Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8640
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от М.П. ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:*** срещу А.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
232, ал. 2 вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания против
ответника в следните размери: 1200 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 18.09.2019г. до
18.12.2019г. по Договор за дългосрочен наем, сключен на 18.09.2019г.; 1840
лева, представляваща неустойка за забава за периода от 18.09.2019г. до
18.12.2019, съгласно чл.3, Раздел ІІ от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключения между страните
Договор за дългосрочен наем от
18.09.2019г., ищецът, в качеството му на наемодател е предоставил на
ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в **** при месечна наемна
цена от 300 лева. Срокът на договора бил за 1 година, считано от 18.09.2019г.
При сключване на договора, наемателят заплатил депозит в размер на 300 лева, на
основание чл.4. Имотът бил предаден за ползване на наемателя, като страните
подписали Приемо-предавателен протокол. При
неизпълнение на задължението на наемателя за плащане на наемната цена в
уговорения срок, съгласно т.3 от договора дължал на наемодателя неустойка за
забава в размер на 20 лева за всеки просрочен ден. Към настоящия момент
ответникът е останал задължен към ищеца с претендираните
в исковия размер суми. Ответникът е уведомен за задълженията му, въпреки което
изпълнение не е последвало. Наемателят освободил имота, без да изпълни
задължението си за плащане на наемната цена. Изпадането на наемателя в забава в
плащането на главните задължения било основание за начисляване на уговорената
неустойка за забава. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
659/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за
него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез управителя прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване
на неприсъствено такова.
По
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 58.40 лева - довнесена
държавна такса. Така
разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 58.40 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
232, ал. 2 вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в отношенията между ищеца М.П. ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление:***, от една страна и ответника А.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че в
полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: 1200 лева, представляваща
дължима наемна цена за периода от 18.09.2019г. до 18.12.2019г. по Договор за
дългосрочен наем, сключен на 18.09.2019г.; 1840 лева, представляваща
неустойка за забава за периода от 18.09.2019г. до 18.12.2019, съгласно чл.3,
Раздел ІІ от договора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П. ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 63.20 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.659/2020г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П. ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 58.40 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: