О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
7
гр.
Перник, 15.03.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на
петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 49/2021
г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 – 236 от АПК, във вр. с
чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена от Областна дирекция
– Перник на Министерство на вътрешните работи, представлявано от Д.П.- директор
против определение от 21.01.2021 г., постановено по АНД № 194/2020 г. по описа
на Районен съд – Р., с което ОДМВР – Перник е осъдено да заплати на ****ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Г., обл. Л., ул. ****сумата от
400 лв., представляваща направени разноски по делото.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и
неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът се е произнесъл по
съществото на отправеното до него искане, без да извърши преценка дали то е
постъпило в предвидения в закона срок. Сочи се, че присъдените разноски са
прекомерни и районният съд не е обсъдил направеното в този смисъл възражение,
още с писмото, придружаващо административно-наказателната преписка. Искането
към касационния състав е да отмени определението на Районен съд – Р. и да
отхвърли искането за присъждане на разноски, алтернативно да намали разноските
за адвокатско възнаграждение до предвидения минимум.
На основание чл. 232 от АПК препис от жалбата е връчен на
насрещната страна - ****ООД. В указания срок е представен отговор, в който са
изложени съображения за процесуална недопустимост на частната жалба и нейната
неоснователност. Твърди се, че обжалваното определение не подлежи на касационен
контрол. Сочи се, че същото е правилно, а оплакванията в частната жалба –
неоснователни. Искането към касационния състав е да отхвърли частната жалба.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Неоснователено е
оплакването на ответника, че определението, срещу което е насочена не подлежи
на касационно обжалване. С него съдът се произнесъл по разноските, направени в производство
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН присъждането
на разноски в това производство се извършва по реда на АПК. АПК не предвижда
ред за произнасяне по искането за присъждане на разноски, когато съдът е
пропуснал да стори това с решението. Затова по силата на препращащата норма на
чл. 144 от АПК се прилага редът, предвиден в ГПК. Той е регламентиран в нормата
на чл. 248 от ГПК. Според чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението, с което
съдът допълва или изменя решението, в частта за разноските подлежи на обжалване
по реда, по който подлежи решението. В случая това е реда, предвиден в АПК за
обжалване на определенията. От изложеното следва, че обжалваното определение е
от категорията на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК и подлежи на
касационен контрол.
Жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 230 от АПК и
изхожда от надлежно процесуално легитимирано лице – страна в съдебното
производство, за която обжалваният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Както вече се посочи на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във
вр. с чл. 144 от АПК, процесуалният ред за допълване или изменение на решението
на районния съд по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е този, регламентиран в чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
в частта за разноските. От разпоредбата следва, че съдът може да допълни или
измени постановеното от него решение в частта за разноските само, ако е сезиран
от страна по делото в съответния преклузивен срок.
В случая допълненото решение е обжалваемо и срокът за това
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК е 14-дневен от
съобщаването му. Видно от материалите по административно-наказателното дело, то
е съобщено на ****ООД на 24.11.2020 г. Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
изтекъл на 08.12.2020 г. /вторник, неприсъствен/. Молбата, с която дружеството
е сезирало съда за допълване на решението, в частта за разноските е подадена по
пощата на 14.01.2021 г. и е постъпила в съда на 18.01.2021 г. Датата на
подаването – 14.01.2021 г. е значителен период от време след изтичане на
преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Затова молбата е била процесуално
недопустима, като просрочена и районният съд е следвало да я остави без
разглеждане. Като се е произнесъл по съществото на отправеното с нея искане, е
постановил недопустимо определение. Същото следва да бъде обезсилено, а молбата
– оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ОБЕЗСИЛВА определение от 21.01.2021 г., постановено по АНД №
194/2020 г. по описа на Районен съд – Р., с което ОДМВР – Перник е осъдено да
заплати на ****ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Г., обл. Л.,
ул. ****сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 260189/18.01.2021 г.,
подадена от ****ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Г., обл. Л.,
ул. ****за допълване на решение № 260021/20.11.2020 г., постановено по АНД №
194/2020 г. по описа на Районен съд – Р. в частта за разноските, като
процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/