Мотиви към Присъда № 7 от 21.03.2019 г. по НОХД № 433/2018 година на СвРС
Районна
прокуратура гр. Свищов е обвинила И.П.И. в това, че на неустановена дата в началото на месец май 2010
г. в с. *****, община Свищов, чрез използване на технически средства – гаечен ключ и кофа с въже отнел от владението на К. Н.Д. –
директор на ОУ „*****“ с. *****, община Свищов 230 литра (двеста и тридесет
литра) дизелово гориво – газьол за промишлени и стопански цели на стойност
449,88 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева 88 ст.) без съгласието на
собственика ОУ „*****“ с. *****, община Свищов с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК
Съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от ОУ“*****“с.*****, Община Сищов,
което учебно заведение съгласно обвинението е ощетеното юридически лице, срещу
подсъдимия за сумата от 449,88лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането -23.05.2010г.
Прокурорът поддържа обвинението,
като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
гореописаното деяние. С оглед събраните по делото доказателства – самопризания на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, показанията на св. Г.Ц., заключението на експерта П. П., безспорно
установявали извършеното деяние и се установявало авторството на подсъдимия в извършването
на престъплението. Представителят на държавното обвинение предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено и определен
3г. изпитателен срок. Мотивите за това са че подсъдимият е съдействал за
разкриване на обективната истина, стойността на предмета на престъплението,
както и обстоятелството, че с цел осуетяване на наказателното преследване
подсъдимия се е бил укрил от правораздавателните органи. Счита,
че гражданския иск е основателен и доказан до размера на причинените вреди,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият И.П.И., нередовно
призован не се явява в насроченото съдебно заседание. Делото се гледа в негово
отсъствие. Назначеният му служебен защитник адв. Д.
пледира, че в хода на производството са събрани достатъчно
косвени доказателства, които водят до извода за доказаност
на обвинението. Според защитата на основание разпоредбата на чл.22, ал.2 от НПК
органите на досъденото производство са длъжни да
осигурят неговото провеждане в предвидените от закона срокове. В случая от
извършване на деянието до настоящия момент са изминали 9 години, което
изключвало понятието „разумност на сроковете“. В този смисъл имало изобилна
практика на българските съдилища, както и предвид съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека за отговорността на държавата ни в такива
проточени процеси. Счита, че наказанието в този случай следва да се определи с
оглед нормата на чл.55 от НК, като съдът наложи наказание под предвидения в
закона минимум и да приложи чл.66, ал.1 от НК. Защита акцентира върху
обстоятелството, че подсъдимия признава за вината си, като без неговото
самопризнание е спорно дали обвинението би било доказано. Освен това оценъчната
експертиза ползвала писмени данни, предоставени от страна в процеса, а не
измерено количество откраднато гориво. Моли за присъда в този смисъл.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.П.И. – роден на *** ***, община Свищов, ул. „*****, български гражданин,
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
През учебната 2009/2010г. сградата на ОУ
“*****“ с.*****, общ. Свищов била отоплявана със собствена парна инсталация,
работеща с дизелово гориво – газьол за промишлени и стопански цели. За нуждите
за отопление в началото на учебната година било доставено общо количество от
9000л., което се съхранявало в цистерна с вместимост от 28 000л.,
поставена в шахта в двора на училището. Самата шахта се затваряла с метален
капак с катинар на него.
Подсъдимия И.И.
живеел в близост до училището. Същият решил да извърши кражба на горивото,
което да продаде на лица от селото и по този начин да се снабди с пари. На неустановена дата в началото на м. май 2010г. подс. И. си подготвил инструменти, с които да отвори капака
на цистерната и да източи горивото от нея. Взел гаечен
ключ и кофа с въже и влязъл в двора на училището. Там дръпнал катинара на
капака на шахтата и той се отворил. След това с помощта на гаечния
ключ отвил болтовете на капака на цистерната. След като отворил капака на
цистерната започнал да пуска кофата и да източва от горивото, което после
изливал в в пластмасови туби от минерална вода по
10л. и една туба с вместимост от 20л., които също бил взел със себе си. Така
източил 230л. от горивото. Тубите скрил в храсти в двора на училището и се
прибрал. На следващия ден срещнал св.Г.Ц.. Предложил да му продаде 200л. нафта
на цена от 1,10лв. Ц. се съгласил, тъй като по бензиностанциите горивото
достигало цена от 2,20лв. Подс.И. пренесъл тубите от
двора на училището до място в близост до дома си. Малко по-късно на място
пристигнал св.Ц., който закупил 200л. от откраднатото гориво за сумата от
220лв.. По-късно свидетелят установил, че същото е мътно и с лошо качество.
На 23.05.2010г. св.К.Д., която
работела като завеждащ администрация в училището разбрала за кражбата и
уведомила полицията и Директора на училището св. А.В..По-късно в същия ден на
местопроизшествието бил извършен оглед. С протокола били иззети 1 бр.
пластмасова бутилка пълна течност с миризма на дизелово гориво, взета от дъното
на цистерната. С протокол за претърсване и изземване 25.05.2010г. от дома на
подсъдимия били иззети 1 бр. гаечен ключ от бял метал
с № 17 – 19 и чифт маратонки, собственост на подс.И..
. След празниците при св.В. дошъл св.Г.Ц. и й казал, че И. му е продал нафта на
половин цена. Двамата достигнали до извода, че тази нафта е на училището,
защото от нея му се счупил трактора.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена оценъчна
експертиза, приета по делото. В заключението си вещото лице е
посочило, че цената за 1 литър гориво е 1,956лв.
По делото е изготвена и трасологична експертиза. Видно от заключението на вещото
лице е, че заснетия отпечатък при оглед на местопроизшествие в шахта за
зареждане на дизелово гориво не съдържа достатъчно идентификационни признаци.
Рисунъкът на отпечатъка по форма и размер съвпада с рисунъка на отпечатъкът от
предна част на лява спортна обувка,
принадлежаща на И.П.И..
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подс.И.И., зачетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, показанията
на св.К. Д.,св.А.В. и св.Г.Ц., като последните са зачетени по реда на чл.281,
ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.5 от НПК, както и от писмените
доказателства по делото: Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум
(л. 4 – 7), Протокол за претърсване и
изземване от 25.05.2010 г. и фотоалбум (л. 39 – 41), справка за съдимост на
подсъдимия (л.57-58), Констативен протокол от 25.05.2010 г. (л.78), фактури за
закупено и заприходено гориво (л.79-84), Приемо-предавателен протокол за извършена доставка на
гориво – 3 броя (л. 85 – 87), допълнително споразумение към трудов договор (л.
88), извлечение от тетрадка за употребено гориво (л. 89 – 97), Протоколи за
доброволно предаване (л. 115 – 116), данни за личността на подсъдимия (л.117),
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 152).
При анализа на доказателствата
съдът направи следните правни изводи: Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по безспорен начин времето, мястото и
начина на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. От свидетелските
показания се установява, че на инкриминираната дата – неустановена датата в
началото на м. май 2010г. подс.И. е продал дизелово
гориво на св.Ц. на цена два пъти по-ниска от редовната на такъв вид гориво. Кражбата
била установена от свидетелката К.Д. на 23.05.2010г. Установява се също, че св.Ц.
след майските празници съобщил на св.В., че е закупил дизелово гориво от
подсъдимия. Възприетите от свидетелите
факти и обстоятелства по делото кореспондират по идентичен начин с обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство. Подсъдимия е признал,
че в началото на м. май 2010г. е откраднал горивото от двора на училището в с.*****.
Откраднатото с изключение на 20л., продал на св. Ц.. Посочил е начина, по който
е извършил кражбата – с малка кофа с вместимост от 4л., което съвпада с
посочената такава, при огледа на местопроизшествието. Гласните доказателства по
делото се подкрепят от писмените доказателства по делото и от заключението на
изготвената оценъчна експертиза, според което цената на дизеловото гориво за
промишлени нужди към момента на извършване на кражбата е 1,956лв. –
приблизително два пъти по-висока от тази на която подсъдимия е продал
откраднатото дизелово гориво. Съдът кредитира като обосновано и обективно заключението
на извършената трасологична експертиза. От нея се
установява, че рисунъкът
на отпечатъка по форма и размер съвпада с рисунъка на отпечатъкът от предна
част на лява спортна обувка,
принадлежаща на подсъдимия и иззета от дома му с протокол за претърсване и
изземване. Така събраните доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда
извод. От тях се формира категоричния извод на съда за виновността на подсъдимия.
При така доказаната фактическа
обстановка по категоричен начин се налага извода:
От обективна страна се доказа, че на неустановена дата в
началото на месец май 2010 г. в с. *****, община Свищов, чрез използване на
технически средства подсъдимият е отнел от владението на ОУ „*****“ с. *****,
община Свищов 230 литра дизелово гориво – газьол за промишлени и стопански цели
без съгласието на собственика с намерение противозаконно да го присвои.
Съгласно заключението на вещото лице, че 1 литър от горивото е на стойност
1,956лв., то общата стойност на откраднатото количество от 230л. възлиза на 449,88
лв. От обективна страна подсъдимият извършил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 от НК чрез действие. Подсъдимия отнел
инкриминираното количество гориво от владението на училището като е прекъснал
фактическата власт над него, която то е упражнявало и установил своя, а
впоследствие се разпоредил с горивото като го е продал на св.Ц..
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.195,ал.1, т.4, пр.2 от НК - използване на техническо
средство, тъй като при извършване на престъплението подсъдимия е използвал гаечен
ключ и кофа. Същите са предназначени за извършване на технически операции и са
техническо средство по смисъла на НК.
От субективна страна подс.И.И. е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Съзнавал е и квалифициращия признак на
деянието. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Предварително в спокойна обстановка е обмислил
и взел решение за извършване на престъплението. За целта си е набавил и средства
за осъществяване на деянието.
Подсъдимият е съзнавал наказуемостта и запретеността
на деянието си, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат и обществено
опасните му последици, но пренебрегвайки това воден от желанието да набави
средства за препитание по лесен начин, без полагане на труд, демонстрирайки
своята трайна престъпна нагласа е извършил престъплението.
Предвид гореизложеното съдът
прие, че подс.И.П.И. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
С оглед индивидуализиране наказателната отговорност, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му и личността на извършителя. Съдът приложи разпоредбата на чл. 55 НК при
определяне на наказанието, защото намери, че са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчита, че самият деец е
личност с висока степен на обществена опасност, предвид лошите характеристични
данни за него, висока е степента на
обществената опасност и на деянието. Подбудите за извършване на деянието са
стремежа за бързо и лесно облагодетелстване чрез противоправно
разпореждане с предмета на престъплението.
Съдът не отчете отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете, че към момента на извършване на деянието същият е
реабилитиран, съдействал е за разкриване на обективната истина в хода на
досъдебното производство, а като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство - дългия период от време, изминал от датата на извършване на
деянието до постановяване на присъдата - приблизително от 9 г., което
самостоятелно налага необходимостта наказанието да се определи при условията на
чл. 55 от НК. В случая, с оглед този голям период от време, превантивната
функция на наказанието няма как да изиграе своята роля, поради което и е
нецелесъобразно да се налага предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода над минималното определено от закона в размер на една година. Безспорно
както практиката на ВКС, така и практиката на ЕСПЧОС приема, че при
разследване, продължило над 5 г., самият период се явява изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, водещо до приложение на чл. 55 от НК.
Съдът намери, че са налице
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното
наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е неосъждано. Според
съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно.
Самият факт на осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния
срок отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен,
за да се въздейства предупредително и възпитателно върху подс.
И. и да се мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието му
към спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид всички
обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че напълно
достатъчен за него е изпитателен срок от три години, който е в съответствие с
изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години срока
на наложеното наказание лишаване от свобода. Възпитателната работа по време на
изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възлага на полицейски
инспектор по местоживеенето на подс. И. ***.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимия е признат за виновен, съдът
го осъдил да заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново направените по делото
разноски в размер на 40 лева.
Съдът постанови на основание
чл.53, ал.1, б. „а“ от НК отнемане в полза на държавата на веществените
доказателства: 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 0,5 литра с тъмна
течност; 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост 0,5 литра с тъмна течност; 1
бр. болт за гаечен ключ № 19; 1 бр. болт за гаечен ключ № 17;
1 бр. гайка за гаечен ключ № 19; – 1 бр. гаечен ключ от бял метал с № 17 – 19; чифт маратонки, и
след влизане в сила на присъдата да се унищожат по съответния ред като вещи без
стойност.
Гражданският иск, предявен
от ОУ „*****“ с. *****, ул. *****,
Булстат *****, представлявано от А.П.В. – директор в размер на 449,88 лева е
доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия И.И.
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да
репарира вредите, които пострадалото лице е понесло. Съдът приема за безспорно
установени, причинените на пострадалото лице вреди в претендирания
размер, представляващи причинени в резултат на престъплението на подс. И. имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 23.05.2010г. до окончателно изплащане на сумата.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 50,00 лева върху уважения
граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: