№ 4
гр. Монтана, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200740 по описа за 2022 година
Настоящият съд е постановил Решение № 245/25.11.2022г. по АНД №
740/22г., с което е присъдил и разноски по чл.63д от ЗАНН и на двете стрА..
В срока по чл.250, ал.1 от ГПК е постъпила молба вх. №
10995/06.12.2022г. (по описа на регистратурата на МРС) от Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана в качеството на въззиваема страна, с искане на
практика за допълване на постановеното решение (поискано е изменение на
решението), като се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на жалбоподателя - „В” ООД, ЕИК ХХХХ, гр.Монтана, с управител ПК.
Съдът, след като изпълни процедурата по чл.250, ал.2 от ГПК, която е
приложима според настоящия съд, съгласно чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.144
от ГПК вр. с чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН, и се запозна с приложените към
молбата писмени доказателства, намира следното:
От противната страна в законоустановения 7 - дневен срок е постъпил
отговор чрез адв.Г. Д от МАК. С отговора са изложени доводи за оставяне без
уважение на искането за намаляване на присъденото по размер адвокатско
възнаграждение.
Молбата е допустима, подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК и от
страна имаща правен интерес.
По същество на молбата за допълване съдът намира следното:
1
В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство стрА.те имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят „В” ООД, ЕИК ХХХХ, гр.Монтана, с
управител ПК е поискал присъждане на разноски, по което искане съдът се е
произнесъл.
С постановеното по делото Решение № 245/25.11.2022г. е изменено
обжалваното от „В” ООД, ЕИК ХХХХ, гр.Монтана, с управител ПК,
Наказателно постановление № 12 - 2200112/28.06.2022г. на Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд са присъдени
разноски съгласно чл.63д, ал.2 и ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021 г.) и на двете стрА..
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „В”
ООД, ЕИК ХХХХ, гр.Монтана, с управител ПК, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2
от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), е присъдено
поискано чрез адв.Г. Д от АК - Монтана адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. ПоискА.те
разноски от адв.Д от АК - Монтана са в размер на 405 (четиристотин пет)
лева, които са присъдени, тъй като настоящия съд не установява
прекомерност, имайки предвид посоченото от ст. юрисконсулт К възражение
за присъждане на минималния размер адвокатско възнаграждение.
Като размер поискА.те разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, преди изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр.2 от 2009г., бр.28 от
2014г., изм. и доп., бр.84 от 2016г.; изм. с Решение № 9273 от 2016г. на ВАС
на РБ - бр.41 от 2017г., в сила от 23.05.2017г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС
на РБ - бр.45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г.; изм., бр.68 от 2020г., бр. 88 от
2
2022г. ) – „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: т.2. при интерес от 1000 до
10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; В случая интереса е
в размер на 2500 (две хиляди петстотин) лева, а не 1500 (хиляда петстотин)
лева, който размер е след изменение на НП с цитираното по – горе решение.
При интерес 2500 (две хиляди петстотин) лева, минималния размер на
адвокатското възнаграждение при редакцията на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната
Наредба № 1 към момента на договарянето му е именно 405 (четиристотин
пет ) лева ( при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв.;), а след изм. ДВ, бр.88/04.11.22г., този минимален размер адвокатско
възнаграждение при интерес 2500 (две хиляди петстотин) лева, се равнява на
сумата 550 (петстотин петдесет) лева. Последната сума не е поискана от
жалбоподателя чрез адв.Д от МАК, а е поискана съответната по размер сума
405 (четиристотин пет) лева, съобразявайки редакцията на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1, преди изм. ДВ, бр.88/04.11.2022г.
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че НЕ следва да бъде
уважено искането за НАМАЛЯВАНЕ в полза на жалбоподателя на сумата 405
(четиристотин пет) лева разноски за адвокатско възнаграждение, защото е
присъдено минимално предвиденото по размер съгласно Наредба № 1 от
09.07.2022г., преди изм. ДВ, бр.88/04.11.2022г.
С оглед на горното молбата на Директор Дирекция „ИТ” - Монтана за
допълване (изменение) на решението в частта, касаеща разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на гореизложеното и на основА.е чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН
вр. чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.250 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ДОПЪЛВАНЕ (ИЗМЕНЕНИЕ
ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ) на Решение № 245/25.11.2022г. по АНД № 740/2022г.
по описа на Районен съд - Монтана, в частта на присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 405 (четиристотин пет) лева в полза на
жалбоподателя „В” ООД, ЕИК ХХХХ, гр.Монтана, с управител ПК.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на стрА.те, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4