О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 296
гр. Шумен, 26 Юни 2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Маринов, в.ч.гр.д. № 142 по описа за 2020г.
на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна
жалба с вх. № 1825 от 28.02.2020г. депозирана от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..представлявано
от изп. директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт А.Б. срещу разпореждане № 334 от 06.02.2020г. на
РС – Н. П., по ч.гр.д. № 124/2020г., в
частта, в която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.А.М. от гр. К.. за сумата от 162.75 лева – сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.10.2018
г. до 13.05.2019г. и за сумата от 383.78 лева
- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги. В жалбата се
твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в договора за
допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, в частност клаузата за
заплащане на застрахователна премия. Излага, че в чл. 4 от договора за
допълнителни услуги и чл. 26 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят
на заемателя само при изразено негово писменно искане с попълване на формуляр –
искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни
услуги. Към заявлението е представено искането на заемателя за сключване на
договор за допълнителна услуга, в която
е заявил желанието си да ползва допълнителна услуга изразяваща се във
финансиране и разсрочване на дължимата
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, по който договор от
страна на „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен посредник е
заплатена еднократно в полза на застрахователя – „Уника Живот“ АД –
застрахователна премия, като с това плащане „Микро Кредит“ АД е изпълнил поетото
към длъжника задължение по договора за допълнителни услуги – да финансира
дължимата по сключеният договор за застраховка – застрахователна премия, която
на свой ред, кредитополучателят съгласно сключеният договор за допълнителни
услуги се е задължил да върне на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати погасителните вноски по договора за заем. Също така, счита, че
неоснователно първоинстанционния съд е обвързал размерът на застрахователната
премия, с размера на отпуснатата в кредит сума, тъй като размерът на
застрахователната премия зависел от застрахователните рискове, които се
покривали от сключената застраховка, поради което не е налице сочената
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП, на която съдът се позовава, за
да отхвърли заявлението. За неоснователни намира и изводите на съда, че претенцията
за допълнителни услуги противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК,
както и че потребителя заплащал такса за хипотетично ползване на услуга, а не
за реално предоставена такава. Сочи, че предоставеният пакет с допълнителни
услуги, се предоставял на клиента, който сам преценявал кога ще ги използва и
задължението на кредитора за предоставянето на тези услуги зависело единствено
от волята на потребителя, който следвало само да отправи конкретно искане до
кредитора. Дали и кога е отправено искане до кредитора за предоставяне на
исканата от потребителя услуга, било въпрос, който не е в пределите на
изследване от съда в заповедното производство по чл. 410 – 416 от ГПК, тъй като
с подаденото заявление не следвало да се доказва нито съществуването на
вземането, нито обстоятелствата на които се основава претенцията. В заявлението
било достатъчно само да са описани обстоятелствата от които произтича вземането
и чак при постъпило възражение от страна на длъжника в производството по чл.
422 от ГПК заявителят бил длъжен да представи доказателствата на които основава
иска си вкл. и исканията за предоставяне на исканата от потребителя услуга. С
оглед изложеното, моли съда да отмени изцяло разпореждането, както и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер
на 15.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр. С., действащо чрез пълномощника
юрисконсулт А.Б. против С.А.М.
с ЕГН:********** от гр. К. за парично
вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome № 1192-00042921/02.10.2018г. и Договор за допълнителни услуги към
договора за заем, сключен между „Микро Кредит“ АД и С.А.М. на 02.10.2018г.. В заявлението се сочи, че
вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД,
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение №
01/08.02.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.01.2015г..
Паричното вземане е за 750 лева /седемстотин и петдесет лева) – главница
по договор за заем CrediHome 1192 - 00042921
от 02.10.2018 г.; 97,54 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет и четири ст./ –
договорна лихва за периода от 15.10.2018 г. до 13.05.2019 г.; 162,75 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.10.2018 г. до 13.05.2019 г.; 383,78
лева /триста осемдесет и три лева и седемдесет и осем ст. / – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги; 51,41 лв. /петдесет и един лев и
четиридесет и една ст./ –лихва за забава за периода от 15.10.2018 г. до
31.01.2020 г.; 33,15 лв. /тридесет и
три лева и петнадесет ст./ – лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 15.10.2018 г. до 31.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е
приел, че по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 162,75 лева - за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 15.10.2018 г. до 13.05.2019 г. е налице неравноправна клауза по см. на
чл.143, ал.1 от ЗЗП и е отхвърлил подаденото заявление в тази му част, както и
в частта за претендираната сумата от 383,78 лева /триста осемдесет и три лева и
седемдесет и осем ст. / – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги - поради непредставянене на
доказателства за сключването на такъв договор и е уважил заявлението в
останалата му част. За да отхвърли заявлението за процесните суми, съдът е
приел, че по отношение на искането за заплащане на сумата от 162,75 лева – по
договор за допълнителни услуги е налице неравноправна клауза в договора за
допълнителни услуги към заем CrediHome 1192-00042921
относно предложения пакет „Преференциално обслужване“. Съществувала
неопределеност на престацията от страна на заемодателя, като „право на участие
в специални промоции“, „преференциално обслужване в офиса“ и „преференциално
одобрение“, срещу които престации се искало от заемополучателя да заплати по
5,25 лева в продължение на 31 седмици или общо 199,50 лева, от които със
заявлението се претендират оставащите 162,75 лева. Не ставало ясно каква точно
услуга и коя от изброените ще получи заемополучателя срещу посоченото
обслужване, но от него се иска да заплати фиксирана сума, седмично, общо 31
вноски, като едновременно, се предлагало както посещение в къщи или на удобно
място за заемополучателя, така и преференциално обслужване в офис на
заемодателя, като по този начин двете насрещни престации по договора за
допълнителни услуги се явявали несъразмерни – едната твърде абстрактна и неясна, а другата – точна
по размер и характер. По отношение на искането за сумата от 383,78 лева,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, е
приел, че в случая липсвали каквото и да е доказателства, че такъв договор е
сключен, както и кой е страна по него и защо именно заемодателят е кредитор по
това вземане. Посочил е, че ако потребителят е страна по сключен застрахователен
договор, то същия е следвало да бъде представен, за да се провери дали същия съответства на изискванията на ЗЗП,
както и защо заемодателят е кредитор по това вземане, както и защо длъжникът плаща
премията по такъв договор, поради което и с оглед неяснотата на клаузата, е
приел, че същата противоречи на ЗЗП и няма как да бъде уважена.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите
нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет
на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за
наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК ... със седалище в гр. София представлява договор за потребителски кредит,
по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП
дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са
изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но
ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. По силата на сключеният
договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome 1192 - 00042921 от 02.10.2018 г.
потребителят се е задължил да заплати за предоставения му
пакет от допълнителни услуги сума в размер на 5.25лева седмично за срок от 31
седмици, който пакет включва: Посещение вкъщи или на удобна място за събиране
на вноска, Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка клиента по
банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в
офиса на „Микро Кредит“ АД, право на участие в специални промоции,
преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение. Част от
посочените услуги в пакета са свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което в случая намира приложение забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му
по предоставяне на кредита и същите не са допълнителни. По отношение на
останалите описани услуги в пакета е налице нееквивалентност на
двете насрещни
престации – тази на кредитора и тази на заемателя,
което е значително и то в ущърб на последния. Искането за заплащането
на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги, не касае реално предоставяни
услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях
по време на действието на договора и то след като получи съгласието на
кредитора, т.е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените в пакета услуги и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава, като размерът и действието за което се събират такси, трябва да са
ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка
една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради което настоящата
инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в тази му част е отхвърлено.
Заявителят претендира и сума в
размер на 383,78 лева /триста осемдесет и
три лева и седемдесет и осем ст. / – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги дължима на 31 равни
седмични вноски в размер на 12.38лева с падеж на първа вноска 15.10.2018г.. Съдът
намира, че доколкото по делото не са представени надлежни писмени
доказателства, че е налице сключен договор със застрахователя, и че застрахователната
премия е заплатена, то не може да се направи извод за валидност на такава
полица. Отделно от това, съдът счита клаузата за
заплащане на застраховка по пакет "Премиум Живот", за неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с
цена, значителна по размер /383,78 лв./ в сравнение с предоставената в заем
сума /750 лв./., при срок на застраховката само 31седмици /около 7м./. Налице е нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави и същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и в случая отново е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК.
Освен това, с
уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се нарушава
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В
договора за кредит е уговорен ГПР 50,00%. Разходите за заплащане на процесната
допълнителна услуга е част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и общата сума дължима от
потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК.
Ето защо
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 334 от 06.02.2020г. по ч.гр.д. № 124/2020г. по описа на РС – Нови Пазар, в частта, в която
частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.А.М. от гр. К.. за сумата от
162.75 лева – сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.10.2018
г. до 13.05.2019г. и за сумата от 383.78 лева
- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
15.10.2018 г. до 13.05.2019г..
На основание
чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.