№ 20992
гр. С., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110140950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. С., ЕГН ********** и Е. Я. С., ЕГН
**********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за
установено, че ищците не дължат на ответника, при условията на солидарност, следните
вземания, предмет на изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден във връзка със заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на СРС, 30
състав, а именно: сумата от 9061,66 лв., представляваща главница по договор за кредит от
21.10.2008 г., сумата от 337,81 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
22.07.2012 г. до 06.12.2012 г., сумата от 187,99 лв. – държавна такса и сумата от 421,98 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
Ищците твърдят, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на СРС, 30 състав срещу тях бил издаден изпълнителен
лист на 17.05.2013 г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД за посочените вземания. Твърдят, че на
21.04.2015 г. вземанията били прехвърлени с договор за цесия в полза на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, а впоследствие – на ответника с договор за цесия от 21.10.2020 г. Сочат, че
по молба на „Б.Д.“ ЕАД, въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително
дело № 1673/2013 г. при ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ, впоследствие прехвърлено при
ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ, под № 5314/2021 г. Твърдят, че по изпълнителното дело
били предприети следните изпълнителни действия – запори от 05.06.2013 г. и от 01.06.2013
г., запор на дружествени дялове от 12.02.2014 г., възбрана на недвижим имот от 09.04.2014 г.,
запори от 01.03.2019 г. и от 08.03.2019 г. Считат, че изпълнителното дело се е прекратило по
право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.04.2016 г., а правото на принудително изпълнение на
1
кредитора се е погасило на 09.04.2019 г. С оглед изложеното молят за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от
17.05.2013 г. е било образувано изпълнително дело № 1673/2013 г. при ЧСИ Д.В.,
впоследствие прехвърлено при ЧСИ Г.С.К. под № 5314/2021 г. Счита, че в случая е
приложима петгодишната погасителна давност, като в хода на изпълнителното
производството са били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е
текла – ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от 26.06.2015 г. с
позоваване на съдебна практика, след която дата отново са извършвани изпълнителни
действия – налагане на запори от 2019 г. Излага доводи, че евентуално настъпилата
перемпция няма правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело. С
оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20219240405314 по описа на
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е
преобразувано под нов номер вследствие на прехвърлянето от ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на
КЧСИ на изпълнително дело № 20138610401673, което е образувано по молба с вх. № 43585
от м. юни 2013 г. на „Б.Д.“ ЕАД против Р. И. С., ЕГН ********** и Е. Я. С., ЕГН
**********, въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по
описа на СРС, 30 състав, постановен в производство по чл. 417 ГПК, по силата на който
длъжниците Р. И. С. и Е. Я. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата от
9061,66 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит от 21.10.2008 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от
337,81 лв. - наказателна лихва за периода от 22.07.2012 г. до 06.12.2012 г., сумата от 187,99
лв. – държавна такса и сумата от 421,98 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото
състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задължението чрез
удръжки от трудовото възнаграждение (пенсия) на длъжниците, налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците, възбрана върху недвижимото им имущество, запор върху
МПС.
Със запорни съобщения от 05.06.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки и
ползвани банкови касети на длъжниците в „С.Ж.Е.“ АД (запорното съобщение е получено
на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Централна
кооперативна банка“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка (С.)“ АД (запорното
съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката),
„И.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са
2
клиенти на банката), „Ю.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с
отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „П.И.Б.“ АД (запорното съобщение е
получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „Р.Б.“ ЕАД
(запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на
банката), „У.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. и с писмо от
13.06.2013 г. банката е уведомила за налагане на запора по банкова сметка на длъжника Р. И.
С.), „Б.Д.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. и с писмо от 14.06.2013 г.
банката е уведомила за налагане на запора по банковите сметки на длъжниците), „О.Б.Б.“
АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „О.Б.“ АД (запорното съобщение е
получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „П.Б.Б,“ АД
(запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „А. – клон Б.“ (запорното съобщение е
получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „А.Б.Б.“ АД
(запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на
банката), „Б.А.К.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че
лицата не са клиенти на банката), „Б..П.Б.“ АД (запорното съобщение е получено на
10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „И.А.Б.“ АД (запорното
съобщение е получено на 10.06.2013 г.), „Т.М.Ю.“ АД (запорното съобщение е получено на
10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката), „К.А. Б.“ ЕАД (запорното
съобщение е получено на 10.06.2013 г. с отбелязване, че лицата не са клиенти на банката).
На 15.06.2013 г. на длъжника Е. Я. С. и на длъжника Р. И. С. са връчени покани за
доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса,
регистриран като постоянен и настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С.................., а на
длъжника Р. С. и на адреса в с. Владая, ул. „Елен“ № 7, на който е установено, че не живее.
С последваща молба от „Б.Д.“ ЕАД е поискано към изпълнителното дело да бъде
присъединен и изпълнителен лист от 26.02.2014 г. по гр. д. № 8082/2014 г. по описа на СРС,
48 състав, по силата на който Р. И. С. е осъден да заплати на банката присъдени лихви за
забава в размер на 936,24 лв. за периода 07.06.2012 г. – 06.12.2012 г., присъдени заемни
такси в размер на 60 лв. и присъдени разноски в размер на 125 лв., като на ЧСИ е възложено
по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши действия по принудително събиране на сумите и
пристъпване към принудително събиране на задължението чрез удръжки от трудовото
възнаграждение (пенсия) на длъжника, налагане на запор върху банкови сметки, възбрана
върху недвижимо имущество, запор върху МПС.
Със съобщение с изх. № 7073/12.03.2014 г. е наложен запор върху всички дялове от
капитала на „Е.“ ООД, ЕИК ******, собственост на Р. И. С. и на Е. Я. С..
Със съобщение с изх. № 7072/12.03.2014 г. е наложен запор върху всички дялове от
капитала на „Е.“ ООД, ЕИК **********, собственост на Р. И. С..
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани
недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на
длъжниците, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по
вписванията – С..
3
Със съобщение с изх. № 11923/07.04.2014 г. е разпоредено да се впише възбрана
върху недвижим имот – собственост на Е. Я. С., а именно 1/2 идеална част – първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Б.........., с площ от 94 кв. м., състояща се от
входно антре, три стаи и кухня, построена в поземлен имот 1049 от кв. 67 по плана на гр. Б.,
местност в. з. Б., която възбрана е вписана на 09.04.2014 г.
С молба с вх. № 30805/28.08.2015 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало да бъде конституирано
като взискател по изпълнителното дело поради прехвърляне на вземанията по същото по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 21.04.2015 г., сключен с „Б.Д.“ ЕАД,
без посочване на изпълнителни способи, като с постановление от 01.09.2015 г. дружеството
е конституирано като взискател по делото.
Със съобщение с изх. № 6165/01.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Е. Я. С., получавано от „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******, като
запорното съобщение е получено на 02.04.2019 г.
Със съобщение с изх. № 6166/01.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р. И. С., получавано от „В.Т.“ ООД, ЕИК ******, като със
съобщение от 08.07.2019 г. от дружеството е отговорено, че лицето не е служител на „В.Т.“
ООД.
Със съобщение с изх. № 18067/08.07.2019 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника Е. Я. С. по банкови сметки и ползвани банкови касети в „Ю.Б.“ АД (запорното
съобщение е получено на 09.07.2019 г., като със съобщение от 15.07.2019 г. от банката са
уведомили, че по сметката липсва авоар и има предходно наложени запори).
С молба с вх. № 9633/01.06.2021 г. „E.M.“ ЕООД е поискало на основание чл. 429
ГПК да бъде конституирано като взискател по силата на Договор за цесия от 21.10.2020 г.,
сключен с „О.Ф.Б.“ ЕАД, както и да бъде наложен запор върху банковата сметка на
длъжниците в „Ю.Б.“ АД, като с постановление от 10.06.2021 г. ЧСИ е конституирал
дружеството като взискател. Към молбата са приложени: Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 21.10.2020 г., сключен между „О.Ф.Б.“ ЕАД като продавач и „E.M.“
ЕООД като купувач, с който е прехвърлено портфолио от вземания по просрочени кредити в
различни валути, отпуснати на физически лица от първоначалния кредитор „Б.Д.“ АД,
посочени в Приложение № 1, ведно с Приложение № 1, в което са индивидуализирани
прехвърлените вземания, пълномощно от 09.11.2020 г., с което „О.Ф.Б.“ ЕАД е
упълномощило „E.M.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, по реда на чл.
99, ал. 3 ГПК, както и потвърждение от 09.11.2020 г. от цедента за настъпилото прехвърляне
на вземанията по договора за цесия от 21.10.2020 г.
След тази дата няма данни за поискани и предприети изпълнителни действия спрямо
длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК,
4
според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковата защита.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжниците имат правен интерес от установяване, че не дължат изпълнение
на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист.
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.)
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за
това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в
сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват
влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за
влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните
лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на
ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о.
5
на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това
съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни
вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и
разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищците.
Правната норма на чл. 43 ЗЧСИ предоставя възможност на съдебния изпълнител
лично или чрез негов служител да връчва призовки, съобщения и книжа при условията на
чл. 37 - 58 ГПК, включително и чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но за да
е редовно това връчване, трябва надлежно да са извършени всички законоустановени
процесуални действия. Съгласно чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в релевантната редакция), ако
длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно
място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съответния
съдебен изпълнител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението.
В конкретния случай поканите за доброволно изпълнение с изх. № 43547/05.06.2013 г.
до длъжника Е. С. и с изх. № 43523/05.06.2013 г. до длъжника Р. С. са изпратени на адресите,
регистрирани като постоянен и настоящ адрес на длъжниците, като връчителят е
удостоверил, че длъжниците не са открити на адреса и е залепил уведомление по чл. 47, ал.
1 ГПК на 15.06.2013 г. При това положение връчването, осъществено в приложение на
фикцията по чл. 47, ал. 1 ГПК, е редовно.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 15.07.2013 г. (с изтичането на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, в приложимата към 2013 г. редакция на закона), е
започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като не са релевирани твърдения, нито са
ангажирани данни за различен момент на влизането на заповедта в сила.
По делото не се спори, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени на „О.Ф.Б.“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
21.04.2015 г., сключен с „Б.Д.“ ЕАД, а впоследствие на ответника „E.M.“ ЕООД на
21.10.2020 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен с
„О.Ф.Б.“ ЕАД, за което длъжниците са уведомени, предвид подаването на исковата молба
срещу този ответник.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
6
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност
не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер.
7
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК – 15.07.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
От представения по делото препис на изпълнително дело № 20138610401673 описа на
ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ се установява, че същото е образувано въз основа на молба
на „Б.Д.“ ЕАД от м. юни 2013 г. с приложен към нея процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите на цитираното тълкувателно решение не прекъсва давността образуването на
изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за
подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е молбата,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която прекъсва
давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ и са заявени конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети от
съдебния изпълнител - налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение,
налагане на възбрана върху имоти на длъжниците, налагане на запор върху МПС на
длъжниците.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. С
новоприетото ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 3
също се даде разрешение, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране
на вземания не е текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно
посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане
и изпълнителното производство да е висящо. В разглежданата хипотеза няма спор, че преди
26.06.2015 г. не е отпаднало второто от двете условия - не е преустановен ефектът на чл. 115,
б. „ж“ ЗЗД. Съобразявайки задължителните постановки на посочените тълкувателни
решения съдът приема, че в периода от м. юни 2013 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
По процесното изпълнително производство не са били налице и предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г., т. е. до тази дата двугодишният срок
на перемпцията не е изтекъл (предвид налагането на запор върху банковите сметки и върху
дружествените дялове на длъжниците и вписването на възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника Е. С.), поради което следва да бъдат съобразявани поведението на
взискателя и съдебния изпълнител след този момент (в този смисъл са разясненията на
решение № 21/11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.).
След 26.06.2015 г. от „О.Ф.Б.“ ЕАД е подадена молба за конституиране като взискател
от 28.08.2015 г., като след тази дата в продължение на период, по-дълъг от две години по
8
изпълнителното дело нито са били поискани, нито са извършвани изпълнителни действия,
поради което същото се е прекратило по силата на закона на 28.08.2017 г. Независимо, че
съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото поради
настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то правните последици на
прекратяването са настъпили, считано от 28.08.2017 г.
В актуалната съдебна практика - ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, т. 3 на същото тълкувателно решение се прие, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнително
действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за
давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се
засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. В мотивите към
цитираната т. 3 на решението е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. Обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с
които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването
на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В тълкувателното решение са отграничени
последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия
в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при
нов изпълнителен процес, когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици
върху действията, с които погасителната давност вече е била
прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено,
съответно част от дълга е погасен, трети лица са придобили права и пр. Прието е, че при
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били
осъществени преди тя да настъпи, не се засягат от прекратяването на делото и нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния
изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение и прекъсва погасителната давност за вземането.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора -
взискател, като дори и същото да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
9
искания изпълнителен способ, погасителната давност се прекъсва, ако непредприемането му
се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за
извършването му е на съдебния изпълнител. Дали въз основа на искането е било образувано
ново изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на
кредитора. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
В разглежданата хипотеза обаче ново искане от взискателя е направено едва на
01.06.2021 г., след прехвърляне на вземанията в полза на ответника, като в периода от
28.08.2015 г. (датата на последното валидно действие, прекъсващо давността) до 01.06.2021
г. е изтекъл петгодишен давностен срок.
Следва да се посочи, че настоящият състав съобразява актуалната съдебна практика
по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр. ТР № 2 от 04.07.2024 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С тях е възприето схващането, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или
не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В разглежданата хипотеза обаче взискателят - ответник не е поискал от съдебния
изпълнител прилагане на нов способ за изпълнение до изтичане на давността за вземанията
по процесния изпълнителен лист. Ето защо и извършените от съдебния изпълнител действия
по прекратеното вече по право изпълнително дело (запор върху трудови възнаграждения и
банкови сметки) не са валидно извършени, доколкото от една страна производството вече е
било прекратено, а от друга страна е липсвало искане на взискателя за предприемане на
действия, които съдебният изпълнител да е бил длъжен да извърши, за да се приеме, че
действията са валидно извършени в рамките на висящо изпълнително производство, дори
същото да не е било образувано под нов номер. Давността е институт на материалното
10
право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не
бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно
изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на
изпълнителния процес със своята активност. Посочената практика акцентира именно върху
активното поведение на взискателя, насочено към събиране на вземанията му – прието е, че
за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора, каквото в
случая не е налице – липсват конкретни искания от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжниците (внасянето на такси не може да се приравни на
искане за предприемане на изпълнителни действия).
В процесния случай нов изпълнителен способ след настъпване на перемпцията не е
поискан от взискателя в петгодишния давностен срок, а наложените запори са предприети
по инициатива на съдебния изпълнител. С прекратяване на изпълнителното дело по право
следва да се считат прекратени и дадените с молбата за образуване на изпълнителното дело
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, както и самото процесуално
правоотношение (така и мотивите към т. 3 от посоченото тълкувателно решение от
04.07.2024 г.). Предвид това съдебният изпълнител няма материална компетентност да
предприема каквито и да било действия по изпълнение върху имуществото на длъжниците
без да са поискани от взискателя, респективно предприетите такива действия не
представляват валидно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. От
друга страна, с бездействието си взискателят е десезирал съдебния изпълнител, израз на
което е и законодателното разрешение за прекратяване на изпълнителното дело по право при
непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Ето
защо съдът намира, че в случая за съдебния изпълнител не е съществувала фактическа и
правна възможност да образува ново изпълнително дело, по което да бъде наложен нов
изпълнителен способ, предвид липсата на изрично искане в тази насока (вкл. липсата на
искане за прилагане на изпълнителен способ) до 01.06.2021 г. Поради това и извършените
след м. 08.2017 г. изпълнителни действия нямат за последица прекъсване на погасителната
давност (така и решение № 6042/24.11.2023 г. по в. гр. д. № 2285/2023 г. по описа на СГС, II-
Д въззивен състав).
Такова задължение е възникнало за съдебния изпълнител едва с молбата на
взискателя от 01.06.2021 г., към която дата обаче вече е бил изтекъл давностният срок за
принудително събиране на вземанията, включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, според който за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.
С оглед гореизложеното, съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
по отношение на вземанията на ответника спрямо ищците е изтекла петгодишната давност
за погасяване правото на принудително изпълнение, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
11
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищците. От същите се
претендират разноски за държавна такса в размер на 400,38 лв. и адвокатско възнаграждение
за всеки ищец в размер на 1300 лв. съгласно договори за правна защита и съдействие от
16.06.2023 г., служещи като разписка за заплащането на възнагражденията в брой на
адвоката. От ответника своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът приема за неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на всеки ищец следва да се присъди сумата от 1500,19 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. И. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „О..............., и Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О...............,
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „В.................., установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците Р. И.
С. и Е. Я. С. не дължат на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, при условията на солидарност,
следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден във връзка със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58469/2012 г. по описа на
СРС, 30 състав, а именно: сумата от 9061,66 лв. - главница по договор за кредит от
21.10.2008 г., сумата от 337,81 лв. - наказателна лихва за периода от 22.07.2012 г. до
06.12.2012 г., сумата от 187,99 лв. – държавна такса и сумата от 421,98 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20138610401673 по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ, преобразувано под нов номер
като изпълнително дело № 20219240405314 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на
петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „В.................., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Р. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О..............., сумата от 1500,19 лв. – разноски по делото и
на Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О..............., сумата от 1500,19 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12