Присъда по дело №566/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 82
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230200566
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 82
гр. Сливен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниИлияна Петрова Динева

заседатели:Мария Георгиева Велева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Т. М. Ен.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20222230200566 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ИВ. М. – роден на ***** г. в гр.Е., К.И., с
постоянен адрес *****, понастоящем живущ в *****, български гражданин, с
начално образование, неженен, не учи, не работи, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че: На неустановени дати в периода от
20.03.2020 г. до месец декември 2020 г. в гр.Б., К.И., макар и непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление се е
съвкупил с ненавършилото 14-годишна възраст лице от женски пол ЗЛ. П.
ИВ., родена на 12.09.2007 г. от гр.Сливен, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК му НАЛАГА наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да
се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община Сливен за срок от 14 дни.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
1
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 82 от 16.06.2022 год. по НОХД № 566/2022 год. на СлРС
изготвени на 16.06.2022 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.И.М. за
престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл.
58А от НК наказанието от шест месеца да бъде намалено с една трета, а именно четири
месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Д.И.М. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъдат наложени
възпитателни мерки.
Адв. Маринова от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия М., не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и
също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
по отношение на подсъдимия М. да бъде приложена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от
НК като същият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде определена възпитателна мярка по
ЗБППМН, а именно - „Поставяне под възпитателен надзор на родителите или на
лицата, които ги заместват“, които в случая били неговите баба и дядо, със задължение
за полагане на засилени грижи, за срок от осем месеца, до навършване на пълнолетие
на подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.И.М. е непълнолетен, с начално образование, не женен, не учи,
не работи, неосъждан.
Непълнолетният подс. М., роден на 22.01.2005 год., и свид. И. произхождат от
ромски семейства и са родени и живели в Кралство Испания, където родителите им
работили като сезонни работници.
Периодично двамата заедно със семействата им се прибирали в гр. Сливен, кв.
„Надежда“, откъдето се познавали визуално.
Към м. март 2020 год. свид. И., заедно с родителите си – свид. Л. и свид. М.,
били в гр. Б., провинция А., община В., Кралство Испания.
По същото време подс. М. живеел в гр. Б. при дядо си, а родителите му работели
в Кралство Великобритания.
1
На 20.03.2020 год. подс. М. и свид. И. се запознали в парк в гр. Б.. В разговор
помежду им свид. И. казала на подс. М., че е на 12 години, а подс. М. тогава бил на 15
години.
Въпреки, че подс. М. знаел, че свид. И. е на 12 години, още същият ден той я
завел в квартирата на дядо си, където двамата правили секс по взаимно съгласие.
След това двамата продължили да се срещат тайно и да правят секс. Това
продължило до средата на м. декември 2020 год., когато свид. И. разбрала, че е
бременна.
Подс. М. и свид. И. уведомили родителите си, заявили че се обичат и че искат да
живеят заедно. Семействата им се срещнали в гр. Б. и поради бременността на свид. И.,
родителите им се съгласили двамата да заживеят заедно.
От края на 2020 год. свид. И. заживяла на съпружески начала с подс. М..
Двамата живеели както в България, в дома на подс. М. в гр. Сливен, кв. „Надежда“,
така и в гр. Б., Кралство Испания.
При проведен преглед при д-р Т. – акушер-гинеколог, на 18.03.2021 год. била
потвърдена бременността на свид. И..
На 23.08.2021 год. в гр. Е., Кралство Испания, свид. И. родила дете, на което
подс. М. се определя като биологичен баща.
Понастоящем подс. М. и свид. И. живеят в гр. Сливен, в дома на родителите му
на *****.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.И.М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като на неустановени дати в периода от 20.03.2020 год. до месец
декември 2020 год. в гр. Б., Кралство Испания, макар и непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление се е съвкупил с ненавършилото 14-годишна
възраст лице от женски пол З.П. И., родена на ***** год. от гр. Сливен, като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият Д.И.М. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което
му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може да
ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено
развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от
интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Искането на защитата на подсъдимия за приложение на чл. 61, ал. 1 от НК е
2
неоснователно. За да се приложи посочената разпоредба е необходимо деянието да е
извършено от подсъдимия поради увлечение или лекомислие. В настоящия случай
видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство,
които на основание чл. 372, ал. 4 от НПК са приобщени към доказателствата по делото,
същият е заявил, че знаел, че не трябва да прави секс с момичета, които нямат 14 год.,
т.е. решението да извърши деянието е взето осъзнато, а не поради увлечение или
лекомислие. Обстоятелствата, че е имало взаимни чувства между подсъдимия и
пострадалата, както и съгласие от двамата при извършване на деянието, имат значение
за определяне на наказанието на подсъдимия, но не намаляват обществената опасност
на деянието.
Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия М. престъпление е в
условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 151, ал. 1 от
НК, са извършени от подс. М. през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
съдействието на подс. М. на досъдебното производство, добрите му характеристични
данни и чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия
Д.И.М., съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и
стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази
разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че
следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по –
благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Обществено порицание”, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Сливен за
срок от 14 дни.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
3
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и
съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4