№ 1292
гр. Пазарджик, 14.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220101376 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Ищецът Т. Б. се явява лично и с пълномощника си адв. Л..
За ответника Прокуратурата на Република България се явява прокурор
Б. П..
Страните са редовно и своевременно призовани.
АДВ. Л.: - Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР П.: - Да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК, пристъпи към изясняването му от
фактическа страна.
АДВ. Л.: - Поддържаме исковата молба, господин съдия. Запознат съм
със становището на ответника, нямам какво да кажа. Нямам възражения по
проекта за доклад.
ПРОКУРОР П.: - Оспорвам иска. Поддържам писмения отговор. Нямам
възражения по проекто-доклада.
Съдът, с оглед липсата на възражения срещу съставения проект за
доклад, съставен с определението за насрочване на делото, счита че той
1
следва да бъде обявен за окончателен, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение №
1639/23.06.2023 г.
Съдът дава възможност на страните да заявят евентуално нови
доказателствени искания, като ги уведомява, че по делото са постъпили
материалите служебно изискани на осн. чл. 186 от ГПК, намиращи се в
кориците на НОХД № 358/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик и
ВНОХД № 483/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик
АДВ. Л.: – Да се приемат материалите. Нямам доказателствени искания,
с едно уточнение, допуснати са ни двама свидетели, водим само един, тъй
като другият е влязъл сутринта в болница, което е внезапно и ще Ви моля в
тази връзка да ни дадете възможност да го доведем.
ПРОКУРОР П.: – Нямам доказателствени искания. Нямам възражения
по приемането на докладваните материали.
Съдът счита, че ще следва да се приемат като писмени доказателства
приложените материали от наказателното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА материалите по НОХД № 358/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Пазарджик и ВНОХД №483/2021 г. по описа на Окръжен съд гр.
Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
А А Г: на 63 години, българско гражданство, женен, неосъждан, Т. Б.
ми е зет – мъж е на сестра ми на дъщерята.
Без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1 т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. А Г: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам Т. Б., той е женен за моя племенница. Знам, че имаше дело срещу
него.
Той ми се оплаква, че те ще го осъдят, притеснява се, не яде хляб.
2
Викам: „Какво е станало така?“, вика: „така, така, аз не съм бил на работа, мен
ме съдят“. Някъде работеше там с тоя, какъв му беше името, от З. Той не е
бил на работа същият ден, когато е станало там. Той не е бил на работа тогава
– аз това знам. От къде да знам тая работа свързана ли е с делото. Т. така ми
каза, че е съден, по-точно не знам, съден е за нещо – не знам за какво го съдят,
той се притеснява. Каза, че го съди държавата. Нищо не знам, той само ми
каза, че „съдят ме“ и това е, аз нищо друго не знам.
Притесняваше се, той ми вика: „Ще ме съдят. Ще ме вкарат в затвора“,
„ Абе, викам, за какво?“ вика: „Ами, съдят ме, станало нещо там на работата,
аз не съм бил там на работата.“ Съдят го, че е станало нещо на работата, а той
не е бил на работа тогава.
Аз не знам какво работи Т.. Т. работи с едно момче, ама не му знам
името, правят нещо, ама де да знам какво работи. Аз не знам какво работи по-
точно, да ти кажа какво работи, дървета ли кво правят, не знам.
Почти всеки ден се виждаме с Т., близо живеем там, комшии сме.
Гледам, че е тъжен, и мисли все. Да ти кажа, бая време беше така, ще те
излъжа направо да ти кажа, може би три-четири години, ама тея дни още
повече взе да се притеснява. Казваше, че ще ходи по дела, на съд. Не знам
какво стана с тея дела.
Той каза, че ще го съдят само, и аз викам, не е проблем, аз ще ставам
свидетел ако става въпрос, да, че не е, и това е.
Ами не яде хляб – той е притеснен, как ще яде. Беше притеснен – ами
притеснява се, той постоянно, нито яде, нито нищо. Още си е така, той е
болен. Все е притеснен. Е, как да не се притеснява, че ще влезе в затвора?
Питам го, нали, викам, спиш ли? – „Не“, вика „нито мога да ям, нито
мога да спя. Притеснявам се вика. Т. не се виждаше с други хора, дърпаше се
настрани от всички. Има много хора в махалата знаят, че го съдят. Хората в
махалата викат, че се е разболял заради това нещо. Ами, болен е Т., той не е
добре със здравето нещо. Инсулт ли беше, нещо такова. Инсулт. Някъде ще
има четири-пет месеца може да е с инсулт – може и повече да са. Тая година
беше инсултът.
АДВ. Л.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА, СВ. СВ. А Г: - От отдавна ми го
казва, че не яде хляб, от преди една година ли, толкова. Може и повече от
3
година да е откакто ми споделя, че не яде, и че се притеснява. Много се
притеснява. Аз съм го питал защо се притеснява – вика: „Съдят ме нещо от
работа, нещо е станало, ама не какво е станало на работата не знам. Той ми
вика: „Аз не съм бил на работа тогава.…
Притесненията му са за това, че го съдят за това, че е станало нещо на
работа. В семейството няма притеснения, семейството е добре.
От малки се знаем с Т.. Не знам преди това да е имал дела – за други
дела не ми е казвал да е съден. Не знам да е лежал в затвора. Да, съседи сме,
ама аз ходя по други места и затова. Е всеки ден сега съм тук, защото жена ми
е болна. Когато е било тогава делото сигурно съм бил някъде навънка. В
Германия бях. Ходя седя там четири-пет месеца, пак се -връщам, пак отивам.
От 2010 година започнах да ходя в Германия, седя там, децата ни са там,
снахи, внуци, всички са там.
ПРОКУРОР П.: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Л.: - Държа да дадете възможност да доведем втория свидетел за
следващото съдебно заседание, защото явно и спомените пък и начинът на
изразяване, с който разполага този свидетел не установи категорично
фактите.
ПРОКУРОР П.: - Има право да го доведе, допуснат е вторият свидетел,
ако съдът прецени, но моля следващият път да представи документ
извиняващ отсъствието му, тъй като е причина за отлагане на делото.
АДВ. Л.: - Ще представим документ. Свидетелят е с онкологично
заболяване и ходи на вливки. Тази вливка е била планирана, но той не ми е
казал. Аз съм го предупредил за съдебното заседание, но ситуацията е такава.
Съдът счита, че ще следва да се даде възможност ищецът да осигури за
разпит втория допуснат свидетел, поради което делото следва да се отложи.
Доколкото отсъствието на свидетеля е повод за отлагане на делото, съдът
указва на ищеца, в следващото съдебно заседание да представи документ
оправдаващ отсъствието. По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
4
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.11.2023 г. от 10:00 часа, за
която дата ищецът е уведомен лично, а ответникът е уведомен чрез
представителя си прокурор П..
Съдът УКАЗВА на ищеца, в следващото съдебно заседание да
представи писмени доказателства за отсъствието на свидетеля, чието
отсъствие става повод за отлагане на делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5