№ 580
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, по чл.221,
ал.1 от КТ, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва върху вземанията за заплата и
обезщетението за срока на предизвестие.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. А. Н. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, бул.“П“ № 46, вх.2, ет.1, ап.3, действащ чрез адв. С Т със съдебен
адрес гр.Ш, ул.“С“ № ***, ет.2, кантора 23 срещу „И Т“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“И“ № 34, представлявано от М Н. ВВ.
В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор ищецът заемал
длъжността “механик, промишлено оборудване“, с месторабота – сервизен отдел – гр.Ш. С
Акт за прекратяване № 5 от **/**/****г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ ответникът
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение за месец януари. На работника не били
изплатени трудовите възнаграждения дължими за месеците януари и февруари ****г., както
и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Дължими били и лихви за
забава, вследствие неизпълнението в срок от страна на ответното дружество. В заключение
се моли за постановяване на положително решение с уважаване на исковите претенции,
както и присъждане на разноските по делото.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на
ответното дружество, получени лично от представляващия дружеството. В отговора
постъпил в законоустановения срок се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни,
като доказателства ще бъдат ангажирани в съдебно заседание, когато се направят и
доказателствени искания.
1
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител – адв. С Т от ШАК,
като поддържа исковата молба. По отношение на размера на исковете се
прави изменение в размера чрез тяхното намаляване, като същите се коригират съобразно
представеното заключение по счетоводната експертиза. Моли се да бъдат уважени исковете,
като бъдат присъдени и разноските по делото, за което се представя договор за правна
защита и съдействие.
За ответникът, въпреки редовното му призоваване, не се явява представляващия,
както и не изпраща представител в съдебното заседание по делото.
Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните,
за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото бил сключен Трудов договор № 34 от **/**/****г. , по
силата на който ищеца заемал длъжността „механик, промишлено оборудване“ с място на
“сервизен отдел” в ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено с Акт за
прекратяване на работодателя от **/**/****г., поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение на работника за месец януари, като било определено да бъде изплатено
обезщетение за срока на предизвестието в размер на 1815 лв.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда, като
при изготвянето му са ползвани приложените документи по делото, справки от НОИ и
банково извлечение от сметката на ищеца, поради липсата на контакт с представляващия
ответното дружество. Вещото лице заключава, че брутното възнаграждение на ищеца за
м.януари и февруари е в размер на по 1815 лв., като са изплатени осигуровките, но не е
изплатено нетното възнаграждение в размер на по 1408.40 лв. за всеки от месеците. Лихвата
за забава върху общата сума от 2 816.80 лв. е 344.21 лв. разпределена както следва – 180.47
лв. лихва за възнаграждението за месец януари и 163.74 лв. – лихва върху възнаграждението
за м.февруари. Размерът на обезщетението за срока на предизвестие е 1815 лв., а лихвата за
периода от **/**.****г. до **/**/****г. е 231.76 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обуславя следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ: От събраните в хода на
съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че страните са
били в трудовоправни отношения, като ищецът работил в ответното дружество от
**/**/****г. до **/**/****г. на длъжността “механик промишлено оборудване”. Безспорно е
установено, че сумата от неизплатени нетни възнаграждения за месеците януари и февруари
****г. е в размер общо на 2 816.80 лв., като същата не е изплатена и до момента.
Разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените
срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е изцяло основателен
и в полза на ищеца следва да се присъди нетно трудово възнаграждение в размер на 2 816.80
2
лв. лв. за първите два месеца на ****г., тъй като работодотелят е изплатил на държавата
дължимите осигуровки върху възнагражденията.
По претенциите за лихва: Гореизложеното се отнася и за акцесорните претенции за
заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения,
считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба,
като лихвата е общо в размер на 344.21 лв. В горния смисъл са доводите и за
основателността на претенцията за законна лихва върху главницата от предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
По предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ: Необходимо и достатъчно
условие, за да се дължи това обезщетение е да е налице безсрочен трудов договор, прекратен
едностранно от работника при условията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В настоящия случай тези
обстоятелства са налице, като размера на обезщетението се определя като брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това,
съгласно чл.228 от КТ, което възлиза на 1 815 лв. Следователно исковата претенция е изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
По акцесорната претенция за лихва по чл.86 от ЗЗД: Акцесорното право на
обезщетение за забавено плащане на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор
без предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ е в зависимост от уважаването на главните искове.
Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД
зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за тяхната основателност.
Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от
ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът изпада в забава
след изтичането му, когато обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора. В Кодекса на труда липсва уредба относно
датата, от която се дължат обезщетенията, затова и следва да се приложат общите правила
на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. Поради това, че вземането по
обезщетенията е безсрочно и няма определена дата на която да се заплатят, то поканата като
условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима. Когато липсва покана,
лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото няма доказателства,
нито твърдения, ищецът да е поканил ответното дружество да му изплати дължимото
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, то намира, че искът с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за сумата за лихва за забава в размер на 231.76 лв. определено върху сумата от 1815 лв.
- обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периодът от **/**.****г. до **/**/****г. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно
разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки
че предявеният от него иск е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
3
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати съразмерно на уважената част на иска
дължащите се държавни такси в размер на 199.04 лв. и разноски за експертиза в размер на
238.87 лв.
Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени на разноски за адвокатско
възнаграждение, като размерът който следва да бъде присъден, съобразно уважената част на
иска е 668.85 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш,
ул.”И” № 34, представлявано от М Н. ВВ на основание чл.128, т.2 от КТ да заплати на Г. А.
Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, бул.“П“ № 46, вх.2, ет.1, ап.3, действащ чрез адв. С Т от
ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ***, ет.2, кантора 23 сумата общо от 2816.80 лв.
(две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
неизплатено и дължимо нетно трудово възнаграждение от по 1408.40 лв. за месеците януари
и февруари ****г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
датата на предявяване на иска - **/**/****г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН **********,
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата общо от 344.21 лв. (триста четиридесет и четири
лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава върху размера на
неизплатените трудови възнаграждения с периода от деня на изпадане в забава за
заплащането на всяко отделно възнаграждение до **/**/****г. – датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН **********
на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 1815 лв. (хиляда осемстотин и петнадесет лева),
представляващо обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие, ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска -
**/**/****г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен от “И Т” ЕООД с
ЕИК ********* срещу Г. А. Н. с ЕГН ********** за сумата от 233.60 лв. (двеста тридесет и
три лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ за периода от **/**.**** г. до **/**/****г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да внесе по сметка на Районен съд – Ш
сума в размер на 199.04 лв. (сто деветдесет и девет лева и четири стотинки),
4
представляваща държавна такса за завеждане на делото и 231.76 лв. (двеста тридесет и
един лев и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски за извършване на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН **********
сумата от 668.85 лв. (шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
на иска и представен договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5