РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102601 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49,
бл.53Е,вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, чрез
пълномощника Гл. П.-юрисконсулт против К. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Бр..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата,
произтичащо от Договор за потребителски кредит от 01.07.2020г. с № 40000471712. Сочи, че
по силата на този договор в качеството си на кредитодател на 02.07.2020г. е предоставил по
банковата сметка на заемополучателя Ил. С. Ил. сума в размер на 2000 лв. Поддържа, че
ответницата К. Н. Г. била солидарен длъжник по силата на горепосочения договор за
кредит, като същата се задължила да отговаряла при същите условия, при които се бил
задължил заемополучателят Ил. С. Ил.. Навежда, че срокът на кредита бил 24 месеца, който
бил изтекъл на 20.06.2022г. Сочи, че понастоящем задълженията на ответницата по
процесния договор възлизали, както следва: 1177,66 лева /хиляда сто седемдесет и седем
лева и шестдесет и шест стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит №
40000471712, сключен на 01.07.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.08.2022г., до окончателното й плащане; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 277,56 лева /двеста седемдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки/, дължимо за периода 20.07.2021 г. – 20.06.2022 г.; лихва за забава
в размер на 293,50 лева /двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ дължима за
периода 21.07.2021 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г.; законна
лихва в размер на 35,21 лева /тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, дължима за
периода 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 30.08.2022 година.
Поддържа, че за посочените вземания на 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2192/2022г. на РС –
Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпила възражение от ответницата.
Претендира по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответницата да му заплати неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 199,84 лева /сто
деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.;
1
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 160,40 лв. /сто и
шестдесет лева и четиридесет стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.; непогасени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева /тридесет лева/ -
начислени на 04.08.2021 г.
Ответницата счита предявените срещу нея искове за неоснователни. В тази връзка сочи,
че: не било налице облигационно правоотношение, произтичащо от посочения договор за
кредит. Поддържа, че не била подписвала процесния договор и свързаните с него
документи. Счита, че клаузата на т. 6 от договора за кредит била нищожна.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата 1177,66 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № 40000471712, сключен на
01.07.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 31.08.2022г., до окончателното й плащане.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 277,56 лв. /двеста седемдесет и седем лева
и петдесет и шест стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
20.07.2021 г. – 20.06.2022 г.;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземанията за следните суми: сумата от лихва за забава в размер на 293,50 лв. /двеста
деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ дължима за периода 21.07.2021 година – дата на
изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г.; законна лихва в размер на 35,21 лв.
/тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, дължима за периода 20.06.2022 г. - датата
на изтичане на погасителния план до 30.08.2022 година.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземанията за следните
суми: неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 199,84
лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.;
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 160,40 лв. /сто и
шестдесет лева и четиридесет стотинки/, дължимо до 20.06.2022 г.; непогасени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. /тридесет лева/ -
начислени на 04.08.2021 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1182 от 27.09.2022г. по ч. гр. д. №
2192/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща качеството
на длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.
По отношение на вземанията на предявените осъдителни искове с влязло в сила
разпореждане № 2551/27.09.2022г., постановено по ч. гр. д. № 2192/2022г. на РС – гр.
Благоевград е било отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответницата. С оглед отхвърлянето на заявлението на ищеца
(заявител в заповедното производство) са били дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК за предявяване на осъдителни искове за вземанията, които осъдителни искове са
предявени в настоящото производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
За доказване сключването на процесната сделка между ищеца (като кредитодател) и
ответницата (като солидарен длъжник) ищецът представи с исковата молба копие от
следните документи: Договор за потребителски кредит № 40000471712 от 01.07.2020г.,
Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски
2
кредит № 40000471712; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
40000471712; Преводно нареждане; Искане за отпускане на потребителски кредит;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Процесуалният
представител на ответницата оспори по реда на чл. 193 ГПК автентичността на положените
от ответницата подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха
изискани и оригиналите на горепосочените документи. С оглед направеното от
процесуалния представител оспорване автентичността на положените от ответницата
подписи върху процесния договор с определението по чл. 140 ГПК от 08.03.2023г. по реда
на чл. 193 ГПК бе открито производство по автентичността на положените от ответницата
подписи върху процесните частни документи. Ищецът, в указания му от съда срок,
представи оригиналите на процесния договор и на другите посочени документи. Съдът с
протоколно определение от 24.04.2023г. констатира наличието на идентичност между
представените копия и приети по делото с оригиналите, представени от ищеца и също
приети в открито съдебно заседание.
С оглед направеното от процесуалния представител оспорване автентичността на
положените от ответницата подписи върху процесния договор, Общи условия на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД и декларация от 01.07.2020г., с определението по чл. 140 ГПК от
08.03.2023г. бе назначена и съдебно-графическа експертиза, която да провери
автентичността на положените от ответницата К. Н. Г. подписи върху горепосочените
частни документи, както и дали ръкописните текстове в тях са изписани от ответницата.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (вж. л. 82 – л.
116 от делото), се установява, че подписите за „солидарен длъжник", „подпис" и „клиент" от
името на К. Н. Г., ЕГН ********** върху оригинали на Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40000471712 от 01.07.2020 г., Декларация от 01.07.2020г.,
Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски
кредит №40000471712 от 01.07.2020 год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, гр. София и Ил. С. Ил., са изписани именно от ответницата К. Н. Г.. Става ясно също
така, че ръкописните текстове, изписани в частта "К. Н. Г." и „01.07.2020" от името на К. Н.
Г. ЕГН ********** върху оригинала на документите, са изпълнени от ответницата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-графическа
експертиза като компетентно, пълно и обосновано. В тази връзка следва да се отбележи, че
вещото лице е изследвало всички материали по делото, включително и самите оригинали на
оспорените документи, както и заявлението за издаване на български лични документи на
ответницата, т.е. използван е целият наличен възможен сравнителен материал, включително
и сравнителен такъв от самата ответница.
Следователно, между ищеца (като кредитодател) и ответницата (като солидарен длъжник)
е било налице възникнало валидно кредитно облигационно правоотношение. В този смисъл
възраженията на процесуалния представител на ответницата за липсата на валидно
облигационно отношение и за липсата на действителна воля на ответницата за задължаване
по процесния Договор за потребителски кредит, не могат да бъдат споделени.
От съдържанието на визирания Договор за потребителски кредит с № 40000471712 от
01.07.2020г. е видно, че страните по него са били ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД (като кредитодател), трето неучастващо по делото лице Ил. С. Ил. (като
заемополучателя) и ответницата К. Н. Г. (като солидарен длъжник). По силата на това
облигационно правоотношение „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставил на
заемополучателя Илия Илиев сума в размер на 2000 лв., която сума е преведена на
02.07.2020г. по банковата сметка на заемополучателя. Получаването на заемната сума от
заемополучателя се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
От съдържанието на процесния договор, общи условия и погасителен план към него се
изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница – 2 000
3
лв.; годишен процент на разходите – 48,83 %; годишен лихвен процент – 41 %; обща
дължима сума, включваща главницата и договорната (възнаградителната) лихва – 2910,70
лв., при което размерът на последната възлиза на 910,70 лв.; редовен срок на погасяване – 24
месеца от 20.07.2020 г. до 20.06.2022 г. чрез 23 равни месечни погасителни вноски в размер
на 121,29 лв. и 24-та вноска в размер на 121,03 лв. В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както следва:
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер
на 320 лв. Уговорено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 30 лв.
и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като тази вноска е включена
и в погасителния план. Общото задължение по процесния договор за кредит, включващо и
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 3630,70 лв., от което 2000 лв. е
главницата, 910,70 лв. е договорната (възнаградителната) лихва, а 720 лв. са допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ е 81,54 %, а не посоченият неправилно в договора
48,83 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, е в размер на 3630,70 лв., от които изтеглената главница е само 2000
лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимият съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 81,54 %. Става ясно от
заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е
1815,60 лв. в периода 13.07.2020 г. – 08.06.2021 г. Последното плащане по процесния
договор е било извършено на 08.06.2021г., като след тази дата на са били извършвани
плащания по него. Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ищцовото дружество с
датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки.
Разпределянето на постъпващите плащания за погасяване на заемните задължения от страна
на заемодателя (т. е. прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната
последователност: такси, лихва за забава, договорна лихва, допълнителни услуги и
главница. С платената от ответницата обща сума ищецът е осчетоводил погасяване на
задължения за вноски по погасителен план (т. е. за главница, договорна лихва и
допълнителни услуги) в размер на общо 1815,60 лв. от които 360,12 лв. са отнесени за
допълнителни услуги, 633,14 лв. за договорна лихва и 822,34 лв. за главница.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
договора ГПР /48,83 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение.
Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан
коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от
01.07.2020 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай
длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за
лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че
към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
По отношение на предявените осъдителни искове за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е необходимо да се изтъкне следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане противоречат на
принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави, поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на общо 720 лв., от която сума 400 лв. за допълнителна
услуга „Фаст“ и 320 лв. за допълнителна услуга „Флекси“. Възнаграждението, което се е
4
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит
каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е
предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 720 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено,
че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да поиска
кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По
долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен
и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да
му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска
отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени
причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой
погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др.
Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен
брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди
фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В
подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по
труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг
документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за
намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и
5
удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1 от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски
съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер от общо 720 лв. Нейното
заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той
изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 ЗЗП.
Следва да се посочи също така, че този вид договорки са несъстоятелни от правна гледна
точка – потребител заплаща цена равна на отпуснатия заем, за да придобие правото да иска
при опредени условия, доста тясно формулирани и неизпълними практически услуги, да му
се измени договорът. И без да плаща и без наличие на условия потребителят може да иска
да му се измени договора, но дали това ще стане зависи от насрещно съгласие на
заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде не е посечено, че
заемодателят е задължен да измени договора. Смисълът на тези уговорки е да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда,че Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По тези съображения налице е и основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
– заобикаляне на закона.
Следва да се има предвид също така, че в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар.
„допълнителни услуги“, представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в последната норма допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
По отношение на всички искови претенции следва да се обсъди възражението на
ответницата по чл. 147 ЗЗД за изтекъл преклузивен срок. В тази връзка съдът намира
6
възражението за неоснователно. В настоящия случай изискуемостта на целия дълг е
настъпила на 20.06.2022г. – датата на последната 24-та погасителна вноска по кредита.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5 от
2019 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. В настоящия казус визираният преклузивен срок е започнал да тече на
20.06.2022г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на
31.08.2022г., т. е. в рамките на този срок.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК ответницата дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени по процесния кредит (1815,60 лв.) покрива част от
главницата. Ответницата дължи остатъка от главницата в размер на 184,40 лв., като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1177,66 лв. искът за главница
подлежи на отхвърляне.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Следва да се има
предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено
диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство,
така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело.
Отговорността за разноски на ответницата в полза на ищеца трябва да бъде разпределена
по следния начин:
- 2,44 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 13,22 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Трябва да се има предвид също така, че ответницата се представлява от адв. М. Ш., която
оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на
ответницата съобразно уважената част от исковете сума в размер на 500,33 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано оспорването на
Договор за потребителски кредит № 40000471712 от 01.07.2020г., Общи условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски кредит № 40000471712;
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 40000471712; Преводно
нареждане; Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация, в частите им, относно това дали същите са подписани от
ответницата К. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Бр..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че К. Н. Г., ЕГН **********,
7
с настоящ адрес: с. Бр., дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е,вх.В,
представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, следната сума, която е
била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1182 от 27.09.2022г., издадена
по ч. гр. д. № 2192/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 184,40 лв. /сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 40000471712, сключен на 01.07.2020
година, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на
заявлението в съда /31.08.2022г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1177,66 лв. /хиляда сто
седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е,вх.В,
представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители против К. Н. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Бр., с които се претендира да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми,
които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1182 от 27.09.2022г.,
издадена по ч. гр. д. № 2192/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 277,56 лв. /двеста седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ - неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.07.2021 г. – 20.06.2022 г.
- 293,50 лв. /двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ - лихва за забава, дължима
за периода 21.07.2021 година – дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022 г.
- 35,21 лв. /тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ - законна лихва, дължима за
периода 20.06.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 30.08.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ, исковете, предявени от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49,
бл.53Е,вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители срещу
ответницата К. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Бр., с които се претендира
ответницата да заплати на ищеца следните суми:
- 199,84 лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.06.2022 г.
- 160,40 лв. /сто и шестдесет лева и четиридесет стотинки/ - неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, дължимо до 20.06.2022 г.
- 30 лв. /тридесет лева/ - непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането - начислени на 04.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
Бр. да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е,вх.В, представлявано от Св. Н.
Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители, разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 2,44 лв. /два лева и четиридесет и четири стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 2192/2022г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 13,22 лв. /тринадесет лева и двадесет и две стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2601/2022г. на РС – гр.
Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49,
бл.53Е,вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч. - управители да заплати на
адв. М. Ш. сумата от 500,33 лв. /петстотин лева и тридесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
8
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9