Решение по дело №51/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.270 ал.3, във вр.с чл.68 ал.6, във вр.с ал.5, във вр. с ал.4 от НПК.

Образувано е по постъпила молба от подсъдимия Х. М. Ю. от с.С. О.М., обл.К. по Н.о.х.дело № 218/2013 год. по описа на К. окръжен съд. В молбата се сочи, че с Постановление от 12.12.2013 год. по досъдебно производство № 113/2013 год. на РУП – К., О. П. – К. наложила на подсъдимия Ю. ограничителна мярка по чл.68 ал.1 от НПК „забрана за напускане на пределите на Р.Б.”. Моли съда да се произнесе с определение, с което да бъде отменена наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.”, като искането си мотивира с обстоятелствата, че разглеждането на делото е приключило на първа инстанция и получил осъдителна присъда, която била справедлива и не я оспорвал; не се бил отклонявал от задълженията си като обвиняем и подсъдим и не бил създавал затруднения по призоваването му; живеел и работел в Р.Т., където се намирало семейството му – съпругата му, двете му деца и родителите му, за издръжката на които се грижел, тъй като само той бил работоспособен. В съдебно заседание подс.Ю. лично и чрез защитника си поддържа молбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ОП – К. в съдебно заседание изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като постановената спрямо подс.Ю. присъда все още не била влязла в сила.

За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното:

Досъдебно производство № 113/2013 год. по описа на РУП – Г.К. е образувано срещу Х. М. Ю. от с.С. О.М., обл.К., за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като в хода на разследването спрямо обв.Ю. е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. С Постановление от 12.12.2013 год. на прокурор при О. П. – К., на основание чл.68 ал.1 от НПК на Х. Ю. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.”, като е постановено препис от постановлението да се изпрати на ОД на МВР – Г.К., за незабавното уведомяване на граничните контролно-пропусквателни пунктове в страната.

След приключване на разследването е изготвен обвинителен акт, с който на Х. М. Ю. е повдигнато обвинение за извършено на 04.10.2013 год. в с.Едрино, О.К. престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Въз основа на внесения от О. П. – К. обвинителен акт, в Окръжен съд – К. е образувано Н.о.х.дело № 218/2013 год. по описа на съда, насрочено за разглеждане на 08.01.2014 год. По направено от подс.Ю. искане е било проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. С Присъда № 1/08.01.2014 год., постановена по посоченото дело, Х. М. Ю. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила; както и на основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК му е наложено кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление.

При тези данни съдът намира, че искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.”, взета спрямо подс.Х. М. Ю. от с.С. О.М., обл.К. с Постановление от 12.12.2013 год. на прокурор при О. П. – К. по досъдебно производство № 113/2013 год. по описа на РУП – Г.К., е основателно.

Налагането на ограничителната мярка по чл.68 ал.1 от НПК е насочено към препятстване на възможността обвиняемият/подсъдимият, да се укрие или да се отклони от наказателно преследване извън страната, респ. към обезпечаване на явяването му при провеждане на разследването или разглеждане на делото в съдебното производство, като единствената предпоставка за това е лицето да е привлечено за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.68 ал.5 от НПК, предпоставка за отмяна на посочената ограничителна мярка е да не съществува опасност обвиняемият/подсъдимият да се укрие извън страната.

В настоящият случай подс.Х. Ю. е български и турски гражданин, като има регистриран постоянен адрес както в Р.Б., така и живее преимуществено в Р.Т., където е и семейството му. Именно това обстоятелство, наред с обстоятелството, че същият е привлечен към наказателна отговорност за непредпазливо престъпление по транспорта, с което е причинена смърт, е дало основание на наблюдаващия прокурор от ОП – К. да му наложи мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.” с посоченото по-горе постановление. Или, към момента на постановяването на това постановление, с което на подс.Ю. е била наложена посочената ограничителна мярка, прокуратурата е взела предвид тежестта и характера на престъплението, в извършването на което е обвинен подс.Ю., както и наличието на реална опасност същият да се укрие или да се отклони от наказателно преследване, което би затруднило разкриването на обективната истина в разумен срок. Към настоящият момент, оба¸е, тази опасност не е налице. Това е така, тъй като разглеждането на делото срещу подс.Ю. е приключило в първоинстанционния съд, като по негово искане е проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, и с Присъда № 1/08.01.2013 год. същият е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Следва да се посочи още, че видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 08.01.2013 год., наложеното на подсъдимия Ю. наказание е в пълно съответствие с исканията на прокурора и повереника на частния обвинител в тази връзка. От друга страна, участието на подсъдимия в евентуално въззивно производство не е задължително, поради което напускането на пределите на Р.Б. от страна на подсъдимия не би довело до необосновано забавяне на наказателното производство или до осуетяване на наказателното преследване спрямо него. Още повече, че спрямо подс.Ю. остава като ограничение относно придвижването му наложената му мярка за неотклонение „подписка”, която е свързана със задължението на подсъдимия до влизане в сила на цитираната по-горе присъда да не напуска местоживеенето си в Р.Б., без разрешението на съответните органи, което в достатъчна степен гарантира пребиваването му на територията на Р.Б. до влизане на присъдата в сила.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, следва да бъде отменена така взетата по отношение на подс.Ю. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.”.

Ето защо, и на осн. чл.270 ал.3, във вр.с чл.68 ал.6, във вр.с ал.5, във вр. с ал.4 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ наложената с Постановление от 12.12.2013 год. на прокурор при О. П. – К. по досъдебно производство № 113/2013 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р.Б.” по отношение на Х. М. Ю. от с.С. О.М., обл.К., с ЕГН *.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на ОД на МВР – Г.К., за сведение и уведомяване на граничните контролно-пропусквателни пунктове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.