Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2020 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 1442 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. №22540/22.07.2019г. по описа на ВРС, на Н.К.К.
- Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение
№2893/27.06.2019г. на Варненски районен съд, 42 състав, постановено
по гр.д. №2160/2019г.
С посоченото решение
съдът е приел за установено в
отношенията между ищцата Н.К.К. - Б., ЕГН **********, и ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, че ищцата не дължи на
ответника – взискател по изп.д. № 20188920400356 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег.№
892, район на действие - ВОС, преобразувано на 23.04.2018г. от изп.д. № 20148081771 на ЧСИ Захари Димитров (образувано на
21.10.2014 г.) „сумата от общо 262,33 лева“, представляваща сбор от погасена
чрез плащане главница и лихви за забавено изпълнение, като е отхвърлил иска в
останалата му част „за разликата над установения размер от 262,33 лева до
пълния предявен размер от 1023,76 лева (хиляда двадесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки) – претендиран от взискателя остатък от неизплатена
главница и съответно лихва,(за периода 2009г. до 2019г.) на основание на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 11.12.2013 г. от ВРС на основание Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4029/2013 г.” като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва от ищеца в
отхвърлителната му част.
Като
е констатирал нередовност по предявяването на иска въззивният съд, прилагайки
разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК (арг. от т.4 на
ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС по т.д. №1/2001г.), с определение №3601 от
04.10.2019г. е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца
подробни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата
молба, в т.ч. както по отношение на искането, което се отправя до съда, като
конкретизира (по основание и размер) вземането/вземанията на ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, чиято недължимост ищецът
иска да бъде установена от съда, така и по отношение на обстоятелствената част на исковата молба като изложи твърдения за
конкретни факти и/или обстоятелства,
въз основа на които счита, че оспорваните вземания не се дължат. Наред с това,
съобразявайки изложените в исковата молба и представената в
първоинстанционното производство уточняваща молба по чл.129, ал.2 от ГПК от
14.03.2019г. твърдения, които, макар и многобройни,
са крайно неясни и противоречиви
(а в по-голямата си част и неотносими), съдът е изискал от ищеца да обоснове
твърдения за правния си интерес от воденето на иск за отричане дължимостта само
на част от вземанията, включени в издадените в полза на кредитора заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съответно да обоснове твърдения за конкретните факти и/или обстоятелства, настъпили
след приключването
на съдебното дирене в исковото производство по чл.422 от ГПК или изтичането на
срока по чл.414 от ГПК за подаване на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение (в случай, че не е било подадено такова,
съответно не е последвало исково производство по чл.422 от ГПК).
В
изпълнение на това определение, с молба вх. №32488/04.11.2019г. въззивникът Н.К.
- Б. е уточнил, че претендира установяване на недължимост на следните вземания:
„1 023,76 лв остатък от неизплатена главница
и съответно лихва, и 796,80 лв. – съдебни такси според последните счетоводни
справки от 2019г. (за периода 2009г. до 2019г.) на основание изпълнителен лист
от 11.12.2013г. от ВРС на осн. Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4029/2013г.“. Основанието, на което се твърди
несъществуването на вземанията, е, че според счетоводни документи
(справки), предоставени от взискателя „ВиК Варна“ ООД
през периода 2009г. - 2016г., а в действителност до 2017г. (според платените
фактури от нейния баща К.К.), ищцата не се легитимира
като абонат по партида с клиентски № 1137227, не е била в правни отношения с
ответното дружество, в значителна част от този период дори
е живяла извън гр. Варна и не е била фактически ползвател на доставяни на
адреса ВиК услуги, поради което няма задължения за
тяхното плащане.
При
така представените уточнения съдът приема, че указанията, дадени с определение №3601/04.10.2019г.,
не са изпълнени надлежно и в цялост. Начина на изложение в молбата от
04.10.2019г. съответства изцяло на начина на обосноваване на искането до съда
според исковата молба и първоначално представената по реда на чл.129, ал.2 от ГПК уточняваща молба от 14.03.2019г. Липсва както конкретизация по основание и
размер на всяко едно оспорвано вземане,
така и обосноваване на неговата недължимост въз основа на твърдения за
конкретни факти и/или обстоятелства, настъпили и/или открити след изтичането
на срока за подаване на възражение срещу
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение или
с които не е могъл да се снабди в същия срок. Ясното излагане на фактите, на които се основава ищцовата
претенция, е от значение както за правилната правна квалификация на предявения
иск (дължима от съда, а не от ищеца), така и с оглед правото на защита на
насрещната страна.
Липсата на твърдения обаче за конкретните
задължения (по основание и размер), чиято ликвидност (основание и размер) и
изискуемост се отрича с иска, съответно за конкретни факти, осъществили се след
издаването на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано
соченото изпълнително дело (изп.д. №20148081771,
преобразувано впоследствие в изп.д. №20188920400356)
лишават от възможност както ответника да предприеме адекватна защита по иска,
така и съда да извърши конкретна преценка за допустимост и основателност на
претенцията.
Това
в конкретния случай е особено наложително предвид установения факт (твърдян и
от самия ищец още в исковата молба), че за претендираните от ответното
дружество вземания спрямо ищцата са били издадени заповеди за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. При развито заповедно производство защитата на длъжника
следва да бъде реализирана по пътя на чл.414 от ГПК – с просто възражение срещу
заповедта за изпълнение, въз основа на което за кредитора възниква задължение
за иницииране на исково производство - чл.415, ал.1 от ГПК. Пропускът на
кредитора да стори това в указания му срок има за последица обезсилване
на заповедта за изпълнение (частично или изцяло), както и на издадения по реда
на чл.418 от ГПК изпълнителен лист (чл.415,
ал.5 ГПК). В случай, че кредиторът – заявител предяви иска за установяване съществуването на оспорените
вземания, длъжникът – ответник следва да представи всички свои възражения срещу
основанието и/или размера на оспорваните вземания в рамките на инициираното
исковото производство по чл.422 ГПК. Пропускът на длъжника да стори това
преклудира възможността му да представи впоследствие възражения срещу
съществуването по основание и размер на установените вземания по заповедта за
изпълнение, освен в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с
които не е могъл да се снабди в същия срок (чл.424 ГПК).
Очевидно е, че в случая такива
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства не се твърдят. Както
въззивният съд е обявил на страните по реда на чл.155 от ГПК в проведеното
открито съдебно заседание на 21.01.2020г.,
установява се, че по инициираните от кредитора „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, срещу длъжника Н.К.К. - Б.,
ЕГН **********, заповедни производства по ч.гр.д.
№4029/2013г. и ч.гр.д. №17475/2018 на ВРС са развити искови производства по
чл.422 ГПК - гр.д. №8387/2013г. на ВРС, 26 състав, и гр.д. №842/2019г. на ВРС,
26 състав, приключили с влезли в сила решения.
По
първото дело - гр.д. №8387/2013г., е постановено неприсъствено решение, като е
признато за установено съществуването на вземанията на кредитора срещу длъжника
Н. К. – Б. по издадената му по ч.гр.д. №4029/2013г. заповед за изпълнение за
неплатени ВиК услуги за периода от 18.06.2009 до
12.03.2013 година, ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 25.03.2013г.,
до окончателното плащане, присъдени в полза на кредитора са и разноските за
водене на делото. Решението е влязло в сила на датата на неговото постановяване
- 04.12.2013г. С решението по второто дело - гр.д. №842/2019г., влязло в сила
на 15.08.2018г. (т.е. в хода на настоящия исков процес!), е установено
съществуването на вземанията на кредитора срещу длъжника Н. К. – Б. по
издадената му по ч.гр.д. №17475/2018г. заповед за изпълнение за неплатени ВиК услуги за периода от 21.08.2013 до 05.11.2018 година,
ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 15.11.2018г., до окончателното
плащане, присъдени в полза на кредитора са и разноските за водене на делото.
Оплакванията
за евентуално допуснати процесуални нарушения свързани с връчването на
съдебните книжа и нарушено право на участие и защита в процеса, каквито се
съдържат в представената уточняваща молба от 04.11.2019г., ответникът е могъл и
е следвало да заяви по реда на обжалването по реда на чл.258 и сл. ГПК или по
установения в чл.240 от ГПК ред за отмяна на неприсъствено решение. Същите не
могат да служат обаче в основание за предявяване на иск от страна на ответника,
целящ по същество отричане на установени с влезли в законна сила съдебни актове
вземания срещу него, тъй като спорът по отношение на тях е непререшаем
– чл.299 от ГПК.
Дори
да се приеме, че ищцата е въвела и възражение за погасяване на вземанията по
давност като основание за отричане на тяхното съществуване към датата на
подаване на исковата молба, то отново констатираната и неотстранена надлежно
неяснота и противоречие в твърденията за обстоятелствата, на които се основава
иска, препятства възможността да се направи адекватна преценка както за това,
какъв точно иск се предявява (по основание и размер), така и за неговата
допустимост.
С
оглед изложеното съдът приема, че исковото производство е било недопустимо
учредено въз основа на нередовна искова молба. Тази нередовност, въпреки
дадената от въззивния съд възможност, не е била отстранена от ищеца. Ето защо и
в съответствие с разрешението, дадено с ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС,
т.4, решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск,
а производството по делото следва да се прекрати. Независимо, че решението е
било обжалвано частично, същото следва да бъде обезсилено изцяло включително и
в необжалваната му част, касаеща иска, по който то е обжалвано – ТР №1 от
04.01.2001г на ОСГК на ВКС, т.14.
По
изложените съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №2893/27.06.2019г.
на Варненски районен съд, 42 състав, постановено по гр.д. №2160/2019г. по описа
на ВРС, като
ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по искова
молба, заведена с вх. №10406/11.02.2019г. по описа на Варненски районен съд,
поправяна по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточнителни
молби вх. №18964/14.03.2019г. по описа на ВРС и вх. №32488/04.11.2019г. по
описа на ВОС, на Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент
от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.