Р Е Ш
Е Н И Е
№
1658
15.05.2015 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5461 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Б.” ЕООД срещу М.К.В. и И.И.В.. Ищецът твърди,
че с ответниците са съсобственици при квоти 2/5 ид. части за ищеца и 3/5 ид. части за ответниците в режим на
СИО на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.862.2.55, с обща площ на обекта на двете нива от 128,73 кв.м.,
представляващ м. п. с., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.862.2.54, с обща площ на обекта на двете нива от 332,51 кв.м.,
представляващ б. к., и двата находящи се в сграда в гр. П., бул. „Ш. с.” № ....
Ищецът твърди да е собственик на своята част от съсобствеността въз основа на
покупко-продажба от ... г., а ответниците за тяхната част въз основа на
покупко-продажба от ... г., като към момента на сделките обектът бил един, а
впоследствие преустроен в два самостоятелни обект съгласно разрешение за строеж
№ .../... г. Посочва, че ответниците отдали под наем самостоятелния обект с
идентификатор 56784.519.862.2.54 на трето лице срещу месечна наемна цена в
размер на 4600 евро, считано за 5 години от ... г. Твърди, че от така
отдаваната площ под наем 55.77 кв.м. представляват част от квотата в
съсобствеността припадаща се на дружеството. Поради това иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят припадаща се
част от получения от тях наем на неговата квота в съсобствеността в размер на
55.77 кв.м., като претендира сумата от 4000 лв. за периода от ... г. до ... г.
/40 месеца/, представляваща част от обща претенция в размер на 60359.38 лв.
/левова равностойност на 30861.20 лв./, или частично вземане по 100 лева за всеки
месец от общо дължими 1508.98 лв. месечно /равностойност на 771.53 евро
месечно/.
Правното
основание на предявения от ищеца осъдителен иск е чл. 30, ал. 3 ЗС.
В
депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор ответниците М.В. и И.В. оспорват иска.
Твърдят, че не оспорват наличието на съсобственост в квотите описани в исковата
молба, но считат, че е извършено разпределение на реалното ползване в т.1.3 от
нотариалния акт, по силата на което ползват източния офис, а ищеца западния
офис, като не било налице ползване от тях на по-голяма част от реално
разпределената им. При условията на евентуалност предявяват възражение за
изтекла погасителна давност за периода от ... г. до ... г. При условията на
евентуалност предявяват възражение за прихващане с насрещни техни вземания за
обезщетение за получените от ищеца доходи от отдаването под наем на „СИБ” ЕАД
на другата част от съсобствения им имот, която била с 6,31% повече от
припадащата се на ищеца част.
В
срока по чл. 131 ГПК на основание чл. 211 ГПК ответниците М.В. и И.В.
предявяват насрещен иск срещу ищеца, с които искат да бъде осъден ищецът да им
заплати сумата от 5195.07 лв. /равняващи се на 2656.20 евро/, представляваща
стойността на припадащата се част от получения от ищеца наем от „СИБ” АД за
периода от ... г. до ...г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Насрещният иск е предявен
при условията на евентуалност, при уважаване на претенцията на ищеца.
Правното
основание на предявения от ответниците насрещен осъдителен иск е чл. 30, ал. 3
ЗС.
В
срока по чл. 131 ГПК ищецът „Б.” ЕООД е депозирал отговор на насрещните искове,
с който оспорва същите по основание и размер. Счита, че разпределеното ползване
с нотариалния акт от ... г. е отпаднало, тъй като обектът е разделен през ...
г. на два самостоятелни обекта и за него не уговорено между страните
разпределение на реалното им ползване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът „Б.”
ЕООД е придобил собствеността на 2/5 идеални части въз основа на
покупко-продажба, а ответниците М.В. и И.В. на 3/5 идеални части въз основа на
покупко-продажба при режим на СИО, на следния недвижим имот: м. за х. със
застроена площ от 472.94 кв.м., разположен на две нива- партер и сутерен.
Безспорно е и, че към настоящия момент, този имот е разделен на два
самостоятелни обекта с идентификатори 56784.519.862.2.55, с обща площ на обекта
на двете нива от 128.73 кв.м., и с идентификатор 56784.519.862.2.54, с обща
площ на обекта на двете нива от 332.51 кв.м., и двата находящи се в сграда в
гр. П., бул. „Ш. с.” № ..., като обособяването им е станало след разрешение за
строеж № .../... г. и със съгласието на страните.
От представения нотариален акт № ...,
том ..., рег. № ..., дело № .../.... на н. Д. Г., се установява, че след продажбата
на идеална част от собствеността на ответника М.В. (по времето на брака му с
ответницата И.В.), страните по сделката са разпределили ползването на общото
помещение, представляващо към онзи момент м. за х., като ищецът- „Б.“ ЕООД е
получил реалното ползване на западната част от м.а, включваща 40% от северната
му витрина и 40% от избата в западната й част, а ответникът М.К.В. е получил
реалното ползване на източната част от м., включващ 60% от северната му витрина
60% от избата в източната й част.
Уговорено е и, че разделителната граница между ползваните части ще
минава от север на юг, при спазване на горните проценти.
От приетата по делото СТЕ се
установява, че на съсобствения между страните м., с принадлежащия към него с.,
е направено преустройство, което е довело до обособяването на два самостоятелни
обекта с идентификатори 56784.519.862.2.55 и 56784.519.862.2.54. Установява се,
че обектите на кота 0.00 са два и са предназначени за офиси, като западното
помещение е с площ 88.28 кв.м., а източното с площ от 211.08 кв.м. Към двата
самостоятелни обекта са обособени отделни с. помещения с площ от 40.45 кв.м. в
западната част и с площ от 121.43 кв.м. в източната част. В. л. е посочило, че
при това реално разделение на съществувалия м. за х., площта на западния обект
е с 31.36 кв.м. по- малка от стойността на 40% от общата площ на бившия м., а
площта на с. помещение към западния офис е с 24.30 кв.м. по- малко от
стойността на 40% от общата площ на съществувалото общо сутеренно помещение. (общо
55.76 кв.м.) Установява се, че общата дължина на витрината на северната фасада
на м. е 15.33 метра, като от нея дължината на витрината на западния офис е 7.10
м., а дължината на витрината на източния офис е 8.23 м. В. л. е посочило, че конструкцията
на северната фасада, която не представлява витрина е с дължина 2.47 м. Общата
дължина на фасадата в северната част на бившия м. за х. е измерена на 17.80
кв.м. В. л. е изчислило, че от дължината на общата фасада на западния офис се
падат 40.45%, а на източния офис се падат 59.55 %. От дължината на витрината на
северната фасада на западния офис се падат 46.31%, а на източния офис се падат
53.69%.
Предвид установените по делото факти в
действителност се доказва, че реално ответниците ползват по- голяма площ от
бившия м. за х. от тази, която притежават в идеална част, пропорционално на
общата площ на съществуващите в момента две помещения. Разминаването се установява,
като се вземе предвид разделянето на реалното ползване на съществувалия обект
единствено на западна и източна част, изчислят притежаваните от всеки съсобственик
идеални части като квадратни метри и след това се съпоставят с площта на двата
съществуващи обекта.
В настоящия случай обаче с
категоричност се доказва, че между страните е налице споразумение за
разпределяне на реалното ползване на съществувалия обект (м. за х.), съобразно
дължината на северната му витрина. Продавачът и купувачът по договора от ...г.,
обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело .../...г. на н. Д.
Г., са постигнали уговорка за разпределяне на реалното ползване на обекта, като
е посочено, че разделителната линия между горните ползвани части ще минава от
север на юг при спазване на посочените проценти. Поради това съдът намира, че
съсобствениците са разпределили правото на ползване съобразно северната витрина
на обекта, а не спрямо неговата площ. По делото не се установява с
категоричност дали под витрина съсобствениците са имали предвид единствено
съществуващата към момента остъклена част от фасадата или дължината на цялата
фасада (включваща зид от 2.47 м.), тъй като не са ангажирани доказателства за
нейното състояние към момента, когато е постигната договорката за реалното
разпределение. Независимо от това, от приетата по делото СТЕ, която съдът
кредитира изцяло, се установява че и в двата случая съществуващата в момента
граница е разположена на разстояние по- голямо от 40% от дължината на фасадата,
измерена от западния към източния й край.
За разположението на самата граница
между разпределените реално източна и западна част на съществувалия м. за х. в
договора е посочено, че ще минава от север на юг при спазване на горните
проценти. Предвид на това следва да се приеме, че реалната квадратура на
съществувалия обект е била пренебрегната и целта на съсобствениците е била да
разпределят ползването съобразно
витрината/фасадата на имота, с лице към бул. „Ш. с.“. Поради това липсата на
съответствие между притежаваните от страните идеални части от съществувалия
обект (приравнени в квадратни метри) към
използваните в момента площи не е меродавна за определянето на част от този
обект, който ответниците ползват без правно основание. Съдът намира, че
релевантно за преценката на това обстоятелсво е разположението на
съществуващата в момента граница (разделяща бившия м. на два самостоятелни
обекта) и дали тя е изградена съобразно постигната между страните уговорка.
Доколкото обаче преустройството, довело да обособяването на съществуващите
самостоятелни обекти, е извършено по разрешение за строеж издадено на двамата
съсобственици и по тяхно взаимно съгласие и предвид липсата на доказателства в
обратна насока, следва да се приеме, че границата е изпълнена съобразно
постигнатото от тях съгласие. Поради това не може да се приеме, че ответниците
ползват по- голяма част от разпределената им по съгласие между страните.
Макар в действителност разпределението
да е извършено при съществуването на един обект, а в момента фактическата
обстановка да е променена, като след преустройство са образувани два
самостоятелни обекта, няма причина постигната между страните договореност да не
бъде спазвана от тях. Макар собствеността върху всеки от новите обекти да се
разпределя между страните съобразно притежаваните от тях идеални части, а
именно 2/5 за ищеца и 3/5 за ответниците, общото съгласие за извършването на
преустройството и разположението на образуваните самостоятелни имоти разкрива
желанието на страните за запазването на постигнатото съгласие. Аргумент в тази
насока е и самото поведение на ищеца, тъй като предявената претенция е
определена за 55.77 кв.м., част от квотата в съсобствеността, припадаща се на
ищеца и ползвана от ответниците. Самата тя е образувана не на базата на
притежаваната от страната идеална част от имот с идентификатор
56784.519.862.2.54 (източен офис), а съобразно площта на двата обекта, след
изваждането на площта на ползвания от него самостоятелен обет с идентификатор
56784.519.862.2.55 (западен офис), който към момента също е съсобствен между
страните при квоти 2/5 за ищеца и 3/5 за ответниците.
Изложените по- горе изводи са относими
и за прилежащото към съществувалия м. за х. с. помещение, което към настоящия
момент също се установява, че е преустроено, като е разделено на две отделни
части за всеки от новообразуваните имоти. Ползването на по- голяма площ от него
обаче само по себе не е основание за присъждането на обезщетение, доколкото
следва да се държи сметка за уговорката между страните за разположение на
границата на обособените още през ... г. реални части от съществувалия
имот.
Предвид
това, че не се установява
ответниците да ползват по- голяма площ от полагащата им се във основа на
постигнато между страните разпределение предявената от ищеца претенция следва
да бъде отхвърлена.
Насрещният
иск не следва да бъде разглеждан, тъй като в подадената от ответниците искова
молба е изрично посочено, че претенцията се предявява при условията на
евентуалност при уважаване на иска на „Б.“ ЕООД. Предвид извода, до който
достигна съдът за неоснователност на иска, не се е сбъднало посоченото процесуално
условие.
Относно
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски за защита по предявения иск в размер на 303.50 лева
за СТЕ и банкова такса, 8.50 за съдебно удостоверение и банкова такса и заплатеното
адвокатско възнаграждение. Доколкото за защита е изплатена сумата от 2000 лева,
без да се позова за кой от последващо обективно съединените искове се отнася,
тя следва да се разпредели по равно за защита по предявения срещу ответниците
иск и за предявения от ответниците евентуален насрещен иск. Предвид на това на
ответниците следва да бъде присъдена сумата от 1000 лева. От страна на ищеца е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява неоснователно. Съгласно
чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. минималният размер на
възнаграждението за една инстанция е в размер на 510 лева (300+7% от 3000
лева). Предвид на това, че производството е протекло в 3 съдебни заседания към
посочения по- горе минимален размер на адвокатското възнаграждение следва да
бъде добавена и сумата от 100 лева, съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. Съдът намира,
че делото в действителност се характеризира с известна фактическа и правна
сложност, тъй като за разглеждането му са били необходими три съдебни
заседания, разпитани са свидетели, приета е СТЕ и голям брой писмени
доказателства. Предвид на това възнаграждението в размер на 1000 лева, при
минимум от 610 лева не се явява прекомерно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу М.К.В., ЕГН ********** и И.И.В., ЕГН **********, иск за солидарното
ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на дружеството сумата от 4000 лева- частична претенция, представляваща по 100
лева на месец, от общата сума от 60 359.38 лева, представляваща припадащата му се
част от получени от ответниците доходи от наем на реално обособена част от съсобствен
недвижим имот- м. за х. със застроена площ от 472.94 кв.м., разположен на две
нива, към настоящия момент обособена като самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.862.2.54
(източен офис), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
находящ се в гр. П., бул. „Ш. с.“ № ..., за периода ...г.-...г., ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до изплащането на вземането.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М.К.В., ЕГН ********** и И.И.В.,
ЕГН **********, сумата от 1312 лева, разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ