Решение по дело №5443/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 533
Дата: 28 април 2022 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20214520105443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520105443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД
против Л.А. Ч. (Д.) за установяване на дължими от нея 372.74 лева по 21 броя фактури за
периода от 27.08.2019 год. до 24.11.2020 год., представляващи неплатена цена за доставена и
разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 35.05 лева.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 08.06.2021 год. до окончателно изплащане на задължението, както и
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор чрез назначения му
особен представител. Оспорва иска по основане и размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства: 21 броя преписи от фактури;
Решение на ДКЕВР с извлечение от приложението; Извлечение от сметка; Изравнителна
справка; Договор № 269/27.10.1994 г.; Договор № 4/30.05.2000 г.; Договор № 233/22.10.2002
г.; Договор № Д-446/25.09.2008 г.; Договор № Д-251/17.10.2019 г.; Договор № Д-
279/22.10.2020 г.; 3аявление вх. № АС - 1865/29.12.1997 г., ответникът е абонат на ищцовото
дружество от 1997 год.
За периода от 27.08.2019 год. до 24.11.2020 год. са издадени 21 фактури за услуга
„Дялово разпределение на енергията“, топлинна енергия за гореща вода, топлинна енергия,
1
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на обща стойност 372.74
лева, начислена е лихва за забава в размер на 35.05 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 21
броя фактури за периода от 27.08.2019 год. до 24.11.2020 год. въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер на 372.74 лева,
лихва за забава в размер на 35.05 лева и законна лихва върху главницата от 08.06.2021 год.
до изплащане на задължението. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 по описа на РРС, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и надлежна пасивна процесуална легитимация. В условията на пълно и
главно доказване и съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът не установи
фактите, на които основава своите искания, поради което претенцията му се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въпреки дадените указания и възможност за изготвяне на експертиза, която да
отговори на поставените въпроси относно това дали е присъединен имотът на ответника
чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество; има ли
отоплителни тела и горещо водоснабдяване в имота на ответника; въведено ли е дялово
разпределение в сградата на ответника и от кой търговец се осъществява; има ли уреди за
дялово разпределение в имота на ответника (индивидуални разпределители или
индивидуални апартаментни топломери и/или водомери за топла вода) и къде са монтирани,
както и при спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение да даде заключение
колко топлинна енергия за процесния период следва да се разпредели на ответника и на
каква стойност, ищецът не е внесъл депозит за възнаграждение на вещото лице, поради
което експертиза не е изслушвана. Така претенциите на ищцовото дружество останаха
недоказани.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски по делото, но
тъй като той не е сторил такива, ни следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от Севдалин Желев
Желев- изпълнителен директор и Б. СТ.- юрисконсулт против Л.А. Ч. (Д.), ЕГН **********
иск за установяване на дължими от нея парични суми за доставена и разпределена топлинна
енергия по 21 броя фактури за периода от 27.08.2019 год. до 24.11.2020 год. въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в размер на
372.74 лева, лихва за забава в размер на 35.05 лева и законна лихва върху главницата от
08.06.2021 год. до изплащане на задължението, което вземане е материализирано в заповед
за изпълнение № 1582/09.06.2021 год., издадена по ч.гр.д. № ***/2021 год. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3