ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт
И., против Разпореждане № 8168 от 05.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
7258 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против С. А. А., ЕГН: *********, и А.А. А., ЕГН:***********
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за
неговата отмяна и произнасяне по същество.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява частично
основателна. Съображенията за това са следните:
1
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против С. А. А. и А. А. А. с предмет следните
вземания, произтичащи от сключен между С.А. А. като клиент и А. А. А. като
солидарен длъжник, от една страна, и заявителя, от друга, договор за
потребителски кредит № 30040463648 от 06.11.2019 г.: 1604,68 лв. –
главница, 575,52 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода 15.02.2020 г. – 03.03.2021 г., 466,04 лв. – неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга „Фаст“, 701,24 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 10 лв. - неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 265,05 лв. – лихва за забава
за периода 16.02.2020 г. – 03.03.2021 г., 52,08 лв. – законна лихва, дължима от
03.03.2021 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението до изплащане на вземането.
Районният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление, като е приел,
че е налице обоснована вероятност претендираните с него вземания да се
основават на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски
кредит, по който длъжниците – физически лица, имат качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е
процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по
кредита възлиза на 1700 лв. и следва да бъде върната на 24 месечни вноски,
всяка от по 104,94 лв. Клаузата на чл. 6 от процесния договор предвижда, че
ГПР по кредита е 48,20 %, а общата дължима от кредитополучателя сума е в
размер на 2518,51 лв. В договора се предвижда възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане в размер на 510 лв.
и „Флекси“ за гъвкав погасителен план в размер на 765 лв., като се посочва,
че общото задължение по кредита при закупени допълнителни услуги възлиза
на 3793,51 лв. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Процесният договор формално отговаря на това изискване, тъй като в
него е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а в Общите
условия, представляващи неразделна част от договора, са посочени и взетите
предвид допускания при изчисляването му. Настоящият съдебен състав
2
намира, че възнаграждението за допълнителните услуги по договора се явява
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 от
същия закон е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото посочените
услуги са тясно свързани с договора за кредит и в частност с неговото
усвояване и управление. Това не е сторено и по този начин е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Според съда това
възнаграждение в действителност съставлява допълнително възнаграждение
за кредитора за предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/ и е уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. Разминаването
между посочения в договора и действителния ГПР представлява нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води
до недействителност на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, поради което заповед за изпълнение следва да бъде
издадена единствено за претендираната със заявлението главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното ѝ изплащане.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 1604,68 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 30040463648 от 06.11.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция по отношение на останалите претенции на заявителя
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тези части обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8168 от 05.05.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 7258 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. А. А., ЕГН:
**********, и А. А. А., ЕГН: ***********, за сумата от 1604,68 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 30040463648 от 06.11.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното ѝ изплащане, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
3
съдопроизводствените действия и издаване на заповед изпълнение за
посочената сума, както и за направените от заявителя разноски пред първата
и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8168 от 05.05.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 7258 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4