РЕШЕНИЕ
№ 1408
гр. Пловдив, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502621 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Т. Ц., ЕГН:
**********, чрез пълномощника му по делото адв. С. Ц., срещу Решение №
2713 /31.05.2025г. постановено по гр.д.№391/2025г. по описа на РС –
Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя за
осъждане на ответната Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма“ на МВР на РБ, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София,
ул. „Патриарх Герман“ № 202, да му заплати сумата от 2 848, 79 лева -
главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 227 часа в периода 08.01.2022 г. – 31.12.2024 г., получени в
резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с
коефициент 1.143, както и сумата в размер на 499, 72 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното
тримесечие, начиная от 01.04.2022г., до 07.01.2025г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 07.01.2025
г. до окончателното погасяване, като неоснователни.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в
нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат
1
уважени с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба
с тероризма“ на МВР на РБ, БУЛСТАТ: *********, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт М.Хаджиева, с който се вземат становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при
служебна проверка за допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба
подадена от С. Т. Ц., ЕГН: **********, против „Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК:
*********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата 2 848, 79 лв.-главница (след допуснатото увеличение на иска)
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен
труд в периода 08.01.2022 г.- 31.12.2024 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143,
както и сумата в размер на 499,72 лева- мораторна лихва върху главницата за
периода от 1-во число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от
01.04.2022г., до 07.01.2025г.
В писмения си отговор ответникът „Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК: *********, оспорва
предявените искове и настоява за отхвърлянето им като неоснователни.
Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната
инстанция не се повдига, че ищецът работи по служебно правоотношение в
системата на МВР на длъжност „старши полицай“ при Зонално
жандармерийско управление – Пловдив към Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ и полага нощен труд за времето от
22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12-часови смени, като
отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от
2
ЗМВР, без часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
през исковия период ищецът е положил е 1591 часа нощен труд, като
разликата от 227 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от
ответника и чиято стойност възлиза на 2848,79 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество -
правилно.
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 3 във връзка с ал.
1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за
положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с
коефициент 0,143, както и на лихва за забава.
Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е
въпросът за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на
положените часове нощен труд от служители на МВР.
По този въпрос е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение
е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд
на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР –
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това
е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е.
възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ.
Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
3
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и
чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.
В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на
СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.
12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е
припомнил направеното с т. 55 от дело С-260/2020 тълкуване и въз основа на
него е постановил определението.
Следователно изводите, направени с решение по дело С-435/2023 на
СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/2020, решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от
ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен
труд с коефициент 1,143, поради което предявените от ищеца искове са
неоснователни.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива
не следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2713 /31.05.2025 постановено по гр.д.
4
№391/2025г. по описа на РС – Пловдив, ХI гр.с
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5