Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 03,10,2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на трети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3908 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е изпратена за разглеждане по подсъдност от ОС Плевен искова молба от
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез пълномощника Ц.А., против ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***. В исковата молба се твърди, че
на 08,06,2013 г. между „***“ ООД и ищеца е сключен договор за наем на трактор ***,
сериен №***, двигател №***, за срок от два месеца срещу наемна цена от 20,00
лева без ДДС за моточас, дължима към момента на
връщане на машината. Сочи се , че
като депозит по договора „***“ ООД е внесъл по сметка на ищеца сумата от
7200,00 лева. Твърди се, че в изпълнение на договора, на 10,06,2013 г. ищецът е
предал държането върху машината на „***“ ООД , като в протокола е отбелязано
показанието на моточасовника – 1765 часа. Сочи се, че на 21,10,2014 г. ищцовото
дружество е продало машината на ***– клон Плевен, като последните са го лизинговали на „***“ ООД. Твърди се, че за този период „***“
ООД не е връщало държането на машината на ищеца, което означава, че на основание
чл.236 от ЗЗД договорът за наем е продължил действието си за неопределено
време. Сочи се, че при закупуване на машината от ***и предаването й, съгласно
договор за лизинг от 17,11,2014 г. не са отбелязани моточасовете
на машината. След извършване на проверка е установено, че са налице данни за
показанията на моточасовника към 19,06,2014 г., когато машината е обслужена, а
именно – 2688 моточаса. Твърди се, че доколкото това
е единствената обективна информация, с която ищеца разполага, то за периода от
10,06,2013 г. до 19,06,2014 г. „***“ ООД дължи на ищеца наемна цена в размер на
22 152,00 лева, като падежът е датата 17,11,2014 г., когато машината е
продадена и предадена на ***– кл.Плевен. Твърди се,
че след извършено прихващане с внесения от „***“ ООД депозит в размер на
7200,00 лева, дължимата наемна цена възлиза на 14 952,00 лева, а лихвата за
забавено плащане за периода три години назад преди подаване на ИМ /до
08,02,2018 г./ възлиза на 5418,67 лева. Ищецът твърди, че във връзка с
неформални договори за сервиз и продажба на резервни части между ищеца и „***“
ООД, са издадени и следните фактури, неплатени до момента, на обща стойност
7200,00 лева, а именно – фактура №14064/28,09,2016 г. с неплатен остатък в
размер на 564,48 лева /от общо задължение 585,60 лева/; №14065/28,09,2016 г. в
размер на 372,00 лева; №14109/03,10,2016 г. в размер на 93,60 лева;
№14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева; №14124/03,10,2016 г. в размер на
120,00 лева; №14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева; №14150/05,10,2016
г. в размер на 193,68 лева; №14155/05,10,2016 г. в размер на 330,00 лева;
№14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева; №14244/11,10,2016 г. в размер на
422,40 лева и №142779/14,10,2016 г. в
размер на 30,00 лева. Ищецът сочи, че по горепосочените фактури се е натрупала
и лихва за забава в общ размер на 922,87 лева, или както следва: върху
неизплатената главница по фактура №14064/28,09,2016 г. в размер на 564,48 лева
– 73,69 лева лихва за забава за периода 28,10,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14065/28,09,2016 г. в размер на 372,00 лева
– 48,56 лева лихва за забава за периода 28,10,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14109/03,10,2016 г. в размер на 93,60 лева –
12,09 лева лихва за забава за периода 02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева
– 26,97 лева лихва за забава за периода 02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14124/03,10,2016 г. в размер на 120,00
лева - 15,50 лева лихва за забава за
периода 02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева – 607,90 лева лихва за забава за
периода 03,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14150/05,10,2016 г. в размер на 193,68 лева – 24,82 лева лихва за забава за
периода 04,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14155/05,10,2016 г. в размер на 330,00 лева – 42,43 лева лихва за забава за
периода 04,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева – 13,52 лева лихва за забава за
периода 06,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14244/11,10,2016 г. в размер на 422,40 лева – 53,61 лева лихва за забава за
периода 10,11,2016 г. – 08,02,2018 г. и върху неизплатената главница по фактура
№14279/14,10,2016 г. в размер на 30,00 лева – 3,78 лева лихва за забава за
периода 13,11,2016 г. – 08,02,2018 г. Сочи се, че на 29,08,2017 г. е връчена
нотариална покана на управителя на „***“ ООД, след което е последвало плащане
на сумата от 501,30 лева, с която ищецът е покрил частично фактурите за сервиз
– не както е посочено в основанието за превод, а покривайки най-старото
задължение. Твърди се още, че на 13,09,2017 г. „***“ ООД продава търговското си
предприятие на ***като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
поради което претенцията е насочена към ***. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
14 952,00 лева за наем на трактор ***, сериен №***, двигател №***, ведно
със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5418,67 лева лихва за забава на основание чл.12
от Договора за наем за периода три години назад преди подаване на ИМ /08,02,2015
г. – 08,02,2018 г./; сумата от 7200,00 лева, представляваща задължения за
извършени сервизни услуги и резервни части /по
фактури №14064/28,09,2016 г. с неплатен остатък в размер на 564,48 лева;
№14065/28,09,2016 г. в размер на 372,00 лева; №14109/03,10,2016 г. в размер на
93,60 лева; №14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева; №14124/03,10,2016 г.
в размер на 120,00 лева; №14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева;
№14150/05,10,2016 г. в размер на 193,68 лева; №14155/05,10,2016 г. в размер на
330,00 лева; №14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева; №14244/11,10,2016 г.
в размер на 422,40 лева и №142779/14,10,2016
г. в размер на 30,00 лева/, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 922,87 лева лихва за
забавено изплащане на сумите по фактурите /върху
неизплатената главница по фактура №14064/28,09,2016 г. в размер на 564,48 лева
– 73,69 лева лихва за забава за периода 28,10,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14065/28,09,2016 г. в размер на 372,00 лева
– 48,56 лева лихва за забава за периода 28,10,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14109/03,10,2016 г. в размер на 93,60 лева –
12,09 лева лихва за забава за периода 02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева
– 26,97 лева лихва за забава за периода 02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху
неизплатената главница по фактура №14124/03,10,2016 г. в размер на 120,00 лева - 15,50 лева лихва за забава за периода
02,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева – 607,90 лева лихва за забава за
периода 03,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14150/05,10,2016 г. в размер на 193,68 лева – 24,82 лева лихва за забава за
периода 04,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14155/05,10,2016 г. в размер на 330,00 лева – 42,43 лева лихва за забава за
периода 04,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева – 13,52 лева лихва за забава за
периода 06,11,2016 г. – 08,02,2018 г.; върху неизплатената главница по фактура
№14244/11,10,2016 г. в размер на 422,40 лева – 53,61 лева лихва за забава за
периода 10,11,2016 г. – 08,02,2018 г. и върху неизплатената главница по фактура
№14279/14,10,2016 г. в размер на 30,00 лева – 3,78 лева лихва за забава за
периода 13,11,2016 г. – 08,02,2018 г./. Към ИМ са приложени писмени
доказателства. Претендират се разноски. С допълнителна ИМ /тъй като делото
първоначално е заведено пред ОС Плевен и е извършена двойна размяна на книжа/
ищецът сочи, че претендираните за заплащане моточасове не са произволни, а са изведени от посочени и
представени писмени доказателства – приемо-предавателен протоколи работна карта, като се представя и данъчната
фактура, издадена възоснова на работната карта, която
е платена от ответника. Твърди се, че и двете дружества, собственост на ***- „***“
ООД и ***, са били клиенти на ищеца, и служител на ***е казвал на кое дружество
да бъде издадена фактурата. В допълнение ищецът представя и работните карти, възоснова на които са издадени процесните
фактури. Оспорва се възражението за изтекла давност като се твърди, че в случая
условие за заплащане на наемната цена е връщането държането върху вещта. В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете. В писмени
бележки, депозирани в дадения от съда срок – на 05,09,2018 г., представителят
на ищеца развива подробни съображения в подкрепа на исканията си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който ангажира
становище, че исковете са допустими, но са неоснователни. Направено е
възражение за подсъдност на делото пред ПлРС. По
същество се сочи, че ищецът не е представил доказателства, че „***“ ООД е
ползвал отдадената под наем машина до достигане на 2688 моточаса,
за да дължи претендираната наемна цена. Твърди се, че в дружеството не е имало
наето лице с фамилия „Николов“, нито е съществувала длъжност „механизатор“.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за плащането на дължимата
сума за наем за периода 08,06,2013 г. – 19,06,2014 г., като се сочи освен това,
че е неясно защо е определен падеж на задължението 17,11,2014 г. Сочи се, че
при погасяване на задължението за главница, се погасяват и акцесорните
задължения – в случая за лихва в размер на 5418,67 лева. По отношение
претенцията за заплащане на сервиз и резервни части се сочи, че на 20,06,2013
г. „***“ ООД е превел на ищеца сумата от 14400,00 лева, за което е издадена
фактура №1077/20,06,2013 г., от която сума 7200,00 лева с ДДС представлява
депозита по договора за наем от 08,06,2013 г. Твърди се, че с платежно
нареждане от 29,06,2017 г. /най-вероятно
е допусната техн.грешка при изписване на датата, тъй
като няма представено такова платежно, а има от 29,08,2017 г./ „***“ ООД е
превело на ищеца сума в размер на 501,30 лева, като в платежното нареждане са
посочени фактурите, които се погасяват и изрично е записано – „след приспадане
на аванс по фактура №1077/20,06,2013 г.“. Твърди се, че с преведената сума и с
приспаднатия аванс от 7200,00 лева е покрито задължението за сервиз и резервни
части. Ответникът сочи, че чл.76 от ЗЗД е приложим само ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, и доколкото в случая е посочено задължението,
което се погасява, ищецът не може да погасява задължения, различни от
посочените. Освен това ответникът сочи, че в платежното нареждане от 29,08,2017
г. е направено и изявление за прихващане със сумата от 7200,00 лева,
представляваща депозит по чл.4, ал.4 от Договора за наем от 08,06,2013 г.,
платен на 20,06,2013 г. Претендират се разноски. С допълнителен писмен отговор
ответникът възразява, че прехвърлянето на търговското предприятие от „***“ ООД
на ***е вписано на 24,10,2017 г., поради което към датата 19,06,2014 г. двете
дружества са самостоятелни юридически лица, поради което не отговаря на
истината твърдението в допълнителната ИМ, че стойността на фактура
№**********/20,06,2014 г., издадена в полза на ***и заплатена, касае
извършването на дейности по работна карата №**********/19,06,2014 г., възложени
от „***“ ООД. В с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли предявените искове. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда
срока – на 10,09,2018 г., процесуалният представител на ответника развива
съображения, идентични на изложените в отговора на ИМ.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното копие на договор за наем от 08,06,2013 г., сключен
между ищеца като наемодател, и ответника като наемател, бил сключен договор за
наем на трактор ***, сериен №***, двигател №***, за срок от два месеца срещу
наемна цена от 20,00 лева без ДДС за моточас, дължима
към момента на връщане на машината. Посочено е, че наемната цена се заплаща в
деня на връщане на машината и прекратяване на договора.
От представеното копие
на проформа-фактура №4974 от 18,06,2013 г. се установява, че е заплатен депозит
по договор за наем на трактор ******, в размер на 7200,00
лева с ДДС.
От представеното копие
на протокол за предаване-приемане на нова машина от 10,06,2013 г. се
установява, че при предаването на процесния трактор на „***“ ООД, показанието
на моточасовника на същия е било 1765 моточаса.
От представеното копие
от работна карта с бланков №********** от 19,06,2014 г. се установява, че
същата е съставена във връзка с извършен ремонт на трактор ******, сериен №***, като са
отразени показания на моточасовника 2688 моточаса.
От представеното копие
на Договор за покупко-продажба №11489, нотариално заверен на 21,10,2014 г., се
установява, че ищецът е прехвърлил на „***– кл.Плевен
собствеността върху три броя селскостопански машини, между които и процесния
трактор.
От представените
ксерокопия на 11 броя фактури - №14064/28,09,2016 г. в размер на 585,60 лева,
№14065/28,09,2016 г. в размер на 372,00 лева, №14109/03,10,2016 г. в размер на
93,60 лева, №14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева, №14124/03,10,2016 г.
в размер на 120,00 лева, №14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева,
№14150/05,10,2016 г. в размер на 193,68 лева, №14155/05,10,2016 г. в размер на
330,00 лева, №14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева, №14244/11,10,2016 г.
в размер на 422,40 лева и №142779/14,10,2016
г. в размер на 30,00 лева се установява, че същите обективират
извършени ремонтни услуги и доставка на резервни части.
От представеното копие
на нотариална покана от ищеца към ответника, връчена на 29,08,2017 г., се
установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 7 701,30
лева по 13 броя фактури за извършен сервиз и продажба на резервни части, както
и лихва за забава в общ размер на 641,91 лева.
От представения договор
за покупко-продажба на търговско предприятие от 13,09,2017 г. се установява, че
„***“ ООД продава търговското си предприятие на ***като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения.
От представеното копие
на фактура №1077 от 20,06,2013 г. се установява, че е заплатен депозит по
договор за наем на трактор ****** и зърнокомбайн ***в
размер на 14 400,00 лева с ДДС.
От представеното копие
от платежно нареждане от 20,06,2013 г. се установява, че „***“ ООД е платило по
сметка на ищеца сумата от 14 400,00 лева с основание проформа фактура 4974
и 4975.
От представеното копие
от платежно нареждане от 29,08,2017 г. се установява, че „***“ ООД е платило по
сметка на ищеца сумата от 501,30 лева, а като основание е посочено – фактури
№14064, №14065, №14109, №14110, №14124, №14144, №14150, №14155, №14182, №14244,
№42779 и приспадане аванс ф-ра 1077/20,6,13 г.
От представеното копие
на Протокол за предаване-приемане на машина от 17,11,2014 г. се установява, че
представител на ищеца е предал на управителя на „***“ ООД трактор ******, сериен №***, съгласно
Договор за покупко-продажба 11489/2014 г.
От представеното копие
на фактура №**********/20,06,2014 г. се установява, че същата е издадена на ***за
извършена смяна на масла и филтри на трактор, а от представеното платежно
нареждане от 18,07,2014 г. се установява, че сумата по фактура ********* е
платена на посочената дата.
От изисканата и
постъпила справка от ТД на НАП – офис Плевен за регистрирани ТД на лица,
работещи по ТПО в дружествата ***и „***“ ООД се установява, че за периода
21,04,2011 г. – 01,11,2016 г. в дружеството ***е работило лицето ***
.
От заключението на ВЛ
по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно
изготвено се установява, че общото задължение по претендираните
от ищеца фактури възлиза на 7 157,76 лева, а лихвата за забавено плащане –
в размер на 920,94 лева. ВЛ е посочило, че лихвата за забава върху сумата от
14 952,00 лева за периода 09,02,2015 г. – 08,02,2018 г. възлиза на сумата
от 4636,86 лева.
От показанията на св.***се установява, че по договорка между него,
в качеството му на Регионален мениждър на ищцовото
дружество за регион Плевен, и управителя на ответното дружество, е имало
уговорка извършените ремонти да се фактурират на едно от дружествата – ***или ***,
което към момента е без задължения. Свидетеля сочи, че при извършване на ремонт
се съставя работна карта в два екземпляра.
От показанията на св.***И.
се установява, че е извършвал ремонтни дейности по техника на ответника, като
базите на двете дружества - ***и *** са едни и същи, съответно и хората са едни
и същи. Свидетелят сочи, че на работната карта се подписва лицето, което е
докарало частта, или самата машина, като се е случвало и управителя да се
подпише, или момче на име ***.
От допълнителното
заключение на ВЛ се установява, че по счетоводни данни към 31,12,2017 г. ответното дружество има
задължение към ищеца в размер на 7200,00 лева и ищеца има задължение към ответника
в размер на 7200,00 лева, като и в двете дружества счетоводните записвания са
водени редовно и съобразно счетоводното законодателство.
От показанията на
свидетеля И. се установява, че същият е извършил ремонта, описан в работната
карта от 19,06,2014 г., в базата в гр.Плевен. Свидетелят заявява, че тракторът
е докаран от работник, който не познава, но му се е представил, написал му е
името и трактористът се е подписал. Сочи се, че в работната карта винаги се
отразяват моточасовете, за да се следи редовно ли се
обслужва машината във връзка с гаранцията на извършените ремонти.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно
основание чл.232 от ЗЗД
При
наличието на валиден наемен договор между наемодател и наемател, и при
установено изпълнение на задължението на наемодателя да предаде процесния
трактор, за наемателя остава задължението да плати наемната цена, каквито
доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал, а именно
върху него лежи тежестта на доказване на това обстоятелство. Съдът счита за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не е доказано
ползването на вещта до достигане на 2688 моточаса. Процесният трактор е предаден на „***“
ООД,
правоприемник на което е ответното дружество, с приемо-предавателен протокол и
няма представени доказателства ищцовото дружество да си е връщало държането на вещта.
Нещо повече – вещта е била предмет на Договор за покупко-продажба №11489/2014, и
в последствие, с Протокол за предаване-приемане на машина от 17,11,2014 г. е
предадена на управителя на „***“ ООД. С оглед естеството на
вещта е житейски логично същата да не е „предадена“ в буквалния смисъл на
думата, а да не е излизала от владението на наемателя-купувач по договора от
04,11,2014 г. Освен всичко друго следва да се отбележи, че към датата на
представянето на процесния трактор за ремонт в базата на ищцовото дружество –
19,06,2014 г., същия очевидно е бил във владение на ответника, щом дружеството
„Агроекспорт-75“ е посочено като възложител на ремонта. За пълнота следва да се
отбележи, че лицето, представило машината за ремонт на 19,06,2014 г., със
сигурност е било овластено за това с оглед стойността
на самата машина, а обстоятелството дали е било на трудов договор към
дружеството-възложител на ремонта е без значение, доколкото с плащането на този
ремонт /което се доказва от представената
фактура №**********/20,06,2014 г. и
платежно нареждане от 18,07,2014 г./ възложителят е приел извършването му. Ето
защо съдът счита, че ответникът дължи на ищеца заплащане на дължимия наем за
ползване на процесния трактор в претендирания размер.
В писмения отговор обаче ответника прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
чл.111, б.”в” от ЗЗД, вземанията за наем се погасяват с тригодишна
давност. Тук следва да се отбележи, че съдът
не споделя доводите на представителя на ищеца, че приложение следва да намери
общата петггодишна давност, тъй като падежът на
плащане на наемната цена е връщане държането на машината. Безспорно
правоотношението между страните е възникнало по повод на договор за наем,
уговорена е наемна цена, която не е задължително да се плаща периодично, поради
което е приложима тригодишната давност за вземане от наемно правоотношение. Според чл.114
от ЗЗД давността почва
да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на задължението
за плащане на наема е бил определен - деня на връщане на машината и
прекратяване на договора, поради което съдът счита, че не е била необходима
изрична покана за плащането му. Доколкото
наемателят на вещта и собственикът й се припокриват от 17,11,2014 г., следва да
се приеме, че наемното правоотношение се е прекратило и от тази дата наемателят
дължи наемната цена. Ето защо съдът приема, че давността в процесния случай е започнала
да тече от дата 14,11,2014 г. Видно е, че исковата молба е депозирана в съда на 08,02,2018 г.,
или почти половин година след изтичане на давностния срок. При така установената фактическа и правна обстановка, този иск се явява неоснователен като погасен по давност, и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.119 от ЗЗД с погасяване
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен като
погасен по давност.
По иска
с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200,00 лева,
представляваща задължения за извършени сервизни услуги и резервни части – с
нотариална покана, връчена на 29,08,2017 г. ответникът е поканен да заплати на
ищеца сумата от 7 701,30 лева, дължими по фактурите, претендирани от ищеца
в ИМ. С платежно нареждане от същата
дата - 29,08,2017 г., че „***“ ООД е платило по сметка на ищеца сумата от
501,30 лева, а като основание е посочено – фактури №14064, №14065, №14109,
№14110, №14124, №14144, №14150, №14155, №14182, №14244, №42779 и приспадане
аванс ф-ра 1077/20,6,13 г. По отношение извършеното
от ответника извънсъдебно прихващане съдът намира за установено следното -
прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по –малкото от тях – чл.104, ал.2 от ЗЗД. Прихващането има прекратително
действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не
настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за
прихващане. При извънсъдебното прихващане – каквото има в процесния случай, за
да настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да
достигне до насрещната страна. Безспорно е, че изявлението на ответника е
достигнало до знанието на ищеца. Съдът приема, че е било налице и задължение на
ищеца към ответника в размер на 7200,00 лева, представляващ подлежащ на връщане
депозит по договора за наем от 08,06,2013 г., като тук следва да се отбележи,
че и според заключението на ВЛ по счетоводни данни към 31,12,2017 г. ищецът има
задължение към ответника в размер на 7200,00 лева именно на основание депозит
по договора за наем от 08,06,2013 г. Следва да бъде отбелязано, че не се
събраха доказателства – не се представи такова изявление за прихващане /освен обективираното в ИМ/, нито пък данни да е достигнало до
ответника, ищецът да е извършил извънсъдебно прихващане между подлежащия на
връщане на ответника депозит в размер на 7200,00 лева и дължимата от ответника
наемна цена, за да се приеме за валидно това прихващане. Ето защо съдът приема, че е извършено валидно прихващане между дължимата от ответника сума по процесните 11 фактури за ремонт и резервни части и подлежащият на връщане от ищеца на ответника
депозит по договора за наем от 08,06,2013 г., и с оглед внесената на 29,08,2017 г. сума от 501,30 лева ответникът е
погасил изцяло задължението си към ищеца по процесните
фактури, и този иск следва да бъде отхвърлен. Тук следва да бъде отбелязано,
че на основание чл.76 от ЗЗД, ищецът е бил длъжен да погаси с получената от
ответника сума именно задълженията, които самият ответник е посочил че
погасява, а не покривайки най-обременителното задължение.
По отношение иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 922,87 лева,
представляваща лихва за забавено изплащане на сумите по фактурите – с оглед изводите на
съда за погасяване на задължението по фактурите за резервни части и ремонт с
извършено извънсъдебно прихващане и плащане на сумата от 501,30 лева на
29,08,2017 г., съдът приема, че все пак ответникът е изпаднал в забава за
плащането им до датата 29,08,2017 г. Ето защо съдът счита, че ответникът дължи
лихва за забава върху всяка една от дължимите по фактурите суми за периода от
падежа на отделната фактура до 29,08,2017 г. Тази лихва, изчислена от съда на
основание чл.162 от ГПК, с безплатен интернет калкулатор за изчисляване на
законна лихва от сайта www.kik-info.com
възлиза на сумата от 641,91 лева, до който размер следва да бъде уважена
претенцията, а за разликата до претендираните 922,87
лева /и периода 30,08,2017 г. – 08,02,2018 г./ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, или
разноски в размер на 28,97 лева, които следва да му бъдат заплатени от
ответника.
При този изход на
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него
разноски, включително в производството по обезпечение на бъдещ иск, съразмерно
с отхвърлената част от иска, или разноски в размер на 1830,41 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез пълномощника Ц.А., против
***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, иск с правно основание чл.79,
ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 952,00
лева, представляваща наем за ползване на трактор ***, сериен №***, двигател
№***, съгласно договор от 08,06,2013 г., за периода 10,06,2016 г. – 19,06,20147
г., или 2688 моточаса, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез пълномощника Ц.А., против
***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 5418,67 лева, представляваща лихва за забава
на основание чл.12 от Договора за наем за периода три години назад преди
подаване на ИМ /08,02,2015 г. – 08,02,2018 г./, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, чрез пълномощника Ц.А., против
***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, иск с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7200,00 лева, представляваща задължения за извършени
сервизни услуги и резервни части /по
фактури №14064/28,09,2016 г. с неплатен остатък в размер на 564,48 лева;
№14065/28,09,2016 г. в размер на 372,00 лева; №14109/03,10,2016 г. в размер на
93,60 лева; №14110/03,10,2016 г. в размер на 208,80 лева; №14124/03,10,2016 г.
в размер на 120,00 лева; №14144/04,10,2016 г. в размер на 4717,20 лева;
№14150/05,10,2016 г. в размер на 193,68 лева; №14155/05,10,2016 г. в размер на
330,00 лева; №14182/07,10,2016 г. в размер на 105,60 лева; №14244/11,10,2016 г.
в размер на 422,40 лева и №142779/14,10,2016
г. в размер на 30,00 лева/, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
със подлежащият на връщане от ищеца на ответника депозит в размер на 7200,00
лева по договора за наем от 08,06,2013 г. и
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ на сумата от 501,30 лева на 29,08,2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 641,91 лева, представляваща лихва за забавено изплащане
на сумите по фактури №14064, №14065, №14109, №14110, №14124, №14144, №14150,
№14155, №14182, №14244, №42779, за периода от падежа на всяка фактура до
29,08,2017 г., като за разликата до претендираните 922,87 лева и за периода от 30,08,2017 г. до
08,02,2018 г. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ
ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 28,97 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, ДА ЗАПЛАТИ
на “ ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 1830,41 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: