автоматично, а граничният полицай следва да предприеме необходимите действия, за да установи дали лицето има превишен престой чрез разглеждане на паспорта за положени печати и отваряне на допълнителна страница в системата. Свидетелят твърди, че при извършването на физическата проверка на втория автомобил – „Мерцедес“ е приел документите на лицето, което е пътувало в автомобила, извършил е идентификация, като ги е предал на В. в гишето.

По искане на процесуалния представител на ответната страна по адм. дело № 345/2024 г. по описа на АС – Кюстендил са разпитани свидетелите Д. С. – началник на сектор „Човешки ресурси“ при РДГП Кюстендил и Р. Б. – зам.-началник I степен на ГПУ – Гюешево, същите част от състава на ДРО. От показанията им се установяват обстоятелства за проведените на процесната дата процесуално-следствени действия на ГКПП - Гюешево по задържане на жалбоподателя, както за действия по разследването от ДРО. Свидетеля Б. сочи, че това, което е възприел е на база прегледа на записите от видеокамерите, като член на комисията, в която е участвал. Същият сочи, че не може да каже за уговорка между двамата служители, тъй като видеозаписите са без звук и се виждат само жестове. В този смисъл са и показанията на свидетелката Д. С., като в допълнение се посочва, че събитието е било отразено във всички електронни медии.

В изпълнение на указанията на ВАС, настоящият състав на съда извърши преглед на оптичните носители /DVD/ в присъствието на страните, като в протокола на о.с.з. от 16.09.2025 г. подробно е описана фактическата обстановка /лист 19-21 по настоящето дело/. Страните не възразяват по направените констатации направени при прегледа на оптичните носители.

При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения в чл. 149 ал. 1 АПК 14 - дневен срок за оспорване и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР. Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е ръководител на структура по чл. 37 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и в правомощията на същия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя. В този смисъл е и Решение № 4225/11.04.2017 г. по административно дело 501/2016 г. по описа на ВАС.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, и съдържа задължителните реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на административния орган кореспондират на посочените правни норми.

При издаване на заповедта съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата регламентирана в чл. 205 - 207 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е установено по предвидения за това ред. Изготвена е справка, с която служителят е запознат. Същият е поканен да даде обяснения, такива са дадени и приети от дисциплинарно наказващия орган. Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР от директора на ГДГП при получаване на обобщена справка рег. № 4077р-4973/15.05.2024 г. и "установено" по смисъла на чл. 196 ал. 2 от ЗМВР след получаване на становище рег. № 4077р-5002/16.05.2024 г. на дисциплинарно разследващия орган. Видно от поставените върху справката и становището резолюции, ДНО се е запознал със същите съответно на 09.05.2024 г. и на 29.05.2024 г., при което към датата на издаване на процесната заповед - 29.05.2024 г., двумесечният срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР не е бил изтекъл. Не е изминал и срок по - голям от една година между периода на извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Оспорената заповед обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът намира, че не се доказва безспорно извършеното от В. действие, уронващо престижа на институцията, съответно на дисциплинарното нарушение. По делото не са налице доказателства, установяващи по несъмнен начин, че с действията си на ГКПП – Гюешево на 23.03.2024 г. - като не е извършил проверка на пътуващите в лек автомобил „Ауди“ албански граждани за срока им на престой в страна, както и физическа проверка на същия автомобил и на лек автомобил „Мерцедес“, е спомогнал за получаване на сумата от 150 евро от служителя С.. Не се посочва с необходимата степен на убедителност в горецитираната справка, както и в обобщената справка и в самата заповед, а и в другите документи по делото, служителят да е получил и приемал такива банкноти. Аргумент в тази насока е и липсата на установено в хода на дисциплинарното производство от участниците в деянието на предложена, поискана и съответно дадена и получена сума.

От прегледаните видеозаписи не се установява В. да е контактувал с проверяваните лица, вкл. и със свидетеля И. С., с който са работили заедно. На записите не се вижда физически контакт между тях, а единствено провеждане на разговори между двамата и размяна на документи, т.е. С. помага на В. по извършването на физически контрол и идентификация на пътуващите в автомобилите. Изложеното в заповедта, че вероятно са разменили получени банкноти не се потвърждава от видеозаписите.

Отделно, във всички изготвени във връзка със случая документи се обосновава вероятност за даване и получаване на сума в евро, като не може да се направи категоричен извод за умишлено поведение на жалбоподателя за уговорка и съвместни действия със служителя С.. Предвид факта на ненамерени в служителя В. на парична сума от 150 евро, както и липсата на преки свидетелски показания, установяващи факта на приемане на посочената сума, както и наличието на противоречиви данни за този факт, то той не се явява категорично и безпротиворечиво доказан. Не са налице двете двете материално – правни предпоставки – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР.

След като не са събрани безспорни доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение, посочените в оспорената заповед материалноправни норми се явяват приложени на базата на предположения. Последното се потвърждава от начина, по който в обжалвания акт, а и в предхождащите го документи, е направено описание на установените обстоятелства - без да се посочва категорично получаване на банкноти от жалбоподателя. Установяването на данни за получаване на такива, без да е доказано искане, предварителна уговорка и евентуално действително получаване и укриване, не е еднозначно с установяването на доказателства за такива действия.

За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание, е необходимо да е налице конкретно деяние, изразено чрез действие или бездействие. Тези действия или бездействия следва да са доказани, съответно да се обоснове прилагането на относимата материалноправна норма, респективно налагането на наказание. В случая, предвид разпределението на доказателствената тежест, административният орган е този, който следва да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт. Т. доказване по делото, както бе посочено по-горе не е налице.

Тъй като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние като нарушение на чл. 203 ал. 1 т. 13 във вр. с чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност нарушаване на нормите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 42, поради деяния несъвместими с етичните правила за поведение и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно. Алтернативно интерпретиране на закона би означавало всеки сигнал или дадени сведения за корупционна дейност като последица да води до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на съответния държавен служител, което би обезмислило функцията и целта, която преследва всяка контролна дейност.

Отделно от това, съдът намира, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. С административния акт е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, като не е налице яснота защо органът е приел, че следва да определи именно това наказание, а не някое друго. Такива съждения няма изложени нито в оспорената заповед, нито в друг документ, част от дисциплинарната преписка.

От друга страна, цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР служителят е награждаван многократно, което е в несъответствие с наложеното наказание. Мотиви за това като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и при липса на конкретни факти, които да са коментирани. Дори и да е доказано извършеното нарушение по чл. 32 ал. 1 т. 1 и т. 4 от Инструкция 8121з-1492/2022 г., касаещо проверката в АИС – ГК за срока на пребиваване в страната на пътуващите в лекия автомобил „Ауди“ албански гражданин С. Л., то би могло да се търси квалификация на извършеното нарушение за „небрежност в служебната дейност“, което обаче се наказва по чл. 199 ал. 1 т. 3 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В. на наказанието обаче не подлежи на саниране в рамките на съдебното производство по делото.

Неправилното приложение на материалния закон налага отмяната на наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразно и оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 610 лв. съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-2378/29.05.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи да заплати на Г. И. В. от с. Лозно, общ. Кюстендил, [улица], направените по делото разноски в общ размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.