РЕШЕНИЕ

 

Номер    589                      10.04  година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На     единадесети  март                                         2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    879      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Д.Т. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 50лв. и е постановено отнемане на 6 контролни точки за извършени нарушения по чл.171 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно, секретар Н.Т.

 

       МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Д.Т. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 50лв. и е постановено отнемане на 6 контролни точки за извършени нарушения по чл.171 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят П.Д.Т. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на 01.01.2020г. около 23.20часа в гр. Пловдив на ул. „Иван Вазов“ № 86 като водач на лек автомобил „Деу Матиз” с рег. № *** управлява МПС с отнето СУМПС и КТ по административен ред на 23.12.2019г. с АУАН 324251; Водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА216469/01.01.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения,         а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Я.И.М. изцяло поддържа изложените в него констатации. Допълва, че е установил първото нарушение след извършена справка  ОДЧ на КАТ, а неползването на обезопасителен колан констатирал лично, при спиране на автомобила.

       От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на П.Д.Т. административни нарушения по чл. 171 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показаният ана актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обсотятелствата по случая. Същитя изцяло се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, Заповед.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-000023/13.01.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Д.Т. ЕГН ********** са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 1500лв. и 50лв. и е постановено отнемане на 6 контролни точки за извършени нарушения по чл.171 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА” и „отнемане на контролни точки“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на определения твърд размер на санкциите за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство лишава от възможност и съда да намали техния размер

 

     По делото не се сочат, а при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП.

 

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че  то е осемнадесето по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за управление на МПС само от правоспособни водачи и с използване на обезопасителен колан,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата, доколкото жалбоподателят има редица извършени нарушения по ЗДвП, което го характеризира като водач със завишена степен на обществено опасност.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                    

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.