Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 67
гр. Сливен, 11. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 2 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Национална агенция
за приходите /НАП/, подадена срещу Решение № 260018 от 26.10.2021 г.,
постановено по АНД № 148 / 2020 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 492127-F532521 от 21.01.2020 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП,
с което на ЕТ „В. - В.Т.“ с ЕИК: *********, за нарушение на чл. 19, ал. 2 от
Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че Районният
съд незаконосъобразно е приел, че се касае за маловажен случай. Моли решението
на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли да бъде уважена, претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, счита изводите на Районния
съд за маловажност на нарушението за правилни.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита,
че са налице условия първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че търговецът не е изпълнил задължението по чл. 19, ал. 2 от Наредба
№ Н-18 / 13.12.2006 г., но е счел, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Районният съд обосновано е приел, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 28.12.2019 г. срещу ЕТ „В. - В.Т.“ с ЕИК: *********, е съставен АУАН от
служител на НАП, за това, че на 10.12.2019 г. при извършена проверка в
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. К., ул. „Р.“ № …,
стопанисван от ЕТ „В. - В.Т.“ с ЕИК: *********, е констатирано, че търговецът
не е отразил в заглавната част на фискалната касова бележка, издадена от
наличното в обекта фискално устройство, новия адрес на търговския обект. В АУАН
е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от Наредба № Н-18 /
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на
съставения АУАН, на 21.01.2020 г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти, Районният съд правилно
е приел, че търговецът е извършил административното нарушение, описано в АУАН и
НП. Правилен и обоснован е и изводът на Районния съд, че се касае за нарушение,
което е маловажен случай. Деянието, макар и формално да осъществява признаците
на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно
Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да
се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице
обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Търговският обект е без данни за големи обороти. При проверката на касовата
наличност, не са констатирани разлики между данните от ФУ и фактическата
наличност на парични средства. Липсват данни за предходни нарушения на
установения ред за отчетност. Липсва реално нанесена щета за фискалната
система. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално
предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на
правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във
висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху
наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание,
предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл.
28 от ЗАНН. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018 от 26.10.2021 г., постановено по АНД № 148 /
2020 г. по описа на Районен съд – Котел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: