Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 20.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.а
при участието на секретаря Росица ХаджиД.а, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 239 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от А.М.А. ***, депозирана чрез пълномощник адв. Д.Д.от ШАК, против
Решение № 2153-27-151/11.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, в частта
му, с която административният
орган е потвърдил установените с разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на
ръководител по контрола по разходите на ДОО суми за 2017г. в размер на 2956,83 лв.,
от които 1947,27 лв. главница и 1009,56 лв. лихва, начислена по реда на чл.113
от КСО. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно и неправилно, като сочи, че процесната сума, представляваща
парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, е
получена добросъвестно от лицето. Излага доводи, че оспорващата е манифестирала
волеизявление да се впише като земеделски производител, регистрирала се е като
такъв, внасяла е осигурителни вноски, забременяла е, родила е, и естествено у
нея е било съзнанието, че сумите за обезщетение ѝ се дължат от НОИ. Твърди,
че след като за едно лице е настъпило осигурителното събитие „майчинство“, то
не следва да полага пазарно ориентиран труд, поради факта, че така би нарушило
чл.46, ал.3 от КСО. Сочи, че по отношение на А.М.А. са налице всички предпоставки
същата да бъде „осигурено лице“ – има регистрация като земеделски производител,
декларирала е започване на дейност и са внесени осигурителните вноски. С оглед
на това същата е получила добросъвестно въпросните суми. Като самостоятелно
основание за неправилност на решението в обжалваната му част се сочи, че липсва
обосновка на начина, по който са определени дължимите лихви, както и не са
отчетени внесените от лицето осигурителни вноски. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-151/11.07.2022г. на Директора на ТП на
НОИ – Шумен, в частта му, с която административният орган е потвърдил установените с
разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по контрола по разходите
на ДОО суми за 2017г. в общ размер на 2956,83 лв. В съдебно заседание А.М.А. се
представлява от адв.Д.Д., който от името на своята доверителка заявява, че
поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пледоарията по същество
аргументира тезата за незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната
му част и по изложените съображения моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
– директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, представляван в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Л. И. оспорва
жалбата. По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита оспорването за
неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Шуменският
административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № ЗР-5-27-00834035/30.10.2020г. на директора на ТП на НОИ – Шумен е
възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А.М.А..
Със
Заповед № ВЗ-5-27-00860615/06.01.2021г. на директора на ТП на НОИ – Шумен,
считано от 06.01.2021г. е удължена възложената проверка със срок от 22 работни
дни.
В хода
на проверката е установено, че А.М.А. е регистрирана като земеделски стопанин в
ОД „Земеделие“ на 05.11.2014г.; пререгистрирана на 23.10.2015г.
Декларирала
в ТД на НАП прекъсване на дейността, считано от 23.06.2017г., като се е
отписала от регистъра на земеделските стопани, считано от 24.08.2017г.
На
16.07.2020г. А.М.А. се е регистрирала отново като земеделски стопанин и е
подала декларация в ТД на НАП за възобновяване на дейността, считано от
28.07.2020г.
Впоследствие подала декларация за прекъсване на дейност,
считано от 26.11.2021г.
Резултатите
от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01056239/07.01.2022г.
Същият съдържа подробно изложение на установените факти, въз основа на които
контролен орган при ТП на НОИ приел, че А.М.А. не е упражнявала дейност като
земеделски стопанин, която да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че
лицето не е доказало по никакъв начин, че действително е осъществявала
дейността, за която се е регистрирала като земеделски стопанин. Дори и да е
имала някакви продажби, то същите не са съотносими с регистрацията като
земеделски стопанин, доколкото лицето няма издавани удостоверения от ОДБХ –
Шумен за регистрация по чл.12 от Закона за храните на обекти за производство
и/или търговия с храни, не е вписано в Националния регистър за бизнес –
операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1
от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци,
извършващи дейност на територията на област Шумен. Липсват доказателства за
добита и реализирана продукция в периода 05.11.2014г. – 13.04.2021г. Не са
представени документи за извършени разходи във връзка с дейността. Въз основа
на констатираното контролният орган е счел, че двете регистрации като
земеделски стопанин са извършени единствено с цел получаване на парични
обезщетения за бременност, раждане и майчинство, доколкото лицето е било в
болнични за бременност и раждане за първо дете от 02.05.2015г. и за отглеждане
на дете до 2 години до 23.07.2017г. Веднага след това прекъсва дейността си в
НАП, считано от 23.07.2017г. Втората регистрация като земеделски стопанин е от
28.07.2020г. лицето е болнични от 05.08.2020г. до 28.03.2021г. и за отглеждане
на малко дете до 2 години от 29.03.2021. Прекъсва дейността си от 26.11.2021г.
В
обобщение е направен извод, че в посочения период А.М.А. не е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин и същата не се счита осигурено лице. В
регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни с декларация обр.1,
поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01056270/07.01.2022г. за
заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на А.М.А. за
периода от 05.11.2014г. до 22.06.2017г., с вид осигурен 13, декларация обр.1 и
за периода от 28.07.2020г. до 26.11.2021г. с вид осигурен 13, декларация обр.1.
Задължителните
предписания са връчени на лицето на 07.01.2022г.
Съгласно
представено по делото удостоверение (л.49) издаденият акт не е обжалван.
С
Разпореждане №
РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО е
разпоредено А.М.А. да възстанови
недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете в периода от 21.10.2015г. до 22.06.2017г.
в размер на 11655,32 лева, от които 7361,81 лева главница и 4293,51 лева лихва,
дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване
на настоящото разпореждане. Разпореждането е мотивирано с констатациите по Констативен протокол № КП-5-27-01056239/07.01.2022г.,
въз основа на които е направен извод, че лицето не е упражнявало дейност,
респективно същото не се явява осигурено лице; издадено и изпълнено
задължително предписание за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход.
Въз основа на това контролният орган счел, че А.М.А. е действала
недобросъвестно като неправилно е удостоверила правото си на парични
обезщетения от фондовете на ДОО, в резултат на което недобросъвестно е получила
осигурителни плащания.
Разпореждането
е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. № 1012-27-130/06.06.2022г.
По
повод така подадената жалба, с Решение № 2153-27-151/11.07.2022г. директорът на
ТП на НОИ – Шумен приел, че установените вземания и лихвите върху тях за 2015г.
и за 2016г. са погасени по давност, поради което отменил разпореждането в тази
му част. Досежно разпореждане
№ РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в
частта, с която на А.М.А. е
разпоредено да възстанови суми за 2017г. в размер на 2956,83лв., от които 1947,27
лв. главница и 1009,56 лв. лихва, счел че същото е правилно и законосъобразно. Административният орган е възприел
констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за
потвърждаване на разпореждането в тази му част, изложил, че А.М.А. знае, че не
е развивала дейността, за която се е регистрирала и не е произвеждала
земеделска продукция за продажба; не е осъществявала дейност, за която подлежи
на осигуряване във връзка с чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Същата, въпреки че е знаела това, е внасяла осигурителни вноски и е подавала
данни в Регистъра на осигурените лица с декларация обр.1, които са послужили за
изплащане на парично обезщетение по чл.50 и чл.53 от КСО. Посочил е, че
знанието от страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за съществуване правото на обезщетение и получаването му,
а именно, че не е започнала и не е осъществявала дейност като земеделски
производител, за която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното му
получаване, поради което получените суми подлежат на възстановяване, ведно със
законната лихва по чл.113 от КСО. Така мотивиран ответникът отменил
установените с разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по
контрола по разходите на ДОО суми за 2015г. и за 2016г. в размер на 8698,49лв.,
от които 5414,54 лв. главница и 3283,95лв. лихва, начислена по реда на чл.113
от КСО и потвърдил установените с разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на
ръководител по контрола по разходите на ДОО суми за 2017г., в размер на 2956,83лв.,
от които 1947,27 лв. главница и 1009,56 лв. лихва, начислена по реда на чл.113
от КСО.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, решението е съобщено на А.М.А. на
20.07.2022г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на
административния орган на 29.07.2022г.
Към
делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното
решение, както и справка, изготвена от ответната страна за изплатените парични
обезщетения.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-27-151/11.07.2022г. на директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ, в частта му, с която са потвърдени установените с
разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по контрола по
разходите на ДОО суми за 2017г. в размер на 2956,83лв., от които 1947,27 лв.
главница и 1009,56 лв. лихва -
индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в
рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Процесното
решение е постановено по жалба против разпореждане на контролен орган за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „д“ от КСО определя ръководителя
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за компетентен
орган. Оспореният акт е издаден именно от директора на ТП на НОИ – Шумен – орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност.
Решението
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване,
както и не се констатират съществени пороци на акта.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-151/11.07.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Шумен, в обжалваната му част, е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Съгласно
чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно необходима законова предпоставка за постановяване на
потвърденото с обжалваното решение разпореждане е констатирано от
административния орган недължимо получено осигурително плащане, като получателят
следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено
значение и с оглед нормата на чл.114, ал.2 от КСО, предвиждаща добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от
осигурените лица с изключение на случаите по чл.42, ал.2, чл.54е от КСО и при
прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република
България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“
при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено
тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от
лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното
деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Видно
от фактическите съображения изложени в обжалвания акт, административният орган
е приел, че по отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл.114,
ал.3, вр. ал.1 от КСО, тъй като от датата на заявяване на дейността ѝ
като земеделски стопанин, същата не е упражнявала дейността, за която е била
регистрирана и не е произвеждала продукция предназначена за продажба, съответно
не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра
на осигурените лица, които са послужили за недължимо изплащане на обезщетение. В
хода на административното производство е установено, че жалбоподателката е
притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3
от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители, както и че същата с надлежно подадена декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице, е заявила, че упражнява дейност от 05.11.2014г.
и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и
професионална болест и безработица. Безспорно установени са датите на заявяване
прекъсване на дейността и последващо деклариране възстановяване на дейност като
земеделски стопанин (28.07.2020г.), както и прекъсване на дейност, считано от
26.11.2021г. По делото не е налице спор относно факта, че А.М.А. е получила
парично обезщетение в посочения с разпореждането размер.
Спорен
е въпросът дали лицето е действало добросъвестно при получаване на въпросните
суми, както и дали се дължи лихва в посочения размер.
Разрешаването
на поставения въпрос налага на първо място да се изясни дали жалбоподателката е
имала качеството на осигурено лице.
Според
легалната дефиниция, дадена с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ. Лицата задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в
разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 - тези, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4,
ал.4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По
силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. Съгласно чл.5, ал.2 от КСО „самоосигуряващ се“ е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като по арг. от
чл.5, ал.3 и ал.4 от КСО, регистрацията на самоосигуряващите се лица в
Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в
регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично
представят в НАП.
В чл.1,
ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че
задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2
и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според
ал.2 при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова
дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по
смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред. Наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение. С други думи казано, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна
и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по
установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че
за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки
изложената нормативна регламентация и предвид фактите по делото, съдът намира
за правилни и обосновани изводите на административния орган, че към настъпване
на осигурения социален риск А.М.А. не е била осигурено лице, тъй като същата не
е осъществявала дейност като земеделски производител. Видно от писмените
доказателства административният орган е констатирал, че оспорващата е
декларирала доходи като земеделски стопанин само за 2014г. и то в минимален
размер, като според контролния орган дадените от лицето обяснения за отглеждани
в градината зеленчуци, картофи, лук, чесън и други, продавани на комшиите, без
документи, не е убедително доказателство за осъществяване на дейност като
земеделски стопанин. Този извод е обоснован и с липсата на регистрация по чл.12
от Закона за храните на обект за производство и/или търговия с храни на А.М.А..
Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес –
операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1
от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци,
извършващи дейност на територията на обл.Шумен. Въз основа на събраните
доказателства, съпоставени с датите на деклариране започване и преустановяване
на дейност и предявените и изплатени болнични листове и заявление за изплащане
на парично обезщетение при бременност и раждане, както и след анализ на
приложимите правни норми, правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че А.М.А.
не се явява „осигурено лице“ в периода от 05.11.2014г. до 22.06.2017г. и от
28.07.2020г. до 26.11.2021г. предвид неизвършването на дейност като земеделски
стопанин. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не
попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО
лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл
са издадени задължителни предписания №ЗД-1-27-01056270/07.01.2022г.
В хода
на съдебното производство оспорващата не ангажира нови доказателства, сочещи
различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания административен
акт. В приобщените към делото материали липсват каквито и да е доказателства,
сочещи че А.М.А. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани, заявените от
жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. С
оглед на това не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита
едно лице „осигурено“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на
осигуряване. След като по делото не се установява жалбодателката да е започнала
и е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски стопанин, то в
случая е без значение обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй
като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е
упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на
исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ като земеделски стопанин,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали.
Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и
внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е
изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО), не обуславя възникването на
осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето да
получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл.50 и
чл.53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените
болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като
към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала
качеството „осигурено лице“. В този смисъл е и установената трайна и
непротиворечива практика на Върховния административен съд, цитирана в
обжалвания административен акт, която настоящият съдебен състав споделя.
Гореизложеното
води до извода, че изплатеното на А.М.А. обезщетение в процесния период е
неоснователно получено и е било недължимо.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на
доказателства за това, че е получила сумите за осигурителни плащания
недобросъвестно. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни
аргументи, обосноваващи възприетото от органа становище за наличие на основания
за възстановяване на неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях.
В допълнение към същите съдът намира за необходимо да отбележи, че знанието от
страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на
правото му на осигурително плащане.
В
случая А.М.А. се е регистрирала като земеделски стопанин на 05.11.2014г.
Считано от 02.05.2015г. е предявила болничен лист за изплащане на парично
обезщетение поради бременност, раждане, а впоследствие и отглеждане на малко
дете до 2 години до 23.07.2017г. Веднага след това прекъсва дейността си в НАП,
считано от 23.07.2017г. Втората регистрация като земеделски стопанин е от
28.07.2020г., а лицето е болнични от 05.08.2020г. до 28.03.2021г. и за отглеждане
на малко дете до 2 години от 29.03.2021. Прекъсва дейността си от 26.11.2021г. При
регистрация като земеделски стопанин на 28.07.2020г. и предявяване на болничен
лист, считано от 05.08.2020г., лицето обективно е било в невъзможност да осъществява
заявената дейност като земеделски производител. Този факт е известен на
оспорващата и въпреки това същата е предявила документи за изплащане на
обезщетение. Съдът споделя тезата на административния орган, че регистрацията
като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на
обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави
жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните
признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са
отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при
наличните доказателства съдът приема за безспорно установено, че А.М.А. е била
недобросъвестна като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице,
земеделски стопанин. Презумпцията, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Съдът приема, че сумите
за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са
налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО те да бъдат
възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Като е потвърдил
разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови
неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете за 2017г., ведно със законната лихва, директорът на ТП на НОИ – Шумен е
постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на
закона.
Като
неоснователни следва да бъдат отклонени възраженията за необоснованост на
решението, поради липса на обосновка досежно начина, по който е определен
размерът на дължимата лихва. Изрично в разпореждането е посочено, че лихвата е
изчислена от датата, на която е получено недължимото плащане до датата на
издаване на акт. В този смисъл е и отразеното в справка, приложение към
документ №РВ-3-27-01135776/23.05.2022г., находяща се на л.46 от делото, в която
е посочена началната дата, от която се начислява лихвата за всяко отделно
плащане. Конкретният размер на лихвата е определен в закона. Съгласно чл.113,
ал.1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и
за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на
законната лихва. Според член единствен от ПМС №426/18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер
на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта; дневният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен по ал.1. Съдът извърши проверка на определения размер на
лихвата, използвайки лихвен калкулатор на НАП
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
при която установи, че същият съответства на посочения в обжалваното решение.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че Решение № 2153-27-151 от 11.07.2022г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ, в обжалваната му част, е издадено от компетентен
орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Оспорваният
административен акт е издаден при наличие на материално правните предпоставки
за това и е съобразен с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че решението в обжалваната му част е правилно
и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. ***, против Решение №
2153-27-151/11.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, в частта му, с
която са потвърдени
установените с разпореждане № РВ-3-27-01135776/23.05.2022г. на ръководител по
контрола по разходите на ДОО суми за 2017г. в размер на 2956,83 лв., от които 1947,27
лв. главница и 1009,56 лв. лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: