Р Е Ш Е Н И Е
№
14.11.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5563/2017г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.310 и
сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П.Г. ***,
чрез адв. В. К., против „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, с която се твърди, че страните
са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор
№ 17/28.04.2016гг., въз основа на който ищецът е заемал длъжността „портиер”, с
месечно ТВ в размер на 460лв. Твърди се, че за периода – м. май 2016-м. юли
2017г., вкл., ответникът не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, общо
в размер на 3590лв. Моли съдът, да постанови решение, с което да осъди
ответникът да заплати сумата от 3590лв., съставляващо дължимо трудово
възнаграждение за периода м. май 2016-м. юли 2017г., вкл., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ”
АД, в срока за отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност предявения иск. В допълнителна молба се излагат твърдения, че
липсват доказателства за съществуването на трудови отношения между страните.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От представените по делото доказателства,
съдът намира за установен факта на съществуване на трудовоправни отношения
между страните, въз основа на сключен трудов договор № 17/28.04.2016г, въз
основа на който ищецът е заемал длъжността „ портиер”, с място на работа с. ***.
Уговорено е месечно ТВ в размер на 420лв.+1,6% клас прослужено време- за всяка
прослужена година. Установява се също, че трудовият договор е сключен с 6
месечен изпитателен срок, в полза на работодателя. Трудовият договор е
представен в с.з. на 25.09.2017г, и съдът и извършил констатация за идентичност
с представеното с ИМ копие. В същото с.з., ищецът представя за констатация, в
оригинал и заповед за прекратяване на
трудовия договор № 31/13.07.2017г. в същото с.з., в оригинал за
констатация е представената и трудовата книжка на ищеца, в която е отразено, че
същият е работил при ответника „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, за периода м. май
2016-13.07.2017г, с месечно- в минимален размер на страната.
От страна на ответника, по делото
са представени копия от платежна ведомост.
От заключението по изслушаната по делото ССЕ се установява, че в
платежната ведомост, за процесния период- м. май.2016-м. юли.2017г, е начислена
като неполучено от ответника, сумата от 2340,74лв.- нето/ след пирспадане на
задължителните осигурителни вноски и ДОД/ и сумата от 3133,21лв- бруто. ВЛ е
дало в табличен вид- помесечно- дължимите суми. От таблицата се установява, че
за част от месеците трудовото възнаграждение на
ищеца е заплащано частично, като ВЛ е установило, че само за м.
01.2017г, възнаграждението е изцяло заплатено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на
труда, положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения,
съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата
на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков
път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за
заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от
тях труд. Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости,
като начисляването означава вписване на размерът на дължимото индивидуално
трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това, работодателят
признава своето задължение към работника, и то става ликвидно.
В случая безспорно по делото е установено,
че трудовото възнаграждение на ищеца е частично заплащано, срещу подпис в
платежната ведомост, като всички плащания са извършвани преди датата на ИМ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, е частично основателен
и следва да бъде уважен, до размера от 3133,21лв-бруто/ 2340,74лв- нето/, за
периода м. май.2016-м.юли 2017г., съобразно заключението на ВЛ, като за
разликата до пълният предявен размер на иска от 3590лв, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото, от страна на ищеца няма
направено изменение на размера на иска
Следва, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищецът, сумата от 427,65лв.–
разноски по делото, съобразно представеният
списък по чл.80 от ГПК и съобразно уважената част от иска.
Следва, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 80лв.- по сметка на
ПлРС, деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр.чл.128, ал.1 от КТ, „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** зона „***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 3133,21лв-бруто /сумата от 2340,74лв- нето/, съставляваща
дължимо трудово възнаграждение, за периода м. май.2016-м.юли 2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ- 24.07.2017г, до
окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от 3590лв. / бруто/ ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** зона „***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
П.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 427,65лв.-разноски
по делото .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** зона „***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от
80лв.- деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от дата 14. ноември.2017г., обявена на страните в
с.з., пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: