Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.01.2022г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
27.10 |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Росица
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
184 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, който е кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание
чл.92, ал.1 ЗЗД и с осъдителен иск с правно основание чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение против ответника Р.Д.Р. по ч. гр. д №
1257/2020 г. по описа наКРС. Тъй като същият не бил открит на известните по
делото адреси и съобщението до ответника било приложено на основание чл.47,
ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява
настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта, а именно за
сумата от 295.20 лева за потребени услуги, обективно кумулативно
съединени с искове за неустойка и за лизингови вноски.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията
му:
На 29.06.2018г. между страните бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 12 месеца с абонаментен
план „Тотал 10.99“ със стандартен месечен абонамент 10.99 лева. Ответникът не
изпълнил задължението си за заплащане на месечени абонаментни такси за отчетен
период от 05.01.2019г. – 04.03.2019г. в общ размер на 22.11 лева , вследствие
на което и на основание т.11 от договора му е начислена неустойка от 27.48 лева
, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и са начислени по фактура №
**********/05.05.2019г..
На 01.10.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 10.99“ със
стандартен месечен абонамент от 10.99 лева. Р. не изпълнил задълженията си по
договора в общ размер 22.88 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 05.01.2019г. – 04.03.2019г. , както и на основание т.11 от
договора следствие неизпълнението е
начислена неустойка в размер на 27.48 лева , която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/05.05.2019г..
На същата дата – 01.10.2018г. и по повод сключения Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +**** между страните бил сключен Договор
за лизинг с предмет устройство ALCATEL 1 Dual Black с
обща лизингова цена в размер на 183.77 лева, чрез заплащане на 23 лизингови
вноски по 7.99 лева , или обща сума от 152.00 лева. Вследствие неизпълнението
по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +****, ответникът дължал
сумата от 43.25 лева, представляваща разликата в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, която
сума била начислена по фактура № **********/05.05.2019г..
По отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски била налице обща изискуемост , поради изтичане на договора за лизинг в
чл.2 от същия.
По отношение на горепосочените задължения били издадени
следните фактури:
1/ фактура № **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. – 04.02.2019г. със срок за плащане – 20.02.2019г. , издадена
за сумата от 29.97 лева, състояща се от : 10.99 лева – абонаментна такса за
предпочетен номер +****, 10.99 лева- абонаментна такса за предпочетен номер +****
и 7.99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер +****;
2/ фактура № **********/05.03.2019г. за отчетен период
05.02.2019г. – 04.03.2019г. , със срок за плащане 20.03.2019г., издадена за
сумата от 31,77 лева , включваща: 11.89 – абонаментна такса за предпочетен
номер +****, 11.89 лева - абонаментна такса за предпочетен номер+****, 7.99
лева – лизингова вноска за предпочетен
номер +****.
3/ фактура № **********/05.04.2019г. за отчетен период
05.03.2019г. – 04.04.2019г. със срок за плащане 20.04.2019г. , издадена за
сумата от 0.19 лева, представляваща остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатените суми за
предпочетен номер +****.
4/ фактура № **********/05.05.2019г. за отчетен период 05.04.2019г. – 04.05.2019г.
със срок за плащане – 20.05.2019г. , издадена за сумата от 234.04 лева,
включваща: 27.48 лева – неустойка за предпочетен номер +****, 27.48 лева –
неустойка за предпочетен номер +****; 135.83 лева – лизингови вноски, начислени
накуп за предпочетен номер +**** и 43,25 лева – дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +****.
Моли да се постанови решение , с което да се установи
спрямо ответника дължимостта на процесните суми, за които е издадена заповед за парично изпълнение по
ч.гр.д. № 1257/2020г. по описа на КРС. Претендира разноски.
Ответникът Р.Д.Р. *** чрез назначения му особен
представител адв. В.М. оспорва исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано,
не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което доразвива
изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се
явява и не ксе представлява.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1257/2020г. по описа на КРС се установява, че със заповед
№ 260154/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
*********, гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост“4, Бизнес Парк София ,
сграда №6, следните суми: 295.20 лева – главница, представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 05.02.2019г. до 05.05.2019г. , за които са издадени фактури с №№
**********/05.02.2019г., № **********/05.03.2019г., № **********/05.04.2019г. и
№ **********/05.05.2019г ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020г.. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена
държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС. Заповедта е
приложена към на делото на основание чл. 47, ал.5 и е разпоредено заявителят да
установи вземането си с установителен иск по чл. 415 от ГПК. Съобщението за
това е връчено на заявителя на 11.01.2021г. и при спазване на законовия
едномесечния срок – на 27.01.2021г. същият е предявил настоящите искове. Ето
защо , същите са допустими като предявени в срок и от активно легитимирана
страна , а по отношение на тяхната основателност, съдът съобрази следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка.
Договорът за лизинг пък намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
От двустранно подписаните и недоказано
оспорени от ответницата договори за мобилни услуги от 29.06.2018г. за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** с абонаментен план „Тотал 10.99“ със
стандартен месечен абонамент 10.99 лева, от 01.10.2018г. за мобилни услуги с
предпочетен номер +**** с абонаментен план „Тотал 10.99“ със стандартен месечен
абонамент от 10.99 лева и от 01.10.2018г. Договор за лизинг с предмет
устройство ALCATEL
1 Dual Black с обща лизингова цена в размер на
183.77 лева, чрез заплащане на 23 лизингови вноски по 7.99 лева , или обща сума
от 152.00 лева, съдът приема, че се установяват възникналите облигационни
правоотношения между страните
Съдът приема, че представените справки
(извлечения) за потребление на процесния мобилен номер за процесните периоди от
време и издадените въз основа на тях данъчни фактури данъчна фактура с №№
**********/05.02.2019г., № **********/05.03.2019г., № **********/05.04.2019г. и
№ **********/05.05.2019г., макар и едностранно
съставени от ищеца и неподписани от ответницата, доказват предоставените й
услуги на посочените в данъчните фактури цени. Ищецът претендира и остатъка от
лизинговата цена на мобилния апарат по договора за лизинг с изтекъл краен срок,
начислена в данъчна фактура , а именно за сумата от 179.08 лева и предвид
това че ответникът не е представил доказателства за заплащането й, а негова е
доказателствената тежест, то съдът намира, че същата се
дължи.
Що се касае до претендираната в настоящото
производство неустойка в общ размер на 54.96 лева/2х27.48 лева/ за предсрочно
прекратяване на всеки от договорите за
мобилни услуги с предпочетени номера съответно +**** и +****, съдът намира
следното: съгласно сключения между страните договор при прекратяване на
договора през първоначалния срок на същия по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойки в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на
договора. По настоящото дело не са представени никакви доказателства
изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на договора поради
неизпълнение от абоната да е достигнало до ответника, откъдето следва
неоснователността на претенцията за заплащане на неустойка. Второто
основание за недължимост на претендираната неустойка е, че клаузата, с която е
уговорена е неравноправна и оттам нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. По този въпрос
съдебната практика е единодушна. Това че на база тази клауза се претендира
неустойка само в размер на три месечни стандартни такси в настоящия процес не
може да санира със задна дата нищожността на клаузата. Клауза за заплащане на
неустойка в размер на три месечни стандартни такси няма уговорена между
страните по делото, видно от подписания между страните договор за мобилни
услуги.
Предвид гореизложеното, съдът приема за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 240.24 лева с
ДДС за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по процесните
договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума , считано
от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като като искът над тази сума до пълния
претендиран размер от 295.20 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете или сумата 760.93 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал.
1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените разноски по заповедното производство съразмерно уважената част от
само от установителния иск, което прави сумата 313,33 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** , че дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********, гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост“4,
Бизнес Парк София , сграда №6, заплащане на следните суми: 240.24 лева – главница, представляваща общ размер на дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 05.02.2019г. до 05.05.2019г. , както и лизингови вноски, за които са
издадени фактури с №№ **********/05.02.2019г., № **********/05.03.2019г., №
**********/05.04.2019г. и № **********/05.05.2019г, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.11.2020г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена по ч.гр.д. № 1257/2020г. по
описа на КРС Заповед № 260154/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал.1 от ГПК в останалата част и за разликата до пълния предявен размер
от 295.20 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *********, гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост“4, Бизнес Парк София , сграда №6 направените
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете в
размер на сумата от 760.93 лева, както и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1257/2020г. на КРС съразмерно уважената част от установителния иск, в размер
на сумата от 313,33 лева.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка:
*** ***:CITIBGSF при „СИТИБАНК ЕВРОПА“ АД
Решението подлежи на обжалване пред КОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: