№ 22692
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110172233 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „Бигла III” ООД иск с правно основание чл. 59
ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за осъждане на ответника „Топлофикация София”
ЕАД да заплати на ищцовото дружество сумата от 2621,30 лева –
обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване
към жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Н. И. Вапцаров“ № 5,
собственост на ищеца за периода от 15.07.2023 г до 22.11.2024 г., ведно със
законната лихва за период от 05.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът „Бигла III” ООД твърди, че е собственик на съоръжения за
присъединяване, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищна сграда, находяща се
на адрес: гр. София, ул. „Никола Вапцаров“ №5, които съоръжения включват
присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе, и абонатна
станция. Твърди, че е изградил като възложител и изпълнител на строежа със
собствени средства посочените съоръжения по предписание на ответното
дружество и след съгласуване на проекта за изграждане на съоръженията от
ответника за нуждите на топлоснабдяване на сградата, към която са изградени.
Поддържа, че ответното дружество е присъединило изградените от ищеца
съоръжения за присъединяване към външните топлофикационни мрежи и е
присъединило етажните собственици (собственици на отделни самостоятелни
обекти в етажната собственост) към съоръженията, изградени от ищеца,
получил е владението на съоръженията и ги ползва, считано от 17.05.2003 г.,
поради което и получава стойността на продадената топлинна енергия чрез
процесното съоръжение – собственост на ищеца. Ответното дружество не е
изкупило съоръженията за присъединяване в законоустановените срокове,
1
поради което и дължи обезщетение за ползването им на основание чл. 137, ал.
2 ЗЕ. Посочва, че ответникът е осъден с влезли в сила решения да заплати
обезщетения за предходни периоди.Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът „Топлофикация София” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. признава, че с посочените от ищеца съдебни
решения ответното дружество последователно е осъдено да заплати
обезщетение за ползване на процесните енергийни съоръжения
последователно за периодите от 21.10.2017 г. до 14.07.2023 г., но оспорва, че
съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на цитираните съдебни
решения, доколкото обезщетението има характер на периодично вземане, а
съдебното решение установява дължимостта на вземанията единствено за
процесния период по делото и не установяват със сила на пресъдено нещо
собствеността на енергийните обекти. Излага, че за всеки нов период ищецът
е длъжен при пълно и главно доказване да установи предпоставките за
уважаване на иска. Посочва, че представените писмени доказателства по
делата са косвени и не установяват релевантните факти – изграждане на
абонатна станция от и за сметка на ищеца и че ищецът е собственик на
изградените съоръжения. Посочва, че изграждане на съоръжение се извършва
въз основа на договор по чл.163, ал.1 ЗУТ, който е в писмена форма за
действителност, а приемането на изградения обект се установява с
констативен протокол, поради което и доколкото такива не са представени,
поддържа, че не е доказано изграждането от ищеца и вкарването в
експлоатация на абонатната станция. Признава, че не е сключил договор за
изкупуване на присъединителните съоръжения, но посочва, че се дължи на
недоказване от страна на ищеца, че е собственик на енергийното съоръжение,
поради което отказът за изкупуване на ответното дружество е обоснован. Въз
основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Моли съдът да намали адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на
доказателствата по делото и императивните разпоредби на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи по делото обогатяване на
ответника във връзка с използването на съоръженията; връзка между
обогатяването на ответниковата страна и обедняването на ищцовата страна;
размера на обогатяването; че ищецът е подал заявление за сключване на
договор за присъединяване; че ищецът е собственик на съораженията.
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за битови
нужди тръбопроводът, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат за сметка на топлопреносното предприятие. Възможно е обаче съгл.
ал. 2 на чл. 137 ЗЕ тези съоръжения да се изградят и от клиентите или трето
2
лице, в който случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване
на съоръженията, изградени от клиентите. Те са собственост на лицето, което
ги е изградило, но топлопреносното предприятие е длъжно в срок до 3 г. да
изкупи съоръженията, за което се сключва писмен договор.
Процесната абонатна станция е изградена през 2003 г. при действието на
НАРЕДБА № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО,
приета ДВ. бр.34 от 24 април 2007г. и отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от
24.03.2020 г. Исковият период, за който се претендира обезщетение, е от
15.07.2023 г до 22.11.2024 г., когато е действала НАРЕДБА № Е-РД-04-1 ОТ
12 МАРТ 2020 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, обн. ДВ. бр.25 от 20 Март
2020г. Съгласно ПЗР на новата наредба не й е придадено обратно действие
относно правилата за включване към топлопреносната мрежа, договора с този
предмет и отношенията между собственика на абонатната станция и
ответника.
Съдът приема, че от съвкупния анализ на приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства – Разрешение за строеж №
403/03.12.2002 г, становище за присъединяване изх. № 551/21.03.2002 г.,
Разрешение за ползване № 574-ПК от 17.05.2003 г., писмо изх. №
6800245/2002г., удостоверение рег. № КД-04-9-511/12.03.2003г., покана вх. №
П-5110/04.06.2020 г. от „Бигла ІІІ” ООД до „Топлофикация София” ЕАД,
Договор за изработка от 1999г. и фактури от 1999 г., безспорно се установява,
че ищецът е изградил на абонатна станция съгласно одобрени на 03.12.2003 г.
инвестиционни проекти за топлозахранване и абонатна станция на жилищна
сграда на бул. „Н.Й.Вапцаров” № 5, район Лозенец, гр. София, при което
отклонение е доведено в парцел Х-46, РДНСК е издала разрешение за
ползване на строеж „абонатна станция и външно топлозахранване на
жилищна сграда” на бул. „Н. Й. Вапцаров” № 5, че собственик на
съоръжението е ищецът, като той преди процесния период е подал заявление с
необходимите за същото документи за изкупуване на съоръжението от
ответника.
В тази насока е и заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. Т., което не е оспорено от
страните и съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, съгласно което съоръжението е присъединено към
централната отоплителна система в София от м.06.2003г. и се ползва от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД - ТР „София-Изток“ от м.06.2003г.
Приети са като доказателства по делото Решение № 2534/05.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 74783/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, потвърдено
с Решение № 8743/19.12.2019 г., постановено по в. гр.д. № 4820/2019г. по
описа на СГС, ІІ-Е състав, влязло в сила на 29.06.2020г., с което ответникът
„Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Бигла ІІІ” ООД на
основание на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ сумата от 9802,74 лв. – частично от 15000 лв.,
представляващи цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопроводна мрежа на жилищна сграда находяща се в
гр. София, бул. „Н.Й.Вапцаров” № 5 за периода от 20.10.2012г. до 20.10.2017г.;
3
Решение № 10810/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 38510/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 66 състав, потвърдено с Решение №4166/10.07.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 9750/2023 г. по описа на СГС, IV-Б състав, влязло в
сила на 10.07.2024 г., с което ответникът „Топлофикация София” ЕАД е
осъден да заплати на ищеца „Бигла ІІІ” ООД на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ сума в размер на 2 828,59 лв. – цена за използването на изградени
от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда - етажна собственост, находяща се на адрес: ул. „Н. Й.
Вапцаров“ № 5, през периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
18.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Голословно и неподкрепено от събрания по делото доказателствен
материал е възражението на ответника, че не е налице необоснован отказ за
сключване на договора. Така събраните доказателства установяват, че ищецът
е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 137 ЗЕ, че е изградил
съоръжението за собствена сметка по съглашение с топлопреносното
предприятие, поради което и съдът приема за установено, че ищецът е
собственик на съоръжението. Ответникът не е изпълнил законовото си
задължение да изкупи станцията, по силата на писмен договор в исковия
период.
Предвид всичко изложено при липсата на договорна обвързаност между
страните, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, като в случая, обогатяването и обедняването са
съизмерими с една и съща величана, представляваща сумата, с която
топлопреносното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на
цената за достъп, която се дължи ако беше сключен договор по чл. 138, ал. 1
ЗЕ и с която собственикът на топлопреносното съоръжение е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, която се дължи ако такъв договор беше
сключен, като е налице и връзка между обедняването и обогатяването,
произтичаща от общ факт.
Вземането за цената за ползване на съоръжението е нормативно уредено
с разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ като по делото е установено от
заключението по техническата експертиза, че ответникът е ползвал
съоръжението за процесния период. Вещото лице сочи, че размерът на цената
за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от 15.07.2023г.
до 22.11.2024г. по определените цени на КЕВР съгласно Методика на ДКЕВР,
приета с Протокол 27 от 04.02.2008 г. е в размер на 2621,30 лева.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява изцяло основателна
за пълния предявен размер (с оглед изменението на иска чрез увеличение на
неговия размер с изрична молба от първото по делото открито съдебно
заседание проведеното на 11.11.2025 г.) и период и следва да бъде уважена.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова
молба е в размер на сумата от 1250,00 лева, като размерът на законната лихва
от исковата молба до деня преди увеличаване размера на иска с молба от
проведеното на 11.11.2025 г. открито съдебно заседание на 2621,30 лева,
4
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор е
161,38 лева. Същата следва да се присъди на основание чл. 214, ал. 2 ГПК
като се присъди и законна лихва от 11.11.2025 г. за пълния размер на
претенцията.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски възниква за ищеца. В тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК,
от които 104,85 лева – държавна такса, 600,00 лева – депозит за вещо лице и
800,00 лева – реално за заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната
страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за
неоснователно. Заплатената сума е съобразена с фактическата и правната
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на „Бигла III“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Опълченска“ № 46-48 на основание чл. 59 ЗЗД
вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ и чл. 214, ал. 2 ГПК сумата от 2621,30 лева –
обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване
към жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Н. И. Вапцаров“ № 5,
собственост на ищеца за периода от 15.07.2023 г до 22.11.2024 г., ведно със
законната лихва за период от 11.11.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 161,38 лева, представляваща законната лихва за периода
от 05.12.2024 г. до 10.11.2025 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1504,85 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5