РЕШЕНИЕ
Номер 2463 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 20.06
Година 2018
В публично заседание на 07.06.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16744 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ. Насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
чл.344, ал.1, т.4 от КТ и чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ.
Ищецът „Битова
Лайт Газ“ ЕООД – гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата 1 000 лева – обезщетение за неспазен от
ответницата 60 дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й
правоотношение, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответницата М.И.Х. *** оспорва иска по
основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан,
по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
От своя страна ответницата с подадена
заедно с отговора на исковата молба на 01.12.2017 г. насрещна искова молба,
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ищцовото дружество, в качеството му на ответник по насрещните искове, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие
въз основа на молба от ответницата, в качеството й на ищец по насрещните
искове, от 15.06.2017 г., да допусне поправка на вписаното в трудовата й книжка
основание за уволнение, като вместо записаното основание чл.326, ал.1 от КТ да
се впише действителното основание за прекратяването, а именно – чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, както и да осъди ищцовото дружество, в качеството му на ответник по
насрещните обективно съединени искове, да й заплати сумата 750 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците май и юни
2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба, по изложените в насрещната искова молба и в писмената защита
съображения.
С писмен отговор на насрещната искова
молба ищецът по основния иск, в качеството му на ответник по насрещните искове,
оспорва предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора съображения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
действително ответницата е работила по трудово правоотношение в ищцовото
дружество, последно като „***“ от 30.05.2016 г. до 16.06.2017 г., считано от
която дата трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № ***/16.06.2017
г. на *** на ищцовото дружество на основание чл.326, ал.1 от КТ и Молба на
служителя – от Служителя, без спазване на 60-дневното предизвестие, като със
самата Заповед е било разпоредено на основание чл.220, ал.1 от КТ ответницата
да изплати на ищцовото дружество обезщетение за неспазения срок на
предизвестието в размер на 1 000 лева. Действително, в трудовия договор
между страните, представен като писмено доказателство по делото (л.5 от делото),
страните са уговорили срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор от страна на работодателя и служителя да е 60 (шестдесет) дни, а на
15.06.2017 г. от ответницата е била подадена молба трудовото й правоотношение
да бъде прекратено считано от 15.06.2017 г. – като никъде в молбата ответницата
не е посочила, че желае прекратяване на трудовото й правоотношение при
условията на чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, поради което съдът
намира за неоснователни наведените доводи от ответницата, и че тази молба му е
било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение именно
по взаимно съгласие, което ищецът бил приел (още повече, че дори да се приеме,
че молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена от
ответницата, има характер на писмено предложение до ищеца, той в случай, че го
приема, е следвало в 7-дневен срок да уведоми ответницата писмено, че приема
предложението, а предвид липсата на такова писмено уведомяване на ответницата,
че ищецът приема предложението й, по силата на чл.325, ал.1, т.1, предл.3 от КТ
следва да се приеме, че ищецът не е приел предложението на ответницата за
прекратяване на трудовото правоотношение между тях по взаимно съгласие). От
показанията на разпитания по делото свидетел ***, работил заедно с ответницата
до напускането й, също се установява, че ответницата е подала именно молба за
прекратяване на трудовия й договор считано от датата на подаването, тъй като си
намерила друга работа, като не е изявявала желание трудовото й правоотношение
да бъде прекратявано по взаимно съгласие, а след попълването на молбата *** е
престанала да се явява на работа при ищеца. От заключението от 05.04.2018 г. на
вещото лице по ССЕ *** се установява, че размерът на обезщетението по чл.220,
ал.1 от КТ за неспазения от ответницата 60-дневен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е 1 000 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният от ищцовото дружество иск с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер –
доколкото претендираният размер съвпада с установения от ССЕ действително
дължим, поради което следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от
20.10.2017 г. – датата на подаване на исковата молба.
Както вече бе посочено, предвид липсата
на доказателства за отправена от ответницата молба до ищеца за прекратяване на
трудовия й договор по взаимно съгласие и приемане от ищцовата страна на
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание,
недоказани се явяват твърденията на ***, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а не на
посоченото основание в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответницата – чл.326, ал.1 от КТ – поради което съдът намира, че предявените от
ответницата насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК и чл.344, ал.1, т.4 от КТ се явяват неоснователни и недоказани.
Както се установява от представените от
ищеца писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ *** от
05.04.2018 г., ответницата е получила полагащите й се трудови възнаграждения за
месеците май и юни 2017 г. – като от заключението от 14.05.2018 г. на вещото
лице по СГЕ *** се установява, че подписите за „Получил“ сумата в представените
от ищеца платежни фишове за месеците май и юни 2017 г. вероятно са изпълнени от
ответницата ***.
Поради това съдът намира, че
действително ищецът е изплатил на ответницата полагащите й се трудови
възнаграждения за месеците май и юни 2017 г., а оттук – че и предявените от
ответницата против ищеца насрещни обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора ответницата
следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в
размер общо на 450 лева – платени ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за
ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********,***, *** обл., ул. „***“ № ***, представлявана от
служебния процесуален представител адв. ***,
***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Битова Лайт Газ”
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от ******, със съдебен адрес:***, адв. ***, СУМАТА
1 000 лева – обезщетение за неспазен от ответницата 60 дневен срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху тази сума, начиная от 20.10.2017 г., до окончателното й изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 450 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.И.Х., с посочените ЕГН, адрес, служебен процесуален
представител и служебен адрес за призоваване, против „Битова Лайт Газ“ ЕООД, с
посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, насрещни
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.344,
ал.1, т.4 от КТ и чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ – за признае за
установено по отношение на ищцовото дружество, в качеството му на ответник по
насрещните искове, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено
по взаимно съгласие въз основа на молба от ответницата, в качеството й на ищец
по насрещните искове, от 15.06.2017 г.; да допусне поправка на вписаното в
трудовата й книжка основание за уволнение, като вместо записаното основание
чл.326, ал.1 от КТ да се впише действителното основание за прекратяването, а
именно – чл.325, ал.1, т.1 от КТ, и осъждане на ищеца по основния иск, в
качеството му на ответник по насрещните обективно съединени искове, да й
заплати сумата 750 лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месеците май и юни 2017 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.