№ 984
гр. П., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720101102 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6822/21.03.2025 г.,
подадена от Р. Ф. П., чрез адв. Т. Б., против „Стомана Инженеринг“ АД, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука в размер на сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уредата – 21.03.2022г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът излага в исковата молба, че между него и ответника съществува
валидно трудово правоотношение, в рамките на което той изпълнява трудови
функции на длъжност „електрошлосер“.
На 21.03.2022 г. около 16.48 ч. след приключване на общата работна
смяна до 16.40 ч. в „Стомана Инженеринг“ АД, при излизане през главния вход
на „Стомана Индъстри“ в производствената база и в рамките на работното време,
ищецът претърпява инцидент след преминаването на будката „Централни
пропуски“ и напускане територията на завода, слиза по изходното стълбище в
посока към паркинга, подхлъзва се и пада, като наранява дясната си
подбедрица. Вседствие на това получава фрактура на фибуларен малеол на
дясната глезенна става. Излага, че злополуката е станала по време на
обичайния път при връщане от работното място, като веднага е транспортиран
за медицинска помощ.
При извършените рентгенови изследвания е установено счупване на
външния фибурален малеол на дясна глезенна става, което е наложило
обездвижване на крайника с гипсова имобилизация и последващо
продължително лечение.
Ищецът заявява, че трудовата злополука е официално призната от ТП на
1
НОИ – П. с Разпореждане № 13/06.04.2022 г., с което е установено, че травмата е
настъпила при и по повод на изпълнение на трудовите му задължения .
Твърди, че вследствие на злополуката е изпитал силни физически болки,
като първоначално състоянието му е било тежко, придружено от значителни
страдания и напълно възпрепятствано движение на крайника. Поради
обездвижването му е била необходима постоянна чужда помощ в ежедневните
битови дейности – ставане, придвижване, хигиена, хранене.
Посочва, че е претърпял продължителна временна неработоспособност
за период от близо 10 месеца , удостоверена с редица болнични листове, като
лечението е включвало медикаментозна терапия, физиопроцедури и
рехабилитация. В исковата молба се заявява, че и към момента ищецът продължава
да изпитва болки при натоварване и движение, което затруднява нормалното му
ежедневие и създава ограничения в походката.
Поради обездвижването и последвалите ограничения, ищецът не е могъл
да се обслужва самостоятелно, като е разчитал на постоянна помощ от близките
си в ежедневни дейности – придвижване, хигиенни грижи, обличане, пазаруване,
приготвяне на храна.
Освен физическите страдания, ищецът твърди, че е понесъл и психически
дискомфорт – чувство на безпомощност, тревожност за бъдещето, настроение на
депресивна потиснатост, социална изолация поради невъзможността да се движи
нормално и да участва в нормалния си семеен и професионален живот. В резултат
общото му качество на живот значително се влошило.
Посочва, че и към момента на подаване на иска оплакванията не са
отзвучали – при ходене изпитва болки и нестабилност в десния крак, походката
му е затруднена и накуцваща, което влияе и на работоспособността му.
Опасенията му за трайни негативни последици са източник на постоянен
психически дискомфорт, потиснатост и социална изолация.
Поддържа, че всички претърпени физически, психически и социални
страдания представляват значителни неимуществени вреди. Счита, че
ответникът носи отговорност за същите на основание чл. 200 от Кодекса на
труда, тъй като злополуката е причинена при изпълнение на трудовите му
задължения, а отговорността е обективна, без необходимост от доказване на вина
на работодателя. Счита, че претендираният размер съответства на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, отчитайки характера и тежестта на увреждането,
продължителността на лечението и трайния ефект върху начина му на живот. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответникът „Стомана
Инженеринг“ АД, чрез адв. Хр. М. е депозиран отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер, като приема единствено безспорния факт
на трудовата злополука.
Дружеството признава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, както и че на 21.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука при
изпълнение на служебните му задължения, но поддържа, че обемът на вредите,
твърдени от ищеца, е преувеличен и недоказан.
Ответникът твърди, че увреждането представлява сравнително леко
счупване, което при правилно лечение подлежи на пълно възстановяване. Според
2
него лечението е протекло нормално, без трайни усложнения, а ищецът се е
възстановил в рамките на обичайния период. Позовава се на твърдения, че част от
нетрудоспособността му е в следствие на субективни оплаквания, а не на
обективни медицински находки.
В отговора се излага, че продължителната нетрудоспособност се дължи и на
съпътстващи заболявания, които не са в причинна връзка с трудовата злополука,
включително дегенеративни ставни промени, свързани с възрастта на ищеца.
Ответникът навежда довод за съпричиняване — според него ищецът не е
положил необходимата грижа за собствената си безопасност, като е допуснал
невнимание и е нарушил правилата за безопасна работа. Вследствие на това, по
тяхно мнение, обезщетението следва да бъде намалено, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ.
Освен това ответникът счита, че исканият размер от 40 000 лв. е
изключително завишен, тъй като не отговаря на характера на травмата,
продължителността на оплакванията и на икономическия стандарт и съдебна
практика. Според него евентуално дължимото обезщетение следва да бъде
определено в значително по-нисък размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД поддържа отговора на ответника,
оспорва исковата претенция. Счита привличането му за недопустимо, поради
липса на интерес. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Уведомява съда,
че от лицето Р. П. не е постъпвала претенция за настъпило застрахователно
събитие, няма образувана щета и съответно няма изплащане на застрахователно
обезщетение.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а
именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник или
служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата
злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при
или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на
почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука
временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди
(претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и
страдания) и техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и
вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя
по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от
страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор към датата
3
21.03.2022 г., когато е настъпил инцидентът. Ищецът Р. Ф. П. е изпълнявал
длъжност „електрошлосер“ в ответното дружество „Стомана Инженеринг“ АД.
Не се спори между страните и се установява от Разпореждане №
13/06.04.2022 г. на ТП – НОИ П., че на 21.03.2022 г. ищецът е претърпял трудова
злополука, настъпила при и по повод изпълнението на трудовите му задължения.
При инцидента е получил травматично увреждане — счупване на фибулата,
наложило обездвижване и последващи медицински грижи.
С влязлото в сила разпореждане злополуката е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КСО, поради което съдът е обвързан от това установяване и не може да
пререшава въпросите за наличието на трудова злополука и за причинната връзка
между инцидента и увреждането на здравето на ищеца.
По делото са приети многобройни медицински документи – епикризи,
амбулаторни листове, рентгенови изследвания, болнични листове, удостоверяващи
вида на увреждането, оказаното лечение и продължителния период на временна
неработоспособност — от март 2022 г. до януари 2023 г. , включително гипсова
имобилизация и рехабилитация, както и ЕР на ТЕЛК, с което на ищеца е
определена 20% ТНР поради трудова злополука.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че при трудова
злополука на 21.03.2022 г. ищецът получава счупване на малкия пищял на дясна
подбедрица в долната му част / фибуларен малеол/. Медикобиологичния
характер на увредата е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник,
за срок повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периода на възстановяване при такъв вид травми е около 4-5 месеца.
При ищеца, поради настъпили усложнения, най – вероятно придружаващите
заболявания, възстановителният период се е удължил. През периода на
имобилизация, за около два месеца, ищеца е трябвало да не натоварва десен долен
крайник и да се придвижва с помощни средства, което е създавало затруднения при
хигиенно битовото самообслужване на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т.В.
П.а /съпруга на ищеца/, която посочва, че след инцидента на 21.03.2022 г.
ищецът се е завърнал вкъщи в силно увредено състояние, с гипсиран десен
крак и с невъзможност да стъпва на него. Той не е могъл да ходи самостоятелно,
налагало се е да бъде придвижван с помощ, включително за най-елементарни
действия като ставане от леглото и ходене до санитарно помещение. Свидетелката
заявява, че в продължение на около два месеца тя е поемала изцяло грижата за
обслужването му, включително поддържане на хигиена, къпане, обличане,
приготвяне на храна, пазаруване и домакинска работа, тъй като ищецът не е бил в
състояние да се справя сам. Описва състоянието му в първите дни като
изключително тежко, съпроводено със силни болки, които го лишавали от
нормален сън и спокойствие. Бил принуден да приема обезболяващи, с цел да се
намали болковият синдром. Свидетелката споделя, че през целия период на
обездвижване ищецът бил психически натоварен, потиснат и нервен, тъй като
не можел да работи, да се движи самостоятелно и да поддържа нормален
социален ритъм. Той избягвал общуване, чувствал се непълноценен и зависим от
чужда помощ. Според свидетелката, дори след свалянето на гипса ищецът е
изпитвал постоянна болка и силен дискомфорт при натоварване, а походката
4
му била нестабилна и накуцваща. Болките продължавали и към момента на
разпита – особено при промени във времето или при по-продължително ходене.
Свидетелските показания са последователни, подробни и в пълна
кореспонденция с останалите медицински и писмени доказателства по делото –
рентгенови изследвания, болнични листове, експертиза и период на
възстановяване.
Съдът кредитира показанията като логични, обективни,
непротиворечиви и добросъвестно дадени, отчитайки и близките отношения
между свидетелката и ищеца, които обаче не водят до недостоверност, тъй като
описаните факти намират потвърждение в медицинските документи и
заключението на СМЕ.
При тези доказателства съдът приема за установено, че вследствие на
трудовата злополука ищецът е претърпял значителни физически болки,
ограничаване на движението, битови затруднения и емоционален дискомфорт,
които се отразяват неблагоприятно на качеството на живот за значителен период от
време след увреждането.
При съвкупната преценка на така събрания и проверен по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 200
КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството работодател.
Работодателят отговаря за всички вреди, претърпени от работника или
служителя поради трудовата злополука – имуществени и неимуществени.
Безспорно се установи по делото трудовоправната връзка между ищеца и
ответника, настъпването на злополука на 21.03.2022 г., имаща характер на трудова
такава и причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се претърпяване на
болки и страдания, и увреда във функцията на долния десен крайник в
подбедрицата с възстановителен период от около десет месеца. Механизмът на
настъпване на увреждането е изяснен напълно по делото. Същият подробно е
описан в протокола и декларацията за трудова злополука, в медицинската
документация, и не се оспорва от страните. Естеството на причинените физически
увреждания се установи от медицинските документи и заключението на вещото
лице, като последното дава изводите си на специалист за продължителността на
оздравителния процес и крайните последици от злополуката. Съдът кредитира
даденото заключение като компетентно и обосновано, годно въз основа на него да
бъдат формирани изводите на съда.
Съдът счита, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал.
1 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за репариране на
причинените неимуществени вреди на ищеца. С цитираната правна норма за
разлика от отговорността на предприятията по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с
чл. 45 от ЗЗД е възприет принципът на безвиновната отговорност на
предприятието за вреди при трудова злополука и професионално заболяване,
причинила временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника,
независимо дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването им.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост,
като се изхожда от съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, касаещи
преживяните от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния
период, самата форма на лечение, последиците от увреждането за бъдещото
5
здравословно състояние и др. От събраните по делото доказателства - представени
болнични листове, удостоверяващи продължителен период на временна
неработоспособност от датата на инцидента 21.03.2022 г. до януари 2023 г., се
установява, че лечебният и възстановителният период след злополуката е бил
значителен – около 10 месеца. Този период кореспондира с характера на травмата –
фрактура на външен малеолус на десния глезен, която изисква гипсова
имобилизация, медикаментозно лечение и продължителна рехабилитация. От
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
първите 20 дни след травмата болките са били изключително силни, през поне два
месеца ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а към момента на
прегледа продължава да изпитва болка при физическо натоварване, продължително
ходене и промени в атмосферните условия. Периодична болка е очаквана да
продължи няколко години след травмата, като вещото лице изрично сочи, че
основните опорни и двигателни функции са възстановени, но остатъчни
оплаквания са налице и към момента. Следователно, възстановяването не е
напълно завършило, а последиците продължават и ще продължават в бъдеще.
Възстановяването е продължително и непълно, ищецът ще изпитва дискомфорт
години напред, травмата засяга носеща става, от най-голямо функционално
значение за придвижването. Тези факти водят до безспорен извод, че претърпените
болки и ограничения са значителни, както по интензитет, така и по
продължителност, а негативното отражение върху качеството на живот в този
период е сериозно, като следва да се има предвид и възрастта на ищеца, който е на
64 годишна възраст.
Съдът отчита също, че вследствие на трудовата злополука ищецът е
преживял не само физически, но и значителни психоемоционални страдания. Това
се установява от свидетелските показания и съдебно–медицинската експертиза.
Травмата е довела до пълно обездвижване на ищеца за първите седмици след
инцидента, през които той не е бил в състояние да се обслужва сам, не е могъл да
се придвижва без помощ и е разчитал изцяло на близките си. Това състояние на
зависимост от чужда помощ неизбежно е придружено от силно чувство на
безпомощност, страх и емоционална потиснатост, водещи до изолация от
социална и трудова среда. Установи се, че в продължение на около два месеца
ищецът не е излизал от дома си, не е могъл да участва в обичайните за него
дейности и е имал нарушен сън, свързан с постоянните болки. Принудителното
отсъствие от работа, липсата на нормална двигателна активност и невъзможността
сам да се грижи за себе си са довели до сериозен стрес и влошаване качеството на
живот за продължителен период, който обхваща над 10 месеца. Съдът намира, че
тези емоционални и социални страдания представляват преки и непосредствени
вреди в резултат изцяло от настъпилата трудова злополука, значими по
продължителност и интензитет.
С оглед изложеното съдът намира, че обезщетение в размер на 17 000 лева е
справедливо такова и от естество да овъзмезди претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като следва да се присъди и законна лихва от датата да
увредата до окончателното изплащане на обезщетението.
Причинените неимуществени вреди на ищеца подлежат на обезщетяване,
като определянето на размера на обезщетението е предпоставено от произнасяне
по възражението на ответника за съпричиняване с правно основание чл. 201, ал. 2
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от КТ, отговорността на
6
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Приема се, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Следователно при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание, както и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Доказването на грубата
небрежност е в тежест на работодателя, тъй като той е релевирал възражението по
чл. 201, ал. 2 от КТ. В настоящия случай не се събраха доказателства ищецът да е
допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, както и
липсват данни за нарушение на правила за безопасност .
Ето защо възражението за съпричиняване се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Възражението на ответника, че е погасено по давност, е неоснователно.
Тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е започнал да тече от
датата, на която злополуката е призната за трудова. В своята практика ВКС съд
трайно приема, че установяване на трудовата злополука може да стане само по
надлежния административен ред по чл. 57 КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е недопустимо да
бъде установена по общия исков ред. Приема се, че наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
чл. 200 от КТ. Приема се, че началният момент на давността е датата на влизане в
сила на този акт, тъй като това е денят, в който правото по иска е могло да бъде
упражнено /Решение № 1 от 3.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2024 г., IV г. о.,
ГК/. В случая, трудовата злополука е установена с разпореждане от 06.04.2022 г., и
давността не е изтекла към 21.03.2025 г., когато искът е предявен.
Неоснователно е възражението за приспадане от обезщетенията на
полученото обезщетение по общественото осигуряване – чл. 200, ал. 3 КТ.
Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, един от случаите на което е получаването на плащане
два пъти за едно и също нещо. Когато обезщетението от общественото осигуряване
компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука
и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т. е.
намаляване на имуществото на пострадалия. Тези обезщетения нямат връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира неполучаването
на трудовото възнаграждение, т. е. имуществена вреда от вида на пропусната
полза. Получаването на двете обезщетения - по чл. 200 КТ и от общественото
осигуряване, в случая не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и
7
справедливо обезщетение на причинените видове вреди, поради което не е налице
основание за приспадането им.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни в производството. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице помагач не следва да се присъждат разноски.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на
осъществилия процесуално представителство адв. Т. Б. от АК П., следва да се
присъди съразмерно с уважената част от иска адвокатско възнаграждение в размер
на 1 930,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която разпоредба служи на съда за ориентир.
Ответното дружество претендира и доказва извършването на разноски в
общ размер на 6 180 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна помощ и съдействие, като следва да бъде присъдено съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 3 553,50 лева, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която
разпоредба служи на съда за ориентир.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ПРС съразмерно с уважената част от иска сумата
от 680.00 лева за държавна такса и сумата от 170,00 лева за депозит за вещо лице,
заплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от
дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с отхвърлената част
от иска следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.****, да заплати на Р. Ф. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ****, на основание чл. 200 КТ, сумата от 17
000,00 /седемнадесет хиляди/ лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в следствие на
трудова злополука настъпила на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на увредата – 21.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 40 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД с ЕИК *********, да заплати на адв. Т. Б. от АК - П., с ЛН
**********, сумата от 1 930,00 лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Ф. П. с ЕГН **********, да
заплати „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД с ЕИК *********, сумата от 3 553,50
8
лева - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД с
ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд П. сумата от 850,00 лева за
държавна такса и разноски за експертиза.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД – трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9