РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Исперих, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100196 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Е-П П” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр.В. В. Т.-Г, бул.”В. В.” ..., представлявано от П. С. С., Я. М.
Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт М.М., против Г. А. А., ЕГН-**********, от с.Ж., обл.Р., ул.”В.
Л.” № .., за установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата дължи
на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер на 412.65
(четиристотин и дванадесет лева и 65 ст) лева за обект на потребление,
находящ се в с.Ж., обл.Р., ул.”В. Л.” №., заведен с абонатен №., в която сума
са включени неплатено задължение от 390.54 (триста и деветдесет лева и
54 ст) лева - главница за консумирана ел.енергия по Фактури, издадени в
периода от 13.12.2019г. до 13.03.2020г., съответно с падежи от 27.01.2020г. до
18.05.2020г., мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22.11
(двадесет и два лева и 11 ст) лева, представляваща сбор от мораторната
лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 15.10.2020г.,
посочени подробно в извлечение от сметка по клиентски номер: **********
към същата дата, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото
вземане до окончателното му изплащане. В исковата молба се твърди, че
ответницата е клиент на ищцовото дружество, с посочения горе клиентски
номер във връзка с продажба на ел.енергия за посочения обект на
потребление, които облигационни отношения се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС
на дружеството и одобрени от ДКЕВР, понастоящем КЕВР. Ответницата не
изпълнила задължението си да заплаща доставената и консумирана от нея
ел.енергия, съобразно договорените условия, поради което ищцовото
1
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 669/2020г. по
описа на РС-гр.Исперих за неизплатените задължения, претендирани за
установяване в настоящото производство. След подаване на заявлението по
цитираното дело и до предявяването на иска, ответницата не е извършвала
плащания по задължението си. Тъй като същата не била намерена на
установените постоянен и настоящ адрес в страната за връчване на
издадената срещу нея заповед за изпълнение, и е установено, че живее в
чужбина, по указание на заповедния съд, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване
на вземанията по издадената заповед. Претендира за присъждане на
направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г. В съдебно
заседание ищецът ангажира становище, че след образуване на делото и в хода
на исковото производство ответницата е изплатила изцяло дължимите
взамения за ел.енергия и лихви, но претендира за разноските по заповедното
и по исковото производство. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен, но
ответницата осъдена за заплащането на тези разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата Г. А. А., ЕГН-**********, от с.Ж-., обл.Р. ул.”В. Л.” №.., редовно
уведомена на постоянния й адрес в същото село, ул.”Л.” № .не представя
отговор. Не прави възражения по предявения иск, не заявява доказателствени
искания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Е.-П. П.”
АД – гр.В. осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо
предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа на “Е.-П.М.” АД-гр.В.
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
териториално обособена дейност. В тази връзка е безспорно, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, по силата на които ответницата е потребител на
енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и клиент на ищцовото дружество за описания в исковата молба обект на
потребление, находящ се в с.Ж., обл.Р., ул.”В. Л.” № .., абонатен №-...,
клиентски номер:..........
Видно от представеното извлечение от сметка към 15.10.2020г. и
описаните в него, и приложени по делото фактури, издадени за периода от
13.12.2019г. до 27.01.2020г., е отчетена за посочения обект на потребление
консумация на ел.енергия, както следва:
- по Фактура № ФП0288546150/13.12.2019г., с падеж – 27.01.2020г., за
сумата от 97.39 лева, за период 29.10.2019г.-28.11.2019г.;
- по Фактура № ЛП3226796452/07.01.2020г., с падеж – 27.01.2020г., за
сумата от 0.33 лева;
- по Фактура № ФП0289709932/14.01.2020г., с падеж – 25.02.2020г., за
сумата от 159.88 лева, за период 29.11.2019г.-29.12.2019г.;
- по Фактура № ФП0290875273/12.02.2020г., с падеж – 16.04.2020г., за
сумата от 119.56 лева, за период 30.12.2019г.-28.01.2020г., и
- по Фактура № ФП**********/13.03.2020г., с падеж – 18.05.2020г., за
2
сумата от 13.38 лева, за период 29.01.2020г.-27.02.2020г.
Според същите документи, ищцовото дружество е доставяло в полза на
ответницата и е отчетена консумирана електрическа енергия за посочения
обект на потребление, като консумацията е отчитана ежемесечно и са
издадени цитираните горе фактури за съответните периоди, относими към
периода на исковата претенция.
Поради неплащане в срок от страна на потребителя на обсъдените горе
парични задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 260786/28.10.2020г. сезира заповедно производство по ч.гр.д.
№ 669/2020г. по описа на РС-Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдява със Заповед от 29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение,
възлизащо в размер на 390.21 (триста и деветдесет лева и 21 ст) лева –
стойността, с включен ДДС, на неплатена доставена ел.енергия за периода от
29.10.2019г. до 27.02.2020г., за процесния елетрифициран обект на
потребление в с.Ж., 22.11 (двадесет и два лева и 11 ст) лева, представляваща
лихва за забава за периода от настъпване на изискуемостта на всяко едно от
месечните плащания, първото от които е с падеж на 27.01.2020г. и за всяко
следващо до 15.10.2020г. (без периода на извънредното положение в страната
през същата година), лихва за забавено плащане на задължение от
07.01.2020г., с падеж 27.01.2020г. в размер на 0.33 лева, законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
28.10.2020г. до изплащане на вземането, както и направени по делото
разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – дължима ДТ и дължимо
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева.
Тъй като Заповедта е връчена на длъжника (ответницата по настоящото
дело) при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на
съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ
бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 10.02.2021г.,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Междувременно, след подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 669/2020г. по
описа на РС-И. и дори след предявяване на 19.03.2021г. на установителния
иск по настоящото съдебно производство, в хода на съдебния процес
ответницата е изплатила изцяло задълженията си по цитираните горе фактури,
като ищцовата страна признава изцяло извършеното плащане, но претендира
като неизплатени и дължими направените разноски по заповедното
производство и по настоящото исковото производство, образувани по повод
събиране на процесните вземания. Представя извлечение за Фактури и
плащания към 12.10.2021г., което установява, че задълженията по процесните
Фактури, обсъдени по-горе, са изцяло изплатени на 20.05.2021г.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило
съдебни разноски в размер на 75.00 лева - доплатена ДТ при образуване на
исковото производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100.00 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, за които разноски
представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата не е направила разноски по
делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване
указанието на РС-И. по Разпореждането от 10.02.2021г. по ч.гр.д.№ 669/2020г.
по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство
3
“Е.-П. П.” АД-гр.В.. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.10.2020г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
Безспорно установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало и съществуващо между страните договорно правоотношение за
продажба на електрическа енергия. В качеството си на снабдител и продавач
на електрическата енергия, ищцовото дружество доставяло такава на
ответницата през поцесния период от 29.10.2019г. до 27.02.2020г. (съответно
издадени фактури за консумираната електроенергия през периода от
13.12.2019г. до 13.03.2020г.), но потребителят не заплатила своевременно
дължимата цена за доставената електроенергия. Дължимите от потребителя Г.
А. А., ЕГН-**********, суми за процесния период са й съобщавани от
Продавача при условията и по реда на чл.18а от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.-П. П.” АД чрез
представените по делото фактури, като от своя страна потребителят е
следвало да заплати използваната електрическа енергия по начина и в
сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в
изпълнение на задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи условия.
Съгласно чл.26, ал.6 от същите ОУ, неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок, а съгласно чл.38 от ОУ – при неизпълнение на задължението си за
плащане в срок, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
паричното си задължение към ищеца, като е заплатила дължимата цена на
консумираната от нея електреческа енергия или са настъпили други
правопогасяващи задължението й обстоятелства. Същата не ангажира пред
съда такива доказателства, но е направено признание от ищеца на
неизгодните за него факти, а именно извършено от ответницата на
20.05.2021г., т.е. след завеждането на иска, плащане на процесното вземане,
което следва да се вземе предвид от съда при условията на чл.235, ал.3 от
ГПК, имащо значение за спорното право.
По този начин се налага извода за неоснователност на предявения от
ищеца установителен иск поради недължимост на претендираните от него
парични вземания, вследствие издължаването им в хода на съдебното
производство, респ. искът следва бъде отхвърлен.
Доколкото този изход на делото е обусловен от действия на ответницата,
извършени след завеждането на иска (предвид, че е погасила в хода на
съдебното производство претендираните вземания), т.е. с поведението си е
дала повод за завеждане на делото и по аргумент на противното от чл.78, ал.2
от ГПК, съдът прецени, че следва да бъдат възложени на ответницата
направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013
от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
150.00 лева, в това число заплатената ДТ от 100.00 лева (25.00 лева по
заповедното производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по исковото
производство) и дължимото възнагаждение за юрисконсулт на заявителя по
заповедното производство в размер на 50.00 лева, присъдено по заповедното
4
производство. По исковото производство също следва да бъде присъдено
юрисконсулско възнаграждение в претендирания размер от 100.00 лева,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По този начин и разграничени помежду си,
разноските възлизат в общ размер на 250.00 лева, от които 75.00 лева - по
заповедното производство и 175.00 лева – по исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от “Е.-П.
П.” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.В., В.Тауърс-Г,
бул.”В. В.”, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д. - членове на
Управителния съвет, против Г. А. А., ЕГН-**********, от с.Ж., обл.Р., ул.”В.
Л.” № , за установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на
ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер на 412.65
(четиристотин и дванадесет лева и 65 ст) лева за обект на потребление,
находящ се в с.Ж., обл.Р., ул.”В.Л.” № , заведен с абонатен № **********, в
която сума са включени неплатено задължение от 390.54 (триста и
деветдесет лева и 54 ст) лева - главница за консумирана ел.енергия по
Фактури, издадени в периода от 13.12.2019г. до 13.03.2020г., съответно с
падежи от 27.01.2020г. до 18.05.2020г., мораторна лихва върху главницата в
общ размер на 22.11 (двадесет и два лева и 11 ст) лева, представляваща сбор
от мораторната лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа й
до 15.10.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка по клиентски
номер: ********** към същата дата, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане до окончателното му изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на задълженията в хода на съдебното
производство, съобразено от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Е.-П. П.” АД-
гр.В., ЕИК.... представлявано от П.С.С. Я. М. Д. и Д. К. Д. - членове на
Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева – направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 669/2020г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 175.00 (сто седемдесет и пет) лева – направени разноски по
настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 669/2020г. на РС-И с оглед на правните последици по чл.416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5