№ 543
гр. Горна Оряховица, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101443 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от П. Д. ВЛ. чрез адв.П. срещу Община Л..Ищцата твърди,
че въз основа на протоколно определение за делба по гр.дело № 918/1992г. на ГОРС е
собственик на дворно място от около 3000 кв.м., с построени в него къща, подобрения и
трайни насаждения-парцел V-389, квартал 12 по плана на с.Д..Ищцата е влязла във владение
на посочения имот на 11.11.1994г. Към момента част от имота е извън регулация ,
представляваща нива с площ 2226 кв.м. и с идентификатор 23217.****.Ищцата не е
заявявала за възстановяване частта извън регулация по реда на ЗСПЗЗ и земята е определена
по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ под разпореждане на Община Л..Имотът е изключен от регулация и
никога не е включван в кооперация, не е одържавяван, не е отнеман от владението на
собственика.
Имотът нива в местността „Дундина баир“ с площ 2226 кв.м. с идентификатор
23217.****. съгласно кадастралната карта и регистри на с. Д., общ. Л. ищцата твърди да е
владяла непрекъснато и спокойно от 1994г. до настоящия момент, като владението не е
прекъсвано.
Отправя се искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на нива в местността „
Дундина баир“ с площ 2226 кв.м. с идентификатор 23217.****. съгласно кадастралната
карта и регистри на с. Д., общ. Л. .
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от Община Л. , който счита
искът за допустим. Излага съображения, че доколкото част от имота излиза от регулация се
обуславя статута му на земеделска земя, като ищцата не е подавала заявление за
възстановяване, което образува и статута на имота като частна общинска собственост по
смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, тоест по силата на закона.Не се оспорва твърдението за
продължително владение на имота от ищеца, както и че Община Л. не е осъществявала
фактическа власт.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства,
1
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – протокол за съдебна делба по гр. дело № 918 по описа за
1992г. в дял на П. Д. ВЛ. е поставен имот- дворно място от около 3000 кв.м. с къща,
подобрения и трайни насаждения, парцел V, 389, в кв.12по плана на с. Д., скица на
поземлен имот №15-867453-06.08.2021 на СГККР-гр. Велико Търново в местността Дундина
Баир с площ 2226 кв.м.с предназначение земеделска земя, нива ,изписана като земя по чл.
19 ЗСПЗЗ ,идентификатор 23217.****.Представена е данъчна оценка, разписен лист на с.Д.,
копие на действащия подробен устройствен план на с.Д..
По делото е изготвена съдебно техническа експертиза от вещо лице С.С. Със Заповед
№ 1178/02.02.1962г.е одобрен действащия в момента ПУП на с. Д., общ.Л., като част от
кадастрален номер № 389 попада в урбанизирана територия, а именно място 1931кв.м.,
попада в ПУП регулационния план на с.Д., 2226 кв.м. са извън регулация и по
първоначалния план се считат за имот извън строителните граници на населеното място,
като собствеността се запазва.Следващите планове се отнасят за статута на частта от имота
извън урбанизирана територия.Няма информация тази част от имота да е заявена за
реституиране.Със Заповед № РД-18-1048/02.05.2018г. на изп.директор на АГКК са одобрени
кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с. Д., общ.Л., като имотът има
следната характеристика, имот с идентификатор 23217.****, адрес Дундина баир, площ 2226
кв.м., трайно предназначение земеделска земя, начин на ползване нива, категория на земята
трета, поземлен имот с идентификатор 23217.**** ККР е част от имот с кадастрален номер
389 по кадастралния план на с. Д..Представена е служебна справка от ОСЗ гр.Л., по
отношение за процесния имот с идентификатор№ 23217.****- не е подавано заявление за
възстановяване правото на собственост и същият представлява земя по чл. 19
ЗСПЗЗ,предоставена за стопанисване на Община Л.. Не е издаван акт за частна общинска
собственост. Със Заповед № РД-14-139 на ОД Земеделие гр. Велико Търново, относно
определените имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на Община Л. по отношение на
землището в с. Д..С протоколно решение № 5/278.11.2008г. в сградата на ОСЗГ-гр. Л. е
взето решение имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ за Община Л..Не е издаван акт за частна общинска
собственост.Представен Нотариален акт за покупко продажба №78, том 4, дело 1911/1995г.,
с който П.Д.В. и съпругът й С.Д.В. продават на С.Х.М. и на съпругата му Т.А.К.-М. къща с
дворно място от 1410 кв.м. в имот парцел V 389 в квартал 12.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че процесния имот
се стопанисва от родител на ищеца, впоследствие от самата ищца, от 1978, къщата е
продадена , а П. и съпругът и стопанисват останалата част от имота.В дворното място
ищцата отглежда зеленчуци, имотът не естопанисвн от ТКЗС, налице са естествени
ограждения със засадени дървета.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 124 ГПК /Гражданско процесуален кодекс/.
2
Предвид характера на иска, предмет на настоящото дело е установяване по
отношение на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот
принадлежи на ищеца. В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения
иск, и идентичността на владения от нея имот с имота, описан в исковата молба, както и че е
придобил собствеността върху процесния имот на годно правно основание, респ. в тежест
на ответника е да докаже възраженията си за правния характер на вещта, като такава, за
която по силата на закон е изключена възможността да бъде придобивана по давност.
В случая, правния интерес е налице за ищеца, тъй като правото на собственост е
частично оспорено от ответника, което е видно и с постъпилото становище в хода не делото.
Ищеца се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1994г. до настоящем.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото
държане на имота /фактическа власт/ от дадено лице, като свой собствен такъв. Въпросът
относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владението от ищците, а преди това от техния наследодател е релевантен за
разглеждания спор. В случая се твърди, че собственик на вещта към него момент е бил
ищеца. Оборване на това обстоятелство от страна на ответника не беше извършено.
По делото безспорно се установи от събраните гласни доказателства, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и безпристрастни, отразяващи преки впечатления за
релевантните събития, че ищцата е започнала да свои имота преди повече от 10 години и го
владее и понастоящем непрекъснато и необезпокоявано от никого. От показанията на
свидетелите и назначената по делото експертиза се установява, че процесният имот е
идентичен с този, който фактически владее понастоящем ищцата, поради което съдът
намира за доказано, че към момента на предявяване на иска е изтекъл предвиденият в закона
10 годишен срок за придобиването му по давностно владение.
Релевантно за предмета на делото е обстоятелството, налице ли е била законова
забрана за придобиване на собствеността върху имота в периода на упражняване на
владението.По делото не се спори, че поземления имот е имал към 1994г.
и понастоящем характера на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСПЗЗ.
Липсват твърдения и проведено доказване за качеството му на
вещ, изключена от гражданския оборот, вкл. на такава, за която със закон
е изключена възможноста да бъде придобивана по давност през процесния период след
2005г. За него не е съставян акт за държавна или общинска собственост.
По делото няма данни имота да е била включван в блок на ТКЗС, не е бил обобществяван,
не е бил отнеман по реда на чл.12 от ЗСГ, не е бил заявен за възстановяване от бившия
собственик по реда на ЗСПЗЗ. От това следва, че за него не следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината не е имала
основание да го включи във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. След като бившият собственик
не е поискал възстановяване на собствеността на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ на имот,
3
който не е бил реално отнеман от държавата, този имот не е сред тези, които има предвид
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, той не влиза и във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма пречка да
бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от
ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990 г., т.е. след 17.03.1990г. В т. см. Решение по чл. 290 ГПК с №
380/04.08.2010 год. по гр.д. № 110/2009г. на ВКС, Решение по чл. 290 ГПК с № 341/ 04.08.
2010 г. по гр.д. № 4723/2008г. на ВКС и др.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице законови пречки за придобиване
на процесната вещ по давност, поради което и доколкото по делото се установи по
безспорен начин наличието на определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав, ищецът е
придобил правото на собственост върху тях въз основа на владение.
С оглед така формираните правни изводи, предявеният иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Страните не претендират разноски.
Мотивиран от изложеното, ГОРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр. 2
ЗС по отношение на Община Л., ул.***, представляван от кмета д-р И.Г., че П. Д. ВЛ. с
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Г.О., ул.*** е СОБСТВЕНИК, на основание
давностно владение на имот нива в местността „Дундина баир“ с площ 2226 кв.м., категория
на земята трета, с идентификатор 23217.****. съгласно кадастралната карта и регистри на с.
Д., общ. Л. , одобрени със Заповед РД-18- 1048/02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Д., общ. Л., номер по предходен план:0****,при съседи 23217.13.15,
23217.888.9901,23217.13.25, 23217.13.13.
ДАВА на основание чл. 115 ал.2 от ЗС на ищеца шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4