РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Перник, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500522 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД против
Решение № 509 от 10.06.2024 г. по гр. дело № 3467/2023 г. по описа на Районен съд -
Перник.
С Решение № 509 от 10.06.2024 г. по гр. дело № 3467/2023 г., Районен съд - Перник е
отхвърлел изцяло предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, против
ответника И. П. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
претендирана главница в размер на 8473,17 лв., договорна лихва за периода от 07.08.2021 г.
до 17.02.2023 г. в размер на 1117,78 лв., лихва за забава за периода от 07.08.2021 г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 576,66 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда[1]16.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***. Присъдени са
сторените разноски на ответника И. П. М..
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез
пълномощник адв. Н. К. от АК - ***, срещу постановеното от Районен съд – гр. Перник
решение. С жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Сочи, че с приетите по делото доказателства, ищецът е доказал възложената му
доказателствена тежест. Твърди, че рефинансирането на усвоената сума не означава, че
липсва усвояване, тъй като кредитът се счита за усвоен на датата на отпускане на сумата от
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. Счита, че не е необходимо да се
доказва усвояване на сумата, а само отпускането й, тъй като кредитополучателят няма
задължение да я усвоява. Намира, че е неправилен извода на PC Перник, че непостъпване на
1
цялата сума по сметката, посочена в процесния договор, води до липса на усвояване, тъй
като според Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от
Уникредит Кънсюмър файненсинг ЕАД (УКФ) чл. 5,ал. 2 кредитополучателят е дал
съгласието си „във всички случаи кредитът да се счита за усвоен на датата на отпускане на
сумата от УКФ.“ В същия чл. 5, ал. 2 е посочено, че усвояване на сумата може да се
осъществи и чрез рефинансиране, а не само и единствено с превод по сметка. Счита, че
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД е доказал в условията на пълно и главно доказване факта на
отпускане и усвояване на отпуснатата по кредита сума в размер на 11 000,00 лв. Моли на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение по изложените съображения, както и да бъдат уважени предявените
искове за сумите, посочени в исковата молба. Претендира разноските в
първоинстанционното, заповедното производство, както и направените пред въззивната
инстанция.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник И. П.
М., чрез адв. М. Ш.. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и
недоказана. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно,
съобразено с процесуалния и материалния закон и подробно аргументирано и мотивирано,
почиващо на приетите по делото доказателства, а направените от ищеца възражения са
неоснователни. Счита, че правилно и основателно решаващият съд е приел, че сумата по
кредита не е усвоена от И. П. М.. Твърди, че жалбоподателят не прави разлика между
„отпуснат (разрешен) кредит“ и „усвоен кредит по сметка”, тъй като рефинансирането
винаги се извършва с усвояване на отпусната сума по сметка на кредитополучателя и
последващ превод от сметка на кредитополучателя по сметка на първоначалния кредитор.
Сочи, че в настоящия случай няма усвояване на сумата по Договора за кредит, поради липса
на превод на паричната равностойност по сметка на кредитополучателя, която изрично е
посочена в Договора, нито по която и да е друга негова сметка. Твърди, че ищецът „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД не е успял да представи и докаже качествено и точно изпълнение на
задълженията на кредитора по Договора за кредит, нито се е доказало, че има преведена
сума по сметка на кредитополучателя. Моли да бъде отхвърлена настоящата жалба и да
бъде потвърдено постановеното от Районен съд Перник Решение № 509/10.06.2024 г., по гр.
дело № 3467/2023 г. Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата
на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Производството пред Районен съд - Перник е образувано въз основа на искова
молба, подадена „ЕОС МАТРИКС” ЕООД против И. П. М. по предявени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД след проведено заповедно производство, в
което съдът е издал заповед за изпълнение за претенциите.
Установява се по делото, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *** от ***. по силата,
на който кредиторът е предоставил сумата от 11 330,00 лв., а ответникът се е задължил да я
2
върне в срок до 07.02.2025 г., на 61 броя месечни погасителни вноски. Лихвеният процент
по кредита е бил уговорен на 9,99 %, а годишният процент на разходите - на 14,83 %.
Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР са посочени в общите
условия. Общият размер на всички плащания е бил 15 312,60 лв. След усвояване на
Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си. Длъжникът е изпаднал в забава от 08.2021 г., като поради
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/,
кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание чл.12 (2) от договора. Длъжникът е
бил уведомен с нарочно уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на
17.02.2023 г.
На 16.11.2022 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата
на който задължението на И. П. М., произтичащо Договор за потребителски паричен кредит
№ *** от ***., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На ответника е било връчено
уведомление за цесия на 17.02.2023 г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза,
видно от което вещото лице констатира, че съгласно сключения на ***година Договор за
потребителски паричен кредит № *** от ***. са уговорени следните условия на
потребителския паричен кредит, а именно: чиста стойност на кредита - 11 000,00 лева, такса
за разглеждане на кредита - 330 лева, общ размер на кредита /главница/- 11 330,00 лева,
месечна застраховка на кредита със застрахователна премия в размер на 14,37 лева, обща
сума дължима от потребителя 15 312,60 лева. Договорени са също начин на усвояване чрез
превод по сметка на клиента, начин на погасяване от сметка на клиента с IBAN: ***,
фиксиран годишен лихвен процент 9,99 %, годишен процент на разходите 14,83%, брой
месечни вноски 61, месечна сума 251,03 лева, падежна дата 7-мо число на месеца, първа
вноска 07.02.2020 г.
Сумата от 11 000,00 лева по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***.
е усвоена на 03.02.2020 година, с преводи по сметки с титуляри Фератум, Кредисимо и БНП
Париба и основание: И. М. - **********, *** ППП/И. М..
Посочени са размера и вида на непогасените задължения на кредитополучателя по
процесния договор за кредит са: главница – 8 618,76 лева, лихва – 1 047,78 лева, застраховка
- 57,48 лева и наказателна лихва към датата на цесията.
Вещото лице е установило, към „ЕОС Матрикс” ЕООД не са извършвани плащания.
Размерът на лихвата за забава за периода от 07.08.2021 г. до 16.03.2023 г. е 486,48
лева.
Договорната лихва за периода от 07.08.2021 г. до 17.02.2023 г.е в размер на 1117,78
лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Изложените мотиви по преценката на първоинстанционния съд за неоснователност
на предявените искове са неправилни, като настоящият съдебен състав намира, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът – настоящият въззивник не е
доказал усвояването на кредита от ответника. Действително в интерес на ищеца е било
доказване на точно изпълнение на задълженията си по договора, и по - точно кога
ответникът е получил сумата по кредита.
С изготвения по реда на чл. 146 от ГПК доклад по делото е разпределена
доказателствената тежест по предявените искове. Доказа се по делото наличие на
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения на ***. договор за
потребителски паричен кредит № ***. Установено е и надлежното уведомяване на ответника
3
във рвъзка с цедиране на вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо
него.
Видно от уговореното между страните, съгласно чл. 5, ал. 2 от Общите условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, „Когато „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД отпуска паричен кредит сумата по
паричния кредит се отпуска чрез банков превод от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
към банкова сметка на Потребителя в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД или друга
сметка, посочена от него в случаите на рефинансиране, в които случаи сметката е посочена в
подписаното от потребителя нареждане. Във всички случаи кредитът се счита усвоен на
датата на отпускане на сумата от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД “.
Действително в подписания договор за потребителски паричен кредит № ***,
сключен на *** между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и И. П. М. в част
„Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ е посочен „Начин на
усвояване: Превод по сметка на клиента IBAN: ***“.
Видно от заключението на вещото лице и представените от него и приети като
доказателства по делото авиза за местен превод, които са му били предоставени от ищцовото
дружество и въз основа, на които е изготвило и заключението си, същите установяват, че
сума в размер на 4273,76 лв. е преведена по сметка на ответника с IBAN ***, сума в размер
на 532,00 лв. е преведена на Фератум, сума в размер на 4717,47 лв. е преведена на БНП
Париба и сума в размер на 1476,77 лв. е преведена на Кредисимо. Като основание на
приложените документи навсякъде е посочен номер на договора и/или имената на
ответника, тоест съдът следва да приеме, че е налице плащане от страна на ищеца на
отпусната сума по заема в полза на И. П. М.. Видно от изложените възражения в отговора на
исковата молба няма наведени такива, че сумата е преведена по чужда сметка, а не по
посочената в договора. Възраженията са единствено в смисъл, че няма данни на коя дата и
как ответникът е получил главницата по договора за заем. В настоящия казус, от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е извършил
плащане във връзка с отпуснатия кредит в общ размер на 11 000,00 лева, поради което съдът
приема, че въззивникът е установил фактите и обстоятеслтвата, за които е носел
доказателствена тежест.
Предвид, че „ЕОС Матрикс” ЕООД претендира оставащ размер на главница в размер
на 8 473,17 лв. от отпуснатия размер от 11 000,00 лв., която се установи по делото с
изготвеното заключение на вещото лице, че не е платена, то следва да се приеме, че искът за
главница се явява основателен за сумата от 8 473,17 лв. – главница. Съобразно заключението
изцяло основателен се явява искът за заплащане на договорна лихва за периода от 07.08.2021
г. до 17.02.2023 г. в размер на 1117,78 лв. и частично основателен искът за заплащане на
лихва за забава за периода от 07.08.2021 г. до 16.03.2023 г. до размера от 486,48 лв., като
същият следва да се отхвърли за разликата над 486,48 лв. до пълния предявен размер от
576,66 лв.
По изложените мотиви, ОС – Перник следва да отмени решение 509 от 10.06.2024 г.
по гр. дело № 3467/2023 г. по описа на РС – Перник и да осъди И. П. М. да заплати на „ЕОС
Матрикс” ЕООД посочените суми.
4
По отношение разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да уважи и искането на ищеца -
въззивник за присъждане на сторените разноски, като съобрази направено искане за
прихващане на дължимите разноски. На „ЕОС Матрикс” ЕООД се дължат разноски в размер
на 976,33 лв. за първа инстанция и разноски в размер на 190,02 лв. за въззината инстанция,
съразмерно на уважените искове и след извършено прихващане на дължимото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна за отвхърлителната част на иска за лихва за забава.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 509 от 10.06.2024 г. по гр. дело № 3467/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Р.М. – Т. - управител, сума в размер на 8 473,17 лв., представляваща дължима неизплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит № № *** от ***., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И. П. М., сума в размер на 1117,78 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 17.02.2023 г., сума в размер
на 486,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.08.2021 г. до 16.03.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявленеи по чл. 410 от ГПК – 16.03.2023 г., като отхвърля иска за лихва за забава за
разликата над 486,48 лв. до пълния предявен размер от 576,66 лв.
ОСЪЖДА И. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М. – Т. –
управител, сума в размер на 976,33 лв. – разноски за първа инстанция и сума в размер на
190,02 лв. - разноски за въззината инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5