РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Свиленград, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200242 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2022/1000-576/НП
от 18.04.2022 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на ЕС. Й. (E. Y.), роден на ********** година в град
*******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър
Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 238в,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателят ЕС. Й. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен (издаден в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения), жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение, не
били изяснени всички факти и обстоятелства по случая и наложеното
наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Претендират се
1
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ЕС. Й., не се явява.
С Писмена молба адвокат А.Г. иска от Съда да отмени обжалвания акт или
алтернативно – да го измени като го намали до минималния предвиден
размер. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща процесуален представител –
Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират
се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 23.02.2022 година около 00.04 – 00.10 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България,
пристига моторно превозно средство (МПС) - автобус марка „Сетра” с турски
регистрационен № ********** (видно от Свидетелство за регистрация серия
FU № ******, ведно с превод на български език, приложени в приобщеното
НОХД № 108/2022 година на Районен съд - Свиленград), управляван от
жалбоподателя. В автомобила освен жалбоподателят – водач, има още един
шофьор и 10 пътника.
Подадено е Искане от служител на Гранична полиция за извършване на
съвместна проверка с № 1577/23.02.2022 година.
Автобусът е изпратен на регнен (Контролен лист № 8443/0135 от
23.02.2022 година), който показва наличие на укрити лица – общо 25 човека,
2
на различни места в превозното средство.
Около 00.30 часа на същата дата, в изпълнение на служебните си
задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители
– свидетелите К. Л. М., Пл. Г. П. и Зл. Д. Т., извършват митническа
(физическа) проверка на посочения автобус, при която се констатира че на
тавана (от външната страна на автобуса) има кутия от РВЦ, на която са
поставени капаци, имитиращи климатична уредба. След премахването им
откриват наличието на тайник с размери: 240 см/700 см/50 см. В тайника са
открити 15 лица – сирийски граждани. Продължавайки проверката
митническите служители откриват още един тайник под стълбата за втората
врата на автобуса чрез изрязана трета стълба и преградено помещение
(изградена кухина) с размери: 80 см/180 см/50 см. В този тайник са открити 5
лица - сирийски граждани. В предното товарно помещение на автобуса са
открити още 5 укрити лица - сирийски граждани.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 613 от
23.02.2022 година, който е връчен на жалбоподателя срещу подпис.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, каквото и дава и в което сочи, че той скрил откритите
укрити лица в автобуса, тъй като има финансови затруднения (съгласно
превода, наличен по делото).
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен
от митническия служител К. Л. М. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG23022022/1000/М-351/23.02.2022 година. Това
процесуално действие извършва с участието на свидетеля Пл. Г. П.. След
съставянето на АУАН, жалбоподателят ЕС. Й. е запознат със съдържанието
му чрез извършване на превод на турски език от свидетеля П.А. М. и е връчен
лично на жалбоподателя на дата 23.02.2022 година, като жалбоподателят не
сочи възражения против констатациите в Акта.
Проверката приключва в 01.30 часа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва възражение.
На 09.03.2022 година в Деловодството на АНО постъпва Молба от
процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с приложена
Пълнтомощно, в която сочи, че нарушителят желае издаденото в бъдеще НП
3
да бъде връчено на служебния адрес на адвокат Г., т.е. е посочен съдебен
адрес.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас издава процесното НП № BG2022/1000-576/НП от
18.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от
ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на посочения
съдебен адрес на дата 21.04.2022 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено по делото, с отбелязване и имената на получателя му, а
именно: М.Д.– секретар на съдебния адрес -адвокат А.Г.. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Й. е извършил нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй като
при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство –
автобус, в което е установено наличието на тайници. За това нарушение на
основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (максималният размер).
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1091/32 – 246841
от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – Стефан Николов Марашев, е служебно известно
на Съда. Т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Представени са и са приети като доказателства по делото Декларация за
4
семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя,
видно от която живее сам, получава месечно възнаграждение в размер на 800
лв. и не притежава недвижими имоти и МПС и 4 броя влезли в сила НП за
наложени санкции на жалбоподателя за нарушения на ЗМ.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите К. Л. М., Пл. Г. П., Зл. Д. Т. и П. А. М.,
предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им
допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при
еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета
на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на
свидетелите от случилото се събитие, което възпроизвеждат в показанията си.
От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата К. Л. М. и Пл. Г. П. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на всички свидетелски показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
5
състав даде вяра на показанията на свидетелите К. Л. М., Пл. Г. П., Зл. Д. Т. и
П.А. М., считайки ги за обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му,
като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя ЕС.
Й., установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от
Република Турция, МПС, с което е пътувал и в което е установено наличието
на тайници. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Съдът кредитира и другите налични по делото писмени доказателства,
тъй като не са в противоречие със събраните такива, на които се дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
6
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН,
тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката дали липсата на превод на АУАН, респ. НП, представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
7
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона,
отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за
осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива
установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе
си, липсата на превод на АУАН, респ. на НП, не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от
адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на АУАН, респ. НП, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е
имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела
до нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на
НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на
АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически
служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие,
АУАН е бил преведен от преводач – свидетеля П. М., която е провела с
жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за М. и П. не са
8
възникнали съмнения, че жалбоподателят не разбира случващото се в
момента. В този ред на мисли Съдът намира, че компетентността на
преводача в лицето на свидетеля М. е доказана, тъй като владее турски език.
Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат А.Г.. За пълнота следва да се посочи,
че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви съдебно заседание, за да
реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на
преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респ. - да
упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му,
последното от което е сторил.
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от турски език на
жалбоподателя и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на
процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено
валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на АУАН, с който е бил
сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за
превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за
участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на ЕС. Й., тъй като на жалбоподателя са
разяснени чрез преводача – свидетеля М., съдържанието на Акта на говорим
от него език, а именно турски, с което е изпълнено процесуалното действие
по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и
предявен, като нарушителят ЕС. Й. не е направил изявления за неразбиране на
съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН
9
и нарушението за което и е съставен, му е станало ясно. При тези данни и
след като актосъставителят, се е убедил, че жалбоподателят е разбрал
съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е
нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. С
оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че на
жалбоподателя ЕС. Й. е осигурена възможност да разбере фактите и
обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на
преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид
гореизложеното.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят при
преминаването си на държавната граница е използвал автобус, в който е
установено наличието на тайници. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Фактът, че погрешно е посочен регистрационния номер на процесния
автобус, не води до различни правни изводи, тъй като не е засегнато правото
на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Отделно от това с оглед индивидуализацията и конкретизацията на процесния
автобус е посочен и номерът на шасито му. Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. По същите
съображения, Съдът не приема, че некоректното посочване в НП на номерът
на процесния АУАН, представлява съществено процесуално нарушение и тъй
като АУАН е приложен в АНП и е приет като доказателство по делото, както
и тъй като не се оспорва обстоятелството, че това е процесният Акт.
10
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 23.02.2022 година
актосъставителят К. Люб. М. е заемал длъжността „Старши инспектор” в
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е
митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 1091/32-246841
от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Поради това същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл.
231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална
дирекция Митница Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
11
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР)
на ЗМ, „тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното
или преносното средство, различна от кухините, които са част от
оригиналната конструкция на производителя.”. Достатъчно за
съставомерността на деянието по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е обстоятелството, че в
превозното средство е установена кухина, различаваща се от тези,
предвидени в конструкцията на автомобила от самия производител.
Наличието на такава кухина, която не е фабрично изработена от
производителя, обосновава извод, че тя не е необходима за техническото му
обезпечаване.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитаните по делото митнически служители К.М., П.П. и З.Т., че на тавана
(от външната страна на автобуса) има кутия от РВЦ, на която са поставени
капаци, имитиращи климатична уредба, като след премахването им е открит
тайник с размери: 240 см/700 см/50 см и под стълбата за втората врата на
автобуса чрез изрязана трета стълба и преградено помещение (изградена
кухина) е открит още един тайник с размери: 80 см/180 см/50 см, които
безспорно отговарят на формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото са
различни от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на
производителя.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда
изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и
изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и
12
това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или
преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното
понятие е налице легална дефиниция, както вече се посочи по - горе,
установена в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ.
Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни
признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно
такова. Безспорно разпитаните по делото свидетели (К.М., П.П. и З.Т.), чиито
показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както
вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават
обективното наличие на създадени кухини в конструкцията на процесното
МПС като на тавана (от външната страна на автобуса) има кутия от РВЦ, на
която са поставени капаци, имитиращи климатична уредба и под стълбата за
втората врата на автобуса чрез изрязана трета стълба и преградено помещение
е изградена кухина. Достъпът до оформените кухини, местоположението им,
получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства
(рязане, поставяне на РВЦ) на съществуващи елементи от конструкцията на
тези части от автобуса дава основание да се приеме, че същите са били
пригодени като такива именно с тази цел и предназначение. В подкрепа на
изложеното е и фактът, че в тях са открити лица. На тази доказателствена
основа и установените характеристики на откритите съществуващи кухини,
Съдът приема за безспорно и категорично установено, че те представляват
именно тайници по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради това, закономерно се
налага и следващият правен извод за осъществено от обективна страна,
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Фактът, че
тайниците са два не променя горните изводи на Съда, тъй като се намират в
едно МПС – процесния автобус.
Установено е и авторство на деянието, а именно в лицето на
жалбоподателя, което е и водач на процесния автобус, както и фактът, че
същият е преминал през границата на страната с него. В подкрепа на
изложеното са и данните, съдържащи се в Личното обяснение на Йърмаз,
както и тези от приобщеното и приложено НОХД № 108/2022 година
Изложеното дава основание на Съда да приеме, че по безспорен начин е
установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП
13
нарушение от страна на жалбоподателя.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици (съзнавал е, че използва МПС, в което са
били изградени тайници, както и че е преминал през границата на страната).
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че жалбоподателят
няма как да не е знаел за тайниците, тъй като в Личното си обяснения заявява,
че той е укрил откритите при митническата проверка лица. В този смисъл са
и данните, съдържащи се в приобщеното и приложено НОХД № 108/2022
година. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел нормативните изисквания по
отношение режима на преминаване на държавната граница, респ. и забраната
да не се използва при преминаването на границата превозно средство, в което
съществува тайник, предвид обстоятелството, че това е ноторно известно,
както и предвид обстоятелството че многократно е пресичал държавната
граница с оглед занятието му - шофьор. Той очевидно е пренебрегнал и не е
съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото
предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е
била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради
което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът
не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на
тайник в използвания автомобил от дееца, доколкото вината може да е във
формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва,
обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а
последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв,
14
освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В случая с
НП е наложено административно наказание „Глоба” за неизпълнение на
задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като висока. Именно поради това и нормативно определеният минимум на
административното наказание за това деяние е във висок размер (предвид
инфлацията и пандемията от Ковид – 19), като извършеното нарушение няма
отношение при преценката за наличието или значителността (, респ. липсата
или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28,
вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на
АНО, обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не
са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка
за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, а тази
нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма
пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията.
Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че на виновните лица се
налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв.
15
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в
максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на
наказанието АНО е посочил, че е налице превес на отегчаващите вината
обстоятелства, но въпреки това го е наложил в максималния размер,
предвиден от разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ въпреки наличието и на
смекчаващи такива. Установиха се отегчаващи отговорността обстоятелства –
предишни нарушения на ЗМ, наличие на два тайника и процесното деяние е
способствало за извършване на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4,
вр.ал. 1 от НК, т.е. в нефабрично предвидените кухини са установени хора.
Действително обществената опасност на процесното деяние е завишена, тъй
като е налице неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в
ЗМ. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй
като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение и
предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети
проверката. Младата възраст на жалбоподателя също се преценя като
смекчаващо вината обстоятелство. По делото са налични доказателства за
недобро финансовото положение на жалбоподателя – работи при месечно
възнаграждение в размер на 800 лв. и няма други доходи, и за влошено
имотно състояние – не притежава недвижими имоти и МПС, видно от
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в кориците на НОХД № 108/2022 година. В този смисъл е и
представената в съдебно заседание Декларация. Видно от Характеристичните
данни, приложени по посоченото НОХД жалбоподателят не може да разчита
на финансова помощ и от родителите си, които са безработни. Предвид
изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното
административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на
резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва
при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай
размерът на наказанието да се намали между средния и максималния
16
законоустановен такъв, тъй като е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства и вземайки предвид завишената обществена
опасност на деянието и незавишената такава на дееца. За да намали размера
на наложената санкция Съдът се съобрази и с факта, че пандемията от Ковид
– 19, която все още не е приключила, доведе до влошаване на
икономическото състояние на всички страни, включително и на Република
Турция, както и на всички физически и юридически лица. Не би била
правилно и справедливо да се налага санкция, която изначално е
неизпълнима, тъй като идеята на законодателя е да се въздейства
възпитателно и поправително върху дееца, а не да му се отнемат всички
финансови средства и да бъде оставен на произвола на съдбата. Отделно от
това следва да се отбележи, че не става ясно защо АНО е наложил
максимално по размер наказание след като твърди за наличие и на
смекчаващи отговорността обстоятелства, което неменуемо следва да доведе
до определяне на по-нисък размер на санкцията от максималния такъв.
Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е
частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали
размерът на наложеното наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 850 лв. Така
редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. (съобразно представените Списък на
разноските и Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО –
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
17
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено чрез намаляне размера на Глобата, следва в полза на жалбоподателя
да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 75 лв., а в
полза на АНО – 60 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 15 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
18
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № BG2022/1000-576/НП от 18.04.2022 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на
ЕС. Й. (E. Y.), роден на ********** година в град ****************,
Република Турция, за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв., като НАМАЛЯ
размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 1 000 лв. на
850 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС. Й.
(E. Y.), роден на ********** година в град ******************, Република
Турция, сумата от 15 лв., представляваща част от направени от последния
разноски по АНД № 242/2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19