№ 1052
гр. В., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110107630 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Г. М. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. В., ул. „Р.” № 13 срещу О. В., с адм. адрес гр. В., бул. „О. П. П.” №43 иск с правно
осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер
на 3521,87лева, представляваща сторени от нея разходи за планиране, проектиране и
изграждане на строеж „Улични водопроводи Ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по
плана на СО „В.“ - гр.В., доколкото изградените водопроводи са станали автоматично
публична общинска собственост от датата на издаване на разрешение за ползване, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 14.06.2023г. до
окончателното й заплащане. В евентуалност се предявява иск по реда на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата същата сума.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.108, находящ се в гр. В.,
местност Т.. За осигуряване на питейна вода до посочения имот, както и до други съседни
имоти в местност „В.“, нямало изграден водопровод и респ. нямало и информация да се
предвижда изграждането на такъв през 2016г. По тези съображения на 01.08.2016г. ищцата
заедно с други собственици на съседни имоти учредили ДЗЗД „Г. Т. - В.“ с предмет на
дейност – финансиране изграждането на уличен водопровод за питейна вода по направление
от о.т.113,117,121; о.т.117,1290,1297; о.т. 115,115а. В договора изрично било посочено, че
след въвеждането на водопровода в експлоатация, същия ще стане собственост на О. В., на
осн. Закона за водите. Твърди се, че след учредяването на гражданското дружество,
10.11.2016г. представителят – Георги Костадинов подал в О. В. заявление с инвестиционно
намерение - за проектиране на уличен водопровод. На 18.11.2016г. ответникът изпратил
отговор, в който било посочено, че О. В. възразява срещу подписване на договор между
страните за проектиране на водопровод. Впоследствие на 07.12.2016г. в деловодната
система на О. В. бил регистриран тристранен договор за проектиране с рег. № Д16001623ВН
по образец на ответника, като съдържанието му не подлежало на изменение. По силата на
договора възложителят и инвеститорът възлагали на изпълнителя, а последният се
съгласявал да извърши проучване и проектиране на „Уличен водопровод ф110 ПЕВП по
1
плана на СО „В.“. Съгласно чл. 3 от договора всички видове работи, извършени при
изпълнение на поръчката, следвало да се заплатят единствено от инвеститора, като същият
нямал право да предявява към възложителя каквито и да било финансови претенции във
връзка със заплащането. Навежда, че посочената клауза от договора е нищожна поради
противотиворечието й със закона, доколкото представлявала отказ от бъдещи права. Сочи,
че на 05.04.2017г. О. В. издала разрешение за строеж № 45/ГИ/05.04.2017г., влязло в сила на
27.04.2017г., по силата на което се разрешавало извършването на строително-монтажни
работи за строеж на Улични водопроводи ф110, ПЕВП с обща дължина от 567 м., по плана
на СО „В.“, гр. В.. Твърди, че на 20.06.2017г. в деловодната система на О.та бил
регистриран тристранен договор за изграждане с рег.№ Д17000929ВН, по образец на
ответника, с възложител – О. В., инвеститор – гражданското дружество и изпълнител
„Костадинов 43“ ЕООД. В чл.2.5 от договора било посочено изрично, че цената по
последния се дължала само и единствено от инвеститора. Навежда се, че посочената
клаузата също била нищожна. Твърди, че на 18.06.2018г. от държавна приемателна комисия
е съставен Протокол за установяване на годността на ползване на строеж „Улични
водопроводи ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по плана на СО „В.“, гр. В.“, а на
20.06.2018г. от ДНСК - гр. В. било издадено Разрешение за ползване на строеж за
водопровода.
Излагат се аргументи, че изграденият водопровод попада върху терен публична
общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото
съставлява водностопанско съоръжение на територията на О.та, за което няма твърдения да
е налице изключение (да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от
ВиК операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за
напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване) и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в
урбанизирана територия, същият е станал публична общинска собственост с издаването на
разрешение за ползването му на 20.06.2018г. За реализиране на съвместната дейност, всеки
от участниците в дружеството бил длъжен да участва в покриването на разходите с парични
вноски, като направените от ищцата възлизали на сумата в общ размер на 3521,87лева.
Твърди се, че с въвеждането на водопроводното съоръжение в експлоатация ответникът е
одобрил предприетата от гражданското дружество работа, свързана с изграждането на
водопровода и дължи възстановяване на сторените за това разходи. По същество се моли
съдът да уважи предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковите
претенции. Не оспорва, че изграждането на процесния водопровод е било задължение на О.
В., но твърди, че ищцата, като участник в гражданското дружество, подписвайки двата
тристранни договора, се е отказала от правото да предявява към ответника каквито и да било
финансови претенции, свързани с проектирането и изграждането на съоръжението. Оспорва
изложеното от ищцата, че посочените клаузи са недействителни, като излага подробни
доводи в тази насока. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
исковата молба и писмения отговор и аргументират становища по съществото на спора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че ДЗЗД „Г. Т. - В.“ е финансирало и изградило процесния
водопровод в местност „В.“, гр. В., както и че същият е бил въведен в експлоатация.
2
Страните не спорят и по отношение на обстоятелствата, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.108, находящ се в гр. В., местност Т.; че
същата е съдружник в ДЗЗД „Г. Т. - В.“ и че в тази връзка е сторила твърдените разноски от
3521,87лева.
Горните факти се констатират по несъмнен начин по делото и от ангажираните
писмени доказателства, приобщени по делото и неоспорени от ответника, а именно: договор
за доброволна делба на съсобствен НИ, вписан в СвП – В., с рег. вх.регистър
18958/29.12.2001г; договор за учредяване на ГД за финансиране изграждането на уличен
водопровод за питейна вода по направление о.т. 113,117,121; о.т. 117, 1290, 1297; о.т. 115,
115а. „Г. Т. – В.“; справка-извлечение Регистър булстат; договор за проектиране от
07.12.2016г., договор за изграждане на „улични водопроводи ф110 с обща дължина 567
метра по плана на СО „В.“, гр. В.; разрешение за ползване № ДК-07-В-80/20.06.2018г.;
договор за изпълнение на СМР от 02.08.2017г., договор за строителен надзор от 10.07.2017г.,
с предмет процесния водопровод; договор за транспортиране и предаване на строителни
отпадъци от 14.06.2017г., фактури и платежни документи.
Спорът между страните е правен и той се свежда до установяване дали клаузите на чл.
2, ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016 г. и чл. 2.5 от договора за СМР
на водопровода от 20.06.2017г. изключват извъндоговорната отговорност на ответника,
доколкото предвиждат, че всички разходи по проектирането, изграждането и въвеждането в
експлоатация на уличния водопровод са за сметка на ДЗЗД и съответно при това положение
ищцата, като съдружник няма право да търси възмездяване от О. В..
На този въпрос е дадено разрешение с влязло в сила решение № 821/13.03.2023г.,
постановено по гр. д. дело № 7685 по описа на ВРС за 2022г., потвърдено с решение №
1087/05.10.2023г. по в.гр.д. № 1115 по описа на ВОС за 2023г. водено от друг съдружник в
ДЗЗД „Г. Т. - В.“ срещу същия ответник – О. Врана, с което е прието, че клаузите на чл. 2,
ал. 4 и чл. 3, ал. 2 от договора за проектиране от 07.12.2016г. и чл. 2.5 от договора за СМР на
водопровода от 20.06.2017г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, като противоречащи на правна норма, от чиято диспозиция не е възможно отклонение
чрез договаряне, а именно от императивното правило, нормативно регламентирано в
разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че обявените за нищожни
клаузи имат сила и разпростират действието си и по отношение на трети лица за спора, в
случая - и по отношение на ищцата.
И в настоящия казус няма спор, че изграденият водопровод попада върху терен
публична общинска собственост и съгласно чл. 19, т. 4, б. "а" от Закона за водите, доколкото
съставлява водностопанско съоръжение на територията на О.та, за което няма твърдения да
е налице изключението /да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от
В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за
напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване/ и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в
урбанизирана територия, е публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от
ЗУТ, предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се
изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Налага се
извода, че процесният уличен водопровод е следвало да бъде изграден от О.та, защото
именно тя е негов собственик. /така в решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
853/2010 г., IV г. о., ГК./ Следователно налице са елементите на фактическия състав на чл.
61 ал. 2 от ЗЗД: ищцата, в качеството й на съдружник в ДЗЗД е извършила чужда работа без
пълномощие, предприела е работата уместно и я е управлявала добре в интерес на
ответника, поради което има право да получи от него връщане на разноските до размера на
обогатяването му от 3521,87лева.
3
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Търсената сума следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.06.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендират се такива за платено адв. възнаграждение от 780лева и 141,40лева - платена
ДТ. Съобразно изхода на спора, посочените разноски в общ размер от 921,40лева следва да
се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., с адм. адрес гр. В., бул. „О. П. П.” №43 да заплати на Г. М. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. В., ул. „Р.” № 13, сумата от 3521,87лева, представляваща
сторени от нея разходи за планиране, проектиране и изграждане на строеж „Улични
водопроводи Ф110, ПЕВП с обща дължина от 567м., по плана на СО „В.“ - гр.В., доколкото
изградените водопроводи са станали автоматично публична общинска собственост от датата
на издаване на разрешение за ползване, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 14.06.2023г. до окончателното й заплащане, на основание 61,
ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., с адм. адрес гр. В., бул. „О. П. П.” № 43 да заплати на Г. М. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. В., ул. „Р.” № 13, сумата от 921,40лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4