Определение по адм. дело №378/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба от И. Ж. П., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 32, подадена чрез адв. С. К., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 15.07.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към С. П. полиция ОДМВР – Добрич, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че в [населено място], община Добрич, по [улица], на влизане в бензиностанция „Виста ойл“, управлява влекач [Марка] с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке ЛАГ с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено, запаметено и показано на водача с техническо средство [Наименование]с фаб. № [Наименование], като уредът отчита наличие на бензодиазепини.

В жалбата е включено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакувания акт, което се обоснована с обстоятелството, че оспорващият има сключен трудов договор с „СД Турботранс“ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6, по силата на който заема длъжността „шофьор“, за месечно трудово възнаграждение в размер на 1080 лева. По делото се представя трудов договор № 20/11.06.2025 г. Длъжността на лицето предполага управляване на МПС, за което е необходимо притежание на свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че с приложената принудителна административна мярка се пречи за упражняване на конституционноустановеното право на труд на жалбоподателя.

Навежда се, че И. Ж. П. има родени две деца, за които към момента на подаване на жалбата се грижи сам, т.к. майката на децата е напуснала семейството. Представени са два броя удостоверения, издадени въз основа на акт за раждане №№ 602/01.06.2009 г. на длъжностното лице по гражданско състояние ри Община Добрич – град, за детето К. И. Ж. и № 996/03.09.2011 г. за детето Ж. И. Ж.. Заявява се, че трудовото възнаграждение на лицето е единствен доход на семейството, поради което невъзможността за полагане на трудова дейност поради отнемане на СУМПС би се отразило неблагоприятно както на него, така и цялото му семейство.

Релевира се и компрометираното фактическо установяване на наркотични вещества с оглед представения Фиш от СМДЛ „Рамус“ ООД – [населено място], където са отчетени отрицателни резултати за наркотични вещества.

Искането за спиране е своевременно направено съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, приложима съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК и от лице с правен интерес, засегнато от административния акт, което го прави допустимо.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 15.07.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към С. П. полиция ОДМВР – [област], подлежи на предварително изпълнение по силата чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.

По делото са представени от жалбоподателя уринен анализ с отрицателни резултати за наркотици от 16.07.2025 г., трудов договор № 20/11.06.2025 г., заповед за задържане на лице за 24 часа, АУАН 3353557 от 15.07.2025 г., два броя удостоверения, издадени въз основа на акт за раждане №№ 602/01.06.2009 г. на длъжностното лице по гражданско състояние ри Община [област] – град, за детето К. И. Ж. и № 996/03.09.2011 г. за детето Ж. И. Ж., трудова характеристика без имена и подпис на лицето, което я е изготвило.

Постъпила е по делото и относимата административна преписка.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Изложените лични и житейски причини от жалбоподателя относно необходимостта от управление на МПС във връзка с упражняване на трудова му дейност и получаване на трудово възнаграждение, не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда предвид възможността да се потърси друга работа, несвързана с управление на МПС.

Доводите от жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Ето защо, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

В тоя смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд в определения № № 2377 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 14612/2016 г., VІІ отд. на ВАС и № 12312 О. 15.11.2016 г. по адм. д. № 12232/2016 г., VІІ отд. на ВАС.

С оглед изложеното, съдът намира искането за спиране на атакуваната заповед за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горните съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Ж. П., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 8, ап. 32, подадено чрез адв. С. К., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 15.07.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към С. П. полиция ОДМВР – [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.