ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 784
гр. Пловдив , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501982 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от Ж. Ф. Г., в качеството й
на ищец по гр.дело № 14918/2020г. на ПдРС, V гр.с., против определение №
263137/28.06.2021г. по посоченото дело на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателката за изменение на решение № 261472/14.05.2021г. в частта за
присъденото в полза на пълномощника й адв.С.П. М. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА, като същото бъде увеличено от 300 лева на 900 лева.
От въззиваемата страна „Изи Асет мениджмънт“АД е подаден отговор на частната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С решение № 261472/14.05.2021г. е признато за установено, че клаузата по чл.4 от
сключен между страните договор за заем от 28.06.2018г., уреждаща задължение за
заплащане на неустойка, е нищожна, „Изи Асет мениджмънт“АД е осъдено да заплати на
Ж.Г. сумата от 635,92 лева- недължимо платена неустойка, както и да заплати на адв.С.М.
сумата от 300 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В мотивите Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017 г., I т.
о., ТК е записано следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички
претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017
г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. №
1
2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. Също така трайно в
съдебната практика се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя
адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени
различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете
произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на
извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем по причина на
противоречие с добрите нрави. Видно от първоинстанционното решение, сборът от цената
на исковете е в размер от 271,84 лева и съобразно с правилото по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
минимално възнаграждение е в размер от 320 лева. Ето защо, частната жалба ще следва да
бъде уважена само до размер от 20 лева, като бъде оставена без уважение в останалата й
част.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 263137/28.06.2021г. по гр.дело № 14918/2020г. на ПдРС, V
гр.с. в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката Ж. Ф. Г. за
изменение на решение № 261472/14.05.2021г. в частта за присъденото в полза на
пълномощника й адв.С.П. М. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА досежно сумата от 20
лева над присъденото адв.вазнъграждение в размер от 300 лева, като вместо това
ИЗМЕНЯ решение № 261472/14.05.2021г. по гр.дело № 14918/2020г. на ПдРС, V гр.с.
в частта за присъденото в полза на пълномощника на жалбоподателката Ж.Г. адв.С.П. М.
адв.възнаграждение, като ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Люлин“, бул.“Джавахарлал Неру“№ 28,
ет.2, офис 40- 46 да заплати на адвокат С. П. М., с личен № ********** и адрес: гр.Пловдив,
бул.“Марица“№ 93, освен сумата от 300 лева- адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по
решението, още 20 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ж. Ф. Г., в качеството й на ищец по
гр.дело № 14918/2020г. на ПдРС, V гр.с., частна жалба против определение №
263137/28.06.2021г. по посоченото дело на ПдРС в останалата й част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3