ГР. СЛИВНИЦА, 13.03.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ти
състав, в публично
съдебно заседание на 13.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
При участието на секретаря Паулина Велкова и в присъствието на мл. прокурора Колева сложи за разглеждане ч.н.д. № 86
по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА
ВЕЛИКОВА
На именното повикване в 13:30 часа се явиха лицата по
списъка за призоваване, както следва:
За Районна прокуратура гр. Сливница, редовно призована
- се явява мл. прокурор Колева.
Обвиняемият С.Г.Г., осигурен чрез началника на
ареста – гр. София, бул. „Г. М. Димитров № 42“ – явява се лично и със служебния
си защитник адв. Милена Тодорова от САК, преупълномощена от адв. А. – САК.
Обвиняемият С.Г.Г.: Съгласен съм адв. Тодорова да ме представлява в настоящото
производство.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА
СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО В ДНЕШНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ:
Адвокат Тодорова: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С.Г.Г.: Да се даде ход на делото.
Прокурор Колева: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното
изявление от страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ от представената от рп сливница справка от аис бдс,
КАКТО СЛЕДВА:
С.Г.Г. – ЕГН **********, роден на
*** ***, обл. Софийска, общежитие бараките ДЗ 1, българин, българско
гражданство, осъждан, неженен, с начално
образование.
СЪДЪТ разясни на страните разпоредбата на
чл. 274, ал. 1 НПК за правото им на отвод на състава на съда, прокурора,
секретаря и защитника.
Страните /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия С.Г.Г. по чл. 274, ал. 1, чл. 55, чл.
94, чл. 96, чл. 97, чл. 115, ал. 4, чл. 275, ал. 1, чл. 277, ал. 2 и чл. 297 НПК.
Обвиняемият С.Г.Г.: Разяснени са ми правата. Нямам
искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря. Не възразявам да
бъда защитаван от определения ми служебен зщитник адв. Тодорова.
Страните
/поотделно/: Нямаме
искания по доказателствата и по хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА постъпила молба от С.Г.Г. – обвиняем по
досъдебно производство № 237/2018 г. по описа на РУ Сливница. В молбата се сочи, че обвиняемият е
задържан повече от седем месеца, с оглед което моли взетата по отношение на
него мярка за неотклонение да бъде изменена в по-лека такава.
Молителят С.Г.Г.: Поддържам молбата си. Нямам искания за събиране на други
доказателства.
Адвокат Тодорова: Поддържам молбата и така направеното
искане. Да се приемат приложените към
делото материали по досъдебното производство. Няма да соча други доказателства.
Прокурор Колева: Оспорвам
така направеното искане. Считам, че марката задържане под стража понастоящем
се явява най-адекватната мярка, която може да обезпечи целите, предвидени в чл.
57 НПК за приключване на наказателното производство. Моля, като доказателства,
да приемете и приложите по настоящото дело материалите по досъдебно
производство № 237/2018 г. по описа на РУ Сливница. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно производство № 237/2018 г.
по описа на РУ Сливница, пр. пр. № 853/2018 г. по описа на РП Сливница.
Прокурор Колева: Нямам
доказателствени искания.
Адвокат Тодорова: Нямам доказателствени
искания.
Обвиняемият Г.: Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните, че нямат
други доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна,
поради което и на основание чл. 286, ал. 2 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВАВЯ
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
СЪДЪТ
на основание чл. 291, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор Колева: Уважаема г-жо
Председател, обвиняемият Г. е привлечен в това му качество за тежко умишлено
престъплене по смисъла на чл. 93, т. 7 от допълнителните разпоредби на НК. Считам,
че установената още в ранния етап на разследването реална опасност същият да
извърши друго престъпление или да се укрие, все още съществува. Тази опасност
не е отпаднала предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, както и високата степен на обществена опасност, с която се характеризира
деецът, който е с богато съдебно минало, въпреки ниската си възраст. Деянието,
за което Г. е привлечен в качеството на обвиняем е било извършено от същия в изключително
кратък срок от момента на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по
предходни присъди. Следва да се има предвид, че целта на мерките за
неотклонение са именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети привличането в изплънение на влязла в сила присъда.
Мярката също така цели, осигуряване на участието на лицето във воденото наказателно
производство, което в случая е за престъпление, за което присъствието на обвиняемия
в съдебно заседание е задължително. Считам също, че от момента на първоначалното
вземане на мярката за неотклонение до настоящия момент, не са настъпили каквито
и до било нови обсотятелства, които да дадат основание за преразглеждане и евентуално
за промяна на вече взетото решение по отношение на мярката. По отношение на
продължителността на разследването може да се посочи, че до момента са изтеки 7
месеца от образуването на производството, който срок предвид квалификацията на
деянието и свързаната с него правна и фактическа сложност обуславя по-дълъг
период на извършване на разследването. Отделно от това, в настоящия случай,
следва да се вземе предивд и деликатната ситуация, каято е възникнала в семейството
на пострадалата и която води до допълнителни затруднения в разследването, предвид
факта, че извършителят е нейн брат. Извършените до момента множество процесуално
следствени действия, не позволяват да се направи извод за евентуално бездействие
на органите на ДП. Също така и предвидения в хипотезата на чл. 63, ал. 4 НПК 8-месечен
срок за продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража“ все
още не е изтекъл. В заключение ще спомена и това, че по делото предстои да се
реши въпроса с компетентната да води разследването прокуратура. В случай на
потвърждаване на вече отправеното от страна на РП Сливница възражение срещу
постановлението от Софийска Окръжна Прокуратура, предстои прецизно привличане
на Г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 5 НК, за което
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 20 години, и във
връзка с което съответно срокът за задържане на обвиняемия би нараснал до 1 г.
и 6 месеца. Ето защо, моля съдът да остави без уважение молбата на обвиняемия Г.,
като взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, считам
за адекватна към настоящия момент с оглед бързото и безпрепятствено приключване
на производството. В случай, че вземете решение, с което да оставите молбата на
обвиняемия без уважение, моля на основание чл. 65, ал. 6 НПК, да определите
срок, в който обвиняемият да няма възможност да подава молби за изменение на взетата
мярка за неотклонение, като считам, че този срок следва да бъде двумесечен. Моля
за произнасяне на Вашия съдебен акт.
Адв. Тодорова: Уважаема г-жо
Председател, считам, че постъпилата от обвиняемия молба за изменение на мярката
за неотклонение е напълно основателна. Ето защо, по изложените в същата
съображение моля взетата по отношение на него мярка за енотклонение „задържане
под стража“ бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият С.Г.Г.: Уважаема г-жо Съдия, тъй като
съм повече от 7 месеца задържан под стража, Ви моля да ми бъде определена по-лека
мярка за неотклонение. Това е което искам
да кажа.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият С.Г.Г.: Моля за по-лека мярка за
неотклонение.
СЪДЪТ ОБЯВИ,
ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТАКА НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ПРОВЕДЕНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
Производството
е по реда на чл. 65, ал. 1 НПК.
Образувано е по молба на обв. С.Г.Г., с която се иска съдът да измени взетата с
протоколно определение от 10.08.2018 г. по ч.н.д. № 461/2018 г. по описа на РС-
гр. Сливница и изпълнявана по отношение на него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека такава, тъй като счита, че
процесуално-следствените действия не показват да се работи с него и мярката му
за неотклонение може да бъде заменена в по-лека такава.
Представителят на държавното
обвинение оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Защитата на обвиняемия поддържа
молба и моли същата да бъда уважена.
Обвиняемият моли за по лека мярка
за неотклонение.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните, както и подадената от обвиняемия молба, намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице
и до съответния родово и местно компетентен съд, предвид повдигнатото на Г.
обвинение.
Разгледана по същество, молбата се
явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 65,
ал. 4 НПК съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането.
Към момента на първоначалното
вземане на мярката за неотклонение, съдът законосъобразно е преценил, че са
налице всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК, доколкото предвид ранния етап
на производството, събраните към онзи момент доказателства са били достатъчни,
за да се направи извод, че е налице обосновано предположение, че обв. Г. е съпричастен
към извършването на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК, за което му е било
повдигнато обвинение.
В хода на досъдебното производство са извършените
множество процесуално-следствени действия, като са събрани писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, изготвени са били и съдебни
експертизи, от оценката на които, съдът направи следните изводи:
Не се установява наличието на обстоятелства, настъпили
след вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия, които да налагат промяна на същата. Наличието на постоянен адрес на
обвиняемия, не е достатъчно, за да се приеме, че опасността да се укрие е
отпаднала. Същият е бил налице и към момента на вземане на мярката за
неотклонение, но същевременно по делото са налице данни, че именно на този
адрес живее и и пострадалата- непълнолетната Стоянка Гюргенова Георгиева.
Самата тежест на предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 150,
ал. 1 НК, за което Г. е привлечен като обвиняем, може да го подтикне да се
укрие, доколкото законът предвижда за същото наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две до осем години, като престъплението се явява и тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК.
Съобразявайки съдебното минало на обвиняемия, който
само на 23 години е бил осъждан многократно за деяния извършени от него и като
непълнолетен, както и обстоятелството, че престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност е извършено само два месеца след като е бил
освободен от Централния Софийски затвор, съдът намира, че по делото се съдържат
достатъчно данни, за да се приеме, че и понастоящем е налице и реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление, доколкото личността му се откроява с явно
несъобразяване с общоприетите правила за поведение в обществото.
Нещо повече реалната опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление се обосновава и с презумпцията по чл. 63, ал. 2, т.
2 НПК, която не е разколебана и която също допринася съдът да достигне до
изводите си относно наличието на данни по делото, че реалната опасност и
понастоящем е налице.
Не е налице и прекомерност на изпълняваната по
отношение на обв. Г. мярка за неотклонение, съгласно разпоредбата на чл. 65,
ал. 4 НПК, което обаче в никакъв случай не следва да се приема като дерогиране
на основния принцип в НПК, а именно разглеждане и решаване на делата в разумен
срок.
С определение от 10.08.2018 г. по отношение на обв. Г.
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като към настоящият
момент са изтекли седем месеца, в рамките на който период действия по
разследването са били извършвани системно, но само до м. 11.2018 г. От този
момент нататък делото е било многократно изпращано на Окръжна прокуратура-
София по компетентност, и след това връщано на РП- Сливница, като това
неразбирателство между органите на държавното обвинение е довело и до едно
неоснователно забавяне срочното приключване на производството, което следва да
бъде основен приоритет пред всеки един представител на съдебната власт, който следва
преди всичко да се ръководи от закона, като взема решенията си по вътрешно
убеждение, основано обаче само на обективно, всестранно и пълно разследване,
където е недопустима субективната оценка на материалите по делото. Доколкото
обаче правомощие на всеки прокурор е да прецени дали и какво да бъде
повдигнатото на лицето обвинение, съдът не разполага с правни средства да дава
указания, а и не следва да се намесва във вътрешното убеждение на всеки един
представител на държавното обвинение. Несъгласието между представителите на
Прокуратурата на Република България може да бъде преодоляно единствено
посредством способите, предвидени в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 и сл. НПК,
като в настоящия случай е необходимо вземането на своевременни мерки за
законосъобразното и срочно приключване на наказателното производство,
обезпечението на което се цели и посредством мярката за неотклонение.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че основанията
за задържането на обвиняемия Г. продължават да съществуват. Налице са
материалните предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК, обуславящи вземането и
изпълнението на най-тежката мярка за процесуална принуда, а имено „задържане
под стража“. Обоснованото предположение за възможна
съпричастност на обвиняемия в престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, е налично и към настоящия момент, като същото не е
било разколебано до такава степен, която да предполага отпадане на
необходимостта по отношение на Г. да се въздейства посредством методите за
процесуална принуда и по конкретно по отношение на него да се изпълнява мярката
за неотклонение „задържане под стража“.
В този смисъл обвинението разполага с множество гласни доказателствени
средства, макар и съдържащи известни противоречия, които следва да бъдат отстранени,
както и съдебни експертизи, които и на този етап от производството са
достатъчни, за да се направи извод, че обоснованото предположение е налице.
Извършената констатация се прави с уточнението, че prima facie /на пръв поглед/
има основание в обвинението срещу обвиняемия, но и с уточнението, че
производството не е приключило, а предстои да бъдат отстранявани и
противоречия, които от своя страна бих могли да потвърдят или разколебаят
обвинителната теза. Допълнителна конкретика и анализ на събраните до момента
доказателства не следва да се извършва, тъй като това е правомощие на съда,
който ще гледа делото по същество, в случай че обвиняемият бъде предаден на
съд. Налице са и останалите материални предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК,
доколкото обвиняемият е привлечен в това му качество за престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода от две до осем години, а същевременно са налице и
реалните опасности обвиняемият да се укрие, а също и да извърши престъпление.
Предвид събраните
доказателства в тази насока, съдът е изправен пред невъзможността да определи
по-лека мярка за неотклонение, т.к. липсват възможност обвиняемия да търпи
мярка за неотклонение „домашен арест“, предвид обстоятелството, че на неговия
адрес живее и пострадалата Стоянка Георгиева, а също и данни за възможността му
да внесе парична гаранция, предвид установената липса на доходи. Друга мярка за
неотклонение, а именно „подписка“, би била несъразмерно лека предвид изложените
по-горе съображения. В този смисъл съответна на целите по чл. 57 НПК се явява
единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“, която следва да
продължи да бъда изпълнявана по отношение на обв. Г..
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 4 НПК изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в
досъдебното производство, с оглед повдигнатото на Г. обвинение за престъпление
по чл. 150, ал. 1 НК, не може да продължи повече от осем месеца. Съобразявайки
изложеното и обстоятелството, че мярката за неотклонение „задържане под стража“
е била взета с протоколно определение от 10.08.2018 г., но обвиняемият е бил
задържан още на 09.08.2018 г., считано от 09.04.2019 г. на основание чл. 64,
ал. 5 НПК същият следва незабавно да бъде освободен по разпореждане на
прокурора, в случай че остане привлечен към наказателна отговорност за
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК.
В този смисъл, съдът намира за неоснователно искането
на представителя на държавното обвинение на обвиняемия да бъде забранено да
прави ново искане за изменение на мярката му за неотклонение за срок от два
месеца, доколкото до изтичане на максималния срок за задържане по чл. 64, ал. 4 НПК съобразно повдигнатото му обвинение, остава по-малко от един месец. Нещо
повече, тази забрана предполага наличието на данни по делото, че обвиняемият
злоупотребява с предоставените му по закон процесуални права, каквито в
настоящия случай не са налице, доколкото това е едва първото искане на
обвиняемия Г., въпреки че същият е бил задържан за един относително дълъг
период от време, а именно 7 месеца.
Така мотивиран и на основание чл. 65, ал.
4 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обвиняемия С.Г.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Софийска, ДЗ 1, българин,
българско гражданство, осъждан, неженен, с
начално образование, с правно основание чл. 65, ал. 1 НПК за изменение на мярката
за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, взета по отношение на него в качеството
му на обвиняем по ДП № 237/2018 г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. № 853/2018
г. по описа на РС- гр. Сливница, с протоколно определение от 10.08.2018 г. по
ч.н.д № 461/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест от страните пред
Окръжен съд-София в 3-дневен срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или частен протест насрочва
делото пред Окръжен съд-София за 25.03.2019 г., от 11.00 ч., за които дата и
час Районна прокуратура гр. Сливница, обвиняемият С.Г.Г.
и неговият служебен защитник - адвокат Тодорова, преупълномощена от адв.
А., уведомени от днешното съдебно заседание.
В случай на постъпила жалба или протест да се изпрати писмо до
Звено „Охрана на съдебната власт” - София за
конвоиране на лицето за съдебното заседание пред Окръжен съд- София.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
изпрати на РП- гр. Сливница и началника на ареста в гр. София, бул. „Г. М.
Димитров” № 42.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
издаде и на служебния защитник адв. А.А. от САК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПРОТОКОЛЪТ се състави в съдебно заседание,
което приключи в 14:33 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: