РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Силистра, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20253400500422 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Д. С. В. с ЕГН –
**********, предявена чрез представител, против РЕШЕНИЕ № 340/30.05.2025г. по гр. д. №
20243420100445 по описа на Силистренски районен съд за 2024г.
Въззивникът - Д. С. В. с ЕГН – **********, не е доволен от атакуваното решение, с
което първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск от Д. С. В. с ЕГН:**********, за
признаване за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК:*********, че не дължи вземането по изпълнително дело № 20237670401192 по описа
на ЧСИ Георги Георгиев с район на действие Окръжен съд гр. Силистра, тъй като същото е
погасено по давност. Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в тази връзка моли
въвззивният съд да го отмени изцяло и да реши спора по същество, като уважи исковите
претенции. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център
„Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в качеството й на
член на Съвета на директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Мариуш Клоска - в
качеството им на представляващи Дружеството, чрез процесуален представител, изразява
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, моли съда да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение. Излага подробни
съображения в подкрепа на становището си. Претендира деловодни разноски за въззивната
инстанция, представя своя банкова сметка и моли съда да укаже на въззивника също да
представи такава по делото.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
1
С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил предявения
иск от Д. С. В. с ЕГН:**********, за признаване за установено по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК:*********, че не дължи вземането по изпълнително
дело №20237670401192 по описа на ЧСИ Георги Георгиев с район на действие Окръжен съд
гр.Силистра, тъй като същото е погасено по давност.
За да мотивира решението си първоинстанционният съд приел, че погасителната
давност за вземането на ответника не е настъпила тъй,като давността за такова вземане е пет
години съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, същата е започнала да тече от
издаването на изпълнителния лист и прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело през 2014 година от първоначалния взискател. Районният съдия е
съобразил, че тогава е бил в сила стария режим за погасителната давност съгласно
ППВС№2/1980 година и давността не е текла до влизането в сила на ТР№2/2015 година, а
именно до 26.06.2015г. съобразил, че след този момент е започнала да тече нова давност,
която е пет годишна. Същата е прекъсната в първата подадена молба от 27.01.2016г., а от
тогава е започнала да тече нова пет годишна давност продължила до последното извършено
действие на 14.11.2023 година, когато е започнала да тече нова петгодишна давност, която не
е изтекла и към настоящия момент.
За да постанови отхвърлителен диспозитив първоинстанционният съд съобразил и
факта, че и цесията легитимирала ответника, като кредитор не е била съобщена на ищеца по
време на изпълнителното производство., но съобразявайки наличието на редовно
упълномощаване на ответника от цесионера освен да извърши съобщаването на цесията на
длъжника, но и да продължи да води образуваните изпълнителни дела по прехвърлените
вземания от негово име съдът приел, че извършените от ответника действия след
придобиване на вземането имат действие спрямо ищеца и са напълно редовни, тъй като са
били извършени от името на първоначалния кредитор.
По тези съображения първоинстанционния съд отхвърлил исковите претенции на Д.
С. В..
В подкрепа на въззивната жалба срещу така постановеното решение въззивникът
изтъква, че правните последици от неуведомяването на длъжника за извършената на
10.01.2017г. цесия между първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
и ответника по делото „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, имат, като резултат липсата на
възможност настоящият ответник да участва като страна в коментираното изпълнително
дело в качеството си на цесионер.
Въззивникът не споделя и коментира извода на първоинстанционния съд, че до
1.07.2024г. страна по изпълнителното дело е бил първоначалният взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, е действал в
изпълнителното производство от негово име като негов пълномощник, т.к. длъжникът не е
уведомен за цесията. В подкрепа на тази теза се сочи, че със сключване на Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ на 10.01.2017г., вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, по Изпълнителен лист, издаден на 26.06.2014г. на основание Заповед за
изпълнение № 1711/16.05.2014г. по ч.гр.д. № 870/2014г. по описа на Районен съд - Силистра,
е прехвърлено на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, ведно с изпълнителния
титул и от този момент цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е престанал да има
качеството кредитор, съответно - взискател по изп. д. № 20147670401098.
Жалбоподателят коментира обстоятелството, че след цесията кредитор на длъжника
става „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, който на 02.02.2017г. подава искане до ЧСИ по
и.д. № 20147670401098 за встъпване и с Постановление от 1.03.2017г. е конституиран като
взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за дължимите от длъжника
суми по изп. дело.
В жалбата се коментира още и аргумента на първоинстанционния съд според който
щом, като длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия ответника - „Кредит Инкасо
Инвестмънс БГ“ ЕАД, е имал право да встъпи, като взискател в изпълнителното
2
производство в случая не като цесионер, а като пълномощник на първоначалния кредитор.
Представителят на жалбоподателя оспредставеното по делото пълномощно делегиращо
права от цедента на ответника цесионер не му дава правомощие за процесуално
представителство в изпълнителния процес. Коментира се още липсата на данни за размера
на цедираното задължение предвид бланкетния характер на представения договор за
прехвърляне на вземане.
Като аргумент в подкрепа на жалбата е коментирана и правната същност на
института на перемпцията и нейното отнасяне, към погасителната давност в конкретният
случай., като по конкретно жалбоподателят се позовава и на указанията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013.. ОСГТК, според
които когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433. ал. 1, т.
8 ТПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие по събиране на вземането.
Позовавайки се на тезата, че образуването на изпълнително дело не представлява
действие по изпълнението прекъсващо давността жалбоподателят приема, че ответника в
качеството си на нов взискател е встъпил в прекратено към него момент поради перемпция
изпълнително дело, което го мотивира да твърди, че общият петгодишен давностен срок е с
начална дата 26.06.2015г. /съгл. ТР. № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. е изтекъл на 26.06.2021г.,
поради, което счита исковите си претенции за основателни.
Ответникът по жалбата оспорва същата, като приема, че възможността за погасяване
по давност на присъдените в изпълнителен лист от 26.06.2014г. суми е препятствана с
множество изпълнителни действия започнали след образуването на 19.11.2014 г .
изпълнително дело. Приема също, че независимо от извършването или не на действия по
изпълнителното дело, давността е започнала да тече след влизането в сила на Тълкувателно
Решение № 2 и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност е
именно 26.06.2015 г. Това съждение е възприето и от първоинстанционния съд и не се
оспорва от жалбоподателя.
Пространно ответникът по жалбата описва всички извършени през годините
изпълнителни действия, които според него са прекъсвали погасителната давност,
включително и за периода на действие на извънредните КОВИД мерки. Ответникът по
жалбата също изразява становище по отношение на това кои изпълнителни действия
прекъсват погасителната давност, сочейки съдебна практика в подкрепа на тезата си.
Коментира се още, че определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Коментира се още
липсата на уведомяване на извършената цесия по отношение на длъжника уведомен за
прехвърлянето на вземането едва с отговора на исковата молба.
Съобразявайки така установеното въззивният съдебен състав намира жалбата за
допустима, но неоснователна, като частично споделя мотивите възприети от
първоинстанционния съд и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Не може да се кредитира изтъкнатият в подкрепа на жалбата аргумент основан на
обстоятелството, че сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и „Кредит
Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, договор за прехвърляне на вземане е съобщен на длъжника
ищец едва с отговора на исковата молба. Съобразно правната доктрина договорът за цесия
поражда действие между цедента и цесионера в момента на сключването и ги обвързва с
регламентираните в него права и задължения. В този смисъл цесионерът може да встъпи и да
замести от свое име цедента във висящо производство за принудително изпълнение, като
всички извършени от него процесуални действия ще бъдат валидни, а узнаването за тях от
страна на длъжника, който е страна в същото производство ще изпълни фактическия състав
на чл. 99 от ЗЗД, предвид наличието на упълномощаване за уведомление от страна на
цедента към цесионера.
3
Въззивният съд не споделя и твърдяната в жалбата липса на конкретизация на
вземането в сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и „Кредит Инкасо
Инвестмънс БГ“ ЕАД, договор за цесия. Становището на съда е обусловено от
приложението, към процесния договор съдържащо конкретни данни, както за вземането –
правопораждащ факт в настоящото правоотношение така и за неговите принадлежности.
Тези данни са достатъчни за индивидуализиране на вземането за да бъде то годен предмет на
цесия.
След извършена проверка на хронологията на всички предприети от кредиторите
действия по принудителното изпълнение насочени, към удовлетворяване на вземанията им
въззивния съдебен състав също прие, че те са извършвани през такива периоди щото
погасителната давност е прекъсвана многократно всеки път преди изтичането й.
Действително действията по образуване на изпълнително производство и
извършването на справки за имуществото на длъжника не съставляват действия по
изпълнението – респективно не прекъсват погасителната давност, но от материалите по
първоинстанционното производство може да се установи, че в случая давността е
прекъсвана многократно включително по инициатива на взискателя с молби за извършване
на изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че искането на
кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ, в който смисъл е налична и съдебна практика. Настоящият съдебен състав възприема и
тезата според, която предпоставките за настъпила перемпция не обуславят погасяване на
задължението по давност, ако между отделните извършени във времето изпълнителни
действия не е изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД.
По тези съображения въззивният съд намира първоинстанционното решение за
правилно, което го мотивира да го потвърди и да отхвърли въззивната жалба срещу него,
като неоснователна.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че
следва да осъди въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 440 /четиристотин и
четиридесет/ леда деловодни разноски за въззивното производство съобразно приложен в
срок и не оспорен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340/30.05.2025г. постановено по гр. д. №
20243420100445 по описа на Силистренски районен съд за 2024г., с което е отхвърлен
предявения иск от Д. С. В. с ЕГН:**********, за признаване за установено по отношение на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК:*********, че не дължи вземането по
изпълнително дело № 20237670401192 по описа на ЧСИ Георги Георгиев с район на
действие Окръжен съд гр. Силистра, тъй като същото е погасено по давност.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН: **********, да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, сумата от 440 /четиристотин и
четиридесет/ леда деловодни разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 422/2025г. на
ОС – Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5