№ 654
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20223100100162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Б. ХР. Н. против Н.
Б. Н. с правно основание чл.42 б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание на М.А.Г. от 15.09.1992г., с което е завещала на ответника ¾ ид.части
от недвижим имот – апартамент № 51, находящ се в гр.В., ул.“В. К.“, вх.*, ет.* със застроена
площ от 81 кв.м., ведно с 1,4589% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, поради това, че същото не е написано и подписано от завещателката.
В исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че е единствен законен наследник на
своята майка М.А.Г., починала на 30.10.2020г., която приживе през м. септември 1992г. се е
разпоредила със завещание от със собствените си ¾ ид.части от недвижим имот –
апартамент № 51, находящ се в гр.В., ул.“В. К.“, вх.*, ет.* със застроена площ от 81 кв.м.,
ведно с 1,4589% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
представляващ понастоящем апартамент с ид.*****.****.*.*.*** по Кадастралната карта на
гр.Варна в полза на своята внучка /дъщеря на ищеца/ Н. Б. Н.. Посочва, че завещанието е
обявено след смъртта на майка му на 19.11.2020г. и вписано в Служба по вписванията –
Варна на 23.12.2020г. Твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателката,
поради което моли да бъде прогласено за нищожно, на основание чл.42, б.“б“ от ЗН,
вр.чл.25, ал.1 от ЗН.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Б. Н. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Твърди, че съставеното в нейна полза
1
завещание от М.А.Г. е написано и подписано от завещателката, поради което е действително
и е породило права в нейна полза. Предвид предприетото оспорване на завещанието, моли
да бъде открито производство по чл.193 от ГПК за установяване на авторството му.
В съдебно заседание ищецът – Б.Н., чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Н.Н. се явява лично в съдебно заседание и поддържа заявеното в отговора
на исковата молба възражение срещу основателността на предявения иск. Твърди, че
завещанието съставено в нейна полза е неписано и подписано от нейната баба М.А.Г..
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със саморъчно завещание от 15.09.1992г. М.А.Г. с ЕГН ********** е завещала в
полза на внучката си Н. Б. Н. собствения си недвижим имот, а именно ¾ ид.части от
недвижим имот – апартамент № 51, находящ се в гр.В., ул.“В. К.“, вх.*, ет.* със застроена
площ от 81 кв.м., ведно с 1,4589% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, както и всички движими вещи. Завещанието е подписано от завещателят М. Г..
Обявено е на 19.11.2020г. в канцеларията на съдия по вписванията при РС - Варна в
присъствието на проносителя Н. Б. Н..
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на
02.11.2020г. Б. ХР. Н. е наследник по закон – син на М.А.Г. починала на 30.10.2020г.
От заключението на проведената по делото Съдебно-графолофична експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Е.А. и неоспорено от страните се
установява, че ръкописният текст и подписа положен срещу „завещател“ в саморъчното
завещание от 15.09.1992г. са изпълнени от М.А.Г..
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на нея
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.42,
б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
15.09.1992г. поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б. "б"
ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен документ,
2
което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число
автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата
на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да
установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В
настоящия случай ищецът оспорва действителността на завещанието извършено от М. Г. в
полза на ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа
на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.42 от
ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той
индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, поради
което нему е доказателствената тежест да установи този факт. Доказването, проведеното от
ответника чрез ангажираните специални знания на вещото лице по Съдебно-графологична
експертиза – Е.А. установява по категоричен начин, че завещанието фактически е написано
и подписано от завещателя М.А.Г.. Завещателният акт следователно е автентичен, което
обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл.42, б.“б“ вр.чл.25, ал.1 от ЗН за
прогласяване на нищожността му.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, каквито обаче съобразно изхода на спора не му се следват.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. ХР. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.В., ул. „Б. Б.“ №
**, ет.*, ап.** против Н. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.В., ж.к.“М.“ бл.*** вх.*, ет.*,
ап.** иск с правно основание чл.42 б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание на М.А.Г. от 15.09.1992г. , с което е завещала на
Н. Б. Н. ¾ ид.части от недвижим имот – апартамент № 51, находящ се в гр.В., ул.“В. К.“,
вх.*, ет.* със застроена площ от 81 кв.м., ведно с 1,4589% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и всички движими вещи поради това, че същото не е
написано и подписано от завещателката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3