Присъда по дело №43/2024 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 43 по описа за 2024 г. на РС-П.

Производството по делото е образувано по внесен от РП – П. обвинителен акт против
Г. А. Г., от гр. П., ж.к. „М.“ №, вх. , ет. , ап. , за това че в периода от месец декември 2022 г.
до ноември 2023 г., в с. М., общ. П., след като е била осъдена с Решение № 325/09.12.2022 г.
по гр. дело № 350/2022 г. на PC - П., да издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря
М. Д. М. (родена на г.), съзнателно не е изпълнила задължението си за това в размер на 12
(дванадесет) месечни вноски по 250.00 лв., на обща стойност 3 000.00 лв. - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – Т., ТО – П., поддържа
повдигнатото обвинение и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като изпълнението бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с адв. М. А.. В съдебно заседание
заявява, че се признава за виновна, както и че частично е давала издръжка чрез предаване на
средства в брой и покупки за детето, но не е превеждала сумите директно на бащата.
Твърди, че при възможност е подпомагала дъщеря си и ще продължи да го прави.
Защитата излага аргумент, че за част от периода подсъдимата е била с предоставени
родителски права, поради което счита, че не дължи издръжка за този период.
В последната си дума подсъдимата заявява желание определеното й наказание да не е
пробация, а лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66
от НК, тъй като желае да работи в чужбина.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. А. Г., с ЕГН **********, е български гражданин, със средно
специално образование.. Тя е неомъжена, живее в гр. П., обл. Т., ж.к. „М.” №, вх., ет., ап. , и
не е осъждана.
През 2008 г. подсъдимата заживяла на семейни начала със св. Д. В. М., от когото на
24.11.2009 г. родила дъщеря си М. Д. М..
След раздялата им било образувано гр. дело № 722/2010 г. по описа на PC - П., по
което с Решение № 21 от 18.02.2011 г. съдът предоставил упражняването на родителските
права на подсъдимата, а местоживеенето на детето било определено при нея.
През следващите години М. живеела при майка си, но св. Р. Н. М., бабата на детето,
реално се грижела за него поради честите отсъствия на подсъдимата, включително
пътувания и работа в чужбина. В резултат на това основните грижи за М. били поети от
нейната баба.
През 2021 г. ДСП – П. извършили проверка по сигнал за лоши условия за живот и
липса на контрол върху поведението на детето, получен от ОУ „Св. Климент Охридски“.
Свидетелката Т. Д. П., социален работник, установила, че детето често отсъствало от
училище, нарушавало вечерния час и било без достатъчен надзор.
През май 2022 г., след разговор със служители на отдел „Закрила на детето“ при
ДСП- П., бащата на детето Д. М. бил поканен да поеме грижите за дъщеря си, тъй като
майката често отсъствала, а бабата не можела да контролира поведението на М. – К.
На 09.05.2022 г. бащата взел дъщеря си в своя дом в с. М., общ. П.. След това
предявил иск за промяна на родителските права, като по този повод било образувано гр.
дело № 350/2022 г. по описа на PC - П..
С Решение № 325/09.12.2022 г., влязло в законна сила, съдът предоставил
упражняването на родителските права на бащата и определил местоживеенето на детето в с.
М., ул. „В.Л.“ № като подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
250.00 лв. чрез бащата, като законен представител на детето.
След влизане в сила на решението, на 04.01.2023 г. бил издаден изпълнителен лист №
1/2023 г., по който било образувано изпълнително дело № 33/2023 г. по описа на СИС при PC
- П..
1

Подсъдимата била официално уведомена за решението и била запозната с размера на
задължението си.
В периода от месец декември 2022 г., подсъдимата Г. Г. не е изплатила в срок нито
една от дължимите месечни вноски по 250.00 лв..
По делото се установи, че в посочения период подсъдимата е предоставяла парични
средства, но не чрез преки преводи към бащата на детето, а посредством различни трети
лица - баба й Р. М., В. М., Р. Б. Н. Н. и Г. И.. Въпреки това, превежданите суми не
съответствали точно на дължимата месечна издръжка, нито са били изплащани
своевременно, а със закъснение спрямо падежа на вноските.
Пред свидетеля В. Д. Ц., служител в Група „Криминална полиция“ при РУ – П.
подсъдимата признала, че знае за задължението си, но категорично отказвала да плаща
издръжката чрез бащата. Подсъдимата обяснила, че е изпращала средства и вещи директно
на детето.
На 07.07.2023 г. срещу 08.07.2023 г., М. и сестра й В.М. напуснали дома си в с. М.,
като подали сигнал в РУ – Т. за насилие осъществено от баща им.
В резултат на този сигнал детето било настанено в Кризисен център в Силистра за
периода 08.07.2023 г. – 20.09.2023 г. По-късно, свидетелката Т. П. установила, че детето е
признало, че сигналът срещу бащата е бил неверен и че той е бил набеден да е осъществил
насилие спрямо М. – К.
На 20.09.2023 г. подсъдимата взела детето от кризисния център и то заживяло при нея
в гр. П..
На 29.07.2024 г. PC - П. се произнесъл с Решение № 118/2024 г. по гр. дело №
600/2023 г., с което родителските права отново били предоставени на
подсъдимата. Решението влязло в сила на 09.10.2024 г..
Подсъдимата разполагала с доходи от работа в България и чужбина, както и със
собствено недвижимо имущество, включително ½ идеална част от къща в гр. П., ул.
„Изгрев” №3 и ½ идеална част от апартамент в гр. П., ж.к. „М.” бл., вх. , ет. , ап. .
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
По делото като свидетели бяха разпитани Т. Д. П., М. Д. М., Д. В. М., Г. С. И., Н. Ц.
Н., С.Л. М., Я.В., В. Д. Ц., Р. Н. М. и С. О. П.
От показанията на св. П. - служител в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП– П., се
установява, че през декември 2021 г. в отдела е постъпил сигнал от ОУ „Св. Климент
Охридски“, свързан с онлайн публикации, в които е било замесено името на М. М.. В
резултат на сигнала е започнала проверка, при която социалните служби са установили, че
по това време родителските права са били предоставени на майката – Г. Г., но основните
грижи за детето са се полагали от бабата – Р. Н. М., тъй като майката често работела извън
страната. В този период детето е било на 12 години, в трудна тийнейджърска възраст, и
проявявало проблемно поведение, изразяващо се в чести закъснения и бягства от дома.
С оглед на обстоятелството, че майката е заминала за Гърция за продължителен
период, а бабата не е била в състояние да контролира детето, ДСП- П. са предприели мерки
за осигуряване на подходяща семейна среда. Те са се свързали с бащата, Д. В. М., който към
този момент не е упражнявал родителски права, за да обсъдят възможността той да поеме
грижите за детето. При проведените срещи той се е съгласил, след което на 09.05.2022 г. М. е
заживяла при него в с. М., като бабата е декларирала нежелание да поеме изцяло грижите за
детето, заявявайки, че не може да се справи с неговото поведение.
След преместването на детето при бащата, социалните служби са извършвали
редовен мониторинг върху новата семейна среда. От наблюденията на свидетелката се
установява, че поведението на детето значително се подобрило – то спазвало вечерен час,
редовно посещавало училище и не е имало установени рискови прояви. В този период
бащата е бил посъветван да заведе дело за промяна на родителските права, което той и
направил. С решение на съда той е получил родителските права, а майката била осъдена да
заплаща издръжка, но свидетелката не може да посочи точния й размер и дали реално са
извършвани плащания.
Свидетелката потвърждава, че през юли 2023 г. случаят на М. е бил закрит, тъй като
не е имало индикации за проблеми в семейната среда при бащата. Въпреки това, през същия
месец социалните служби при ДСП – П. са били уведомени с писмо от колегите им от гр. Т.,
2

че М. и нейната сестра Венцислава са напуснали дома на бащата и са подали сигнал за
насилие. Въз основа на този сигнал детето е било настанено в Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие, в гр. Силистра.
Свидетелката уточнява, че след 20.09.2023 г., когато приключило настаняването в
кризисния център, М. признала, че сигналът за насилие не е бил достоверен, а с него тя и
сестра й са искали да избегнат строгия контрол на баща си. Докато детето е било в центъра,
бащата е заявил , че не желае повече да се грижи за него. След напускане на кризисния
център, детето е върнато при майката, която започнала да се грижи за него.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция защитата постави въпрос
дали майката е била уведомена за преместването на детето при бащата през 2022 г. и за
последващото настаняване в кризисния център. Свидетелката категорично потвърждава, че
майката е била редовно уведомявана чрез официални документи и имейли за всички
предприети мерки. Тя е била информирана както за местонахождението на детето, така и за
съдебните производства и социалните доклади, свързани с него.
Свидетелката потвърждава също, че ДСП-П. са извършили проверка на условията в
дома на бащата, преди М. да бъде настанена при него. Установено е, че в дома живее В. М. –
сестрата на детето, която впоследствие също е била настанена в кризисния център заедно с
М.. Свидетелката не може да даде категоричен отговор дали бащата е имал съпруга или
партньорка, но уточнява, че е имало жена, която е заявила готовност да му помага в
отглеждането на детето.
По отношение на личните контакти с детето, свидетелката заявява, че е провеждала
разговори с него, като при срещите им детето не е споделяло притеснения или оплаквания
относно условията на живот при бащата или за упражнено насилие.
Разпитана пред съда свидетелката М. Д. М. излага последователен разказ за
условията, при които е живяла, за отношенията със своите родители и за обстоятелствата
около нейната издръжка в инкриминирания период.
От думите на свидетелката се установява, че на 20.05.2022 г. тя е преместена да живее
при баща си в с. М., без да й бъде обяснена конкретната причина за това. Твърди, че не е
давала съгласие за преместването, както и че майка й не е била уведомена и не е дала
съгласието си. Според свидетелката, баба й Р. М. е била извикана в ДСП - П., където й е
съобщено, че бащата желае да поеме грижите за детето, след което тя е отведена в дома му.
След преместването й при бащата, М. – К твърди, че е била ограничена в контактите
си с майка си и баба си. Бащата забранил да разговаря с тях, като свидетелката твърди, че е
успявала да поддържа контакт с майка си и баба си тайно, използвайки телефони на свои
приятелки. Свидетелката посочва, че в определени случаи е виждала баба си в училище,
като тя й е предавала пари, изпратени от майка й.
Относно условията на живот при бащата, детето М. – К твърди, че те са били лоши.
Посочва, че къщата, в която е живяла, е била в лошо състояние, с течащ покрив, под от
изгнили дървени плоскости и нехигиенични условия, като в нея е имало много кучета, което
водело до разпространение на косми и бълхи. Тя твърди, че има алергия към животни, в
резултат на което често получавала обриви и кожни раздразнения.
По отношение на издръжката и финансовото й обезпечаване, свидетелката
категорично заявява, че баща й не е осигурявал необходимите средства за живот. Посочва, че
той не й е купувал дрехи, обувки и хигиенни принадлежности, поради което тя е била
принудена да разчита на финансовата помощ на майка си. Свидетелката уточнява, че майка
й е давала пари лично, когато успявала да се срещне с нея, както и чрез баба й, когато тя е
посещавала училището й. Размерът на тези суми варирал между 50 и 100 лева на всеки две-
три седмици, като тя ги е използвала за закупуване на храна, учебни материали и дрехи.
М. - Каттерина излага и факти относно решението на съда за промяна на
родителските права. Тя посочва, че е разбрала за съдебното дело през ноември 2022 г., но не
е била уведомена за него и не е била призована за изслушване. След приключване на делото
бащата съобщил, че съдът му е присъдил родителските права, като й заявил, че подсъдимата
„няма да има достъп до нея“. Свидетелката посочва, че баща й също е казал, че майка й е
осъдена да плаща издръжка, но тя отказвала да му я дава, защото не искала средствата да
бъдат използвани за неговата нова жена и нейните деца.
Свидетелката подробно описва и обстоятелствата около решението да напусне дома
на баща си. Посочва, че баща й упражнявал вербален и психически тормоз над нея, като
често я псувал, обиждал и заплашвал, а в някои случаи й забранявал да напуска дома.
3

Разказва конкретен случай, в който кучетата на баща й са избягали от дома и той е изпратил
нея и сестра й Венцислава да ги търсят в селото. Тъй като не успели да ги намерят, баща й
се обадил и започнал да я заплашва с агресивен тон. Това довело до нейното решение да
напусне дома на бащата.
В нощта на 07.07.2023 г. срещу 08.07.2023 г., тя и сестра й Венцислава пеша изминали
разстоянието до гарата в Славяново, след което взели влак до Т.. В последствие подали
сигнал в полицията за домашно насилие.
След подаването на сигнала М. и В. са били настанени в Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие, в гр. Силистра. Свидетелката посочва, че през този период
подсъдимата продължила да й изпраща финансови средства, но тъй като тя самата не е
имала възможност да получава пари на свое име, средствата са били изпращани чрез трети
лица - Р.Б., Г. И. и Н. Н..
В периода на престоя си в Кризисния център, М. не е имала контакт с баща си и не е
получавала никаква финансова или материална помощ от него. Единственият случай, в
който Д. М. е потърсил контакт с нея, е бил когато социалните служби в гр. Силистра са се
свързали с него, за да обсъдят възможността за среща, но тя категорично е отказала да се
вижда с баща си, тъй като изпитвала страх от него.
Разпитан пред съда свидетелят Д. В. М. - баща на М. М., излага своята лична гледна
точка за отношенията си с подсъдимата Г. Г., за грижите, които е полагал за дъщеря си в
периода, в който тя е живяла при него, както и за обстоятелствата, свързани със съдебните
процедури относно упражняването на родителските права.
Свидетелят започва разказа си с уточнението, че се е запознал с подсъдимата чрез
интернет, като от връзката им той не е желаел дете. След раждането на М., майката я
отглеждала, но когато детето станало на две години, тя го оставила и заживяла с друг мъж.
Свидетелят заявява, че не се чувства като баща, а по-скоро като „осеменител“, тъй като от
самото начало не е участвал активно в живота на детето. Въпреки това, по-късно, през май
2022 г., служители на ДСП – П. са се свързали с него с предложение да поеме грижите за
детето, тъй като майката е била в чужбина, а поведението на дъщеря му е било проблемно –
конфликти с връстници, употреба на цигари, липса на дисциплина и лошо отношение към
майка си.
Свидетелят посочва, че е приел да поеме грижите за детето, за да не бъде настанено в
приемно семейство. След преместването на М. - К при него, тя започнала да ходи на
училище и според думите на бащата, е завършила с добър успех. Той твърди, че се е грижел
за дъщеря си, осигурявал й е дрехи, храна и пари, като всеки ден оставял средства на майка
си, за да й дава по 5 лв. Освен това, е осигурил личен шофьор, който да я води и прибира от
училище, тъй като разстоянието до с. М. било голямо. Въпреки твърденията на дъщеря му,
че не е получавала финансова подкрепа от него, свидетелят категорично заявява, че е
осигурявал всичко необходимо.
По отношение на обвиненията в насилие, свидетелят отхвърля твърденията, като
признава, че веднъж й се е скарал по-строго, но отрича да е упражнявал физическо насилие..
В показанията си твърди, че не е забранявал контактите на М. – К с майка й и баба й, като
дори лично я е водил при баба й два пъти. Според него, детето е вземало пари от баба си, но
той не е знаел за това, докато не е разбрал, че тя тайно е получавала средства. Затова
единствено й направил забележка, че баба може да няма пари за себе си.
Свидетелят категорично отрича твърденията на дъщеря си, че е ходила да работи на
малините по негово настояване. По думите му, когато разбрал, че тя е ходила да бере
малини, й се е скарал, защото това не било редно за едно дете. По неговите думи, тя е
работила само един или два дни, но сама е пожелала да го направи, за да си купи нещо. Д. М.
отхвърля обвиненията, че детето е било принудено да се издържа само, като твърди, че е
осигурявал всички необходими средства.
По отношение делото за родителските права, свидетелят заявява, че то е било
спечелено от него, като основен фактор за решението е било неявяването на подсъдимата в
съдебното заседание. По думите му, тя е знаела за делото, но не се е явила, защото е заявила,
че „Не искам да се излагам с тебе“. Той твърди, че тя му е казала, че само той може да
оправи детето, което, според него, е било причина да му бъдат присъдени родителските
права.
По отношение на издръжката, свидетелят посочва, че подсъдимата е знаела за
задължението си, но многократно е заявявала, че няма да я плаща. Свидетелят твърди, че тя
4

му е изпратила съобщение, че „250 лв. няма да я съборят“ и че ще плати, когато намери за
добре. Въпреки това, той заявява, че не е получавал никакви пари от нея, с изключение на
единични случаи, когато тя е давала на детето малки суми, например 2 или 5 лв. за сандвич.
Свидетелят разказва и за бягството на дъщеря си и Венцислава през юли 2023 г., като
посочва, че през целия ден преди това дъщеря му му звъняла по телефона, за да пита как е,
което според него е било странно поведение. Вечерта той се прибрал у дома, но не
забелязал, че децата ги няма. Разбрал за бягството, след като синът му му казал, че
момичетата са изчезнали. По-късно установил чрез записи от охранителни камери, че те са
се изкъпали, взели такси и напуснали дома. След като не се прибрали, той подал сигнал в
полицията.
Относно престоя на дъщеря му в Кризисния център, свидетелят посочва, че е решил
да я остави там до декември, за да се научи да уважава родителите си. По неговите думи,
майката на Г. Г. също била затруднена с възпитанието на детето и се оплаквала, че то често
бягало от вкъщи, скачало от балкона и проявявало проблемно поведение. Според него,
подсъдимата е оказала влияние върху дъщеря им, което е довело до рязка промяна в
поведението й към него.
Свидетелят заявява, че има други деца, които са вече пълнолетни, а в периода, в който
дъщеря му е живяла при него, в семейството са били и двете деца на неговата нова съпруга.
Той твърди, че подсъдимата е отправяла подигравки по негов адрес, като го наричала
„циганин“ и „клошар“. Въпреки това, той заявява, че се е опитвал да поддържа връзка с нея,
но тя не е съдействала за добри отношения.
Свидетелката Г. И., служител в Кризисен център за жени и деца, пострадали от
домашно насилие в гр. Силистра, дава подробни показания относно настаняването на М. Д.
М. в центъра, поведението й по време на престоя и отношението на родителите към нея.
Свидетелката заявява, че М. е била настанена в началото на юли 2023 г., заедно със
своята пълнолетна сестра Венцислава, след подаден сигнал за домашно насилие чрез
Националната телефонна линия за деца. Първоначалната информация, получена от Отдел
„Закрила на детето“ – П., е била, че двете момичета са обект на насилие от страна на баща
им. Свидетелката уточнява, че центърът не приема непълнолетни без придружител, но в
случая М. е била приета, тъй като е била с пълнолетната си сестра.
Относно съдебните производства, свързани с детето, свидетелката заявява, че не е
известно да е било образувано наказателно дело срещу бащата, но посочва, че е било водено
дело за настаняването на М. в Кризисния център. Тя лично е придружавала детето в съда по
този повод. Свидетелката заявява, че бащата не се е явил на съдебното заседание, а
впоследствие в коридора на съда казал, че е объркал съда и е дошъл по-късно. По тази
причина делото е било разгледано в негово отсъствие.
По време на престоя си в Кризисния център, М. категорично е заявявала, че не желае
да бъде връщана при баща си, тъй като за нея това било неприемливо. Свидетелката
разказва, че детето е реагирало със силен страх и притеснение, когато в деня на делото са
били в центъра на града и е станало ясно, че баща й е наоколо. М. изразила силна
тревожност, настоявайки да си тръгнат, като поведението й било спонтанно и неподправено,
типично за реакция на дете, изпитващо реален страх.
Свидетелката потвърждава, че М. е разказвала множество подробности относно
живота си при бащата в с. М.. По думите й, в началото на пролетта на 2023 г. бащата е
заживял с нова жена, от която очаквал дете, и е напуснал дома, като основно е пребивавал в
гр. П.. В този период двете момичета – М. и Венцислава – са били оставени сами в селото,
под формалното наблюдение на бабата по бащина линия, която впоследствие също
напуснала дома. В резултат на това те били принудени да се грижат сами за себе си, да
почистват дома, да хранят кучетата и да се справят без родителска грижа. Според разказа на
детето, бащата ги е наблюдавал чрез видеокамери, а всяко тяхно излизане вечер е било
последвано от конфликти и скандали.
Свидетелката допълва, че първоначално същите факти са били потвърдени и от В.М.,
която също е заявила, че двете са били тормозени от баща им. Венцислава е останала в
Кризисния център само за около седмица, след което е напуснала и заминала за морето.
Относно финансовата подкрепа на детето по време на престоя му в Кризисния
център, свидетелката потвърждава, че майката е изпращала редовно парични средства. В
няколко случая сумите са били изпращани директно на свидетелката или на нейните колеги,
за да бъдат предадени на детето, а в други случаи – на пълнолетна приятелка на М. на име Р.
5

Т.а Б., с която се сприятелили. Свидетелката заявява, че детето е получавало парите в
присъствието на свидетели и те са й били разпределяни за лични нужди, като са й се давали
по 5-10 лева на ден, освен ако не е искала да си купи дрехи, обувки или учебни материали.
При предявяване на платежни нареждания в съдебно заседание, свидетелката
потвърждава, че през септември 2023 г. майката е изпратила две суми – 200 лв. и 150 лв. – за
началото на учебната година, предназначени за дрехи и пособия на детето. Свидетелката
ясно заявява, че всички изпратени от майката средства са били предавани на детето и
използвани за неговите нужди.
Свидетелката не е запазила документация за всички изпратени средства, тъй като те
са били превеждани на различни лица, включително на други служители в центъра. Също
така не може да потвърди със сигурност всяка отделна транзакция, но си спомня, че на
нейно име са били изпратени около 100 лева.
По отношение на контактите на детето с бащата по време на престоя в Кризисния
център, свидетелката заявява, че бащата не е търсил контакт с М. - К и не е проявявал
заинтересованост. За първи път го вижда в съдебната зала, като не си спомня нито веднъж
той да е изпращал средства или други средства за издръжката на дъщеря си.
Свидетелката описва М. като способна да се адаптира към обстановката и да се
съобразява със средата, в която се намира. Посочва, че детето е общително, не е създавало
конфликти, посещавало е редовно училище и не е проявявало агресия. Въпреки че знае, че
срещу детето е било образувано възпитателно дело за противообществена проява, по време
на престоя му в Кризисния център не е наблюдавала никакви признаци на агресия или
проблемно поведение.
Свидетелката Н. Н. - служител в Кризисния център за жени и деца, пострадали от
домашно насилие, дава показания относно престоя на М. Д. М. в центъра, нейното
поведение и взаимодействията й с останалите потребители и персонала.
От показанията на свидетелката се установява, че М. е била настанена заедно със
своята пълнолетна сестра Венцислава, след като двете са избягали от дома на баща си. При
първоначалното й пристигане, свидетелката я описва като изплашена и несигурна, като
отбелязва, че Венцислава е имала значително влияние върху нея и често се е държала като
родител, командвайки я.
Свидетелката посочва, че Венцислава е останала в центъра около месец, след което го
е напуснала. След нейното напускане, М. се е чувствала добре, като е участвала в
ежедневните дейности в центъра и не е създавала дисциплинарни проблеми.
В деня на съдебното заседание, свързано с настаняването в кризисния център, Н.
станала свидетел на реакция на силен страх у детето при появата на бащата. Тя разказва, че
след приключване на делото бащата се е появил около 30 минути по-късно, а социален
работник е уведомил управителката на центъра. В този момент детето се е стреснало и е
побягнало, като свидетелката е хукнала след М. - К заедно с управителката, за да я успокоят.
Свидетелката описва поведението на бащата в тази ситуация като „гангстерско“, а реакцията
на М. като напълно автентична и подсказваща силен страх.
Досежно отношенията на детето с бащата, свидетелката потвърждава, че М. е
разказвала за случаи на вербално насилие, включващо крещене и обиди. Макар че не си
спомня детайли, тя подчертава, че емоционалното състояние на детето е съответствало на
тези твърдения, като то изглеждало травмирано и уплашено.
Свидетелката не може да потвърди конкретни детайли относно продължителното
отсъствие на бащата, но често е чувала от разговори между сестрите, че той не е бил в дома
за дълги периоди от време. Двете момичета са разказвали за нощуването си на пейка на
гарата и събитията, довели до бягството им.
По отношение на финансовата подкрепа, свидетелката потвърждава, че подсъдимата
е изпращала пари на М.. Тя заявява, че лично е получила един превод на стойност 50 лв. от
майката, но уточнява, че парични преводи са изпращани многократно и на други лица,
включително на Р.Т.а Б. – приятелка на М. и потребител на услугите на центъра.
Свидетелката не е присъствала на тегленето на тези суми, но знаела, че М. и Росица са
излизали заедно, за да ги получат, и че парите са били предоставяни на детето.
Също така свидетелката потвърждава, че бабата по майчина линия е изпращала
средства и колети за детето, но заявява, че не й е известно бащата да е изпращал пари за
дъщеря си. По време на нейните дежурства той не е проявявал финансова или друга грижа
6

за М..
Свидетелката Стоянка М., майка на Д. В. М. и баба по бащина линия на М. М., дава
показания относно грижите, които е полагала за внучката си по време на престоя й в дома на
бащата в с. М. в периода 2022 – 2023 г..
М. заявява, че тя е била основният човек, който се е грижил за М., тъй като синът й Д.
М. е работил като международен шофьор и често е отсъствал от дома за дълги периоди. Тя
посочва, че детето е имало всичко необходимо – храна, дрехи и други нужди, осигурени от
бащата, който предоставял средства.
Свидетелката категорично отрича майката на детето да е предоставяла каквато и да
било финансова или материална подкрепа по време на този период. Тя твърди, че М. не е
получавала пари или дрехи от майка си, а всички необходими неща са били купувани от
бащата.
По отношение на взаимоотношенията между Д. М. и М. - К, свидетелката посочва, че
в момента те не са в добри, но не може да каже каква е причината за това и защо
отношенията им са се влошили през последната година.
Свидетелката категорично отрича твърденията, че М. и нейната сестра Венцислава са
били оставяни сами в дома. Тя признава, че е отсъствала за 2-3 дни, когато е пътувала до
София, но уточнява, че през тези периоди Венцислава е била в дома и се е грижела за себе
си и сестра си.
По отношение на домашните условия, свидетелката потвърждава, че в дома на сина й
е имало три кучета, за които тя самата се е грижела. Свидетелката отхвърля твърденията, че
М. е била принуждавана да се грижи за животните и че тя или сестра й са били оставяни
сами, за да се справят без родителска грижа.
Също така, свидетелката категорично отрича да е имало случаи, при които Д. М. да е
упражнявал физическо насилие върху дъщеря си. Тя заявява, че не е чувала или виждала
подобни инциденти през времето, в което М. е живяла в дома им.
Свидетелката потвърждава, че бащата на детето е бил женен за украинска гражданка
на име Анжела, но по времето, когато М. е живяла в дома му, децата на новата му съпруга
също са били там. Впоследствие те са се преместили в друга къща.
Свидетелката отрича М. да е ходила да работи, включително и да е брала малини,
като заявява, че не знае за подобни случаи.
Свидетелят Волков, син на настоящата съпругата на Д. М., дава показания относно
периода, в който е живял в дома на бащата на М. М. в с. М..
Свидетелят заявява, че е започнал да живее в дома на Д. М. на 4 ноември 2023 г.
заедно с майка си, брат си (11-годишен), Д., М. и Венцислава. По неговите думи, бащата
винаги се е грижил за М., осигурявал й е всичко необходимо и е купувал каквото е искала.
Свидетелят заявява, че лично е карал детето с автомобил на училище и го е връщал у
дома, като през това време не е виждал тя да се среща с майка си или с баба си. Той не знае
дали майка й или баба й са давали пари, но заявява, че Д. М. винаги е давал такива на М. –
К.
Свидетелят твърди, че М. често лъжела, като посочва конкретен случай, когато баща
й се е обаждал по телефона и тя е излъгала, че спи, докато в действителност не е била у
дома. Според него, бащата е налагал дисциплина, но в същото време М. искала повече
свобода и не желаела да има поставени ограничения.
По отношение на животните в дома, свидетелят заявява, че в къщата се отглеждали
пет кучета, но никога не е имало случай на изгубено куче, както и че не е виждал в дома да
има 20 кучета едновременно.
Свидетелят категорично отрича бащата да е упражнявал физическо или психическо
насилие над М.. По неговите думи, М. се е държал идеално с всички деца в дома, осигурявал
им е храна и е купувал всичко необходимо. Той не е виждал Д. М. да проявява агресия към
нея или към другите деца.
След напускането на М., свидетелят заявява, че не поддържа връзка с нея и не знае
дали тя и баща й все още комуникират. Също така заявява, че не знае защо тя е избягала и не
е запознат с цялата история около престоя й в Кризисния център в Силистра.
По повод бягството на М., свидетелят заявява, че бащата е установил, че тя и
Венцислава са напуснали дома, след като е прегледал записите от камерите. Той е видял, че
7

момичетата са стояли известно време навън, а след като са осъзнали, че са наблюдавани от
камерите, са тръгнали към завоя, качили са се в такси и са заминали.
Свидетелят Ц., който е водил преписка по случая, дава показания относно подадената
жалба от Д. М. срещу Г. Г. за неплащане на присъдената издръжка за М. М..
Свидетелят потвърждава, че е призовал Г. А. за справка по случая и е снел сведения в
рамките на преписката. По време на беседата тя не е оспорила факта, че е осъдена да
заплаща издръжка, но е заявила, че в момента няма финансова възможност да изпълни
задължението си. Тя е заявила също, че е наясно с правните последици от неизпълнението на
съдебното решение и е готова да понесе отговорността си за това.
Свидетелят не е сигурен за точната дата на разпита на Г. А., но посочва, че е било
около средата на годината, вероятно през месец август 2023 г..
По време на беседата с подсъдимата, тя е заявила, че е работила в Гърция и е
предоставяла финансови средства за децата си, но не е уточнила конкретно дали тези суми
са били предназначени за изплащане на съдебно присъдената издръжка. Тя е казала, че няма
документи за предоставените от нея суми, а по-скоро е помагала на децата като част от
грижите си към тях.
Свидетелят не си спомня дали А. е заявявала, че разполага с преводни нареждания
или други доказателства за тези плащания. Той също не е обсъждал с нея в детайли кога
точно е била в чужбина и кога се е върнала в България, но към момента на разпита й тя е
пребивавала в апартамент в ж.к. „Младост“ в гр. П..
Относно причините, поради които А. е отказвала да заплаща издръжката чрез бащата,
свидетелят посочва, че тя е изразила съмнения относно начина, по който той се грижи за
дъщеря им. Според А., грижите на М. са били недостатъчни и тя не е била съгласна да му
предоставя пари директно. Свидетелят обаче не си спомня тя да е заявявала, че търси начин
да дава парите лично на детето, а по-скоро просто е отказала да плаща чрез бащата, като е
заявила, че няма финансова възможност да изпълнява задължението си.
Свидетелката Р. М., майка на подсъдимата Г. А., предоставя обширни показания
относно грижите за внучка си М., финансите, осигурявани за нея, както и личните й
впечатления от бащата на детето – Д. М..
Свидетелката заявява, че отглежда М. още от бебе, а в момента тя отново живее при
нея. Според М., детето е предпочело да се прибере при нея, след като майка му е заминала за
Гърция. Първоначално, след като Г. напуска страната, М. остава за два месеца на квартира с
майка си, но след това се премества при баба си.
М. твърди, че отношенията й с М. - К са добри и че те се разбират прекрасно.
Посочва, че е била обезпокоена от условията, в които е живяла М. при баща си, макар че
самата тя никога не е посещавала дома в с. М.. Свидетелката твърди, че е предоставяла
финансови средства на М., като сумите са били между 50 и 100 лв. на различни интервали.
Също така посочва, че парите, изпращани от подсъдимата, са използвани за покриване на
заем и останалите средства са давани на детето. Конкретни дати не може да посочи, но
отбелязва, че на 10.07.2023 г. Г. А. е изпратила 400 лв., от които след плащането на заем е
останала сума, която е била дадена на детето.
Свидетелката излага, че редовно е осигурявала пари за нуждите на детето,
включително за хигиенни принадлежности, лекарства и храна, като твърди, че детето е било
лишено от тези неща, докато е било при баща си. Тя посочва, че лично е давала пари на
шофьор, който е предавал средствата на внучката й, защото Д. М. е забранявал срещите
между детето и баба му.
Относно въпроса защо подсъдимата не е плащала издръжката по официалния ред,
свидетелката твърди, че Г. е имала опасения, че парите няма да бъдат използвани за детето, а
за погасяване на заеми на Д. М.. Затова е предпочела да изпраща средства на самото дете
или чрез баба му.
Р. М. описва негативна картина на условията, в които М. е живяла при баща си, като
отбелязва, че детето се е грижело за многобройни кучета, чистело е мръсотиите им. Бащата
често е отсъствал от дома и е оставял М. на грижите на своята майка, която според
свидетелката не била в добро психическо здраве, както и на по-голямата му дъщеря, за която
твърди, че има забавено умствено развитие. М. е била принудена да ходи да бере малини,
защото не е имала пари дори за най-елементарни нужди.
Свидетелката подчертава, че детето многократно се е оплаквало, че е гладно, че не
8

разполага с достатъчно средства и че баща му не осигурява необходимите грижи. Според нея
тези тежки условия са довели до бягството на М. и на нейната сестра от дома в с. М..
М. дава отрицателна характеристика на бащата на М., като го описва като човек,
който не може да се грижи за децата си, често сменя партньорките си и не осигурява
стабилност на семейството.
Тя разказва за случай, при който Д. М. публично е обявил, че не желае М., като я е
„хванал за ръката и я е влачил като куче“ пред много хора, като е заявил, че тя му е
„ненужна“.
Свидетелката споделя за случаи на физическо насилие от страна на Д. М. към
подсъдимата – Г. А.. Тя разказва, че е ставала свидетел как Д. е удрял Г. в рамката на врата,
докато тя е била бременна, както и че след това тя е била подложена на още насилие, преди
окончателно да го напусне.
Относно дисциплината, която Д. М. е налагал на М., свидетелката смята, че той е бил
прекалено строг и че децата са изпитвали страх от него. Тя обяснява, че първоначално лично
е настоявала М. да бъде изпратена при баща си, за да се въведе ред и дисциплина в
поведението , но впоследствие е осъзнала, че това не е било правилно решение.
Свидетелката описва отношенията между дъщеря си Г. и М. като сложни, като
признава, че Г. е допускала грешки в поведението си, но въпреки това се е грижела за детето
и му е осигурявала финансова подкрепа.
Също така свидетелката посочва, че в даден момент тя самата е прекратила
отношенията си с Г., заявявайки, че повече не я счита за своя дъщеря, но въпреки това
продължава да се грижи за внучката си.
Свидетелката П. дава показания относно М. М. и условията, в които е живяла по
време на престоя при баща си в с. М.. Заявява, че се е запознала с М., когато двете са били в
шести клас и че по това време тя е живеела при баща си. Според нейните впечатления, М. е
живяла основно при баща си, но в началото на седми клас се е преместила да живее при
майка си. Това се е случило през последната учебна година (2023-2024 г.).
П. няма преки наблюдения върху условията в дома на бащата, тъй като не е ходила в
с. М., но посочва, че от самата М. е чувала, че къщата е била в лошо състояние. По нейните
думи, М. е разказвала, че е била ангажирана с грижи за многобройни кучета в двора –
според свидетелката те са били около 20 на брой. Това твърдение тя подкрепя с факта, че М.
й е показвала кучетата чрез видеовръзка по телефона, като по време на разговорите им
едновременно е говорила и хранела животните.
П. посочва, че М. е живеела заедно с по-голямата си сестра В., а бабата по бащина
линия (майката на Д. М.) също е била в дома.
Свидетелката посочва, че М. е посещавала училище редовно, първоначално в едно
учебно заведение, след което се е преместила в училище „Н.а Вапцаров“, където са учили
заедно. През учебната 2022-2023 г. М. е пътувала ежедневно от М. до училището с
училищния автобус. Свидетелката не си спомня случай, в който тя да не е пътувала с
автобуса.
П. е категорична, че майката и бабата на М. са й давали финансови средства,
включително пари за лекарства, храна и дрехи. Това е ставало по време на зимните месеци,
докато М. е била в шести клас. Свидетелката не знае точните суми, но твърди, че парите са
били значителни и са били използвани основно за лични нужди на М..
Свидетелката не е чувала или виждала бащата да дава пари на М., а напротив –
според думите на последната той не е осигурявал дрехи и тя е разчитала на средства от
майка си и баба си за покупките..
По отношение на външния вид на М., свидетелката заявява, че тя често е идвала на
училище с неизпрани дрехи и че е споделяла, че вкъщи се е налагало сама да извършва
домакинските задължения, като баща й не е помагал и не е оценявал усилията й.
След извършения анализ на свидетелските показания, съдът установи, че същите не
съдържат съществени вътрешни противоречия относно релевантните за спора факти.
Свидетелските показания са последователни, логични и взаимно се допълват, като по
основните въпроси, предмет на делото не се установяват значими разминавания или
неясноти.
Настоящият състав отчита, че показанията на всички свидетели кореспондират
9

помежду си и с останалите събрани по делото доказателства, което допълнително
потвърждава тяхната достоверност. Липсата на противоречия и тяхната съгласуваност с
доказателствения материал обуславя извод, че показанията са обективни и достоверни,
поради което съдът изцяло ги кредитира с доверие при формиране на фактическите си
констатации.
От събраните по делото доказателства, в това число представените от подсъдимата
платежни нареждания, се установява, че Г. Г. е извършвала парични преводи към различни
лица, свързани с отглеждането и издръжката на детето М.. Преводите са осъществявани в
период от 09.05.2023 г. до 11.09.2023 г.
На база предоставените данни, съдът установи, че подсъдимата Г. Г. е извършила
следните парични преводи в евро:
На Р. М. – 221 евро (09.05.2023г.), 221 евро (11.05.2023г.), 500 евро (01.06.2023г.), 50
евро (19.06.2023г.), 200 евро (26.07.2023г.), 200 евро (27.07.2023г.),.
В.М. – 60 евро (10.07.2023г.).
Общият размер на извършените преводи възлиза на 1452 евро (2839.86 лв.).
Относно извършените плащания в лева, съдът установява, че подсъдимата Г. Г. е
превела следните суми:
На Г. И. – 200 лв. (11.09.2023г.)
На Р. Б. – 50 лв. (18.08.2023г.), 50 лв. (25.08.2023г.), 50 лв. (30.08.2023г.), 80 лв.
(04.09.2023г.),
На Н. Н. – 50 лв. (10.08.2023г.)
Общата стойност на тези преводи възлиза на 480 лв.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат
следните изводи:
От обективна страна подсъдимата Г. А. Г. е осъществила фактическия състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 01.12.2022 г. до 19.09.2023 г., в
гр. П., след като е била осъдена с влязло в сила Решение № 325/09.12.2022 г. по гр. дело №
350/2022 г. на PC - П., да издържа низходящ - непълнолетната си дъщеря М. Д. М. (родена на
г.), съзнателно не изпълнила това свое законно задължение в размер на 10 (десет) месечни
вноски, всяка по 250.00 лв., като общата стойност на неплатената издръжка възлиза на 2
500.00 лв.
Деянието, криминализирано с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК е продължено
такова, което се осъществява във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в
определен период от време и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен
неплащането на присъдената издръжката.
Издръжката има за цел да задоволи ежедневните нужди на определен кръг от лица,
изрично посочени в чл. 183, ал. 1 от НК.
В настоящия случай това лице е низходяща на подсъдимата Г. А. Г. – нейната дъщеря
М. Д. М., която в инкриминирания период е била непълнолетна, неработоспособна и не е
можела да се издържа сама.
Подсъдимата, като родител, е имала задължение да заплаща издръжката редовно и
периодично в размер, определен с Решение № 325/09.12.2022 г. по гр. дело № 350/2022 г. на
PC - П., с което родителските права са били предоставени на бащата Д. В. М.. Целта на
издръжката е да осигури нормалното съществуване на детето и да предотврати
неблагоприятните последици от забавяне на плащанията, които могат да поставят
непълнолетното лице в риск.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да осигуряват издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от тяхната трудоспособност и
възможността им да се издържат от собственото си имущество. Това задължение е
императивно и се дължи дори ако изплащането на издръжката представлява финансово
затруднение за родителя (по аргумент за противното от чл. 144 от СК).
От събраните по делото доказателства, съдът установи, че подсъдимата Г. Г. е била
длъжна да изплаща месечна издръжка за своето дете М.. От доказателствения материал е
видно, че подсъдимата не е изпълнила това задължение в размер на две или повече месечни
10

вноски, поради което престъплението по чл. 183, ал. 1 НК следва да се приеме за извършено.
Съдът приема, че по принцип дължимата издръжка следва да бъде заплащана чрез
бащата на детето, който е законен носител на родителските права. В настоящия случай обаче,
с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че подсъдимата Г. Г. е извършила
плащания на суми, които са били насочени за издръжката на детето посредством трети лица
Тези плащания обаче са извършени след осъществяване на състава на
престъплението. Единствено пълното погасяване на дължимите суми преди постановяване
на присъдата би могло да има правно значение в хипотезата на привилегирования състав по
чл. 183, ал. 3 НК.
В случая обаче не е установено, че подсъдимата е изплатила целия размер на
дължимата издръжка, като направените преводи не могат да се отнесат изцяло към
издръжката на детето.
По отношение на сумите, предоставени на Р. М., съдът не може да установи с
категоричност каква част от тях е била действително изразходвана за нуждите на детето и
каква част е била насочена към погасяване на кредит на подсъдимата. Няма доказателства,
че средствата, преведени на Р. М., са изцяло използвани за нуждите на детето, а не за
погасяване на лични задължения на подсъдимата. В този аспект съществува неяснота, която
не позволява да се приеме безспорно, че всички средства, преведени на това лице, са били
предоставени в полза на детето.
По отношение на останалите получатели на парични суми съдът приема, че те са били
предадени на детето и използвани за негови нужди.
От субективна страна подсъдимата Г. А. Г. е действала при форма на вината - пряк
умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на вредните последици и е желаела те да настъпят.
Въпреки че е имала обективна възможност да изплаща дължимата месечна издръжка
за дъщеря си М. Д. М., предвид получаваните от нея доходи от работа в България и чужбина.
За периода от 20.09.2023 г. до ноември 2023 г., съдът признава подсъдимата за
невиновна, като я оправдава по обвинението за неизплатени още две месечни вноски в
размер на 500.00 лв., тъй като през този период те е станала титуляр на родителските права,
детето вече е заживяло при нея, тя е полагала грижи за него, респ. издръжката за този
период се дължи не от подсъдимата, а от бащата на детето – св. Д. М..

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до една година или „пробация“
При определяне вида и размерна на наказанието, съдът прие като смекчаващи вината
обстоятелства, направените от подсъдимата самопризнания, както и че все пак е изпращала
на детето суми за неговата издръжка. Отегчаващи вината обстоятеслвта не бяха установени.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и извършителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК.
Съдът прие, че на подсъдимата следва да се наложи наказание „лишаване от свобода"
в размер на три месец, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години. Това наказание съдът намира от една страна за необходимо,
а от друга за достатъчно за осъществяване целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	2
Дата:	17 януари 2025 г. (в сила от 3 февруари 2025 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20243520200043
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 март 2024 г.

Присъда по дело №43/2024 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите