Решение по дело №1521/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 217
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20243530101521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Търговище, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря С. Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101521 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът - инвоитикс аг [invoitix ag], акционерно дружество, създадено
и съществуващо съгласно законите на Швейцария, със седалище и адрес на
управление: Бадщрасе 4, 5400 Баден, Швейцария, действащо чрез своя клон
инвоитикс аг - клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК
*********, представлявано от А. В.И. /накратко наричано „инвоитикс"/
твърди в исковата си молба, че е кредитор на първия ответник В. С. В., по
Договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и
услуги по закупуване на фактури, сключен на 07.09.2023 г.
По сключения между страните Договор от 07.09.2023г. за фактуриране,
обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на
фактури („Договора") с „ВНВ ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК ********* -
наричано „Клиент", инвоитикс е предоставило финансиране както следва:
• По Фактура ********** (231121-2884-0001) от 21.11.2023г. за сума в
размер на 4 800 евро (четири хиляди и осемстотин евро) с дата на падеж:
20.01.2024г., дължимата от страна на инвоитикс към Клиента сума след
приспадане на отстъпката съгласно Приложение А и след приспадане на сума
1
в размер на 1 700.00 евро, поради двойно (директно) плащане по фактура
********** (231003-2884-0002) от 03.10.2023г. - или сума в размер на 2 679.25
евро е заплатена с платежно нареждане от 22.11.2023г.
Съгласно т. 1 от Приложение В към Договора управителят на Клиента -
В. С. В., поема лична отговорност за всички загуби, понесени от инвоитикс аг,
когато Клиентът получава плащане за дадена фактура от инвоитикс и
получава плащане по същата фактура. Второто плащане принадлежи на
Клиента и трябва да бъде преведено към инвоитикс. Управителят носи лична
отговорност за всяка загуба, понесена от инвоитикс, ако такова двойно
плащане не е преведено към инвоитикс. Съгласно т. 1 от Приложение В към
Договора управителят поема лична отговорност за всички загуби, понесени от
invoitix и в случаите, в които Клиентът има неизплатено задължение към
invoitix произтичащо от всяка друга услуга, предоставена на базата на
допълнително споразумение. Тази уговорка има силата и правните последици
на поемане на солидарна отговорност по чл. 121 ЗЗД - договор за встъпване в
дълг по чл. 101 ЗЗД. Приложение В е неразделна част от Договора и е
подписано от представителите на двете страни, като за Клиента се е подписал
лично управителят В. С. В.. Независимо, че Приложението е наименовано
„Лична декларация относно „Директни плащания", „Фактури на
подизпълнители" и използване на „Карти за гориво", тъй като същото е
разписано от двете страни и е неразделна част от Договора, същото
обективира двустранно съглашение (договор), а не едностранно
волеизявление.
Ето защо, управителят на дружеството - Клиент отговаря солидарно за
всички задължения на Клиента в посочените в т.т. 1 до 4 от Приложение В
хипотези, сред които изрично е и хипотезата на получено двойно (директно)
плащане от Длъжника.
За вземането си по посочения договор, ищецът се е снабдил с
изпълнителни листове и е образувал изпълнително дело, данни за които
посочва по-долу:
Въз основа на влезли в законна сила Решение № 365 от 15.08.2024г. и
Решение № 427 от 03.10.2024г., постановени по гр.д. № 20243530100521 по
описа за 2024 година по описа на Районен съд - Търговище, 8 състав, са
издавени два броя изпълнителни листове, издадени въз основа на
2
Разпореждане от 01.10.2024г. и Разпореждане от 09.10.2024г. от Районен съд -
Търговище по гр.д. № 521/2024г., VIII състав, с които „ВНВ ТРАНСПОРТ"
ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: с. Васил Левски,
община Търговище, област Търговище, п.к. 7749, ул. „В.Л." № **,
представлявано от В. С. В. - управител и едноличен собственик на капитала и
В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Васил Левски, общ
Търговище, област Търговище, ул. „В.Л." № ** СА ОСЪДЕНИ ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ -
114.725.653, акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно
законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4,
5400 Ваден, Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон
България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********,
представлявано от А. В.И., следните суми:
- Сума в размер на 5055.73 евро, включваща: 4800 Евро главница,
101.13 евро законна лихва, 25 евро - неустойка на основание чл. 6, б. „Б" от
Договора за неизпълнение на задължението за уведомяване за извършено
директно плащане, 129.60 евро - неустойка за забава по чл. 8 от Договора в
размер на 0.05% на ден, ведно със законната лихва върху горепосочените суми
считано от 11.04.2024г., до окончателното изплащане на задълженията, на осн.
чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 294 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД;
- сума в размер на 2915.53 лева, която включва сумата от 395.53 лева
внесена държавна такса и 2510 лева реално изплатено адвокатско
възнаграждение;
- 10 лева - ДТ за издаване на изпълнителни листове
Исковата молба, въз основа на която се е развило производството по
гр.д. № 20243530100521 по описа за 2024 година по описа на Районен съд -
Търговище, 8 състав, и са издадени горепосочените изпълнителни листове, е
депозирана на дата 11.04.2024г., което е видно от представената към
настоящата искова молба искова молба с вх. № 3156/11.04,2024г.
На 11.10.2024г. е образувано изпълнително дело № 20247690401748 по
описа на Частен съдебен изпълнител А.А.-З., рег.№ 769, с район на действие
Районен съд - Търговище, срещу посочените в изпълнителните титули лица,
включително и срещу първия ответник В. С. В., ЕГН **********.
3
Към момента на депозиране на настоящата искова молба, дългът към
ищеца по образуваното изпълнително дело 20247690401748 по описа на ЧСИ
А.А.-З., не е погасен.
След депозиране на исковата молба на 11.04.2024г. по гр.д. №
521/2024г. в съда, длъжникът се е разпоредил със свой недвижим имот, която
сделка има увреждащ кредитора характер.
На 26.04.2024г. В. С. В. се е разпоредил със свой собствен недвижим
имот, като е дарил на майка си С. Б. С., ЕГН ********** с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 26.04.2024г. № 66, том III, per. № 2929, дело №
231 от 2024г. на нотариус Д. Г., per. № 771 на НК, с район на действие -
Районен съд - Търговище, вписан в Служба по вписванията - Търговище с
вх.рег. № 1973 дв.вх.рег. № 1971 от 26.04.2024г., том 6, акт № 125,
собствеността върху следния недвижим имот:
1/6 ид.ч. /една шеста идеална част/ от недвижим имот, находящ се в село
Васил Левски, община и област Търговище, ул. „В.Л." № **, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 83 /осемдесет и три/ с площ от
1600.00 кв.м./хиляда и шестстотин квадратни метра/, за който е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Ш-83 /три римско, тире, осемдесет и три/
с площ 136.00 кв.м. /хиляда триста шестдесет и пет квадратни метра/, в
квартал 11 /единадесет/ по плана на села Васил Левски, община и област
Търговище, с построените в имота КЪЩА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при
граници: улица, УПИ II- 84на В.С.Х., УПИ XIV-87 на А. С. П., УПИ ХШ-88 на
наел. на В. С. И., УПИ IV-82 на С. С. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. С акта на дарение първият
ответник и длъжник на ищеца - В. С. В. е намалил имуществото си, като се е
разпоредил със свое имуществено право - предмет на прехвърлителната
сделка, с което уврежда интересите на доверителя ми инвоитикс.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика на
ВКС, обективирана в редица негови решения, постановени по реда на чл.290
ГПК, увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника, увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
4
затруднява удовлетворението на кредитора (така изрично Решение №
46/07.03.2016г. по гр.д.№ 435/2015г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на
чл. 290 ГПК).
Към датата на извършване на разпоредителната сделка от страна на
ответника В. С. В. вземането на ищеца не просто е било възникнало, което
обстоятелство е достатъчно за установяване на „знанието на длъжника" по
смисъла на чл. 135 ЗЗД /така в Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. №
3396/2014 г., IV ГО е постановено: Ищецът е кредитор на ответника Б. К. Б. за
парично вземане, възникнало преди извършване на атакуваните
разпоредителни сделки, поради което е знаел за увреждането. ... Длъжникът е
знаел за увреждането - знаел е, че ищецът е негов кредитор и че действието му
уврежда правата му, а с оглед безвъзмездният характер на сделките знанието
на третото лице приобретател на имотите е без правно значение./, но и е било
изцяло изискуемо, като доверителят ми вече е бил предявил осъдителен иск
по отношение на вземанията си.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
С представените към настоящата искова молба доказателства, безспорно
се установяват предпоставките за предявяване и уважаване на иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, а именно:
1. Ищецът е кредитор по непогасено вземане към първия ответник;
2. Извършено увреждащо кредитора действие - разпоредителна сделка
/дарение/ с недвижим имот;
3. Знание от страна на длъжника за увреждането - увреждащото
действие е извършено след настъпване на падежа на вземанията и след
подаване на исковата молба в съда;
4. Знанието у насрещната страна по разпоредителната сделка /втория
ответник по делото/ не се изисква, тъй като сделката е безвъзмездна, а освен
5
това съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД, знанието на насрещната страна се призюмира,
доколкото дарената е майка на длъжника по изпълнителното дело.
Чрез извършеното разпоредително действие - дарение на притежаван от
длъжника недвижим имот, длъжникът е намалил имуществото си, поради
което действията увреждат кредитора. Съгласно установената практика на
Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Без значение за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е дали длъжникът притежава друго
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената
сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се
преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът
на кредитора за вземането бъде отхвърлен /решение № 224 от 30.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК, решение № 407 от 29.12.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV и др./
Извършвайки дарението на идеални части от горепосочения имот след
настъпване на падежа по процесната фактура и след като кредиторът е
предприел действия по подаване на искова молба, В. С. В. не просто е
съзнавал увреждащите последствия от разпореждането с него, нещо повече -
той напълно осъзнато ги е целял. Видно от представените към настоящата
искова молба доказателства падежът по процесната Фактура **********
(231121-2884-0001) от 21.11.2023г. за сума в размер на 4800 евро (четири
хиляди и осемстотин евро) е 20.01.2024г. В. С. В. е дарил горепосочения
недвижим имот след настъпване на падежа на вземането по процесната
фактура /20.01.2024г./ и след като е получил препис от исковата молба
/депозирана на 11.04.2024г/, подадена от името на ищеца за събиране на
вземанията.
Следва да се има предвид, че тъй като в конкретната хипотеза става
въпрос за безвъзмездна сделка - Нотариален акт за дарение на недвижим имот,
то съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, лицето, на което
длъжникът е дарил - дарената С. Б. С. не е било необходимо да знае за
увреждането, т.е. не следва да се доказва знание за увреждането. А с оглед на
обстоятелството, че видно и от самия нотариален акт за дарение, дарената С.
Б. С. е и майка на длъжника В. С. В., то действа оборимата презумпция за
знание, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - „Знанието се предполага
6
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника". Следва да се има предвид, че лицата имат и
еднакъв постоянен адрес, с оглед на което презумпцията за знание се
затвърждава.
Подписвайки т. 1 от Приложение В към Договора от 07.09.2023г. за
фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури, В. С. В. е поел задължение за изплащане на всички
дължими към кредитора суми, като от този момент за него е възникнало
задължението за погасяване на вземанията при уговорените в договора
условия.
Атакуваната от ищеца разпоредителна сделка - дарение е извършена
между роднини по права линия, каквито са ответниците - син /от една страна/
и майка /от друга страна/, с оглед на което не следва да се доказва знанието от
страна на майката на длъжника С. Б. С..
В производството по чл.135 ЗЗД е без значение дали длъжникът
притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тьй като
оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може
да бъде преодоляна, ако длъжникът изпълни задълженията си към кредитора.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност /така изрично в задължителната практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д.№
1379/2012г. на ВКС, IV ГО/.
Срещу В. С. В. на дата 11.04.2024г. е подадена искова молба за
процесиите вземания, предвид настъпилия на дата 20.01.2024г. падеж по
процесната фактура и неизпълнение на задълженията на длъжниците по нея.
Увреждащото кредитора дарение е извършено на 26.04.2024г. Към момента на
процесното дарение първият ответник е знаел, че има неудовлетворено
задължение към ищеца, както и че чрез процесната сделка намалява своето
имущество, което служи за обезпечение на неговите кредитори предвид
разпоредбата на чл.133 ЗЗД и от което доверителят ми би могъл да се
удовлетвори в производството по индивидуално принудително изпълнение.
Към момента на извършеното дарение ответникът В. С. В. е знаел, че
дарявайки свое имущество на майка си уврежда интересите на ищеца
инвоитикс, поради което следва, че са налице всички изискуеми предпоставки
7
за уважаване на предявения отменителен иск.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което ДА ОБЯВИ ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА инвоитикс аг
[invoitix ag], бизнес номер СНЕ - 114.725.653, акционерно дружество,
създадено и съществуващо съгласно законите на Швейцария, със седалище и
адрес на управление: Бадщрасе 4, 5400 Баден, Швейцария, действащо чрез
своя клон инвоитикс аг - клон България КЧТ, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България" № 51Б, ап.
офис В5, ЕИК *********, представлявано от А. В.И., прехвърлителна сделка -
ДАРЕНИЕ, ОБЕКТИВИРАНО В НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ДАРЕНИЕ СЪС
СТРАНИ В. С. В., ЕГН ********** КАТО ДАРИТЕЛ И С. Б. С., ЕГН
********** КАТО ДАРЕНА СЪГЛАСНО НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ДАРЕНИЕ
НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ОТ 26.04.2024г. № 66, ТОМ III, РЕГ. № 2929, ДЕЛО
№ 231 ОТ 2024г. НА НОТАРИУС Д. Г., РЕГ. № 771 НА НК, С РАЙОН НА
ДЕЙСТВИЕ - РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ, ВПИСАН В СЛУЖБА ПО
ВПИСВАНИЯТА - ТЪРГОВИЩЕ С ВХ.РЕГ. № 1973, ДВ.ВХ.РЕГ. № 1971 ОТ
26.04.2024г., ТОМ 6, АКТ № 125, НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
1/6 ид.ч. /една шеста идеална част/ от недвижим имот, находящ се в село
Васил Левски, община и област Търговище, ул. „В. Левски“ NQ 14, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен No 83 /осемдесет и три/ с площ от
1600.00 кв.м. /хиляда и шестстотин квадратни метра/, за който е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 111-83 /три римско, тире, осемдесет и три/
с площ 136.00 кв.м. /хиляда триста шестдесет и пет квадратни метра/, в
квартал 11 /единадесет/ по плана на села Васил Левски, община и област
Търговище, с построените в имота КЪЩА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при
граници: улица, УПИ II- 84на В.С.Х., УПИ XIV-87 на А. С. П., УПИ XIII-88 на
наел. на В. С. И., УПИ IV-82 на С. С. С..
Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен
процесуален представител. С писмена молба Вх.рег.№ 4057/05.05.2025г. по
описа на РСТ ищецът поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, както
и да му бъдат присъдени разноските по делото, за което представя списък по
чл.80 ГПК.
Първият ответник - В. С. В., редовно уведомен за исковата молба,
няма писмен отговор и няма възражения в законния едномесечен срок по реда
8
на чл.131 ГПК. Няма изразено становище по иска и няма доказателствени
искания. Редовно призован, не се яви лично и няма упълномощен процесуален
представител в открито заседание.
Вторият ответник – С. Б. С., редовно уведомена за исковата молба,
подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Счита иска за
допустим, но неоснователен. Възраженията и са следните:
На нея не и било известно обстоятелството, изложено в исковата молба
до момента когато я получила. През 2023 година е изпаднала в кома и през
цялата 2024 година се възстановява. Синът и пътува непрекъснато в чужбина
и когато се е прибирал за кратко никога не е споменавал, че има някакви
задължения. Това може би е прикривал с оглед заболяването и да не я
тревожи.
Вярно е обстоятелството, че през април 2024 година ходили при
нотариус и синът и прехвърлил на майка си наследствената си идеална част
върху наследствения недвижим имот представляващ: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-.83 В КВАРТАЛ 11 по плана на село Васил Левски
община Търговище ведно с построените в този имот КЪЩА и СТОПАНСКИ
СГРАДИ. Прехвърлянето на имота било по желание на сина и-първия
ответник, като тя-неговата майка, втората ответница по делото към този
момент не е знаела, че той има някакви задължения. За нея било изненада
получената искова молба.
Ако наистина синът и В. С. / ответник по делото/ има някакви
задължения към ищеца, то той следва да носи съответната отговорност за
заплащане на тези задължения.
Редовно призована втората ответница се яви лично в открито заседание.
Няма доказателствени и процесуални искания. Обяснява, че тези пари ще се
възстановят, но няма как в момента всичките наведнъж да се платят. Не е в
състояние В. в момента да плаща. Тя лично била в кома и не е разбрала, че той
бил осъден да плаща.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установи, че
ищецът - инвоитикс аг [invoitix ag], акционерно дружество, създадено и
9
съществуващо съгласно законите на Швейцария, със седалище и адрес на
управление: Бадщрасе 4, 5400 Баден, Швейцария, действащо чрез своя клон
инвоитикс аг - клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК
*********, представлявано от А. В.И. /накратко наричано „инвоитикс"/ е
сключил Договор от 07.09.2023г. за фактуриране, обработка на плащанията,
управление на вземания и услуги по закупуване на фактури („Договора") с
„ВНВ ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК ********* - наричано „Клиент". По силата
на визирания договор инвоитикс е предоставило финансиране както следва:
• По Фактура ********** (231121-2884-0001) от 21.11.2023г. за сума в
размер на 4 800 евро (четири хиляди и осемстотин евро) с дата на падеж:
20.01.2024г., дължимата от страна на инвоитикс към Клиента сума след
приспадане на отстъпката съгласно Приложение А и след приспадане на сума
в размер на 1 700.00 евро, поради двойно (директно) плащане по фактура
********** (231003-2884-0002) от 03.10.2023г. - или сума в размер на 2 679.25
евро е заплатена с платежно нареждане от 22.11.2023г.
Съгласно т. 1 от Приложение В към Договора управителят на Клиента -
В. С. В., поема лична отговорност за всички загуби, понесени от инвоитикс аг,
когато Клиентът получава плащане за дадена фактура от инвоитикс и
получава плащане по същата фактура. Второто плащане принадлежи на
Клиента и трябва да бъде преведено към инвоитикс. Управителят носи лична
отговорност за всяка загуба, понесена от инвоитикс, ако такова двойно
плащане не е преведено към инвоитикс. Съгласно т. 1 от Приложение В към
Договора управителят поема лична отговорност за всички загуби, понесени от
invoitix и в случаите, в които Клиентът има неизплатено задължение към
invoitix произтичащо от всяка друга услуга, предоставена на базата на
допълнително споразумение. Тази уговорка има силата и правните последици
на поемане на солидарна отговорност по чл. 121 ЗЗД - договор за встъпване в
дълг по чл. 101 ЗЗД. Приложение В е неразделна част от Договора и е
подписано от представителите на двете страни, като за Клиента се е подписал
лично управителят В. С. В.. Независимо, че Приложението е наименувано
„Лична декларация относно „Директни плащания", „Фактури на
подизпълнители" и използване на „Карти за гориво", тъй като същото е
разписано от двете страни и е неразделна част от Договора, същото
обективира двустранно съглашение (договор), а не едностранно
10
волеизявление.
Подписвайки т. 1 от Приложение В към Договора от 07.09.2023г. за
фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури, В. С. В. е поел задължение за изплащане на всички
дължими към кредитора суми, като от този момент за него е възникнало
задължението за погасяване на вземанията при уговорените в договора
условия. Ето защо, управителят на дружеството - Клиент отговаря солидарно
за всички задължения на Клиента в посочените в т.т. 1 до 4 от Приложение В
хипотези, сред които изрично е и хипотезата на получено двойно (директно)
плащане от Длъжника.
От представените писмени доказателства е видно, че падежът по
процесната Фактура ********** (231121-2884-0001) от 21.11.2023г. за сума в
размер на 4800 евро е 20.01.2024г.
Безспорно ищецът - инвоитикс аг [invoitix ag], като изправна страна по
посочения договор предявил осъдителен иск с искова молба Вх.рег.№ 3156 от
11.04.2024г. по описа на Районен съд – Търговище, въз основа на която е
образувано гр.д. № 521/2024г. по описа на РС-Търговище.
С влязло в сила на 15.08.2024г. решение № 365/15.08.2024г. по гр.д. №
521/2024г. по описа на РС-Търговище, са осъдени „ВНВ ТРАНСПОРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Васил Левски,
Община Търговище, област Търговище, п.к. 7749, ул. „В.Л." № **,
представлявано от В. С. В. - управител и едноличен собственик на капитала и
В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Васил Левски, общ
Търговище, област Търговище, ул. „В.Л." № **, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА Инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ - 114.725.653,
акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на
Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4, 5400 Ваден,
Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон България КЧТ, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
„България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********, представлявано от А. В.И.,
сумата от 5 055.73 евро, включваща: 4 800,00 Евро - главница; 101.13 Евро -
законна лихва; 25.00 Евро - неустойка на основание чл. 6, б. „Б" от Договора
за неизпълнение на задължението за уведомяване за извършено директно
плащане; 129.60 Евро- неустойка за забава по чл. 8 от Договора в размер на
11
0,05% на ден, ведно със законната лихва върху горепосочените суми считано
от 11.04.2024г., до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.288
от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.294 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
С влязло в сила на 03.10.2024г. решение № 427/03.10.2024г. по гр.д. №
521/2024г. по описа на РС-Търговище, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на предходното решение №
365/15.08.2024г., като включва и следният нов диспозитив: „ОСЪЖДА „ВНВ
ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Васил Левски, Община Търговище, област Търговище, п.к. 7749, ул. „В.Л." №
**, представлявано от В. С. В. - управител и едноличен собственик на
капитала и В. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Васил Левски, общ
Търговище, област Търговище, ул. „В.Л." № **, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА Инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ - 114.725.653,
акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на
Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4, 5400 Ваден,
Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон България КЧТ, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
„България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********, представлявано от А. В.И.,
сумата от 2915.53лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.“
Въз основа на влязлото в сила на 15.08.2024г. решение №
365/15.08.2024г. и разпореждане № 1834/01.10.2024г. е издаден изпълнителен
лист № 176/01.10.2024г. по гр.д. № 521/2024г. по описа на РСТ.
Въз основа на влязлото в сила на 03.10.2024г. решение №
427/03.10.2024г. и разпореждане № 1918/09.10.2024г. е издаден изпълнителен
лист № 184/09.10.2024г. по гр.д. № 521/2024г. по описа на РСТ.
Съгласно посочените по-горе 2 бр. изпълнителни листи: „ВНВ
ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: с.
Васил Левски, община Търговище, област Търговище, п.к. 7749, ул. „В.Л." №
**, представлявано от В. С. В. - управител и едноличен собственик на
капитала и В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Васил Левски, общ
Търговище, област Търговище, ул. „В.Л." № ** СА ОСЪДЕНИ ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ -
114.725.653, акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно
12
законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4,
5400 Ваден, Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон
България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********,
представлявано от А. В.И., следните суми:
- Сума в размер на 5055.73 евро, включваща: 4800 Евро главница, 101.13
евро законна лихва, 25 евро - неустойка на основание чл. 6, б. „Б" от Договора
за неизпълнение на задължението за уведомяване за извършено директно
плащане, 129.60 евро - неустойка за забава по чл. 8 от Договора в размер на
0.05% на ден, ведно със законната лихва върху горепосочените суми считано
от 11.04.2024г., до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 288
от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 294 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД;
- сума в размер на 2915.53 лева, която включва сумата от 395.53 лева
внесена държавна такса и 2510 лева реално изплатено адвокатско
възнаграждение;
- 10 лева - ДТ за издаване на изпълнителни листове.
По молба на ищеца - инвоитикс аг [invoitix ag] Вх.рег.№
26555/11.10.2024г. и представените 2 бр. изпълнителни листи е образувано
изпълнително дело № 1748/2024г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, рег.№
769 на КЧСИ.
Безспорно е, че след падежа - 20.01.2024г. по Фактура **********
(231121-2884-0001) от 21.11.2023г. за сума в размер на 4 800 евро; след
предявяване на осъдителния иск на 11.04.2024г. и образуване на гр.д. №
521/2024г. по описа на РС-Търговище, длъжникът, който е и първият
ответник по настоящото дело - В. С. В., на 26.04.2024г. се е разпоредил със
свой собствен недвижим имот, като е дарил на свой възходящ – на майка си,
която е втората ответница по настоящото дело - С. Б. С., ЕГН **********, с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.04.2024г. № 66, том III, peг.
№ 2929, дело № 231 от 2024г. на нотариус Д. Г., peг. № 771 на НК, с район на
действие - Районен съд - Търговище, вписан в Служба по вписванията -
Търговище с вх.рег. № 1973 дв.вх.рег. № 1971 от 26.04.2024г., акт № 125, том
VI, дело № 1186, собствеността върху следния недвижим имот:
1/6 ид.ч. /една шеста идеална част/ от недвижим имот, находящ се в село
Васил Левски, община и област Търговище, ул. „В.Л." № **, а именно:
13
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 83 /осемдесет и три/ с площ от
1600.00 кв.м./хиляда и шестстотин квадратни метра/, за който е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Ш-83 /три римско, тире, осемдесет и три/
с площ 136.00 кв.м. /хиляда триста шестдесет и пет квадратни метра/, в
квартал 11 /единадесет/ по плана на села Васил Левски, община и област
Търговище, с построените в имота КЪЩА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при
граници: улица, УПИ II- 84на В.С.Х., УПИ XIV-87 на А. С. П., УПИ ХШ-88 на
наел. на В. С. И., УПИ IV-82 на С. С. С..
Несъмнено се установи от удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки Изх.№ 20284/26.11.2024г., изд. от Община Търговище, че първият
ответник по настоящото дело В. С. В. и втората ответница – С. Б. С. са син и
неговата майка. Баща му на първия ответник, съответно съпруг на втората
ответница – С. В. С. е починал 2012г. Съгласно удостоверението за данъчна
оценка, изд. на 26.11.2024г. от Община Търговище, съсобственици на
процесния имот са първият ответник с 1/6 ид.ч. и втората ответница – с 5/6
ид.ч.
Няма спор, че към момента на депозиране на исковата молба на
01.11.2024г. /31.10.2024г.-по куриер/ на настоящото гр.д. № 1521/2024г. по
описа на РС-Търговище, дългът към ищеца по образуваното изпълнително
дело 1748/2024г. по описа на ЧСИ А.А.-З., не е погасен. Съгласно
удостоверение за размера на дълга изх.№ 27113/30.10.2024г., изд. От ЧСИ
Аления Загорова по изп.дело № 1748/2024г., към 30.10.2024г. задълженията на
„ВНВ ТРАНСПОРТ" ЕООД, ЕИК ********* и В. С. В., ЕГН **********, към
инвоитикс аг [invoitix ag], действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон
България КЧТ, ЕИК *********, е в размер на общо 16813.15 лв., от които:
9387.98 лв.-главница; 721.37 лв.-законна лихва за периода от 11.04.2024г. до
30.10.2024г.; неолихвяеми вземания – 451.27 лв.; разноски по гражданското
дело/а – 2925.53 лв.; разноски по изпълнителното дело – 1448.90 лв.; такси по
Тарифата към ЗЧСИ-1878.10 лв.
По отношение наведеното възражение в писмения отговор на втората
ответница, че тя не е знаела и не и е било известно, че синът и В. С. В. -
първият ответник по настоящото дело, има задължения към ищеца и тя лично
узнала за това след получаването на преписа от исковата молба, съдът
установи следното: Двамата ответници са в родствени отношения – син и
14
майка му и както тя сочи живеят в едно домакинство. Последното означава,
че живеят на един и същ адрес, на който са получавани съобщения и призовки
и по предходното гр.д. № 521/2024г. по описа на РСТ, както и по изп.дело №
1748/2024г. по описа на ЧСИ. Втората ответница твърди, че през 2023г. е
изпаднала в кома, като през цялата 2024г. се възстановявала и синът и-първият
ответник никога не и е споменавал, че има някакви задължения, според нея го
е правил, за да не я тревожи. В подкрепа на това представеното от втората
ответница писмено доказателство е Епикриза, изд. от „МБАЛ-Търговище“-
АД, гр. Търговище; Второ Вътрешно отделение, видно от която същата е
била на лечение около месец - постъпила на 19.04.2023г. и изписана на
17.05.2023г. с Окончателна диагноза: МКБ: J96.1 - Декомпенсирана хронична
дихателна недостатъчност III ст.; ХОББ-смесена форма, мн.тежка; Хронично
рецидивиращ БТЕ. ХЗДСН III ф.кл.; КП: 45 – Лечение надекомпенсирана
хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система.
Придружаващи заболявания: Друга уточнена хронична обструктивна
белодробна болест. Хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна
недостатъчност. Застойна сърдечна недостатъчност. Други видове
стенокардия.; Усложнения: Няма. При извършения преглед е отразено
обективното състояние в т.ч., че жената е „контактна адекватна“. Изписана е с
овладяване на симптоматиката и подобряване на общото състояние. В
представената Епикриза, подписана от Д-р Караджов като лекуващ лекар и Н-
к на Второ Вътрешно отделение, никъде не се сочи и няма никакви данни за
изпадане в кома на лекуваното лице. Всъщност се касае за лечение на
хронично белодробно заболяване. Други писмени и гласни доказателства от
ответната страна в подкрепа на изложеното в писмения отговор няма. Към
момента на лечение във Второ Вътрешно отделение на „МБАЛ-Търговище“-
АД в периода от 19.04.2023г. до 17.05.2023г. втората ответница е била
контактна, адекватна, дееспособна.
Освен това, видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
26.04.2024г. № 66, том III, peг. № 2929, дело № 231 от 2024г. на нотариус Д. Г.,
peг. № 771 на НК, с район на действие - Районен съд - Търговище, вписан в
Служба по вписванията - Търговище с вх.рег. № 1973 дв.вх.рег. № 1971 от
26.04.2024г., акт № 125, том VI, дело № 1186, в който е обективирана
прехвърлителната сделка за дарение от сина /първият ответник/-дарител на
майка му /втората ответница/-дарен на процесната 1/6 ид.част от подробно
15
описания недвижим имот, в него нотариусът е отбелязал, че след като се е
уверил в самоличността и дееспособността на двете страни, при изричното им
свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което
недвусмислено са заявили, че са съгласни да се сключи договора, е одобрил
нотариални акт. Категорично и към този момент на подписване на
нотариалния акт на 26.04.2024г. втората ответница е била дееспособна.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 135 от ЗЗД.
По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори. С акта на дарение първият ответник
и длъжник на ищеца - В. С. В. е намалил имуществото си, като се е
разпоредил със свое имуществено право - предмет на прехвърлителната
сделка, с което уврежда интересите на кредитора.
Съгласно чл.135 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които
трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността. Съгласно чл.135 ал.2 от
ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика на
ВКС, обективирана в редица негови решения, постановени по реда на чл.290
ГПК, увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника, увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора (така изрично решение №
46/07.03.2016г. по гр.д.№ 435/2015г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на
чл. 290 ГПК).
Към 26.04.2024г. - датата на извършване на разпоредителната сделка от
страна на ответника В. С. В. вземането на ищеца не просто е било възникнало,
16
което обстоятелство е достатъчно за установяване на „знанието на длъжника"
по смисъла на чл. 135 ЗЗД. В този смисъл съдът се придържа към практиката
на ВКС, изразена напр. в решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г.,
IV г.о. на ВКС / Ищецът е кредитор на ответника Б. К. Б. за парично вземане,
възникнало преди извършване на атакуваните разпоредителни сделки, поради
което е знаел за увреждането. ... Длъжникът е знаел за увреждането - знаел е,
че ищецът е негов кредитор и че действието му уврежда правата му, а с оглед
безвъзмездният характер на сделките знанието на третото лице приобретател
на имотите е без правно значение./. Вземането на ищеца в конкретния случай
е било изцяло изискуемо – падежът по фактурата е настъпил - 20.01.2024г. и
доколкото ищецът вече е бил предявил на 11.04.2024г. осъдителен иск по
отношение на вземанията си.
С извършване на разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 26.04.2024г. т.е. след възникване на вземането
на кредитора /ищецът/, длъжникът /първият ответник/ се е лишил от свое
имущество като дарява-прехвърля безвъзмездно правото на собственост
върху собствената си 1/6 ид.ч. от ПИ ведно с построените в него къща и
стопански сгради, последният всъщност е извършил увреждащо действие, с
което би затруднил удовлетворяването на кредитора.
Несъмнено налице е знание от страна на длъжника за увреждането, тъй
като увреждащото действие е извършено след настъпване на падежа на
вземанията /20.01.2024г./ и след подаване на исковата молба в съда
/11.04.2024г. – по гр.д. № 521/2024г. по описа на РСТ/. Към момента на
извършеното дарение /26.04.2024г./ първият ответник е знаел, че дарявайки
свое имущество на майка си /втората ответница/ уврежда интересите на своя
кредитор /ищеца/, поради което следва, че са налице всички изискуеми
предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск.
По силата на чл.135 ал.1 изр.2-ро от ЗЗД, когато действието е възмездно
/напр.покупко-продажба/, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането. Но в конкретния казус действието е безвъзмездно
– дарение, поради което не се изисква знание за увреждането на кредитора у
насрещната страна по договора /втората ответница/.
Освен това, дори и при възмездно увреждащо действие от длъжника
/първият ответник/, съгласно чл. 135, ал.2 ЗЗД, знанието на насрещната страна
17
се презюмира, доколкото същата е възходящ - майка на длъжника. Още с
проекта за доклад по делото в определението си по чл.140 ГПК, съдът е указал
в доказателствена тежест на ответниците по отношение на втората ответница
– оборване на предположението за знание, че със сделката се уврежда
кредитора на първия ответник. От представените доказателства по
настоящото дело не е оборена презумпцията за знание на насрещната страна
по сделката /втората ответница/ за увреждащото действие на длъжника
/първият ответник/ спрямо кредитора му. Страните по сделката са син и майка
му, отношенията са между длъжникът и негов възходящ. Лечението на
майката на длъжника е било за хронично белодробно заболяване една година
преди разпоредителната сделка в периода от 19.04.23г. до 17.05.23г. и след
това, като изповядването на сделката пред нотариус е на 26.04.2024г. , като
през това време, както се установи от писмените доказателства, втората
ответница е била дееспособна и адекватна.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че чрез извършеното
разпоредително действие - дарение на притежаван от длъжника недвижим
имот, длъжникът е намалил имуществото си, поради което действието му
уврежда кредитора. Съгласно установената практика на ВКС, всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Без значение за уважаване на иска по чл.135
ЗЗД е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се
удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати
задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде
отхвърлен /решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III
г. о., ГК, решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV и
др./
Предвид изложените съображения, искът се явява основателен и следва
да бъде уважен, като се обяви относителна недействителност – по отношение
на ищеца на прехвърлителната сделка за дарение, обективирано в нотариалния
акт от 26.04.2024г.
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на общо 1570 лв., от които 50 лв.-
държавна такса за образуване на гр.дело; 10 лв. – за издаване на съдебни
18
удостоверения 2 бр.; 10 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба в
Служба по вписванията-Търговище; 1500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца на неговия пълномощник, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на осн. чл.135 от
ЗЗД, ПО ОТНОШЕНИЕ НА инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ -
114.725.653, акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно
законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4,
5400 Баден, Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон
България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********,
представлявано от А. В.И., прехвърлителна сделка - ДАРЕНИЕ,
ОБЕКТИВИРАНО В НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ
ИМОТ, СЪС СТРАНИ В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Васил
Левски, община и област Търговище, ул. „В. Л." № **, КАТО ДАРИТЕЛ И С.
Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Васил Левски, община и област
Търговище, ул. „В. Л." № **, КАТО ДАРЕНА СЪГЛАСНО НОТАРИАЛЕН
АКТ ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ОТ 26.04.2024г. № 66, ТОМ III,
РЕГ. № 2929, ДЕЛО № 231 ОТ 2024г. НА НОТАРИУС Д. Г., РЕГ. № 771 НА
НК, С РАЙОН НА ДЕЙСТВИЕ - РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ, ВПИСАН
В СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА - ТЪРГОВИЩЕ С ВХ.РЕГ. № 1973,
ДВ.ВХ.РЕГ. № 1971 ОТ 26.04.2024г., АКТ № 125, ТОМ VI, ДЕЛО № 1186, НА
СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
1/6 ид.ч. /една шеста идеална част/ от недвижим имот, находящ се в село
Васил Левски, община и област Търговище, ул. „В. Л." № **, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 83 /осемдесет и три/ с площ от
1600.00 кв.м. /хиляда и шестстотин квадратни метра/, за който е отреден
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-83 /три римско, тире, осемдесет и три/
с площ 1365.00 кв.м. /хиляда триста шестдесет и пет квадратни метра/, в
квартал 11 /единадесет/ по плана на села Васил Левски, община и област
Търговище, с построените в имота КЪЩА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при
граници: улица, УПИ II-84 на В.С.Х., УПИ XIV-87 на А. С. П., УПИ XIII-88 на
19
насл. на В. С. И., УПИ IV-82 на С. С. С..
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Васил Левски,
община и област Търговище, ул. „В. Л." № **, И С. Б. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Васил Левски, община и област Търговище, ул. „В. Л." №
**, ДА ЗАПЛАТЯТ на инвоитикс аг [invoitix ag], бизнес номер СНЕ -
114.725.653, акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно
законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: Бадщрасе 4,
5400 Баден, Швейцария, действащо чрез своя клон инвоитикс аг - клон
България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България" № 51Б, ап. офис В5, ЕИК *********,
представлявано от А. В.И., сумата в размер на общо 1570 лв., представлява
направените по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

20