№ 662
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201080 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0441-
000200/14.12.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 04
Пловдив, с което на Г. З. Х., ЕГН ********** от гр. Пловдив, *****, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от
КЗ.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Х. моли съда да отмени процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище, по
изложените в която съображения се иска обжалваното НП да бъде
потвърдено. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за
намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до
размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.12.2020г. около 15.30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ – № 154
жалбоподателят Х. управлявал л. а. „БМВ“ с рег. № *****, собственост на
„Алая пропърти – 28“ ЕООД, без да има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, което било установено при
извършена проверка от св. И. К. С., на длъжност ***** към ОДМВР –
Пловдив, РУ 04 Пловдив.
За констатираното по време на проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
879133/03.12.2020г. срещу Х. за извършено от него нарушение по смисъла на
чл.638 ал.3 от КЗ. Нарушителят се запознал на място със съдържанието на
акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения от
страна на жалбоподателя срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на Г.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от гласните такива - показанията на св. С.
/актосъставител/, който потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на доказателствения материал по делото.
Наред с горното следва да се отбележи, че нарушението се установява и по
силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според който редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата
не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в него обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са
издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Описанието на нарушение е пълно, точно и ясно отразено, като
жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
2
безспорно установено, че жалбоподателят Х. е извършил от обективна и
субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, съгласно
която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Не се оспорват от
жалбоподателя обстоятелствата, че именно той е управлявал процесния
автомобил, както и че за същия към датата на проверката е нямало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това се установява и от представената по делото справка от
извършена проверка в Гаранционен фонд, съгласно която сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л. а. „БМВ“ с рег. №
***** е била прекратена на 02.11.2020г., т.е. към датата на проверката -
03.12.2020г. такава не е имало.
Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, който дори и да
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил
длъжен и е могъл като водач да знае, че за управляваното от него чуждо МПС
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което са и неоснователни
направените в тази връзка възражения. Това следва по аргумент на
противното от чл.7 ал.2 от ЗАНН, според който непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените в закона случаи.
Ето защо съдът намира, че напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х..
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, напротив същата е типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, отчетена от законодателя. Действително
още същия ден на 03.12.2020г. е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „БМВ“ с рег. № *****, но това
не променя горния извод, доколкото към датата на проверката такава е
нямало. Следва да се посочи и това, че от приложената по преписката справка
за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят и друг път е бил
санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение,
регламентирани в ЗДП, поради което и именно санкционирането му би
способствало за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
разпоредба по чл.638 ал.3 от КЗ, която предвижда глоба в размер на 400 лв.,
който е фиксиран и не подлежи на редуциране от страна на съда.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
3
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и предвид липсата на изрично искане за
присъждане на разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0441-
000200/14.12.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 04
Пловдив, с което на Г. З. Х., ЕГН ********** от гр. Пловдив, *****, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4