Р Е Ш
Е Н И Е № 6
гр. Сливен, 10.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети
януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 575 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение № 922/08.08.2019 г. по гр.д.№ 2508/2018 г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, да бъде прието за
установено, че Н.С.Д., ЕГН **********,***, дължи на ищеца, сумите за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2860/2017 г. по ч.гр.д.
№ 4541/2017 на СлРС, а именно: главница в размер на 102 лв., представляваща
неизпълнено задължение по договор за заплащане на доставена и консумирана
питейна вода на адрес гр. Сливен кв. Звездите,
бл. 1, ап. 1, за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г., по партида с № 7236,
ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 4,59 лв., начислена към
11.09.2017 г.
Въззивната
жалба е подадена от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното
производство „ВиК
– Сливен“ ООД и с нея се обжалва
посоченото първоинстанционно решение изцяло.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В жалбата си процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното
производство, релевира оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени като се уважат предявените
искове в цялост. Сочи се, че от представените доказателства е видно, че е
начислявано реално потребление на вода, а не е служебно, както е приел съда.
Въвежда се твърдение, че данните, които били вписани в представения по делото
карнет са по показания на водомера подадени от абоната. Посочва се, че с разпит
на инкасатора нямало да се установят различни факти и нямало доказателства
вписаното в карнета да не е достоверно.
С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В с.з., за въззивника ВиК Сливен се явява
процесуалният представител, редовно упълномощен от първата инстанция, адв. К..
Той моли за отмяна на постановеното решение в първа инстанция и за уважаване на
подадените искове, като поддържа доводите изразени във въззивната жалба. Подчертава, че изводите на съда не
кореспондирали с доказателствения материал и били неправилни.
Въззиваемата страна Н.С.Д., редовно призована, чрез назначения
от първоинстанционното производство особен представител по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК – адв. Н., не се явява и не се представлява. Преупълномощеният от
особения представител адвокат, изпраща писмено становище , в което моли да се
потвърди решението и жалбата да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни
доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение
по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно
а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Този състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като счита че следва да подчертае няколко
момента:
На първо място от представените по делото писмени
доказателства – копие от карнет на името на Н.С. Д., за адрес „З.” ** е видно че са отразявани по 10 кубика всеки месец,
като липсва подпис до внесените данни и не може да се направи обоснован извод
как е събрана информацията. След
процесния период е отбелязано „от абоната”, но не става ясно за кои от данните
става въпрос или кой е направил отбелязването и на каква база (съобщение по
телефон, оставени бележки или за целите на настоящото производство).
От удостоверението за постоянен и настоящ
адрес е видно, че въззиваемата не е декларирала имота като свой адрес, а от
22.02.2017 г. има настоящ адрес ***, р-н А., местност Р., ул. **-та , № *.
Във връзка с гореизложеното съдът не кредитира представения
карнет в частта относно въведените данни от показания на водомер, както и в
частта им „от абоната”, тъй като не носят конкретна информация за произхода на
данните. От друга страна точното количество от 10 куб. м. на месец, липсата на
подпис, различния постоянен и настоящ адрес и неясния ред, по който тези данни
са събрани, будят съмнение в тяхната вярност и точност.
Видно от събраните по делото други писмени
доказателства и от твърдението на ищеца става ясно, че начисленото количество
вода за плащане не е служебно начислено. Т.е. твърди се реална доставка на вода.
Въззивният съд счита, че останалите доказателства са
правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Като съобрази установената фактическа обстановка,
настоящия състав на СлОС, намира следното от правна страна:
За да бъде установено със сила на присъдено нещо по реда
на чл. 422 от ГПК че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
фактурираната стойност на изразходваната вода, то последното следва пълно и
главно да докаже на първо място валидно договорно правоотношение (по което в
случая не се спори, че съществува), както и основанието за възникването на
задължението за плащане по фактурите, а именно доставка на фактурираното
количество вода.
Независимо от различния адрес на титуляра на правото
на собственост, именно от последното произтича неговата материалноправна
легитимация като носител на задълженията за заплащане на доставена от ищцовото
дружество вода.
Ищовото дружество според настоящия състав на съда
обаче не успява с наличния доказателствен материал да докаже пълно и главно
изпълнението на собственото си задължение за доставка на вода. Недостатъчната
доказателствена активност на страната да установи произхода на записите в
представеното от нея писмено доказателство, което да обуслови претенцията на
ниво различно от твърдения, изхождащи от самото дружество, е причина за отхвърлянето
на претенцията.
Съдът споделя довода на въззивника, че липсва в
исковата молба твърдение за служебно начисляване на вода и поради това не са и
доказани предпоставки за такова. Крайният извод на настоящата инстанция съвпада
с този на първата, поради което решението следва да се потвърди.
Тъй като
главната претенция следва да се отхвърли, то решението е правилно и по
отношение на акцесорната такава за начислените и претендирани лихви.
С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция,
за въззивника не възниква право на разноски. С оглед плащането на 50 лв. от
депозираните 150 лв. за особен представител въззивникът има правната възможност
да претендира за връщане на надзветия от съда остатък.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 922/08.08.2019
г. по гр.д.№ 2508/2018
г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.