№ 1806
гр. Плевен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104301 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. В. И. с ЕГН ********** против "Кредирект" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***.
Твърди се, че между страните бил сключен Договор за кредит ***
Съгласно чл.3 от Договора, кредитодателят се задължавал да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, а последния се задължавал да
върне сумата от 692 лева, при срок на кредита от 1 вноска. В чл.2, т.9 от
Договора за кредит, на ответника била начислена такса за експресно
разглеждане в размер на 171.17 лева. Твърди се, че ищеца бил добросъвестен и
заплатил по процесния Договор за кредит *** сумата от 515 лева. Навеждат се
доводи за нищожност на процесния Договор за кредит.
Ищецът счита, че била нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,
която предвиждала, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
1
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В Договора била посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно дали в него била
включена предвидената неустойка или само лихвата, или лихва и други
разходи, които следвало да бъдат подробно описани. Това правело процесния
Договор за потребителски кредит недействителен поради неспазване на
изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Навеждат се още доводи, че процесния Договор за кредит *** бил
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се,
че претендираната сума за такса в размер на 171.17 лева не била включена в
ГПР, а при включването й, размерът би нараснал повече от двойно.
Потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които щял да прави по обслужването на кредита. С предвиждането за
заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи за такса се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС№426/2014г.
Наред с горното, посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.
При условия на евентуалност, ако не се приеме, че Договора е
недействителен, ищеца навежда доводи за нищожност на клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 171,17лв., като
накърняваща добрите нрави. Сочи се, че с нея бил нарушен принципа на
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, чиято цел
била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. С уговаряне на тази клауза се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на
2
собствена изгода на кредитора. Клаузата, според ищеца, била и неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата предвиждала заплащането на такса,
която била необосновано висока. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК било
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26
от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Разгледана в този аспект, неустойката по процесния Договор за кредит №
1281620/21.02.2025г., дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията
по договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Регламентираната такса представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
увеличавала стойността на договора и основната й цел била да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за
кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на
клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 177,17лв..
Претендира се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 15лв., представляваща недължимо платена по процесния Договор, а
при условията на евентуалност да му заплати сумата от 10лв., като платена по
нищожната клауза за такса.
Ответникът „Кредирект“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи, че установителната
искова претенция е недопустима. На следващо място ангажира становище за
неоснователност на исковете.
В о.с.з. на 10.11.2025г. е допуснато изменение на цената на главния
осъдителен иск, който се счита предявен за сумата от 12,78лв. и на
3
евентуалния осъдителен иск, който се счита предявен за сумата от 11,40лв.,
ведно със законната лихва върху тях, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от приложения Договор за кредит ***, че същия е бил
сключен между ищеца М. В. И. в качеството си на кредитополучател и
ответника „Кредирект" ЕООД, в качеството му на кредитодател. Според
обективираното в него, страните се договорили отпуснатия заем да бъде в
размер на 500 лева, при погасяване н една вноска в срок до 22.08.2024г.
Уговорили са лихвен процент за кредита в размер на 50%, както и че
кредитополучателят дължи сума в размер на 171,17 лв. такса за експресно
разглеждане. Посочен е Годишен процент на разходите от 64,31%.
Според обективираното в ч.18, ал.4, кредитополучателят се е съгласил,
че дължи такса за експресно разглеждане в размер на 692лв., платима съгласно
условията по чл.3, ал.2. В този текст, както се посочи по-горе, е обективирано
задължение за такава такса в размер на 171,17лв., а общата сума за плащане е
посочена в размер на 692лв. Друга регламентация, относно задълженията на
кредитодателя във връзка с тази услуга не е налице в договора, а по делото не
са представени приложими общи условия.
От представената от ответника счетоводна справка се установява, че
кредитополучателят е платил по процесния договор суми в общ размер на
512,78лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Установи се от обсъдените доказателства, а и при липсата на спор между
страните, че е възникнало между тях правоотношение по силата на сключен
договор за паричен заем от 23.07.2024г.
Съдът намира, че за процесния Договор е приложим ЗПК, въпреки, че е
бил сключен за срок от 30 дни, т.к. за изключване на приложението му не е
достатъчен само уговорения срок, но и дължимите по силата на съглашението
разходи да са незначителни. В случая не може да се приеме незначителност на
разходите, с оглед уговорената такса за експресно разглеждане .
4
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 64,31%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава М.алния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва регламентираната Такса за експресно разглеждане, която съдът
намира, че следва да е включена. Според дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора,
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като
например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че
чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
5
разходи по този кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В процесния договор е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 64,31
%, а при липсата на спор между страните, в него не са включени разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната.
Така, включвайки таксата за екпресно разглеждане към приложимия по
договора размер на ГПР несъмнено същия би бил различен и надвешаващ
посоченото ограничение в размера на ГПР.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищеца дължи
по процесния договор единствено главницата в размер на 500лв. Внесените от
него суми над този размер или 12,78лв., се явяват платени без основание и
подлежат на връщане.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника
дължи ищеца разноски за държавна такса в размер на 100лв., както и разноски
6
за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. От приложения препис на
Договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025г., който има за предмет
процесуално представителство по настоящото дело е видно, че е било
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. В.
И. с ЕГН ********** и "Кредирект" ЕООД, ЕИК: ***, че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит ***, е нищожен, на основание чл. 26, ал.
1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, "Кредирект"
ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в
полза на М. В. И. с ЕГН **********, сумата от 12,78лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит ***, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.07.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на М. В. И. с ЕГН **********, сумата от 580лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени на ищеца по следния,
посочен от него начин: с пощенски запис на М. В. И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** или по банкова сметка: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7