РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110111538 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ООД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.*** срещу М. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение № 4294/21.08.2020г. по ч.гр.д. № 9969/2020г. по
описа на ВРС:
сумата 123.37 /сто двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - главница,
дължима за периода от 03.07.2018 г. до 06.04.2020 г., представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за обект-имот, находящ
се в гр. ***;
сумата 9.95 лв. /девет лева и деветдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за
периода от 07.10.2018 г. до 17.08.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от 19.08.2020 г. до изплащане на вземането.
С протоколно определение от 03.02.2022г. е допуснато изменение на предявените
искове, чрез намаляване размера на същите. Оттеглянето на част от предявените искове от
ищеца е основано на извършени частични плащания на задълженията на ответницата,
поради което и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение не следва да бъде
1
обезсилвана частично, за частта в която производството по делото е прекратена.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор предоставяло на ответника
ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр. *** отчитани по партида с абонатен
номер ***. Ответникът не заплатил потребените ВиК услуги за процесния период, поради
което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 9969/2020г. по описа на ВРС и
била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за
изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради връчване заповедта за изпълнение
чрез залепване на уведомление.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният му
особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните с твърдения
предмет, а при установяване на такава се оспорва изправността на ищеца по същата.
Оспорва се ответницата да е абонат по посочената партида, тъй като в документите
като такъв било посочено друго лице – С.С.
Оспорва се също ищецът да е доставял реално фактурираните количества ВиК
услуги в процесния обект на потребление, както и надлежното отчитане на показанията на
средството за измерване и изправността на същото.
Неоснователността на главния иск водел до неоснователност и на акцесорния иск за
лихва за забава.
Въвежда се възражение за погасяване по давност на вземанията за претендирани
лихви за периода от 14.10.2016г. до 17.08.2017г.
Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител
поддържа изложеното в исковата молба и претендират присъждане на направените по
делото разноски. Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете като
неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 9969/2020г. по описа на ВРС е видно, че в полза на
заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника М. С. М..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което на
2
заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в
законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К
услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от
вестници, в които ОУ са били публикувани /л.5-37/.
Към доказателствата по делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат
№ ***от 04.08.2016г. до 17.08.2020г. /л.38/.
От представена от ищеца справка от Имотен регистър по партидата на ответницата
се установява, че след закупуване на имота от ответника на 13.10.1995г. липсва последващо
разпореждане с имота /л.77/.
Ищецът е представил карнетен лист за периода от 07.03.2017г. до 05.10.2018г., в
който е поставен подпис на потребителя за отчитанията на водомера на 06.04.2017г.,
04.05.2017г., 06.07.2017г., 11.09.2017г., 05.10.2017г. и 06.08.2018г., последното с показания
10001 /л.78/.
В картнетния лист като потребител за абонатен номер *** е вписан С.И. С.
За периода от 05.11.2018г. до 06.08.2020г. е представено извлечение от електронен
карнет, в който период са начислявани по 2 куб.м. при вписване за обитаемо жилище, с
двама живущи в него и при разпределение без достъп до водомера. За периода т 06.04.2020г.
до 07.05.2020г. не е начислявано количество доставени от ищеца ВиК услуги, с отбелязване
„разп водомерът е надчетен“/.
Ищецът е представил доказателства за извършени плащания за погасяване на
задълженията на ответницата в размер на 100 лева на 13.01.2022г. и 30 лева, платени на
24.01.2022г. /л.81-82/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе
да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да
е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК услуги, като обем и стойност, за
процесния период на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги на посоченият
в исковата молба адрес.
Претендираните в настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК
услуги отчетени по абонатен номер ***в обект, находящ се гр. *** за периода от 03.07.2018
г. до 06.04.2020 г.
От представената справка от имотен регистър се установява, че ответницата е
придобила собствеността върху имота, в който са доставяни ВиК услугите на 13.10.1995г. и
е била собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през
целия процесен период.
3
Съгласно действалите между страните общи условия на ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК услуги, потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответницата е придобила
собствеността върху имота през 1995г. и след това е ползвател на доставяни от ищцовото
дружество ВиК услуги в имота, независимо дали има изрично сключен договор с
дружеството и независимо дали, кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в
собствеността, както и без значение кой е вписан като ползвател в карнетния лист за
отчитане на показанията на водомера в процесния имот. По делото се установи, че
собственик на имота, в който са доставяни ВиК услуги от ищеца е бил ответницата през
целия процесен период, като липсват твърдения и доказателства от страна на ответницата
ползвател на имота да е било друго лице.
От представените от ищеца карнетни листи се установява, че имота периодично е
посещаван от служител на ищцовото дружество, но в част от случаите не е осигуряван
достъп. Последното реално отчитане на водомера е извършено на 06.08.2018г., което е
удостоверено с подпис на потребителя. Доставянето на претендираните количества ВиК
услуги на сочената от ищеца стойност съдът намира за доказано не толкова от
представените карнетни листи, в които е отразено служебно начисляване на минимални
количества, колкото от извършените през м. януари 2022г. частични плащания за погасяване
на процесните вземания. С извършването на посочените плащания в общ размер на 130 лева
ответницата е признала дължимостта на претендираните в настоящето производство суми.
С отговора на исковата молба, в предвидения в закона преклузивен срок, е
направено възражение от ответницата за погасяване по давност на възможността за
принудително събиране на вземанията.
Заплащането на стойността на доставените на абоната ВиК услуги съставлява
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, като вземането се погасява с
предвидената в чл.11 ЗЗД кратка тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен
от датата на депозиране на заявлението – 19.08.2020г. поради което възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания се явява неоснователно.
По изложените по-горе съображение основателни и доказани по основание и
размер се явяват претенциите на ищеца за установяване дължимостта на суми за доставени
ВиК услуги на ответницата, отчетени по абонатен № 1507605.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 375 лева, от които 75 лева
заплатена държавна такса, 200 лева депозит за назначаване на особен представител и 100
лева юрисконсулстко възнагражедение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
4
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло
уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. С. М., с ЕГН
********** и адрес гр. *** ДЪЛЖИ на „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
4294/21.08.2020г. по ч.гр.д. № 9969/2020г. по описа на ВРС:
сумата 123.37 /сто двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - главница,
дължима за периода от 03.07.2018 г. до 06.04.2020 г., представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за обект-имот, находящ
се в гр.***;
сумата 9.95 лв. /девет лева и деветдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за
периода от 07.10.2018 г. до 17.08.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от 19.08.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 375 лв. /триста
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 75 лв. /седемдесет и
пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9969/2020г. по
описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5