№ 15800
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110136893 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу М. П. К., починала в хода
на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследниците й по закон Ю. К. К.,
Б. Е. П. и К. А. Ж., с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания на ищеца за суми, както следва: сума в
размер от 650,16 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. за
топлоснабден имот, находящ се в ...., аб.№ ..., сума в размер от 10,67 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.08.2016г. до м.03.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 9.09.2019г. до
окончателното плащане, сума в размер от 160,39 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 14.09.2017г. до 29.08.2019г., и сума в размер от 3,07 лв. –
мораторна лихва върху втората главница за периода от 30.09.2016г. до 29.08.2019г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44
с-в.
В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
1
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като
падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи
условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва,
че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в
Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от
търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответницата оспорва исковете като недопустими, а по същество и неоснователни.
Счита, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Твърди, че в исковата молба не е посочено нито какво количество стока е доставено,
нито кога, нито каква според ищеца е била дължимата цена за единица от стоката, като
при това положение е невъзможно тя да упражни ефикасно правото си на защита. По
същество възразява, че не е обвързана от договорно правоотношение с ищеца за
продажба на топлинна енергия. Оспорва и количеството потребление на топлинна
енергия за имота, което намира за недоказано по подробно изложени доводи. Релевира
и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. По тези съображения
моли за отхвърляне на исковите претенции.
От страна на третото лице-помагач на ищеца ... е постъпило становище, че
дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно
нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил
правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44 с-в, по
подадено на 9.09.2019г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу М. П. К. е
издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в
действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по
заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са
дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен
срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за
установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими. Противно
на доводите на ответницата, са изпълнени и изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за
редовност на исковата молба, с която исковете са предявени, доколкото в същата са
изложени достатъчно ясно и в пълнота обстоятелствата, съставляващи основание на
исковите претенции, относно наличието на обвързващ страните договор за продажба
2
на топлинна енергия, претендираната като дължима стойност на предоставената по
договора топлофикационна услуга, съизмеряваща количеството отчетено потребление
по утвърдени от КЕВР цени, и периода, за който е начислена. С оглед изложеното
съдът намира, че са изпълнени условията за редовност и допустимост на исковете и
същите подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на
потреблението.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
3
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че недвижим имот, съставляващ апартамент № 3 в ..., се намира в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при
ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 4, том II, рег.№ ., нот.дело № .г.
на нотариус . П., видно от който по силата на договор за дарение от 19.12.2006г. в
полза на М. П. К., разпоредила се с притежаваните от нея идеални части от процесния
имот, е учредено пожизнено вещно право на ползване на имота. Не се твърди и не са
представени доказателства за последващо прекратяване правото на ползване на някое
от законовите основания, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период
ответницата е била вещен ползвател на имота. Следователно съгласно цитираните по-
горе дефинитивни норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия
по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за
продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата
фактически е упражнявала учреденото й право и е обитавала имота през целия период,
тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството
потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост
или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил
предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение,
доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016г. (общодостъпни на
електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен
орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.
Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези
обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат
влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на
валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови
клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
4
предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по
същото, преминали след смъртта й на основание наследственото правоприемство в
правната сфера на наследниците й по закон – новоконституираните ответници Ю. К.
К. (дъщеря), Б. Е. П. и К. А. Ж. (последните по заместване на Цветана К. Ж. – дъщеря,
починала преди наследодателя) съразмерно на наследствените им дялове, при квоти
съответно за Ю. К. – ½ част, а за другите двама – по ¼ част всеки (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 10, ал. 1 ЗН).
За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия
период и размера на дължимата цена по делото са събрани писмени доказателства
(изравнителна сметка за процесния отчетен период; формуляр за главен отчет,
извлечение за начислени суми и съобщение към обща фактура), както и са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, извършвано от .... Съгласно изводите по експертизата
количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като
дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при
коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно
изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).
Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в
топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в
абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано
съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.
Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от
оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно
отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот
през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностено потребление по
три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е отчетен според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния
отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите нормативи за
изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия
разход между етажните собственици. Разходваната топлинна енергия за отопление на
имота е измерена на база реален отчет на показанията на топлинните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. По отношение потребената топлинна енергия за
5
БГВ експертизата констатира, че потреблението по това перо е остойностено по
отчетни данни от показанията на технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода.
По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на отчетния
период е изготвена изравнителна сметка от фирмата за топлинно счетоводство въз
основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за това ответницата
да е упражнила правото си да поиска преработване на изравнителната сметка след
получаването й от упълномощения за сградата представител, нито да е предявила
рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената
топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в
определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че
разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин
при спазване на нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответницата потребител е
възникнало задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението за цена на потреблението следва да се формира от
общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури,
коригирана с резултата от изравнителната сметка. Съгласно експертното заключение
начислената за исковия период по прогнозен дял топлинна енергия за процесния имот
е на обща стойност 1384,53 лв., като е издадена изравнителна сметка за сумата от
167,95 лв. – подлежаща на получаване от абоната. Следователно дължимата цена на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на разликата от начислената
стойност на потребление и сумата за получаване съобразно резултата от изравняването
или 1216,58 лв., която сума отразява действителното задължение, определено за
реалния разход на топлоенергия.
Следва да се посочи, във връзка с извършеното от ответницата оспорване на
доказателствената стойност на изготвените от ищеца фактури и извлечение от сметки,
че претендираното вземане за цена на топлинна енергия не е установено единствено
въз основа на представените едностранно съставени частни документи. Изводите за
дължими суми се базират на целия събран по делото доказателствен материал, сред
който и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при извършването на която
вещото лице е направило проверка в счетоводството на ищеца и е установило
съответствие на счетоводните записвания с първичните документи по разпределение
на топлинната енергия. Отделно от това е ценено заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено въз основа проверка от вещото лице на данните за
6
потреблението по отчетите на общия топломер и извършеното дялово разпределение
от фирмата за топлинно счетоводство, като определеното съобразно тях количество
топлинна енергия е остойностено по регулирани от държавен орган цени.
При доказателствена тежест за ответницата същата не ангажира доказателства
да е заплатила стойността на доставената през исковия период топлинна енергия в
доказания размер на потребление, нито приетата съдебно-счетоводна експертиза
констатира извършени от нея плащания в погашение на дълга (такива плащания се
установяват в погашение на суми по издаден срещу останалите длъжници по
заповедта за изпълнение изпълнителен лист). Заявеното от ответницата
правопогасяващо възражение – за изтекла погасителна давност, не подлежи на
обсъждане като несвоевременно направено – след срока за отговор по чл. 131, ал. 1
ГПК, преклудиращ същото. Следователно искът с предмет вземането за цена на
топлинна енергия е основателен и съобразно диспозитивното начало на исковия
процес следва да се уважи до размера на претендираната от ищеца сума от 650,16 лв.,
а като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се следва и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
9.09.2019г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането
за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г.
потребителите дължат обезщетение за забава само при просрочие на задълженията по
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016г. също е предвидено, че обезщетение за забава се начислява само върху
определените на база реално потребление суми след отчет на измервателните уреди,
които съгласно чл. 33, ал. 2 са платими в срок от 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая обаче отчитането на средствата за дялово разпределение,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за процесния
отчетен период е настъпило след предвидения в Общите условия 45-дневен срок за
плащане (фактурата датира от 31.07.2017г.), поради което при липса на възможност да
се приложи уговореното съгласно визираните клаузи и по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за
поставяне на ответницата в забава е необходима покана, каквато ищецът не твърди и
не доказва да е отправил. Поради това, в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава преди
съдебното предявяване на вземанията и не дължи мораторна лихва. При този извод
акцесорният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По главния и акцесорен искове с предмет вземанията, претендирани за
услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
7
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 22, ал. 2 от
Общите условия от 2014г. и от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания търговец, като същата обичайно се формира
от няколко компонента – цена за обслужване и обработване на партида, цена за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода, и
цена за обслужване и отчитане на апартаментен топломер.
В случая по делото се установява, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от ... по възлагане от
ищеца. Вземането за цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало
в полза на топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е
задължило срещу възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез
трето лице-изпълнител. Поради това ищецът е легитимиран титуляр на вземането за
дялово разпределение. Съдът определя стойността на услугата дялово разпределение
за исковия период на основание чл. 162 ГПК, като приема на база данните и от
съдебно-счетоводната експертиза същата да възлиза на начислената от ищеца сума по
издадените за този период фактури в общ размер от 16 лв., който ответникът не
оспорва. В приложение на диспозитивното начало искът за цена на услугата следва да
се уважи за предявения размер от 10,67 лв., ведно със законна лихва считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 9.09.2019г. до окончателното плащане.
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва да е
направил разноски в заповедното производство в общ размер от 50 лв. (вкл. за
държавна такса – 16,66 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 33,34 лв.,
определени за припадащата се на ответницата част от вземанията по заповедта за
изпълнение), от които по съразмерност му се следват 40,09 лв. В настоящото
производство ищецът доказва разноски за държавна такса в размер от 25 лв., за
8
депозити за възнаграждение на вещите лица в размер от 600 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. (определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
липсата на фактическа и правна сложност на делото), или общо 725 лв., от които по
съразмерност следва да му се присъдят 581,23 лв. Ответната страна не претендира,
нито доказва сторени разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: .., срещу М. П. К., ЕГН **********, починала в хода на процеса
и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследниците й по закон Ю. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ...., Б. Е. П., ЕГН **********, с адрес: .., и К. А. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ..., положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ съществуването на
вземания на ... за обща сума в размер от 650,16 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., аб.№ ..., и обща
сума в размер от 10,67 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2016г. до м.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 9.09.2019г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44 с-в, при разделна
отговорност за длъжниците с квоти: за Ю. К. К. – ½ част, а за Б. Е. П. и К. А. Ж. –
по ¼ част всеки.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..,
срещу М. П. К., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена на
основание чл. 227 ГПК от наследниците й по закон Ю. К. К., ЕГН **********, с адрес:
...., Б. Е. П., ЕГН **********, с адрес: .., и К. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: ...,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 160,39 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 14.09.2017г. до 29.08.2019г., и сумата от 3,07 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 30.09.2016г. до 29.08.2019г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА Ю. К. К., ЕГН **********, с адрес: ...., Б. Е. П., ЕГН **********, с
адрес: .., и К. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплатят на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 40,09 лв.
9
– разноски в заповедното производство, и сумата от 581,23 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10