РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Търговище, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.ОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500035 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
От „ВОДОСНАБДЯВАНЕ - ДУНАВ" ЕООД, град Разград,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Разград, ул. „Сливница“ № ЗА, против
решение № 13/06.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1130 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Попово. С него се отхвърлят предявените
от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД, против М. Б. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: (населено място), Р. М. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: (населено място) и С. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: (населено място), ИСКОВЕ по чл. 79,
ад. 1 от ЗЗД, във вр. чд. 203 от ЗВ и по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане от
всеки един от ответниците на сумата по 40,81 лв. (четиридесет лева и
81 ст.) – главница за потребени ВиК услуги по 14 бр. фактури,
1
издадени в периода 30.11.2017 г. - 31.12.2018 г. както и сумата по 5,45
лв. (пет лева и 45 ст.) – лихва за забава за периода 30.12.2017 г. -
18.12.2019 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, нарушаване
на материалния и процесуалния закон. По делото било установено, че
на съответния адрес е отчитано потребление за абонатния номер.
Ответниците следвало да се считат за потребители на ВиК услуги.
След смъртта на наследодателката няма разпореждане с имота и
затова изводите на съда били неправилни. Затова се иска отмяна на
решението и осъждане на ответниците да заплатят исковите суми,
като се присъдят и разноските по делото.
От ответниците няма постъпил отговор. Единият ответник не е
бил намерен на адреса, на който веднъж е призован. Другите имат
особен представител, който не е подал отговор.
В съд.зас. не се яви представител на нито една от страните. С
писмена молба, подадена от управителя на дружеството,
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД поддържа жалбата и моли да бъдат
присъдени разноските по делото.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По
същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
препраща към мотивите на РС – попово по отношение на
установените факти и правните доводи.
В допълнение към това съдът излага и собствени мотиви, свързани
и с оплакванията по жалбата.
На първо място съдът е бил сезиран с иска за заплащане на реално
консумация на ВиК услуги, за периода от 30.11. 2017 г. – 31.12. 2018
г., за абонатен номер на името на В. С. от гр. П.. Адресът на имота,
където е монтирано средството за измерване е в (населено място).
Съставени са фактури за използваните услуги за сумата от 138,79 лв.
2
За периода, за който се търси заплащане, от първичните счетоводни
документи е видно, че им такива за периода от ноември 2017 г. до 15
януари 2018 г. Като само за месец ноември има положен подпис на
потребител за изразходвана вода от 1 кубик. Отделно от това за същия
период има друг отчет, в който не е регистрирана консумация.
Видно от представеното удостоверение за наследници титулярът
на партидата Вилдан Руфадова е починала на 26.05. 2014 г. Оставила е
за наследници съпруг и две деца – ответниците по делото. Децата не
са намерени на адреса в гр. Попово, където е поставено и средството
за измерване на консумацията на вода. Само съпругът е призован на
този адрес.
Няма представени каквито и да било доказателства, че
апартаментът на ул. „Д.“ 11* в гр. П. е собственост на ответниците по
наследство и това, че те са живели на този адрес след смъртта на
титуляра на партидата. Как точно е регистрираната тази партида от
наследодателката също не е доказано. Не е установено тя да е била
собственик на жилището в етажната собственост.
При така установените факти въззивният съд счита, че на първо
място липсват доказателства, че някой от ответниците реално е
ползвал имота на адреса на абонатния номер и консумирал вода. Т.е.
липсват доказателства, че ответниците са били ползватели. Липсват
доказателства и за това, че са били собственици на имота в процесния
период от време, защото наследодателката е починала 3 години по-
рано. Т.е. не е установено по безспорен начин, че ответниците са
потребители по смисъла на цитираната Наредба № 4 от 2004 г. След
като те не отговарят на изискванията на този нормативен акт, за да
имат качеството на потребители на съответните услуги, то няма как да
се счита, че те са задължените лица. В този смисъл са и мотивите на
РС – Попово, които са изцяло законосъобразни. Неоснователно е
оплакването в този смисъл в жалбата, защото качеството на
потребител не се наследява. Наследява се право на собственост, което
3
следва да се докаже по съответния начин – с акт за собственост на
името на наследодателя, с който той евентуално е открил партидата на
свое име. Това обстоятелство е в тежест на ищеца да го докаже. И след
като не е доказано кому принадлежи правото на собственост приживе
на наследодателката, то няма как и да се приеме, че наследниците
притежават правото на собственост по наследство. Не е установено –
чрез свидетели примерно, че те реално ползват имота през процесния
период, за да се считат за ползватели и вследствие на това –
потребители. Ищецът по никакъв начин не е доказал фактите, от
които извлича изгодните за себе си правни последици, касаещи
установяването на качеството потребител за всеки от ответниците.
На следващо място: не е установено и количеството на
консумираната вода. Според общите условия на ищцовото дружество,
одобрени от КЕВР и публикувани на сайта на дружеството в интернет
отчитането става ежемесечно, като присъства потребителят или негов
представител, който с подписа си удостоверява отметените
количества. Ако не се осигурява достъп до имота и водомера, тогава
има други правила – съставят се протоколи със свидетели след
изтичането на определен период. Както е видно от представените
отчети, за почти всички месеци има отчетени нулеви количества, няма
и подписи на потребител с две изключения, като в процесния период
подпис има положен само за 1 кубик вода.
С оглед на всички тези съображения, въззивният съд намира, че
искът не беше доказан и следва да бъде отхвърлен.
Решението на РС – Попово следва да бъде потвърдено
По разноските. Предвид изхода от делото такива се полагат на
ответниците, но те нямат направени такива. Не се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/06.11.2023 г., постановено по гр.
дело № 1130 по описа за 2019 г. на Районен съд – Попово, като
правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5