Решение по дело №852/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София против Решение № 294 от 23.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 1528/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С решението е отменено НП № BG30032022/4000/P8-325 от 15.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Г. Д. Г. е наложена глоба в размер на 1 800 лв. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. И., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище, чрез адв. Я. е направено искане за спиране на производството.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 30.03.2022 г. в 10:32 часа при напускане с ППС влекач – ДАФ ХФ 460 ФТ, с рег. № [рег. номер] през гранично-контролен пункт Русе-Дунав мост, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътното превозно средство, управлявано от Г. Д. Г.. В хода на проверката е установено, че на 15.03.2022 г. в 09:27 часа, същото е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Извършеното административно нарушение е заснето с техническото средство - контролно устройство с идентификатор № 10402.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от 30.03.2022 г. на Г. Д. Г., въз основа на който било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП от 15.09.2022 г.

Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП в размер на 1 800 лв. Съдът е приел, че никъде в НП, не се обсъжда, че именно жалбоподателят е бил водач на посоченото ППС на процесната дата, поради което и вина не може да му бъде вменена.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В този смисъл следва да се посочи и, че по отношение на наложената с НП санкция трябва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49). Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В случая, приложимата разпоредба на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

Предвид горните, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49).

Предвид горните и при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника биха се следвали разноски, но при липса на валидно сезиране на съда с такова искане, същият не дължи произнасяне по разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294 от 23.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 1528/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.